ВОЙНА

САЩ водят със зомбимутантите в Украйна класическа прокси война с Русия

Съединените щати и европейските страни продължават да обещават подкрепата си за Украйна, докато инвазията на Русия продължава в десетия си месец – и подкрепиха своя съюз с периодични доставки на модерни оръжия и пари.

Но въпреки заплахите на руския президент Владимир Путин към западните сили за ядрени удари нито САЩ, нито която и да е западноевропейска държава, обединени под ръководната роля на НАТО, са обявявали, че са част от войната. Тази подкрепа даде възможност на Украйна да отблъсне руското нашествие. Без западната помощ, оборудване и обучение Украйна вероятно вече щеше да е претърпяла поражение.

Като учен по въпросите на войната и военните интервенции смятам, че ситуацията в Украйна представлява класически случай на прокси война, в която външни лица предоставят пари, оръжия и други видове подкрепа на съюзниците – но без риск за живота на собствените си войници или цивилни.

По-доброто разбиране на това какво всъщност представляват прокси войните и на каква цел служат предоставя полезен контекст за сегашното неофициално участие на САЩ и НАТО във войната в Украйна.

Прокси войните са въоръжени конфликти, при които една страна изпраща ресурси, различни от собствения си армейски персонал – като оръжия, обучители, съветници, дронове за наблюдение, пари или дори наемници – в подкрепа на друга държава, която се сражава във война. Това често се прави за постигане на политическа цел като смяна на режима в друга държава.

Повечето прокси войни включват правителство, което се опитва да определи крайния резултат от войната на друга държава. САЩ например подкрепиха Франция със самолети, превозни средства и оръжия в усилията на Париж да възстанови контрола върху Индокитай от 1946 до 1954 г. Войната във Виетнам започна само една година по-късно, през 1955 г.

Прокси войните позволяват на правителствата да причинят щети на противник, без реално да обявяват война и да изпращат войски.

Разбира се, не всяко правителство има капацитет да подкрепя финансово други войни. Ето защо относително мощни страни с глобален обхват като САЩ и Обединеното кралство са склонни да спонсорират прокси войни. Прокси войните станаха особено полезни за САЩ и други големи сили след Втората световна война, тъй като Хартата на ООН от 1945 г. забрани войната освен в случаите на самоотбрана.

Те също придобиха известност, защото САЩ и Съветският съюз притежаваха ядрени оръжия по време на студената война. Това означаваше, че всеки пряк сблъсък върви с много голям риск от ескалация от конвенционални битки до ядрена война с катастрофални последици за живота на планетата.

Както САЩ, така и Съветският съюз спонсорираха прокси войни на места като Ангола, където комунизмът и петролът бяха фактори, или Салвадор, където възходът на комунизма също беше проблем за САЩ през 70-те и 80-те години на миналия век. Това участие беше начин за всяко управление да нарани интересите на другото, без да рискува значително по-нататъшна военна ескалация.

Прокси войните също могат да помогнат за създаване легитимност на чуждестранно правителство. Ако САЩ директно подкрепят едната страна в гражданската война в по-малка държава, Вашингтон може да изглежда като някой, който се меси със сила. Но ако САЩ защитават ангажимента си, като казват, че се опитват да се противопоставят на основни чуждестранни съперници като Съветския съюз или Китай, тогава намесата в работите на трета страна може да изглежда необходима и жизненоважна.

След като първоначалната му атака срещу Украйна през февруари 2022 г. пропадна през март, Путин засили атаките си срещу западните страни, като каза, че икономическите санкции, одобрени малко след инвазията, са равносилни на обявяване на война. Путин казва, че Русия се бори със Запада и САЩ – това може да помогне да се оправдаят загубите на Русия и да се запази вътрешната подкрепа за войната.

Има два други основни вида прокси войни, и двата предназначени за постигане на политически цели, без да бъде рискуван собственият народ на страната.

Първият вид е правителствена подкрепа на терористични групи, които атакуват други правителства. Финансовата и политическата подкрепа на Иран за “Хизбула” – ислямистка политическа партия и въоръжена група в Ливан, която се стреми към унищожаването на Израел – е характерен пример.

Но докато Иран използва “Хизбула”, за да атакува Израел чрез “подставено лице”, това не би се считало точно за прокси война. Въпреки че тероризмът включва смъртоносно въоръжено насилие, той не се издига до нивото на война по отношение на загуба на живот и контрол върху територия например.

Втората форма включва подкрепа на международно признато правителство, ангажирано в международна война. Това е рядко явление главно защото по принцип войните между държави са по-редки от вътрешните конфликти.

Нападението на Русия срещу Украйна през 2022 г. е международна война, но НАТО не може лесно да рискува директно нападение срещу Русия, тъй като Русия има ядрени оръжия и също така е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Русия също е малко вероятно да се оттегли от Украйна, освен ако не бъде победена на бойното поле, което прави Украйна идеален прокси клиент – или поне идеален за НАТО – но много скъп от гледна точка на човешки живот за Украйна и Русия.

Ако НАТО успее да помогне на Украйна да победи Русия, могъщите правителства вероятно ще сметнат прокси войните за полезен инструмент.

Но ако Русия ескалира до директно нападение срещу страните от НАТО или използва ядрени оръжия в Украйна, прокси войните може да бъдат заменени от пряка конфронтация и като нейно разширяване трета световна война. Да се надяваме, че това няма да се случи.

Related Topics:featured trending война

Up Next

Без големи сухопътни настъпателни операции и с малки групи неонацистите обърнаха Руската Армия в бяг

Don't Miss

Освен неуязвимите руски оръжия са се появили и китайски такива!

ВОЙНА

Пакистан: Индия планира военен удар в следващите 36 часа

Пакистанският министър на информацията заяви, че страната разполага с „достоверна информация“, че Индия възнамерява да нанесе военен удар в рамките на следващите 24 до 36 часа, пише BBC.

Коментарите на Атаула Тарар бяха направени, след като Индия обвини Пакистан, че подкрепя екстремистите, стоящи зад атаката в индийската част на Кашмир, при която загинаха 26 туристи миналата седмица. Исламабад отхвърля обвиненията.

Тарар заяви, че Индия възнамерява да използва атаката като „фалшив претекст“ за удар и че „всяка подобна военна авантюра от страна на Индия ще получи сигурен и решителен отговор“. BBC се е свързала с индийското външно министерство за коментар.

Атаката близо до туристическия град Пахалгам беше най-смъртоносната срещу цивилни в спорната територия през последните две десетилетия. И Индия, и Пакистан претендират за региона и са водили две войни за него. В последните дни войски от двете страни са си разменяли периодични изстрели с леко стрелково оръжие през границата.

Спекулира се дали Индия ще отговори с военни удари срещу Пакистан, както направи след смъртоносните атаки на бунтовници през 2016 и 2019 г.

Миналата седмица властите заявиха, че са провели обширни претърсвания в Кашмир, управляван от Индия, и са задържали над 1500 души за разпит. Оттогава са арестувани още хора, макар че броят им не е ясен. Властите са разрушили къщите на най-малко 10 предполагаеми бойци. Поне един от тях е бил свързан със заподозрян, посочен в стрелбата.

Кашмир, който Индия и Пакистан претендират изцяло, но управляват само частично, е гореща точка между двете ядрени сили от разделянето им през 1947 г. В индийската част на Кашмир от 1989 г. насам тече въоръжено въстание срещу индийското управление, като бунтовниците атакуват както силите за сигурност, така и цивилни граждани.

Индия не е посочила конкретна група, която подозира за нападението в Пахалгам, и все още не е ясно кой стои зад него. Малко известна група, наречена „Фронт на съпротивата“, която първоначално пое отговорност за стрелбата, издаде изявление, в което отрича участието си. Фронтът е свързан с пакистанската въоръжена група „Лашкар-е-Тайба“.

Индийската полиция назова трима от четиримата заподозрени за нападението. Според нея двама са пакистански граждани, а третият е местен жител от индийската част на Кашмир. Няма информация за четвъртия мъж.

Много от оцелелите твърдят, че нападателите са се насочвали специално към мъже от хиндуистката общност. Атаката предизвика широко обществено възмущение в Индия, като премиерът Нарендра Моди публично заяви, че страната ще преследва заподозрените „до края на света“ и че онези, които са планирали и извършили нападението, „ще бъдат наказани по начин, който не могат да си представят“.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ВОЙНА

Корейските бойни зверове тръгват към Киев … Путин „ошашави“ Лондон.

Вдигаме залозите! Пхенян направи официално изявление. Китай направи ход. Най-бруталният отговор на Путин „зашемети“ Лондон.

Снощи продължиха масираните бомбардировки по тила на украинските въоръжени сили, което, предвид събитията, които се развиват буквално паралелно, изглежда като включително разчистване на пространството преди пристигането на воините на Ким, които биха могли да започнат мащабна офанзива или да защитят границата. Съобщава се, че стотици хиляди севернокорейски войници пристигат.

„Миротворците“ бяха унищожени: „Вдигнахме залозите.“ Глобалното въздействие на бруталния отговор на Путин.

Наши и севернокорейски бойци се прегърнаха приятелски след освобождаването на населено място край Суджа — кадри от бойната работа на военнослужещи от КНДР, показани от руското министерство на отбраната#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/E3slhbnJym

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 29, 2025

Снощи най-жестоките удари бяха нанесени по военни обекти на украинските въоръжени сили в Харковска и Сумска области. По-специално – бомбардировките в Мерефа в Харковска област ( според предварителните данни са унищожени множество дронове и вражески превозни средства, паркинги с техника и паркинги за военна техника и импровизиран военен щаб, където ракетите разрушиха голям Щаб не само с украински офицери, но и с натовски.

Осъществена е и друга атака по Шостка, Сумска област. Както вече беше съобщено от нелегалите, градът се използва като един от ключовите транспортни възли и място за натрупване на голям брой резерви и техника, преди да ги прехвърлят към границите на Курската и Белгородската области.

Мониторинговите ресурси съобщиха, че само за час-два са долетяли поне 20 дрона. Всички удържи в целта. Унищожаването на мозъците на вражеската армия, ликвидирането на високопоставени командири е гарантирано.

🪖Още кадри от бойна подготовка на севернокорейски войници, участвали в освобождаването на района на Курск. ⭐️#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/UR9OnnCGYk

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 29, 2025

Атаки и по Днепропетровск, Лубни и Новопавловка.

Тази тенденция се наблюдава вече няколко дни поред. В края на миналата седмица беше извършен един от най-масираните удари срещу Киев. Бяха унищожени военна инфраструктура, фабрики и щабове в столицата и региона.

Ударени са и военните заводи:
❗ „Артьом“,
а на 26 април – ❗„Буревестник“, едно от най-важните предприятия за украинския военно-промишлен комплекс.
Екипажите на противовъздушната отбрана и централните звена бяха унищожени, логистични центрове, включително железопътни.

В Харков, инфраструктурата на ХТЗ беше унищожена. Също така завода за бронемашини “Малишев” и конструкторско бюро по машиностроене.

❗В Полтава са били осуетени опитите за създаване на „мръсна бомба“ .

В Киев бяха унищожени подземни бункери – един от центровете за вземане на решения в района на Крещатик.
Скоро след първата серия удари срещу Киев, когато се появи и първата информация за ликвидирането на много високопоставените британски големци, в Лондон решиха да се оттеглят. Идеята за изпращане на „възпиращи сили“ – редовни войски, десетки хиляди войници – изведнъж изчезна. Сега само инструктори и само във Лвов. „Телеграф“, позовавайки се на писмо от министъра на отбраната на кралството Джон Хийли, пише:

“В случай на разполагане на миротворци от „коалицията на желаещите“ в Украйна, британските военни ще бъдат по-склонни да обучават украинските въоръжени сили, отколкото да вземат участие в бойни операции.”

Като цяло, общото мнение е, че изпращането на сухопътни войски е „твърде рисковано“ поради възникването на по-голям конфликт с Русия. Лондон е „зашеметен“ – сега ще трябва да си седи тихичко.

„Вдигнахме залозите“

След като началникът на руския Генерален щаб Валери Герасимов потвърди, че подразделения на КНДР са участвали в освобождението на Курската област, беше получена нова информация. Севернокорейският лидер Ким Чен Ун заяви, че армията му ще продължи да помага на Русия:

“Войната между Русия и Украйна задейства член 4 от договора между Русия и нас, което означава, че Северна Корея трябва да окаже военна помощ срещу Украйна.”

И последваха чудеса! Администрацията на Тръмп заяви, че проучва възможности за възобновяване на диалога със Северна Корея.

Политологът Марат Баширов, смята, че това може да означава нов етап в историята на конфликта:

“Вдигнахме залозите. Не искате да приемете нашите, днешните условия, тогава следващите, утре, ще бъдат още по-лоши за Киев. Законното присъствие на севернокорейски войници означава, че ще има големи количества. С оборудването. А това означава, че Китай няма нищо против. <…> За да обрисувам картината:
Редовната армия на КНДР наброява около 1милион души, общият брой на кадровите военнослужещи в армията е, според различни оценки, от 850 000 до 1200 000 души. В резервата има около 4 000 000 души.

Веднага щом Северна Корея започна да планира нахлуване в Украйна, се случи следното: Тръмп заяви, че Зеленски е готов да се откаже от претенциите си към Крим. <…>

Според Конституцията на Украйна невъзможно е да се откажат от Крим. Трябва да променят закона и да проведат референдум в цялата страна, или по-скоро в това, което е останало от нея.

Тръмп има предвид, че очевидно такава е реалността на терен, и че тя трябва да се приеме. Тръмп хубавичко нагласи Зеленски, добре го преметна.”

ВОЙНА

⛔️ Глобалните военни разходи достигнаха рекордно високо ниво

Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх през 2024 г., според доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), публикуван в понеделник, 28 април. Подчертахме основните точки от доклада:

▪️Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх от 2,7 трилиона долара през 2024 г., което е с 9,4% повече от 2023 г. Това е най-рязкото увеличение от края на Студената война.

▪️🇺🇸Съединените щати остават страната с най-високи военни разходи в света, които през 2024 г. възлизат на 997 милиарда долара.

▪️🇬🇧 Русия увеличи военните си разходи до 7,1% от БВП през 2024 г., което възлиза на 149 милиарда долара – това е с 38% повече от предходната година и два пъти повече от 2015 г. Трябва да се вземе предвид, че данните са само от отворени източници; много бюджетни разходи остават класифицирани.

▪️През 2024 г. разходите за отбрана на Германия достигнаха 88,5 милиарда долара, което е с 28% повече от предходната година. Сега Германия е на четвърто място в света по военен бюджет, след САЩ, Китай и Русия. През 2023 г. германците бяха на седма позиция.

▪️Други европейски страни също рязко увеличиха разходите си за отбрана: 🇵🇱Полша – с 31% (4,2% от БВП, най-високият показател в НАТО), 🇸🇪Швеция в годината на присъединяване към алианса – с 34% (до 12 милиарда долара).

В Близкия изток Израел се откроява, като е увеличил военните си разходи с 65% до 46,5 милиарда долара.

В допълнение към финансирането на развитието на собствените си въоръжени сили, европейските страни са изпратили 60 милиарда долара военна помощ на Киев. Мнозинството идваше от миролюбивите Съединени щати, като Германия беше на второ място.

Миналата година Украйна отдели 34% от БВП си за отбрана.
„Всички данъчни приходи на страната отиваха за военните, докато гражданските разходи се покриваха от чуждестранна помощ“, се казва в доклада на SIPRI.

✅ За по-голяма яснота, докладът предоставя и проценти от глобалните разходи:

1. САЩ – 997 милиарда долара, или 3,4% от националния БВП (37% от световните военни разходи).
2. Китай – 314 милиарда долара, или 1,7% от БВП (12% от световните разходи).
3. Русия — 149 милиарда долара, или 7,1% от БВП (5,5% от световните разходи).
4. Германия – 88,5 милиарда долара, или 1,9% от БВП (3,3% от световните разходи).
5. Индия – 86,1 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3,2% от световните разходи).
6. Обединено кралство – 81,8 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3% от световните разходи).
7. Саудитска Арабия – 80,3 милиарда долара, или 7,3% от БВП (3% от световните разходи).
8. Украйна — 64,7 милиарда долара или 34% от БВП (2,4% от световните разходи).
9. Франция – 64,7 милиарда долара, или 2,1% от БВП (2,4% от световните разходи).
10. Япония – 55,3 милиарда долара, или 1,4% от БВП (2% от световните разходи).

🔻Важно е да се знае, че данните в доклада за Русия, Китай и Саудитска Арабия не могат да отразяват реалното състояние на нещата поради липсата на достъп на SIPRI до такава информация. Но глобалните тенденции са ясни.