АНАЛИЗИ
Ината на Укрите и западната подкрепа се оказа неочаквано добра комбинация

Западната военна помощ се превърна в ключов фактор, за да може Украйна да устои на руската инвазия. Благодарение на предоставените оръжия, боеприпаси и разузнавателна информация, украинските войски успяха не само да спрат първоначалната офанзива на руснаците, но и ги принудиха да отстъпят от стратегически важните си позиции при Киев, Харков и Херсон.
Симбиозата между силната украинска съпротива и западната подкрепа се оказа неочаквано добра комбинация, която не само спря руската военна офанзива, но и се превърна във фактор за неутрализиране на опита на Путин да ревизира съществуващото глобално статукво. Което накара Америка и Европа да възприемат каузата на Украйна като своя кауза. Те виждат, че нейните действия могат да осакатят трайно руския военен потенциал, като го лишат от самочувствието, че той е инструмент, който може да играе сериозна роля на международната сцена. А в името на подобна цел си струва да се отделят десетки милиарди долари и евро, за да се подсигури неспирен поток от артилерийски системи, ПВО-системи, танкове, бойни машини, леко ракетно и стрелково въоръжение и всичко, което е необходимо, за да може да се нанасят възможно най-големи загуби на руските въоръжени сили.
В този смисъл изглежда доста странен целият шум, който се вдигна около изпращането на стотина германски танкове Leopard 2 и трийсетина американски техни събратя М1 Abrams 2. В случая наистина става въпрос за доста по-модерни танкове от изпращаните до момента съветски танкове от източноевропейските арсенали, но в никакъв случай не говорим и за някакво wunderwaffe. И като количество те едва ли са способни да променят хода на войната, а от качествена гледна точка е спорно, доколко украинците бързо ще успеят да сформират боеспособни настъпателни подразделения, боравейки с непозната за тях и доста разнотипна техника.
В случая по-скоро става въпрос за тестване на поносимостта на Русия към все по-нарастващото ангажиране на Запада с конфликта.
И всички привидни колебания, драми и нерешителност, които сякаш се разгарят в западните столици по отношение на оръжейната подкрепа към Украйна, се дължат на ясното разбиране, че се ходи по ръба на бръснача. Западните елити доведоха емоционалната си обвързаност с украинците до степен, че евентуално поражение на последните ще се превърна и в геополитическа катастрофа за Запада. От друга страна, поражението на Русия също съдържа риск да отключи катастрофа от най-високо ниво – да предизвика началото на Трета световна война, съпроводена с размяната на масирани ядрени удари. При които Европа, Сибир и Северна Америка ще бъдат напълно изпепелени.
Затова в НАТО се придържат към стратегия, която оперира в рамките на две ограничения: да не се допусне военния разгром на Украйна и същевременно Украйна да не получи възможност да нанесе мълниеносно поражение на Русия. Ако Москва бъде победена, това трябва да се случи в рамките на дълготрайна кампания, след поредица от тежки сражения, така че руснаците да имат време да „свикнат“ с провала си и да пренасочат яростта си от западните си опоненти към собствените си властови структури. И най-вече към Путин, разбира се.
В този смисъл доставката на немски и американски танкове просто е многопластова реакция на скорошните руски военни успехи по линията Бахмут-Соледар-Северск. Ако тя бъде пробита, Киев ще трябва да изтегли армията си към Славянск и Краматорск, което ще превърне тези два града в двете нови най-горещи точки на войната.
Дали това ще бъде стратегическа победа за руснаците – едва ли, но пропагандният ефект ще бъде безспорен. И за НАТО е важно да има алиби, ако бъде обвинено от собствените си общества, че е могло да предотврати това поражение, но не е доставило необходимото съвременно въоръжение.
От друга страна, се изпраща сигнал към Кремъл, че на всеки руски успех ще се отговаря с изпращането на все по- модерни оръжейни системи, способни да наклонят по-осезателно везните на двубоя в полза на Киев. В допълнение,
НАТО вече не тръби наляво и надясно, че не е страна в конфликта, а ясно подчертава, че ще следва политиката си на неограничена подкрепа към Украйна, каквото и да му струва това.
Нещо повече, началникът на военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер открито заяви, че „НАТО е готово за директна конфронтация с Русия“, а италианския военен министър Гуидо Кросето отиде още по-нататък с предупреждението си, че „ако руските танкове доближат до Киев, това ще е началото на Трета световна война“. Германската външна министърка Аналена Бербок пък направо заяви, че Западът вече се намира във война с Русия.
Всичко това е ясна индикация, че конфликтът преминава в нов етап, засега на вербално ниво, но скоро то ще добие и практически измерения. Такъв е ходът на западните действия. Тяхното скрито послание е, че дори победа в Украйна няма да донесе мир за руската страна. Малко по-дипломатичен, но доста по-конкретен бе американският държавен секретар Антъни Блинкен, според когото санкциите срещу Русия трябва да се запазят, независимо от развоя на войната, като гаранция, че Москва няма да е в състояние да предприема каквато и да било агресия в бъдеще.
Проблемът пред сегашната западна стратегия е, че тя не отчита евентуалности, намиращи се извън собственото ѝ полезрение.
Какво ще се случи например, ако Украйна не издържи на цялото това напрежение и армията ѝ или тила ѝ колабират?
Другата опасност се крие в предположението, че Русия изчерпва възможностите си да отговаря на ескалацията на конфликта посредством нарастване на собствените си конвенционалните военни усилия. И тогава ще ѝ останат под ръка само стратегическите въоръжения.
Което означава, че се изправяме пред бъдеще, което не ни предлага избор между разгаряне на конфликта или неговото успокояване, а между различни варианти на ескалация. И едва ли някоя от страните в конфликта има вариант за действие при подобно развитие. Което ще наложи да се продължи политиката за все по-нарастваща ескалация и генерирането на все по-опасни последици за цялото човечество.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!