АНАЛИЗИ
Публикувай, ако ще да ме разстрелят, публикувай, моят бизнес е Истината…
Някой се е докопал до доклад, който изобличава правителството и който би взривил общественото мнение, ако бъде публикуван. Част от доклада попада в голям вестник, вестникът я публикува.
Още на следващия ден главният прокурор излиза с изявление, че вестникът ще бъде съден за оповестяване на класифицирана информация. Журналист от вестник „Монитор“ прави всичко възможно да намери останалата част от засекретения доклад. Намира го и го отнася в дома на главния редактор. Главният редактор няма и капка колебание, че докладът трябва да се публикува. Държи в ръцете си около 400 страници.
В дома му спешно пристигат шестима журналисти от „Монитор“ и започват да сглобяват статия, която да съдържа най-важното от тези 400 страници. Разполагат с десет часа до началото на отпечатването на вестника. Главният редактор е убеден, че единственият начин да се отстоява правото да се публикува е да се публикува.
Но той знае и друго: вестникът е в лошо финансово състояние, в момента се преговаря с банки за кредит, публикацията може да срине бизнеса на собственика на вестника. Затова звъни на Делян Пеевски, за да обсъди с него какво да прави. На всичкото отгоре публикацията ще изобличи един от най-близките хора на Пеевски, дългогодишен приятел. Решението на собственика е трудно, много трудно.
Да публикува или да загуби бизнеса си и приятеля? Колебае се. Душевната борба се изписва на лицето му. В един момент отсича: „Прави го! Публикувай!“
Шестимата журналисти четат доклада и вадят най-важните пасажи от него в дома на главния редактор. Той е извикал юридически консултант, за да го пита за рисковете. Ако главният прокурор прецени, че публикацията нанася вреда на държавата, той може да направи всичко, казва консултантът. На което главният редактор отговаря: „В отсрещната стая има шест журналисти, които по-добре от главния прокурор знаят какво вреди на страната.“ Работата продължава. Когато текстът е почти готов юридическият консултант пита журналиста, който е намерил и донесъл секретния доклад, откъде го е взел. „Не издаваме източниците си“ – отговаря журналистът. Но когато става ясно, че ако източникът е същият, като на вече публикувалия част от доклада „Капитал“, „Монитор“ също ще бъде съден. За това отново трябва да бъде информиран собственика Делян Пеевски, при когото вече са се събрали всички загрижени близки и приятели. Те го убеждават да спре публикацията. Те го предупреждават, че ще фалира в мига, в който вестникът излезе. Те му обясняват, че ще остави всички, които работят във вестника, безработни на улицата. Собственикът Пеевски държи телефона, от другата страна е главният редактор, който чака указания да спре или да пусне публикацията. Всички загрижени за бизнеса на Пеевски приятели и близки го молят да спре публикуването. „Това е моят бизнес, кресва им Пеевски, и той е журналистика, а журналистиката служи на обществото“. След което казва в слушалката: „Публикувай!“ Полунощ е. Обръща се към втрещените си гости и казва любезно и спокойно: „Стоя зад решението си! А сега отивам да си легна.“ И тръгва към спалнята.
Разказът ми е верен. Само вестникът не е „Монитор“, а „Вашингтон пост“, собственикът не е Делян Пеевски, а Кей Греъм, вече спреният вестник заради опасната публикация не е „Капитал“, а „Ню Йорк Таймс“. Годината е 1971-ва, секретният доклад разкрива, че американското правителство е било абсолютно убедено, че не може да победи във Виетнам, но е продължавало да праща американски момчета за пушечно месо в Азия. Филмът е The Post.
Делян Пеевски участва в съвсем друг сюжет – той внесе законопроект за медиите, който ще ги задължава да декларират кои са собствениците им и откъде идва финансирането им. Всички теми, на които обществеността очаква Делян Пеевски да стане главен герой в посока откъм прокуратурата, на практика пристигат под формата на новини за внесени законопроекти. Това прави този човек, когато не ходи на работа, тоест винаги – съчинява законопроекти. След законопроекта за вторичното разграбване на КТБ, сега и Закон за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Четирима депутати от ДПС, начело с Делян Пеевски, внасят този закон с 4 члена на почти две странички. След приемането му трябва да стане известно кои са собствениците на медии. Кой казахте, че е собственикът на „Юлен“? Георгиус кой? Оня човечец с квартирка на партер в Кипър?
Как ви отговаря ръководството на медията, в която работите, на въпроса кой е собственикът – попита ме един анкетьор, който подготвяше справка за свободата на медиите в България. Никога не съм питала, казах. „Не е за вярване! Защо?“ Защото така или иначе няма никаква гаранция, че името, което ще ми съобщят, е реалният собственик на медията. В такъв случай защо да питам. „Но как се ориентирате в независимостта на медията?“ Много просто – пиша. Пиша по въпроси, които смятам за важни, по начин, който смятам за правилен. Проучвам темите, чета, говоря с хора, събирам факти, накрая пиша и не, не е изключено да сгреша, но никога нарочно, никога за нечия изгода. Ако откажат да ми публикуват текст, напускам, изобщо не губя време. Това е единственият начин да се ориентира човек. То е и причината да съм изкарала половина от стажа си не на заплата, а на свободна практика.
Те и читателите така се ориентират – сутрин влизат в интернет, поглеждат кой е блицнат или пикнат и са наясно кой с кого се е скарал вчера. Преди няколко години си бях извоювала суетна слава на пророчица. Отивах да пия кафе с познати и небрежно казвах „днес ще вземат главата на еди-кой си министър, депутат, бизнесмен.“ Невъзможно! Но във вечерните новини главата падаше. Нямаше никаква тайна: просто внимателно гледах сутрин Бареков. Сега и аз както всички останали чета няколко сайта, за да се ориентирам какво /не/ пише, че /не/ се е случило у нас. Това не е журналистика, това е сеир.
Не знам какво точно е вдъхновило Делян Пеевски за този нов законопроект. Не че е лош. Трябва да се знаят собствениците. И финансирането трябва да се знае. Но ако има нещо, в което съм сигурна, то е, че прозрачността няма да се случи или поне за всички няма да се случи. И че мотивацията за закона няма нищо общо с журналистиката, като и Делян Пеевски не би могъл да има нищо общо с разказания в началото сюжет.
Сигурно се чудите дали Кей Греъм загуби бизнеса си, след като вестникът й наистина беше съден редом с „Ню Йорк Таймс“. Не, не го загуби. Защото съдиите с шест на три гласа решиха, че медиите трябва да служат на управляваните, не на управляващите. Впрочем всички големи вестници в деня на съдебното дело излязоха на първите си страници с публикации за същия секретен доклад – в знак на солидарност. А край съда имаше хиляди граждани с плакати за свобода на словото. Е, в Белия дом имаше инструкция в бъдеще да не се допуска до събитие в Белия дом репортер или фотограф на „Вашингтон пост“. Но журналистите от този вестник и без това вече бяха заети с друго – разследваха аферата „Уотъргейт“.
АНАЛИЗИ
Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

- Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
- “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“
Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.
Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.
Къде точно ни удря Брюксел:
Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.
Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.
Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.
Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).
Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.
Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.
Какво означава това?
Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.
Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.
И Брюксел го знае.
България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.
Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.
Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.
Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:
Какво означава това за доклада за конвергенцията:
Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.
Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.
Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.
Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.
А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?
България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.
Заключение:
Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.
Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.
Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)
Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.
Еврозоната – фасада за пред Брюксел
Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.
Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.
Борисов е на крачка да развали правителството
През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.
Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.
Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.
Алчността срещу алчността
Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.
И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.
Какво следва?
Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.
Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.
Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!
Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.
Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:
“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.
Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.
Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…
Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”
Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…
Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!
Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!
P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!