Connect with us

БЛОГ

Великолепен късен зимен следобед в централен Лондон

Може да се каже, че голяма част от причината за съществуването на тази моя страница са медиите. Под “медии” разбирам всички по-големи разпространители на дезинформация, чиито имена едно време бяха символ на доверие и престиж, но днес са жалко посмешище. Според мен. Често си мисля, че ако не бяха шехерезадените им приказки за драми, пландемии и войни, едва ли щях да се задържам толкова във Фейсбук, обаче на̀, случи се.

 

Телевизионни новини ми е невъзможно да гледам, но през последните години се научих да чета новини. Не защото искам, не защото са ми нужни, ами защото съм любопитна докъде може да стигне наглостта. Наглостта да се използват думите, за да се лъже, да се вреди, да се манипулира и изобщо да се разправят врели-некипели с нечисти намерения. Аз обичам думите, защото в тях има сила и магия, и ми става много неприятно, когато някой злоупотребява с тях.

 

Именно затова вчера се обрадвах тъй силно, когато попаднах на възхитителната поезия на английския журналист Henry Deedes. Натъкнах се на нея случайно, докато четях новините за Турция в DailyMail, и понеже отдавна не бях срещала такъв блестящ бисер, реших да го преведа. Знам, че тук има куп ценители на изящното слово, които несъмнено ще се енергизират от тези думи, пръскащи надежда и светлина:

 

(08.02.2023, DailyMail, Henry Deedes)

 

– – – – – – – – – – – –

“Великолепен късен зимен следобед в централен Лондон. Божествена слънчева светлина се процеждаше през витражите на Уестминстър Хол и я къпеше в море от лютичево жълто, когато миг по-късно президент Володимир Зеленски пренесе въображението ни към едно доста по-мрачно място.

 

Място, разбито от танкове и огласяно от непрекъснатия вой на ракети. Място, където майки, сестри, дъщери, бащи, братя и синове трескаво се молят всеки ден, а героични украинци седят в окопите, изправени пред артилерийския огън.

 

Място, което съвсем не е толкова далеч от нашите спокойни брегове.

 

Нямаше държавни тромпетисти, нито церемониални гвардейци, нито дори изискан струнен ансамбъл, които да отбележат пристигането на Зеленски, но неговата поява така или иначе не се нуждае от фанфари и помпозности.

 

Дори самата гледка на решителния марш на украинския президент под величествения свод на Норманската зала – с широки гърди и напрегнати мускули – беше способна да предизвика онова чувство на страхопочит, от което по гръбнака пробягват тръпки и кожата настръхва.

 

Покана за обръщение към двете камари на Парламента – нашата най-висока почест – е отправяна към малцина избрани, сред които Нелсън Мандела, Де Гол и Обама. Сега и този необикновен човек, който през последната година успя да мотивира цял един народ – ако не и цял свят – да събере смелост и да се изправи срещу най-омразния деспот, с право получи същата привилегия.

 

Той стоеше зад катедрата с каменно изражение на непобедимост, докато колегите и членовете на Парламента ръкопляскаха и гласно изразяваха своята благодарност. Зеленски може и да предпочита образа си на човек от народа, но точно в този момент нямаше как да изглежда по-кралски, дори да беше облечен от глава до пети в хермелин.

 

Само че той се изправи пред всички с обичайните си армейски износени дрехи и ботуши на командос – недвусмислен символ на солидарност със собствените му въоръжени сили и знак, че също като тях е готов да воюва с чуждестранните нашественици, чийто тираничен лидер продължава да се крие в дворците си.

 

Зеленски можеше да поеме по пътя на страхливеца и да потърси безопасно убежище в чужбина, когато избухна войната, но избра да остане и да ръководи нацията си, с което си спечели възхищението на целия свят. Украинците демонстрираха неуморна съпротива срещу злите сили, за които се твърдеше, че ще завладеят земята им за дни.

 

Президентът Зеленски благодари на Великобритания за подкрепата и за това, че всички ние сме били „с Киев от първия ден“. Изказа специална благодарност и на Борис Джонсън, който, в качеството си на министър-председател, поведе Запада в подкрепа на страната му. “Вие обединихте хората тогава, когато това изглеждаше невъзможно”, каза той. Хубави думи.

 

Зеленски смело избра да говори на английски език, малко нестабилен на моменти, но това наистина е човек с природна актьорска дарба, който знае как да задържи публиката си и излъчва харизма. Трудно е да си представим, че до неотдавна този глобален държавник е бил телевизионен комик, преди съдбата да го избере за далеч по-важни задачи.

 

Всички присъстващи в залата слушаха, възхитени от смелата ораторска реч на своя гост. По това време от седмицата повечето членове обикновено са в баровете, а някои са дори вече във влака и се занимават с това, което те биха описали като “дейност в полза на избирателите”, а ние с вас бихме нарекли просто “дълъг уикенд”, но не и вчера. Вчера залата беше претъпкана до гредите на тавана си.

 

Зеленски си припомни пред нас последното си пътуване до Лондон през 2020 – две години, преди бомбите да се засипят над родината му – когато е бил на следобеден чай в Камарата на общините с председателя сър Линдзи Хойл. Чухме го, в настъпилата абсолютна тишина, да разказва за момента, в който е седнал на стола на сър Уинстън Чърчил и екскурзоводът го попитал как се чувства. “Тогава действително почувствах нещо”, каза той, “но едва сега осъзнавам какво е било това чувство. И всички украинци го знаят прекрасно – това е усещането на храброст, която ви превежда през най-невъобразимите трудности, само за да ви възнагради с победа накрая”.

 

И наистина имаше много чърчилски нотки в тона му, когато той с решителна твърдост заяви, че е необходимо агресорите да изгубят. “Злото губи”, каза той, “Ние знаем, че свободата ще победи”.

 

Накрая настъпи време за раздяла. “Бог да благослови Великобритания и да живее Кралят!”, извика Президентът. “Слава на Украйна!”

 

С това той изчезна сред публиката, а набитата му фигура скоро се изгуби сред почитателите, които отчаяно искаха да уловят малко от звездния му прах. Истински великан сред море от пигмеи”.

– – – – – – – – – – – — – – – – – – – – – – –

 

Плача.

Ето и оригиналът, да се запази за поколенията: https://www.dailymail.co.uk/columnists/article-11728153/HENRY-DEEDES-watches-Zelensky-stand-giant-sea-pygmies.html

Саня Кирби

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

Continue Reading

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЛОГ

Наскоро се запознах с жена от Украйна.

Наскоро се запознах с жена от Украйна. Когато войната започна, тя избяга в Европа.

След известно време тя се премести в Русия, тъй като имаше семейство тук.

Тя обичаше Украйна.

Имаше малко украинско знаме на гърба на телефона си. Което беше доста странно да се види в Русия. Когато излязохме на кафе, тя изглеждаше тъжна.

“Какво не е наред?” попитах.

И тя ми каза как предишната вечер е получила десетки съобщения от украинските власти.

Опитва се да я вербува. Предложиха й пари. Да снимам неща в Русия. Знаеха, че е украинка.

Но тя им каза, че не иска да има нищо общо с войната.

И затова я заплашиха вместо това. Имаха адреса й.

„Майната му на Украйна“. – каза тя горчиво.

“Никога няма да се върна.” Чувстваше се предадена от страната си.

Тя беше хубаво момиче. Която просто искаше да живее живота си.

Тя обичаше Украйна.

Но те я заплашиха.

В своите самоубийствени опити да спечелят война, която не може да бъде спечелена, украинските власти отблъснаха милиони свои хора, които никога няма да се върнат у дома.

Когато дойде мирът.

Спечелване на това доверие от милионите, които са избягали.

Страхувайки се от консистенция или арест.

Ще бъде едно от най-големите им предизвикателства.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА2 days ago

Пълен разпад! Киро и Асен останаха сами, цели структури бягат в нова партия

Пълен разпад. Това е ситуацията по места с партия „Продължаваме промяната”. Активисти на формацията признаха, че си тръгват от Кирил...

ПОЛИТИКА4 days ago

Тръмп: Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това

“Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това”, заяви американският президент. По думите му, Зеленски и всички останали ще...

ПОЛИТИКА6 days ago

Обрат в Румъния? Десет дни преди изборите за президент съдия спря решението на КС за анулиране на вота през декември

Съдия от Апелативния съд в град Плоещ спря в четвъртък решението на Конституционния съд на Румъния, което анулира целия изборен...

ПОЛИТИКА1 week ago

Задава се нова опозиционна сглобка

В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“...

ПОЛИТИКА2 weeks ago

Марко Рубио и Уиткофф пристигнаха в Париж за нови преговори с Бандеровците

Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен...

СВЯТ

Trending