Connect with us

ФОКУС

Предстоят много трудни години. Всеки несъгласен с технократския тоталитаризъм ще бъде отлъчван

Матиас Десме е преподавател по психоаналитична психотерапия в Катедрата по психоанализа и клинично консултиране към Университета в Гент. Публикувал е 48 статии в списания от ранга на ISI, освен това 8 статии в други психологически списания и 2 книги. Той е един от основателите на Single Case Archive (www.singlecasearchive.com) – база данни, която събира и категоризира голямо количество публикувани изследвания на единични случаи върху процеса и резултата от психотерапията. Понастоящем се изпълнява проект Hercules в сътрудничество с Ан Буйсе и Алексис Дюаеле, който има за цел да доразвие базата данни за единични случаи и да включи около 3500 случая.

Следва пълна стенограма от разговора му с Тъкър Карлъсн по телевизия FOX:

Добре дошли при Тъкър Карлсън. Тъй като нещата се променят толкова бързо в Съединените щати, е трудно да се разбере какво точно става. Една от причините да не можем да разберем какво става, е, че нямаме думи за това, което става. Не можеш да разбереш нещо, ако не можеш да го опишеш, думите са първата крачка към разбирането. Страната започна да се променя по много очевиден начин, точно по времето, когато Джордж Флойд умря, в деня на възпоменанието за него, преди две години в Минеаполис. Изведнъж големи групи хора започнаха да действат във видимо перфектен синхрон, като един, а след това се опитаха да създадат еднакво мнение у хората в останалата част от страната. Тази страна е извървяла много път, нищо подобно досега не се е случвало в Америка или поне в рамките на нашия живот. Какво наблюдаваме? Нещо ново и различно, със сигурност, нещо очевидно застрашаващо нашите основни свободи и нашето човешко достойноство. Какво беше това? Едва през декември 2021 г. в програмата „Джо Роуган експириънс“ един доктор на име Робърт Малоун описа с думи това, което може би наблюдаваме. Ето клипът, който стана известен.

„Какво, за Бога, стана в Германия през 20-те и 30-те години? Много интелигентното, високообразовано население се побърка. Защо се случи това? Отговорът е „масова психоза“. Когато имаме общество, което е разделено помежду си и има свободно ширещо се безпокойство, при което нещата изглеждат безумни, ние не можем да ги разберем. Тогава, вниманието на хората се насочва от лидер или от серия от събития в една малка точка, точно като при хипнозата. Хората буквално стават хипнотизирани и могат да бъдат водени навсякъде.“

Нататък Малоун обяснява същността на тази идея.

„Масовата психоза е, по своята същност, един вид групова хипноза, която унищожава етическата осъзнатост на индивидите и отнема способността им да мислят критично. Този процес е коварен по природа. Населението става негова плячка неподозирано. Ако използваме думите на Ювал Ноа Харири: “Повечето хора дори не биха забелязали промяната към тоталитарен режим. Ние асоциираме тоталиразма основно с трудови, концентрационни и унищожителни лагери, но те са просто финалния, объркан етап на един дълъг процес.“ (Психология на тоталитаризма).” Това бяха думи от книгата на белгийския академик Матиас Десме. Сега имаме честта да го приветстваме при нас, в мрежата, за да ни обясни какво наблюдаваме през последните две години.

– Професоре, добре дошли.

– Благодаря за поканата.

– Не е ли малко странно, че сте известни в Съединените щати?

– Да, малко.

-Преди десет години това щеше да се смята за някаква езотерична академична теория, имаща отношение към Вашето конкретно изследване, но не и към обществото, в което живеем. Но изведнъж Вие толкова перфектно описвате това, което ние наблюдаваме. Преди да влезем в темата, кажете ни кой сте Вие, откъде сте, и как стигнахте до включването на нашия случай.

– Аз съм от Белгия, както казахте, професор съм по клинична психология в Университета в Гент, а също съм завършил и статистика.

– Статистика?

– Да, статистика, имам докторат по методологичните проблеми и академичните изследвания. Започнах доктората си в 2003 г., когато стана ясно, че до 85% от академичните публикации имат сериозни недостатъци. Точно на тази тема беше моят докторат, а после, когато започна корона-кризата, веднага започнах да уча статистика и веднага добих впечатлението, че математическите модели и статистическите данни, които бяха използвани, драматично преувеличаваха опасността от вируса.

Няколко месеца по-късно, по мое мнение, към края на май 2020 г., това беше доказано без съмнение. Първоначалните математически модели, върху които корона-мерките бяха базирани, модели, зададени от Кралския колеж, предсказваха, че до края на май 2020 г. в малка страна като Швеция около 60 хиляди души ще умрат, ако страната не влезе в локдаун. Швеция не влезе в локдаун и само 6 хиляди души умряха. В първата седмица на корона-кризата публикувах две мнения, в които се опитвах да предупредя хората, че в това има нещо опасно. Но нямах предвид вируса. Заглавието на първия материал беше „Страхът от вируса е по-опасен от самия вирус“. Не е за вярване, но аз се опитах да покажа на хората, че статистиката не е вярна, но сякаш никой не се интересуваше и всички продължаваха да вярват в наратива и дори когато, към края на май 2020 г., беше доказано без следа от съмнение, че математическите модели са изключително погрешни, наративът продължи и обществото продължи да се държи, сякаш математическите модели са правилни.

Това беше момента, в който аз промених перспективата си и реших да се фокусирам върху психологическите механизми, които могат да обяснят защо цялото общество вече не може да види, че историята, на която вярват, е просто абсурдна в много отношения. Отне ми един или два месеца, преди да определя и преди да започна да разбирам, че това, с което имаме работа, е процес на масова психоза в голям мащаб, който е нещо като групова психоза, и който има много странни ефекти на ниво психологическо функциониране на индивида. Може би най-важното е, че хората, които са в плен на такъв процес, по един или друг начин, губят целия си капацитет да вземат критична дистанция от това, в което групата вярва. Това може да стигне извънредно далеч, както например по времето на революцията в Иран през 1979 г., която е мащабен процес на масова психоза, хората в Иран започват да вярват, че портретът на аятолаха, когото смятат за свой лидер, е отпечатан на повърхността на луната. И когато има пълнолуние в небето, те излизат по улиците и си показват едни на други къде точно се вижда портретът на аятолаха. Това е първият странен ефект на ниво индивидуално психологическо функциониране при процеса на масовата психоза.

– Иран през 1979 г. не е изостанала страна, тя е модерна, западна, добре образована, изискана страна.

– Разбира се, нивото на образованост не играе никаква роля, нито интелигентността, нещо повече – колкото е по-високо нивото на образованост, толкова по-податливи са хората на масова психоза.

– Може ли да се върнем крачка назад. Вие казахте, че през 2003 г. сте започнали доктората са и основният Ви фокус е бил фактът, че 85% от академичните документи са компрометирани. 85 процента?! Това е по-голямата част от тях. Академичните изследвания са основата на академичността, това е шокиращо! Може би това е бил първият пример на масова психоза, който сте видели, защото – как е възможно да не са поправили това?!

– Аз публикувах малка книга относно това, в която се опитах да покажа по много осезаем и конкретен и прост начин защо повечето изследователски методи не могат да доведат до валидни резултати. И това, което забелязах, въпреки че примерите ми бяха ясни и конкретни, всеки, който искаше да види, можеше да го направи, че методите наистина компрометират резултатите. Но за моя изненада, само около пет процента от моите колеги искаха да си отворят очите и да видят какво им показвам. Останалите ми колеги не искаха да видят и аз започнах да мисля кое е това, което ги прави толкова слепи. И това беше момента, в който започнах да се интересувам от масовата психоза. Точно същият процес се повтори с корона-кризата. Аз веднага забелязах, че тази статистика и тези математически модели не могат да бъдат верни, опитах се да го покажа, не се получи и тогава започнах да мисля какви психологически процеси могат да обяснят това и се опитах да реартикулирам материалите за масовата психоза в публичното пространство.

– Ние имаме същия опит в Съединените щати. В шоуто през пролетта на 2020 г. стана ясно, че теоретичните предсказания, които бяха базата за нашата публична политика тук в Съединените щати са напълно грешни и никой не го интересуваше. Даже реагирахме с враждебност, ако някой го подложеше на съмнение. Вие посочихте 1979 г. като пример какво се е случило в друга страна с голям брой хора – това исторически момент ли е, виждали ли сме такова нещо множество пъти?

– Масовата психоза съществува откакто съществува човечеството. Имаме кръстоносните походи, ловът на вещици, френската революция, масовите психози в Съветския съюз, масовите психози в нацистка Германия, така че това съществува откакто го има човечеството. Но поради специфични причини, масовата психоза става все по-силна и по-силна през последните неколкостотин години. Това е интересно, защото през първата половина от изминалото столетие масите станаха толкова силни, че водени от определени лидери те могат да вземат контрол над държавния апарат и по този начин се появиха тоталитарните държави. Тоталитарните държави, както казва Хана Аренд, са винаги диаболичен пакт между масите и техните лидери и по този начин се появява напълно нов вид държава, напълно различна от класическата диктатура. В класическата диктатура има малка група хора, които налагат тотален режим по много агресивен начин и хората толкова се страхуват от тях, че те могат да наложат едностранно техния социален контракт с обществото. Но тоталитарната държава се появява по напълно различен начин. В тоталитарната държава има първо процес на масова психоза, чрез който процес определена част от населението, обикновено около 30 процента, започва фанатично да вярва в определена идеология и този феномен може да бъде изкуствен, чрез индоктринираща пропаганда.

– Вие мислите, че само 30 процента са достатъчни?

– Да. Обикновено не са повече от 30 процента.

– Това е плашещо.

– Да, плашещо е, но винаги има 60 или 65 процента от хората, които не вярват истински в наратива, но никога няма да го кажат, винаги ще изберат лесния начин и ще се съгласят с хората, с тази група хора, която изглежда има по-силен глас. И поради това, накрая, до 95 процента, а понякога дори и повече, се съгласяват с тоталитарния наратив, наративът, който е довел до масова психоза. Има и още едни 5 процента, които не са съгласни с него, опитват се да говорят и това е крайно важно. Ако разбираме механизма на масовата психоза, ако наистина го разбираме, тогава знаем какво трябва да прави тази малка група. Ако тя прави грешни анализи, ще бъде унищожена накрая. Шансовете да бъде унищожена са много големи. Ако започне с коректни анализи, ще оцелее. Затова е изключително важно да разберем как работи този механизъм. Защото, аз вече споменах, че масовата психоза прави индивидите напълно слепи за всичко, което противоречи на убежденията на групата, но има още две характеристики, които са също много важни. Първата е, че у хората, които са в плен на масова психоза, изглежда се загубва всякакво усещане за личния интерес – те са готови на радикална саможертва, това е извънредно странно. И другата характеристика, която е много проблемна – хората в масова психоза стават радикално нетолерантни към различните гласове. И тогава идва последната фаза на масовата психоза – обикновено те започват да унищожават всеки един, който не върви заедно с масата и те го правят, сякаш е техен етичен дълг да го направят. Ако отново погледнем революцията в Иран, аз говорих с една жена, разговорът е наличен в интернет, която ми разказа, че е видяла със собствените си очи как в последната фаза на масовата психоза майка докладва своя син на властите и когато тази майка чува, че синът и ще бъде обесен, и когато разбира, че той вече е обесен, тя се обявява за героиня, заради това, което е направила. Това е последната фаза на масовата психоза.

– Майка, която убива собствения си син.

– Да. Ако разберем механизма, както е обяснен в книгата ми „Психология на тоталитаризма“, в това има перфектна логика – защо се случва така. И затова е извънредно важно, че тази последна фаза на масовата психоза може да бъде предотвратена. Ако малката група, която не е съгласна с масовата психоза, направи правилния избор. Тя трябва да направи правилния избор и психозата ще унищожи всичко, изборът е или да започне да говори, или да запази мълчание. Ако не говори, ще бъде унищожена, защото масите ще отидат в последната фаза. Така че е квинтесенциално за тази група да продължава да говори по честен, откровен начин. Всичко това е последствие от механизма на масовата психоза. Ако го разберем, ще видим защо хората, които не са съгласни с нея, трябва да говорят и това обяснявам в книгата си – как този феномен на масовата психоза, която е вид групова психоза, се появява при много специфични условия.

Първото и най-важно условие винаги е много хора да се чувстват откъснати от естествената си социална среда. И това определено беше случаят, точно преди да започне корона-кризата. Броят на самотните хора нарасна до 40% от населението в света. Хора, които нямат нито една значима връзка и се свързват с други хора само чрез интернет.

От тук следва второто условие – ако хората се чувстват изолирани от естественото си социално обкръжение, те обикновено започват да се борят с чувството за липса на смисъл. Ще дам пример от ситуацията непосредствено преди корона-кризата. 60% от хората в света споделят, че работата, която имат, според тях е глупава, тоест работа, без цел и смисъл. В тази фаза, ако хората се чувстват социално изолирани и чувстват липсата на смисъл, обикновено започват да страдат от нещо много специфично на афективно ниво – те се чувстват конфронтирани, те ще бъдат конфронтирани от така наречените свободно съществуващи страхова невроза, фрустрация и агресия. Това означава, че някакво безпокойство, фрустрация и агресия, които не са свързани с ментално изражение, но са определени безпокойство, агресия и фрустрация, при които хората не знаят защо се чувстват обезпокоени, фрустрирани и агресивни. И тази фаза е крайно отвратителна. Ако изпитваш безпокойство, но не знаеш защо, ти си победен и не можеш да контролираш безпокойството си. Ако се чувстваш фрустриран и изпитваш агресия и не знаеш защо, ти не можеш да си помогнеш и цялата фрустрация и агресия се натрупват в психологическата ти система и водят до определено много отвратително напрежение.

И ако населението е в това състояние, нещо много специфично може да се случи. Ако при тези обстоятелства един наратив се разпространи чрез масмедиите и посочи обект на безпокойството, като в същото време предлага стратегия за справяне с този обект на безпокойство – например, локдауните за справяне с вируса, концентрационните лагери за справяне с евреите, ловът на вещици за справяне с вещиците и т.н. – ако при тези обстоятелства един наратив се разпространи, предаде чрез масмедиите, посочвайки обекта на безпокойство и стратегията за справяне с него, то ще се появи огромно желание за участие в стратегията, за справяне с обекта на безпокойство, независимо колко абсурден е този наратив. Само защото по този начин хората чувстват, че могат да контролират безпокойството си, чувстват, че имат нещо, към което да насочат фрустрацията и агресията си. Така че, това е първата извънредно важна стъпка. После следва втората, която е наистина опасна стъпка. Тъй като толкова много хора участват едновременно в справянето с този обект на безпокойство, те се чувстват отново свързани. Сякаш самотата им изчезва, те се чувстват изпълнени със солидарност. И това е целта, те имат чувството, че водят някаква колективна, героична битка с вируса и те ще оценят всеки, който не е заедно с тях, като егоист, който е лишен от всякаква солидарност.

Най-странното е, че можем да си кажем, добре, какъв е проблемът? Хората се чувстваха самотни, а сега отново са свързани, какъв е проблемът?! Но проблем има. Защото масата е група, която е формирана не защото хората са се свързали един с друг. Масата е група, която се е формирала, защото всеки индивид по отделно се е свързал с колектива. Което означава, че прословутата солидарност на масите никога не е солидарност с другите индивиди, а е солидарност с колектива. И колкото по-дълго съществува масовата психоза, толкова повече всички изискват всеки един да жертва всичките си лични интереси за колектива. И това е тъкмо причината, поради която корона-кризата възникна. Всеки говореше за солидарност и в същото време ние приехме, че ако някой утре излезе на улицата, ние вече няма да можем да му помогнем. В същото време ние приехме, че ако нашите родители умират, някъде в старчески дом, нямаме право да ги посетим. Така че, всеки трябваше да пожертва всичко в името на колектива. Масовата психоза е краен колективизъм, при който балансът между индивидуализма и колективизма отива в напълно друга посока.

– Но в същото време, хората, които поощряваха това, не одобряваха формирането на индивидуални връзки между хората. Правителството в тази страна, администрацията, поощряваше деца да предават родителите си на силите на реда, ако са казали нещо, което се отклонява от обясненията на корона-наратива. Така че те разбиваха солидарността между хората.

– Разбира се.

– Разбира се, това е една от задължителните характеристики.

– Странното е, че това се случва спонтанно. Във всяка група, а те имат изключително силна групова идентичност, цялата енергия ще бъде засмукана между индивидите. Точно както при военните командоси, когато трябва да направят нещо опасно, обичайно се изисква да няма сексуални отношения между членовете на групата, просто защото между членовете на тази група има силна връзка и това може да застраши групата в опасна ситуация. Тези отделни членове, които са във връзка помежду си, могат да изберат един другиго, вместо интереса на групата. Това се случва във всяка група с много силна групова идентичност, спонтанно и масово и до крайна степен и цялата солидарност, цялата любов на индивидите е изсмукана и е изцяло инжектирана във връзката на индивида с колектива. И поради това накрая, дори и най-силната връзка – връзката между майка и дете – напълно загива и майките докладват синовете си на държавата и ги убиват, защото имат чувството, че не са достатъчно лоялни към държавата. Естествено, това е психологически процес, който е много логичен. Но е крайно опасен и точно затова аз се опитах да го разбера и се опитах да разбера какво можем да направим за това.

– Какво можем да направим за това? Първо, ръката ми тук се схвана, защото Вие толкова точно описахте това, което наблюдаваме, съвсем прецизно. Защото звучи, сякаш това е характерно за човешката природа, хората са такива, винаги. Можете ли да се сетите за примери за масова психоза, които са прекъснати, преди да се превърнат в тоталитаризъм от малка група хора, която се изправя и казва „Не“?

– О, определено, определено. Първите тоталитарни системи в историята са Съветският съюз и нацистка Германия, през първата половина на 20 век. Но е имало тенденция към тоталитаризъм на няколко места по света и на повечето места тя е била спряна.

– В Европа, да.

– Те са спрени. Проблемът в Съветския съюз и в нацистка Германия беше, че съпротивата в даден момент решава да мине в нелегалност и спира да говори в публичното пространство. Това става през 1930 г. в Съветския съюз и около 1935 г. в нацистка Германия. В рамките на шест месеца и в двете страни започват унищожителни кампании. В рамките на шест месеца. Тук има почти перфектна корелация между съпротивата, която спира да говори и началото на зверствата и жестокостите в страната. Само защото, ако разбираш механизма, масовата психоза е като хипноза, те са идентични, съвсем еднакви. При хипнотичната процедура има някой, който е хипнотизиран, и друг, който фокусира неговото внимание върху един аспект от реалността – например, предмет, който виси на верижка или нещо такова – и след като вниманието е фокусирано върху този единствен аспект от реалността, всичко останало от реалността изчезва. Сякаш останалата част от реалността вече не съществува. И този механизъм е изключително силен.

Една проста хипнотична процедура е достатъчна да фокусира вниманието на някого толкова силно в един аспект от реалността, че този някой повече няма да забележи, че има хирург, който реже кожата, плътта, директно до гръдната кост, за да осъществи отворена сърдечна операция. Това се случва непрекъснато в университетските болници в Белгия. Има един професор Елизабет Фаманвил, която използва тази проста процедура – да фокусира вниманието на пациента върху нещо и можеш да режеш през гръдната кост и пациентът няма дори да забележи. Такава е силата на този механизъм на фокусиране на вниманието. Точно същото става и при масовата психоза. Първо, хората започват да се сблъскват с всякакъв вид емоции, които нямат връзка с менталното функциониране, а след това всички тези емоции, цялото това безпокойство се фокусират в една точка и като следствие хората вече не забелязват, че губят всичко. Че губят здравето си, парите си, бъдещето на децата си и така нататък. Точно това се случва при масовата психоза. Така че, след като веднъж разберем, че механизмът на масовата психоза е вид хипноза, разберем, че това е феномен, който винаги е провокиран от гласа на някого – лидерите на масите, които използват индоктриниране и пропаганда, за да продължат масовата психоза, тогава разбираме също, че ако искаме да прекъснем масовата психоза, трябва да продължим да говорим, тези гласове трябва да продължат да говорят. Ако различни гласове, ако хора, които не са съгласни да вървят с масите, продължат да говорят, те няма да успеят да събудят масите – понякога някой се събужда, но обикновено хората продължават да бъдат в хватката на масовата психоза, но това не означава, че говоренето им няма ефект. Нищо подобно. Тяхното говорене постоянно ще прекъсва хипнозата в някаква степен и ще предотврати хипнозата да се задълбочи толкова много, че хората да станат убедени, че трябва да унищожат всеки, който не е заедно с тях.

От 19 век насам учени като Гюстав Льо Бон са описвали това – че речта на хората, които не са в хватката на масовата психоза, има точно този ефект. Тя не буди масата, но пречи на масовата психоза, препятства я да влезе толкова дълбоко, че масите да започнат да вършат зверства. От стратегическа гледна точка е квинтесенциално какво ще стане, а то е следното – масите са винаги самоунищожителни и те бавно ще се изтощят и ще унищожат сами себе си, преди да унищожат хората, които не са съгласни с тях. Ако разберем това, че първият и най-важен стратегически принцип, който трябва да следваме, е да продължим да говорим. И в същото време това е и етичен принцип, като човешки същества.

– Да, това е етичен принцип.

– Като човешки същества ние имаме етичен дълг да артикулираме тези думи, които ни изглеждат честни и откровени, независимо от последствията. И ако правим това, има множество примери, описани от Солженицин, от Примо Леви, от Виктор Франкъл – ако направим това, нещо чудесно ще се случи. Ако се придържаме здраво към нашите етични принципи, във време, в което светът се дехуманизира, ще минем през много бърз процес на ментална еволюция като човешки същества.

Ще ставаме все по-силни и по-силни и по-силни като човешки същества на ментално ниво, а понякога дори и на физическо ниво. Ако четем Солженицин, той дава тези чудесни примери, как в ГУЛАГ повечето хора започват да се държат подобно на зверове, но има и някои, малко на брой, които тръгват в точно обратната посока, които в тази мрачна бездна се опитват да представляват човечността и които стават все по-решени да се придържат при всички случаи, независимо колко е трудно, към етичните принципи. Солженицин дава тези чудесни примери, в които описва как тези хора много често оцеляват в лагерите и дори стават по-силни, докато повечето други умират след няколко седмици или няколко месеца. Разбира се, няма гаранция, но мисля, че ако разберем това, ако разберем процеса на масовата психоза и всичко, което се случва сега, че със сигурност има смисъл и цел, това би трябвало да ни мотивира да разберем стойността на етичните принципи на човешкото същество. Трябва да ни направи по-решителни да продължаваме да живеем в съгласие с етичните принципи, докато останалата част от света ги изоставя.

– Един от най-забележителните разговри, които аз някога съм имал и съм толкова благодарен, че сте тук, наистина съм благодарен, защото говорите директно на нашата страна. Каква е разликата между хората, които се съгласяват и онзи малък процент от хора, които решават, че ще говорят това, което смятат за истина, независимо от всичко. Кое кара хората да изберат единия или другия път, може ли да се предположи?

– Не, не може. От 19 век, от момента, в който психолозите са изучили феномена на масовата психоза, е забелязано и наблюдавано отново и отново, че всеки път, когато в обществото се появи маса, има и малка група, която не е съгласна с масата. Но тази малка група е крайно разнообразна и хетерогенна. Никой няма никаква представа какво свързва тези хора. Коя е общата характеристика между тези хора. Но по един или друг начин, всички те взимат това фундаментално решение, решение, което не може да бъде сведено до нищо друго – решение да се говори истината, вместо да се избере лесният начин и да се съгласи с наратива, в който всички вярват, но за който всички знаят, че е крайно абсурден и неетичен. Това е много интересно – причината, поради която хората вярват в наратива, водещ до масова психоза, не е защото те мислят, че наративът е верен. Съвсем не. Причината да повярват в този наратив е, че той води до нова социална близост, че ги кара да се чувстват отново свързани. Защото самотата е най-болезненото състояние, ние не го знаем, но е точно така за човешките същества и те искат да избягат, искат да създадат социална близост и причината, поради която хората започват да вярват в това, е заради тези предимства – то свързва безпокойството с обект, предоставя обект, към който хората могат да насочат фрустрацията и агресията си, води до нова свързаност. Така че, това е причината – тази нова социална свързаност, афективните предимства са причината, поради която хората продължават да вярват в наратива, независимо колко абсурден става той. Може да кажем и нещо повече – същото е като при хората на футболния стадион, където всички пеят една и съща песен, не защото мислят, че това е най-хубавата песен, не. А защото тази песен свързва тези хора.

Може да се каже и още нещо – колкото по-абсурдни стават мерките, имам предвид корона-мерките, толкова по-аплодирани ще бъдат те от тази част от населението, която е в плен на масовата психоза, просто защото мерките имат функцията на ритуал. А какво е ритуалът? Ритуалното поведение е винаги поведение, което няма прагматичен смисъл и изисква саможертва от индивида. Саможертва, чрез която индивидът показва, че колективът е по-важен от него самия. Хората не го осъзнават, ние живеем във време, в което мислим, че материализмът определя света и смятаме, че ритуалите нямат смисъл и функция. Но те са от основно значение за нас. И в тоталитаризма, без да знаят, хората се ангажират изцяло в ритуали, но не го осъзнават. И това са ритуали на смъртта. Хората жертват, сляпо жертват всичко, само за да избягат от дълбокото си чувство за социална привързаност, да избягат от своето дълбоко усещане за самота и отделеност. Това е като самоубийствен ритуал, който се извършва. Точно поради това много хора очакват, че ако корона-мерките станат по-абсурдни, хората ще започнат да се събуждат, но обикновено не става така, просто защото хората не разбират, че подсъзнателно тези мерки имат функцията на ритуал и колкото по-абсурдни са, толкова повече изпълняват функцията на ритуал.

– Съвсем вярно, колкото по-невероятно, толкова по-предизвикателно. Мисля, отново, че това е един от най-изумителните разговори, които съм имал някога. Но той повдига въпроса за мотива – защо Робеспиер е направил това, защо Ленин е направил това, защо Хитлер е направил това, защо нашето правителство – не всички са лоши, някои от тях са добри хора – защо направиха това?

– Да, мисля, че отговорихме на въпроса защо населението започва да вярва на наратива – защото всички техни психологически проблеми се разрешават с масовата психоза. Но вторият въпрос е защо го прави елитът?

– Да!

– Мисля, че през последните неколкостотин години сме видели две неща, развиващи се едновременно. От една страна, населението на държавите започва да става все по-податливо на масова психоза и това се дължи на факта, че рационалистите, механиците движат този свят. Нещо в нашата рационалистична, научна идеология, отделя хората от тяхната естествена социална среда. Описал съм това в детайли, наистина в детайли, в първите пет глави на книгата ми. Описал съм как нашата обсесия от рационалното разбиране, нашата измамна убеденост, че мистерията на живота, същността на живота може да бъде разбрана и сведена до категории от нашето собствено рационално мислене, е напълно измамна за човешките същества и точно тя отделя хората от тяхната среда, все повече и повече и повече. И точно това е причината, че има все повече отделени хора и това води до масова психоза, която става все по-силна и по-силна и накрая става възможно да се установи тоталитарна държава. Но в същото време, става друг процес на ниво елит. Този механичен, рационалистичен възглед за света създаде нов елит – елит, който рационално се опитва да разбере психологическите процеси в обществото и след това да използва това рационално разбиране, за да манипулира и контролира населението.

Ето защо, веднага след Френската революция, след падането на L’ancien regime във Франция, веднага виждаме появата на модерното индоктриниране и пропагандата. Наполеон е първият, който създава Bureaus d’oppinion public (Бюро за общественото мнение – б.пр.) – един вид бюро за пропаганда и после, в началото на 20 век, около 100 години по-късно, ние вече виждаме тази огромна пропагандна машина от Първата световна война. Това става още по-лошо през Втората световна война, а сега е много, много по-лошо. Цялото ни публично пространство е наситено с индоктринация и пропаганда, постоянно. Ако прочетем трудовете на основателите на индоктринацията и пропагандата, като Литман, Тротър, Бернайс, ще видим как тези хора мислят по следния начин: откакто имаме модерна демокрация, политическите лидери вече не са истински лидери, те трябва да бъдат избирани, което означава, че трябва да следват масите. По този начин те никога не могат да контролират масите. Това може дословно да се прочете в творбите на хората, които споменах – Литман, Тротър, Бернайс. Тогава тези хора решават, че трябва постоянно да манипулират масите, за да не им позволят те да управляват държавата, вместо политиците. Елитът започва да разчита все повече и повече на индоктринацията, пропагандата, манипулацията, психологическите операции, промиването на мозъци и така натък, за да манипулира масите задкулисно.

– Това е заради демокрацията, върви заедно с нея?

– Да, разбира се. Точно така. Защо го правят? Мисля, че на този въпрос трябва да се отговори много нюансирано. Много хора мислят, че тоталитаризмът се интересува единствено от властта и от парите. До известна степен това е вярно. Но най-силната мотивация на тоталитарните лидери има винаги идеологическа природа.

– Да! Сталин в действителност е вярвал в марксизма.

– Разбира се. И е искал да пожертва всичко – всичките си пари и цялата си власт, само и само да може да преформатира обществото според своите марксистки идеи. Това е много типично за тоталитарните лидери – те искат да пожертват всичко.

– Но те наистина вярват в това?

– Те обикновено не вярват в наратива, който използват, но вярват сляпо в идеологията. В нашата ситуация, мисля, че идеологията, за която става въпрос, е технократска трансхуманистична идеология. За да наложат тази идеология на обществото, те използват – елитите, големите глобални институции – използват всякакви възможни наративи, за да убедят хората, да ги окуражат да повярват в тази идеология. И тези наративи могат да са климатичния наратив или терористичния наратив, или корона-наратива. Обикновено тоталитарните лидери фанатично вярват в своята идеология, наистина вярват в своята технократична трансхуманистична идеология, те ще създадат нов рай за човешките същества, но обикновено те не вярват в наративите, които използват. Те вярват толкова сляпо и фанатично в тяхната идеология, че смятат, че е оправдано да лъжат, мамят и манипулират населението, за да го убедят да приеме всички тези идеологически промени, които се опитват да наложат на обществото. Така че, трябва да правим разлика между нещата, ако поставяме въпроса защо те правят това. В крайна сметка те правят това, защото вярват, имат това обсесивно влечение да наложат идеологическите си фикции на обществото. Това е основната причина, основната мотивация на тоталитарните лидери. Зная, че не е много популярно, повечето хора предпочитат да вярват, че се касае само за пари и за власт.

– Не, аз съм съгласен с Вас 100 процента, че в основата на всичко това има искреност. Колко далеч е Западът от това движение към тоталитаризъм?

– През 1951 г. Хана Аренд казва, че сме видели колапса на фашисткия тоталитаризъм и скоро ще станем свидетели на колапса на комунистическия тоталитаризъм. Но, казва тя, ще се появи нов тоталитаризъм – крайният тоталитаризъм. И това е технократски тоталитаризъм. Това е вид тоталитаризъм, който не е воден от бандити като Хитлер и Сталин, а е воден от скучни бюрократи и технократи.

– Хана Аренд е написала това?

– Да, през 1951 г. тя написва това, аз го споменавам и в книгата си. Технократският тоталитаризъм е крайната манифестация на този вид идеология, за който говорих – материалистичната, механична идеология, която вярва, че цялата вселена е сбор от елементарни частици, атоми и молекули, които просто си взаимодействат помежду си според законите на механиката и всичко това може да бъде перфектно разбрано по рационален път. Ако започнем с подобен възглед към света, тогава логичното заключение е, че тази вселенска машина, както и обществената машина, трябва да бъдат управлявани не от демократично избрани политици, а от технократи, експерти, които притежават рационалното знание, така че да накарат машината да върви възможно най-гладко. Това е измамната представа на технократичната система, това е логичното следствие от нашия рационалистичен, механичен възглед за света. Истинският враг за мен не е елитът, а идеологията, която има рационалистичен възглед за света, която, от една страна създаде нов вид население, много податливо на масова психоза, а от друга страна създаде елит, който измамно започна да вярва, че може да манипулира, мами, контролира, да се опитва да завлече всички в обществото. Основната причина за проблема е тази механична идеология, която винаги се представя за наука, но която няма нищо общо с науката.

– Предвид Вашата трудова характеристика, Вие сте един от първите кандидати да повярват в такова нещо, всеки във Вашия свят вярва в това. Защо Вие не вярвате?

– Нямам представа. Никога не съм бил много добър в това да вярвам в нещата, в които другите хора вярват. По един или друг начин винаги съм се опитвал да мисля със собствената си глава.

– С какво се занимаваха родителите Ви, как сте отгледани? Бяхте ли научени, че е важно да се мисли?

– Ще Ви кажа нещо за родителите ми. Баща ми не искаше да отида в университет. Ще видиш, казваше той, че в институцията, която претендира да представлява истината в обществото, няма да намериш много истина. Аз реших да отида в университет против волята му.

– А той ходил ли е в университет?

– Не, но той беше много интелигентен човек, който четеше много, наистина много, всеки ден сутрин и вечер и който имаше презрение към всякакъв вид дипломи, академични дипломи. Казваше, че единствената причина, поради която трябва да трупаш познание, е защото имаш страстно желание да знаеш, истинска страст към знанието, а не защото искаш да имаш определена диплома. Според него човешките същества трябва да работят с ръцете си, както и да четат и да научават неща от духовната сфера.

– Мисля, че бих го харесал.

– Може би, да. Но аз отидох в университета и сега, когато станах професор, го разбирам все повече. Щастлив съм, че отидох в университета, но съм и разочарован и не мисля, че, и може би това се отнася за обществото като цяло, не мисля, че повечето хора са мотивирани от търсенето на истината.

– Вие станахте много известни с тези възгледи, най-малкото онлайн, откликът беше огромен и Вие станахте известни в тази страна, нямам представа как гледат на Вас в Белгия. Но как Вашите колеги в университета приемат това, което казвате?

– Повечето реагират отбранително. Трябва да кажа, че деканът ме увери, че имам право да изразявам мнението си, но беше ясно, че той не е много щастлив от това. Но не бях уволнен или нещо подобно. Но още преди корона-кризата повечето хора в университета вече ми бяха ядосани. Само защото изложих проблема с изследванията по начин, който повечето от тях не харесаха. Така че, колкото до мен, аз бях добре подготвен за корона-кризата в много отношения. Бях свикнал вече да плувам срещу течението.

– Значи всичко, буквално всичко в начина, по който Западът отговори на короната, беше изобличено като неправилно, най-малкото. Знаем, колко много сгрешиха всички. Това променя ли общественото мнение?

– Не мисля. Може би за малък процент хора променят мнението си, но повечето, по странен начин, ще продължат да вярват в наратива, поради причините, които вече споменах. Съществува и проблемът с феномена на масовата психоза – причината за масовата психоза е самотата, но самата масова психоза, ако помислим за механизма, който обясних, виждаме, че тя изсмуква цялата енергия от социалните връзки и създава още повече самота. И това поставя обществото в положение, което е още по-податливо и уязвимо от масова психоза. И така, ако една мащабна масова психоза се създаде, има много голям шанс да се създаде и втора, която може да бъде още по-мощна. Ако ние наистина искаме да се отървем от този процес на масова психоза, ние наистина трябва да направим нещо, наистина трябва да се придвижим отвъд този рационалистичен възглед за човека в света. Наистина, това е най-голямата причина. Докато продължаваме да вярваме, че можем да сведем мистерията на живота до нашето рационално разбиране, ние ще продължим да се откъсваме от нашето обкръжение и ще продължим да сме уязвими за масова психоза.

– Каква е тогава правилната позиция, ако сега лидерите си мислят, „аз мога напълно да разбера хората, те са просто сбор от атоми и аз мога да ги водя към някаква утопия.“ Какво трябва да бъде нашето отношение към хората? Кой е правилният възглед?

– Ние трябва да ги образоваме по такъв начин, че да започнат да виждат, да развиват способността да се свързват със света по различен начин. Ще цитирам Рене Том, един от най-известните математици на 20 век, един от основателите на теорията за комплексната динамична система. Той казва, че тази част от реалността, която не може да бъде разбрана по рационален път – той е учен, от много високо ниво – е много ограничена. А останалата част от реалността можем да разберем единствено като резонираме с нея емпатично. Това, което Рене Том ни казва, е да се водим от емпатичното резониране. Той диференцира между два различни вида познание – рационално познание и един вид резониране, емпатично познание. Има толкова много традиции, които са били наясно с това диференциране – например самурайската традиция в Япония казва, че ако искаш да изучиш бойните изкуства, или някакво друго изкуство, или друг занаят, първо е рационалният, техническият аспект, учиш техниката, за да можеш да разбереш по рационален начин. Но когато започнеш да практикуваш тези техники продължително време, започваш да развиваш нещо друго, нещо което трансцендира всяко рационално разбиране. Започваш да развиваш определено чувство към изкуството, което практикуваш. Всеки, който владее някакъв занаят, знае това.

Отначало се опитваш да разбереш рационално какво трябва да правиш, но бавно започваш да усещаш какво трябва да правиш. И това е моментът, в който започваш да резонираш с това, което правиш, да практикуваш резонантното познание, което е толкова важно. Също така, това резонантно знание, ти позволява да усетиш обекта, с който работиш, или изкуството, което упражняваш, позволява ти да усетиш обекта на твоето изследване в научен труд и така нататък. И веднага щом се свържеш с обекта по този начин, влизаш във връзка с вечните принципи на човечеството, с вечните етични принципи от нашето съществувание като човешки същества. И тези принципи могат да бъдат истинския крайъгълен камък на общото човешко живеене, на плодотворното човешко живеене. Сега, от няколко века насам, ние вярваме, че рационалното знание трябва да бъде крайъгълния камък на общото ни живеене и на човешкото ни съществуване. Това е илюзия. Рационалното познание е крайно относително и никога не докосва исински истинското. Рационалното познание се върти в кръг около истинското.

– Това, което казвате, е истина? Рационалното познание не може да се докосне до истината за човешкия опит? Мисля, че това казахте току-що.

– Да, това казах.

– Никой не признава това. Защо?

– Поради това, че илюзията за пълно рационално разбиране е много примамлива за човешките същества. Тя ги кара да вярват, че са всемогъщи, кара ги да вярват, че са в състояние да обяснят всичко, да разберат всичко, да манипулират всичко, да контролират всичко. Кара ги да вярват, че ще могат да живеят вечно, завинаги, във вечно щастие, ако четете книгите на някой като Ювал Ноа Харири. Там може да се види тази трансхуманистична идеология, която е просто съвременната версия на механичната идеология. Човекът наистина вярва, че може да стане бог. Това е проблемът. Разбира се, това е крайно примамливо за човешкото същество, но в същото време точно това разрушава живота, защото същността на живота, и всички продуктивни учени са стигнали до точно това заключение, че можем да разберем рационално само част от реалността.

Помислете за хора като Макс Планк, Нилс Бор, Хайзенберг, Шрьодер, всички продуктивни учени заключават същото: можем да разберем определена част от реалността рационално, но същността на живота, дал съм много примери в книгата, убягва от рационалното разбиране. Което означава, че сторго логично, ако редуцираме живота до рационалното му разбиране, ще убием същността на живота. Неизбежно. И точно това виждаме сега, ние виждаме радикално унищожаване на живота.

– Религиозен ли сте?

-Бях атеист, когато бях 18-годишен, от 16 до 20 годишна възраст. Не ми харесваше да бъда атеист, но наистина вярвах, ок, какво е вселената, ако не е система от материални частици, от тези атоми, които взаимодействат според законите на механиката, просто няма начин веселената да е нещо друго. Вселената е материален феномен и може да бъде разбрана чрез законите на механиката и може да бъде разбрана строго рационално. Но след това бавно, докато четях всякакви научни теории, бавно започнах да разбирам, че всички значими учени са започнали от тази рационалистична идеология, но всички са я изоставили, един по един, всички са стигнали до заключението: не, същността на вселената не е материална. Не, не може да бъде разбрана, тя нее от механичен порядък.

Някой, като на Нилс Бор, нобелист по физика, който е изучавал елементарните частици през целия си живот, изучавал е поведението на атомите през целия си живот, казва, че когато става въпрос за атомите, езикът може да бъде използван единствено като поезия и наистина го мисли сериозно. Казва, че поведението на елементарните частици е толкова неотклонно ирационално, че надхвърля всяко рационално разбиране. Имаме нужда от поетичен или мистичен дискурс, за да резонираме с това, да го усетим. И аз трябваше да стана на 35 години, когато се задълбах навътре в математическите основи на теорията за комплексните динамични системи, за да започна внезапно да разбирам, че това, което наричаме реалност, това, което наричаме факти, просто не е рационално. Те не са рационални.

Теорията за комплексните динамични системи, и това е парадокс, но тъкмо него ни показва тази теория по строго рационален начин – че същността на живота е ирационална, буквално, че всички комплексни динамични феномени в природата, а това са повечето феномени в природата, имат поведението на ирационалните числа в математиката. Те са непредсказуеми, например комплексна динамична система като конвекционните модели в турбуленцията и течността или газът, могат да бъдат описани с математически формули, с формулата на Навие-Стокс, но дори и с тези уравнения под ръка, ние не можем да предскажем нито една секунда по-рано как ще се държи този конвекционен модел. Това напълно разбива илюзията, че някога ще бъдем в състояние наистина да предскажем живота. Никога няма да бъдем.

Нашето рационално разбиране се препъва в абсолютния си предел и отвъд този предел се намира същността на живота.

Мистерията на живота надхвърля рационалното разбиране и ако ние продължим да строим тази стена около себе си, стена от логическо разсъждение, защото логическото разсъждение наистина изгражда стена около нас, ние свързаваме една логическа идея с друга и по този начин се изолираме от обкръжението си. Но веднага щом започнем да бъдем достатъчно смирени, веднага щом осъзнаем факта, че рационалното ни разбиране е ограничено, тези логически блокове буквално ще започнат да се раздалечават един от друг и вечната музика на живота ще потече през празните пространства на стената и ще докосне струните на телата и душите ни. И в този момент ние ще започнем да резонираме с мистерията на живота около нас, с вечния дух на живота. И точно в този момент от моя живот аз разбрах, че мога да започна да понасям идеята за смъртта и умирането. А това е най-първичната болест в нашето общество, защото ние вярваме, ние сме толкова обсебени от рационалното разбиране, че вече не знаем какво да правим с идеята за смъртта, умирането, страданието.

– Точно така е. И ние ги отричаме. Правим се, че не съществуват. И това поражда голямо безпокойство, не мислите ли?

– Разбира се, това води до определено безпокойство, води до неспособност да приемем, че животът понякога е риск, че можем да загубим нещо. То води по странен начин до редуциране на живота посредством рационалистичната идеология до нещо напълно безсмислено, до един биохимичен процес в мозъка или биохимичен процес в тялото, но същевременно ние се вкопчваме в този живот, сякаш той е единственото нещо, което има значение. Това е парадокс.

– Къде Ви отведе всичко това, от атеист до какво?

– Превърна ме поне в някой, който разбира, че трябва да бъдем достатъчно смирени да признаем, че нашето рационално разбиране е важно, но то е само първият етап и никога не трябва да бъде цел в нашия живот. Има нещо, което надхвърля рационалното разбиране и което е много по-важно. Вярвам също и че ме направи, ще цитирам Макс Планк, също носител на Нобелова награда физик, който казва: „Прекарах целия си живот в лабораторията, изследвайки елементарните частици и дойдох до заключението, че нашето рационално разбиране е крайно ограничено. Накрая единственото нещо, което има значение, е онова, което надхвърля рационалното разбиране. След него е контактът с нещо, което ние можем само да резонираме“ и той го казва по съвсем буквален начин, „нещо, което надхвърля всяко рационално разбиране.“ И продължава: „Ще бъда ясен, за мен това е личният Бог.“ Това казва – личен Бог. Той казва още, „По мое мнение, науката накрая пристига там, откъдето някога е започнала религията. Това е контактът с онова, което надхвърля всяко рационално разбиране. И това нещо, което надхвърля всяко рационално разбиране, за мен е личният Бог.“ По този начин го изразява Макс Планк, книгата е чудесна, трябва да я прочетете, наистина чудесна книга. В нея той описва опита на повечето значими учени, а именно, че ако следваме разума и наистина стигнем до предела на рационалното разбиране, внезапно ще пристигнем на този предел и точно там ще започне истинското пътешествие на живота.

– Имате ли надежда за Запада? Че можем да спрем това, което изглежда неумолимо и неудържимо?

– Разбира се, да. Аз съм реалист, в краткосрочен план, че годините, които идват, ще бъдат трудни години, много трудни години.

– По какъв начин?

– Мисля, че тази технократска система и тази рационалистическа идеология ще се наложат по радикален начин на обществото. Всеки, който не иска да приеме това, ще бъде екскомуникиран (отлъчен – б.пр.) от обществото. Мисля, но ако тази група направи верния избор, а най-важното нещо категорично е да продължим да говорим, наистина, ние трябва да продължим да говорим, независимо колко трудно може да стане, ще оцелеем и след известно време ще бъдем в състояние да предложим истинските етични принципи, които имат силата да организират общество, в което човешките същества могат да живеят живот, достоен за човешко същество. Мисля, че така ще се развият нещата.

– Колко дълбоко е Вашето убеждение, че това, което казвате, е истина? Има ли някакви обстоятелства, при които бихте спрели да говорите?

– Не мисля. Това, което преживях през последните две години, ми показа най-важното нещо за мен в живота. Загубих някои неща, в някаква степен бях отритнат от някои академични комисии, защото хората не искаха да бъдат в една и съща група с мен. Но, колкото повече продължавам да говоря, а аз винаги се опитвам да го правя спокойно и кротко, мисля че това е важно, да се оптваме да говорим по откровен и честен начин, не защото сме убедени, че сме единствените носители на истината, а само защото искаме да живеем на висотата на етичния си дълг и да артикулираме думите, които са най-добри според нашето разбиране, искрени думи, честни и откровени думи. И когато се опитвам да правя това, отново и отново през последните две години, започвам да чувствам някаква мека и топла сила, която става все по-голяма и по-голяма в мен. И започнах да чувствам, че ние наистина можем да загубим много, но не трябва много да ни е грижа за това. Ние трябва да се погрижим да не изгубим единственото нещо, което е наистина важно за човешкото същество – усещането за вечните принципи на живота. Можете да го наречете както искате, но то е това, което надхвърля всяко рационално разбиране, то е истината. Това е единственото нещо, за което трябва да се грижим и да се постараем да не изгубим. Всичо останало е от второстепенно значение.

– Наистина забележителен разговор и искам да Ви благодаря, че изминахте толкова път, за да го проведете с нас. Надявам се да са ни гледали колкото е възможно повече хора.

– Благодаря Ви много за поканата.

– Благодаря Ви, най-сърдечно. Матиас Десме, изумителен човек.

Автор: Тъкър Карлсън, FOX News

Превод – Екатерина Грънчарова

ФОКУС

Румен Вълка се пенсионира в Гърция в палат за 4 млн. евро

Похвалил се пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален

Румен Гайтански – Вълка се е изнесъл в Гърция, докато чака прокуратурата да приключи разследването срещу него за присвояване на 150 милиона лева от държавната Българска банка за развитие (ББР), твърди „Уикенд”. Гайтански се похвалил пред свои близки, че шансът да бъде доказана вината му е минимален, но като човек, видял много, е наясно, че няма защо да се навира между шамарите в София. Далеч по-разумно било да излезе в заслужена пенсия, все пак е на 67 години и да харчи на спокойствие натрупаното си богатство.

В южната ни съседка той разполага с ултра луксозна къща в богаташки комплекс, разположен на първия ръкав на полуостров Халкидики – Касандра. Вълка купува имението за 3,4 млн. евро, като впоследствие прави допълнителни ремонти за поне още 600 000 евро. С интериора на имота му се заема лично последната му съпруга Ася, която професионално се занимава с вътрешен дизайн.

Гайтански заминава към Гърция в края на миналата година. Да припомним, че в средата на октомври той излезе на свобода срещу гаранция от 250 000 лева. Съдия Виктор Чаушев прецени, че нямало опасност да се укрие или повлияе на свидетелите по делото за многомилионната афера от държавната банка. А и трябвало да си възстанови здравето, което сериозно се разклатило по време на няколкото седмици в ареста. Как да не се разплаче човек от подобна загриженост за клетия пенсионер милионер!

Румен Гайтански има и друг мотив да се изсели от България. След като неговият ментор Ахмед Доган загуби властта да „разпределя порциите в държавата”, империята на Вълка, разчитаща основно на държавни пари, бързо залязва. Фирмите му за събиране на боклук вече изгубиха няколко конкурса в различни градове. На тяхно място набързо се намести друг бивш кадър на групировките. Вълчата империя ще рухне окончателно в края на годината, когато договорите на фирмите му „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” за сметосъбиране в половин София изтичат.

Шансът да спечели отново конкурса е нулев, кълнат се общинари. Как ли да е иначе, след като лично кмета Васил Терзиев преди две седмици се похвали с поредната разкрита схема на Гайтански. Проверката на общинските чиновници показва, че „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” надписват теглото на събираните от контейнерите боклуци. В други от случаите камионите на Вълка карали боклуци от други градове и ги представяли за събрани в София. Като доказателство общинарите предоставиха множество видеозаписи, включително и правени с дрон. И при двете схеми са прибирани допълнително милиони левове, без реално да са свършили никаква работа. Според Терзиев измамата действа от години, но екипа на предшественичката му Йорданка Фандъкова изобщо не си е давал зор да я пресече.

Само от далаверите с отпадъците на София Вълка е изкарал над 100 милиона лева печалба, твърдят запознати. Като бос от ВИС-2 Румен Гайтански е властелин на столичните боклуци още от 90-те години на миналия век. Концесията му е прекратена през 2006 г., след като фирмите му отказаха да чистят и столицата осъмна с боклуци. Тогава лично Бойко Борисов се закле, че Вълка никога повече няма да помирише нов договор в София. Както често става, обещанията на Борисов се оказаха от ден до пладне. През 2018-2019 г. стана ясно, че Вълка се е върнал в бизнеса с боклука на София, макар и първоначално през задния вход. Дружеството му „Грийн партнърс” тайно сключва договор с общинската „Чистота Искър”, на която дава техника под наем за почистването на районите „Люлин”, „Красно село” и „Красна поляна”.

И това е само началото. През 2020 г. „Грийн Партнърс-БКС” и „Зауба” печелят конкурси за почистването на 8 столични района. Вълка успя да се уреди с подобни договори и в десетки други общини управлявани от ГЕРБ и ДПС на ментора му Ахмед Доган. За почетния председател на ДПС е известно, че не прави нищо безкористно. Миналата година стана ясно и каква точно е благодарността на Гайтански. Покрай разплитането на аферата със 150-те милиона лева заем от Българската банка за развитие се разбра, че с 30 от тях са изплатени дълговете на притежавания от Доган ТЕЦ „Варна”. Твърди се, че Сокола е получил и още 20 млн. лева подарък. Да има да си харчи! Отделно Гайтански няколко години плаща издръжката на летния сарай на Доган, край Росенец.

Своя дял получава и тогавашният шеф на държавната банка Стоян Мавродиев. Според запознати Мавродиев прибира 10 милиона, за да накара своите подчинени да разпишат документите за скандалния заем. А че той е скандален, спор няма. Кредитът от 148,5 млн. лева е отпуснат през 2019 г. на новосъздадената и без абсолютно никакви активи фирма „Роудуей кънстракшън”. Неин собственик е адвокат Иван Георгиев, който от години обслужва Румен Гайтански. С държавните милиони „Роудуей кънстракшън” трябва да финансира покупката на неизвестната пътностроителна фирма „Пътстройинженеринг”, собственост на Вълка.

Още към онзи момент редица медии сигнализираха, че цената на „Пътстройинженеринг“ е изкуствено надута многократно, а целта му е приближеният до Ахмед Доган бизнесмен законно да ограби банката. Факт е, че фирмата на Вълка няма как да струва 150 милиона. Към момента на сделката тя няма никаква дейност, а печалбата й е смешните 13 000 лева. Единственото й имущество са няколко бракувани валяка и друга древна техника, с която уж ремонтира пътищата в Кърджалийско. Явно само Стоян Мавродиев и подчинените му не са осъзнали, че заемът никога няма как да бъде върнат на държавната банка.

Колко е истинската стойност на „Пътстройинженеринг”, лъсна миналата година. Тогава в опит да си върне парите, ББР продаде фирмата за 5 млн. лева. По този начин държавната банка си възстанови едва 3% от отпуснатия заем, без да се броят натрупалите се през годините десетки милиони лихви. Абсолютно престъпление, за което ще се окаже, че няма виновни. Поне така за това намекна миналата година съдията от Софийския градски съд Виктор Чаушев. В определението си, с което го пусна под гаранция, Чаушев обяви, че липсват доказателства за вината на Румен Гайтански-Вълка. И как да е иначе, след като подписи под всички документи са полагали само негови подставени лица. Той слага параф само под договора за продажба на своята фирма. В това няма нищо незаконно. Както се казва в поговорката: не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Дори и след рушветите за Стоян Мавродиев и Ахмед Доган, за Румен Вълка остават предостатъчно пари. Медийни разследвания показаха, че Гайтански е получил 46 милиона лева дивиденти от свои фирми, по чиито сметки постъпват част от милионите на държавната банка. С тях Вълка си купува баровска яхта, идеална за морски разходки около имението му в Гърция. За луксозният плавателен съд „Riva Rivamare 38” боклукчийският бос плаща над 1 млн. евро.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

ФОКУС

Смъртоносната хватка на Дракона

Китай очевидно избягваше вторият акт в търговската война, но след като Съединените щати внезапно наложиха забранителни тарифи върху ключови групи китайски стоки, Пекин отговори неочаквано агресивно и незабавно премина в контранастъпление.

Докато широката общественост обсъждаше кой има по-високи мита, Китай наложи ограничения върху износа на полупроводници и свързани с тях продукти за Съединените щати. И за да е сигурно, че никой в чужбина няма да пропусне отговора, за десерт беше наложена пълна забрана върху износа на седем ключови редкоземни метала и на магнити, създадени на тяхна основа.

Първото нещо, което трябва да се подчертае, е радикалната промяна в тактиката на Китай. Последният път, а именно в периода 2018-2019 г., Пекин последователно въвежда контратарифи, но не се говори за блокиране на износа като цяло или в определени области.

Когато Вашингтон започна да се огражда с тарифни бариери от китайските стоки, последните бързо започнаха да текат по алтернативни канали – през Виетнам, Индонезия, Малайзия и, колкото и да е странно, Япония. Стоките са или директно пререгистрирани, или закупени от фиктивни фирми, като по този начин се променя формалната им собственост. САЩ, разбира се, бяха наясно с това, но нуждата от китайски стоки все пак надделяваше, така че стоките с лека надценка лесно преминаваха през митническата граница в Съединените щати.

На официалната арена страните шумно обявиха прекратяване на доставките на различни стоки, но зад кулисите Китай продаваше, а САЩ купуваше. До известна степен това действаше и в обратната посока. Например забраната за внос на американска соя продължи един месец, докато вносът на въглища беше възобновен след 90 дни.

През 2025 г. сценариите се промениха драматично. Този път Китай наистина спира продажбата на своите продукти или прави сивите експортни схеми изключително сложни.

Пекин не е наложил забрана в пълния смисъл на думата върху полупроводниците и продуктите, базирани на тях, но сега китайските митници изискват отделно лицензиране, а китайски източници пишат, че механизмът за получаване на лицензи за износ е само в етап на разработка. Най-новата бариера е издигната по пътя на седем редкоземни метала.

Сега се изискват лицензи за износ на покупката и за износ през китайските пристанища на самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, итрий и скандий. Както и постоянните магнити – както конвенционални (на базата на желязо, кобалт и цинк), така и специални, създадени на елементна база от споменатите редкоземни елементи.

Всеки знае, че Китай контролира до 90 процента от световното производство и обогатяване на редкоземни метали, но, за огорчение на Съединените щати, китайската индустрия доминира световните пазари за продукти, базирани на принципа на магнетизма, в същата пропорция.

Десетте най-големи компании в индустрията, включително Ningbo Zhaobao Magnet Co., Hengdian Group DMEGC Magnetic Limited, Ningbo Jinji Strong Magnetic Material Co., Baotou Tianhe Magnetics Technology Co., произвеждат девет от десет магнита, които заобикалят всеки от нас. Включително и всеки американец.

Лъвският пай от производството е концентриран около Гуанджоу в провинция Гуангдонг. Още през 2020 г. Си Дзинпин, откривайки тук „магнитен клъстер“, отбеляза, че индустрията е ключова за гарантирането на националната сигурност на Китай и че отбраната и наукоемките индустрии на Запад ще зависят все повече от китайския производствен капацитет и добрата воля на Пекин.

Най-общо казано, асиметрията на действията и дълбочината на китайското стратегическо планиране предизвикват заслужено уважение.

В днешно време малко хора си спомнят събитията от преди 15 години. През 2010 г. Пекин внезапно наложи ембарго върху износа на редкоземни метали за Япония, предизвиквайки истинска паника там. По националните телевизионни канали японски политици и служители предупредиха, че това може да доведе до колапс на ключови индустрии, особено в електронната индустрия.

Това предизвика не по-малко удивление в САЩ, тъй като Япония е основният доставчик на полупроводници. Ембаргото продължи точно седем седмици, през което време Пекин прочисти всички частни посредници с железен юмрук, организаторите на контрабандните канали отидоха в затвора, а цялата индустрия беше практически монополизирана под покрива на China Rare Earth Holdings Ltd.

След 15 години САЩ и Япония успяха само частично да заменят китайската елементна база чрез закупуване на аналози от Австралия, но общата тенденция само се влоши. Например миналата година китайските компании представляват 87 процента от глобалното производство на неодим и празеодим, ключови компоненти за производството на мощни магнити. Малайзия допринася с още осем процента, Виетнам – с 1,5 процента. Тоест повече от 95 процента само в тази зона се контролира от страни, срещу които САЩ вече са наложили санкции, за да пресекат паралелния китайски внос.

Е, и да стигнем до най-важното, защо магнити и каква е тяхната тайна сила.

Постоянните магнити, направени от редкоземни сплави, са модерно научно преосмисляне на конвенционалните магнити, където основният елемент е желязото. Най-често използваните сплави са неодим и самарий, но са възможни и други комбинации. Получените магнити, въпреки че са значително по-малки по размер, са поне два до три пъти по-силни от техните феритни или керамични аналози. Магнит, базиран на чист самарий, е шест пъти по-силен, а магнит, базиран на чист неодим, е десет пъти по-силен от своите „железни“ колеги.

Обхватът на приложенията на редкоземните магнити е толкова широк, колкото е и понякога неочевиден.

Те се използват в минни и преработвателни предприятия за масово извличане на полезни рудни компоненти, а магнитите се използват за почистване на пистите на летища от опасни метални отпадъци. Без тях работата на апаратите за ЯМР, създаването на вятърни генератори и електрически превозни средства е невъзможна; мощни неодимови магнити се монтират и в кормилните системи на автомобили с двигатели с вътрешно горене.

Магнитите повдигат отливки в цеховете за производство на стомана, държат листове и заготовки на конвейери за автоматично заваряване на каросерии на автомобили, улавят чужди частици във фармацевтични разтвори и създават ефект на магнитна левитация, поради което съществуват високоскоростни влакове.

И, разбира се, без магнитите от ново поколение е невъзможно да се произвеждат дронове, промишлени и бойни роботи, ударни и космически ракети, сателити, изтребители и всичко останало, което оформя концепцията на съвременния свят и особено на съвременната война.

Съединените щати заемат скромна ниша в тази област: по-малко от два процента. И ако Китай сериозно затегне винтовете на износа, тогава след известно време, когато текущите складови резерви започнат да се изчерпват, проблемът с попълването на запасите от сложни електронни оръжейни системи ще възникне с пълна сила.

Пекин ясно демонстрира на Вашингтон, че за да се победи вражеска армия, изобщо не е необходимо да се води ръкопашен бой. Достатъчно е да премахнете тези смешни, на пръв поглед, магнити от общата формула.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

ФОКУС

Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Имоти, коли, банкови сметки: Чиновникът – убиец на Сияна се замогва рязко като началник в АПИ

Даниел Иваничков – директорът в АПИ, отговорен за убийственото в буквалния смисъл на думата поддържане на пътната мрежа, довело до смъртта на 12-годишната Сияна и на хиляди други, е натрупал някои и друг имот през последните две-три години, установи разследване. Да припомним, че господинът е наричан от подчинените си с колоритния прякор Дани Касичката.

Вярно, имотните му придобивки – описваме само тези, които са официално вписани в Имотния регистър, не са кой знае колко бляскави, но пък и той е едва на 34 години. При това, за да си купи голям апартамент не му се е наложило да тегли банкови заем. А това си е направо постижение при космическите цени на имотите в София. Освен това той е в АПИ едва от 2017 г. като старши експерт, а през 2022 става директор на „Поддържане на пътната инфраструктура”.

Майка му Калинка, която е родена в Плевен, но живее в столицата, също е понатрупала някой и друг имот, като е пазарувала успоредно със сина си, установи таблоидът. Можем само да предполагаме до какви резултати би стигнала проверка, но истинска и задълбочена, извън официалния Имотен регистър, на Антикорупционната комисия.

И друго интересно съвпадение – имотите са купени, когато в АПИ избухва грандиозен скандал – в чекмеджето на Иваничков са открити сертификати за 140 млн. лева, които не са разплатени на фирми за пътна поддръжка. Защо ли директорът е държал тези важни платежни документи в бюрото си? Официален отговор на този въпрос няма засега.

Нека обаче проследим имотното замогване на семейството на младия пътен директор. Навремето той и майка му разполагат само с малко панелно апартаментче от 54 квадрата във „Фондови жилище” . След това през 2016 г. Калинка и Даниел получават по половин къща и стопански постройки в търновското село Дъскот. Този имот обаче им е прехвърлен от дядото на Даниел. Да уточним, че бащата на Иваничков е бил таксиметров шофьор, но е починал през 2002 г.

През 2015 г. майката на бъдещия пътен директор купува гарсониера от 44 квадрата в „Разсадника”. Само че за тази панелна придобивка й се налага да плаща ипотека цели 6 години. Успява да я погаси чак през 2021 г.

След като синът се издига в йерархията на АПИ, и трудните времена остават зад гърба на двамата. Майката и синът вече показват вкус и възможности да се сдобият с далеч по-големи имоти, за които не им се налага да сключват ипотеки.

През май 2024 г. Даниел си взема апартамент от 105 квадрата, ново строителство, както и два гаража – от 35 и от 17 кв. в „Разсадника”. Колко точно е платил за луксозния имот, той си знае, но по същото време агенции за недвижими имоти предлагат подобни жилища в района за над 200 000 евро.

През януари тази година Иваничков и майка му, заедно с още няколко лица, купуват парцел от 471 квадрата. Теренът е разположен на ул. „Памир”, а какъв градеж ще се извиси на това място, тепърва ще се види. Според източниците доскорошният държавен служител Иваничков планира да строи фамозна кооперация.

Не минава и половин година от тази покупка и през юни 2024 г. майката Калинка се насочва към морето, плаща в брой 83 квадрата апартамент в Созопол. Иначе в Търговския регистър на нейно име се води фирма за дребна търговия, но според документите е без дейност още от 2008 г. Към придобивките на сина, наричан Касичката, следва да прибавим и семейния му автопарк. Иваничков има два луксозни джипа ауди, а съпругата му Анна-Мария притежава „Алфа-Ромео” и три аудита. Наистина, за какво им е всичко това при състоянието на пътищата у нас, за чиято поддръжка отговаря именно господинът?!

Само 3 години преди майката и синът да започнат имотните си инвестиции (на името на съпругата няма нищо отбелязано в Имотния регистър) Даниел е в центъра на скандал. Той е уволнен, но после отново назначен в Пътната агенция и всичко това се случва през 2022 г. Маха го тогавашният регионален министър Гроздан Караджов, понеже в чекмеджето на Иваничков, както вече отбелязахме, са складирани сертификати за извършени, но неразплатени ремонти за 140 милиона лева.

Въпросните сертификати са много важни документи, понеже на тяхна основа след това се издават фактури за извършената работа и едва след това се получават парите. Само че едни фирми получават тези ценни разписки, след което им се плаща, за свършеното по поддръжката на пътищата, а други остават с празни ръце. Логичният въпрос в случаят е, дали за сертификатите не е искан рекет от фирмите? И дали на някой не му е кипнало и е подал сигнал до ръководството на министерството.

По същото време в страната бушува огромно недоволство сред пътни фирми, които имат да вземат огромни пари за поддръжка на шосетата за изминалата 2021 г. Както обяснява в медиите самият Гроздан Караджов дългът към пътните фирми тогава е изчислен на 800 млн. лева и доклад с тази сума е внесен в парламента.

Само че един ден при него пристигат зам.-министърът Явор Пенчев и шефът на АПИ Тодор Василев. Те му докладват, че са намерили сертификати за още 140 милиона лева в прословутото чекмедже на Иваничков. „Това вече преля чашата на моето търпение и ги помолих още в същия час той да бъде освободен” – обяснява Гроздан Караджов. Така Даниел Иваничков сдава директорския пост в АПИ.

Пред медиите Гроздан Караджов не пропуска да поясни още, че: „За много пътища, които трябваше да са в що-годе добро състояние, получавахме десетки, дори стотици жалби по всички канали. Имах много ниска оценка за работата на Иваничков. И на фона на плачевното състояние на републиканските пътища към онзи момент, ама тя и към този е подобна, пак ви казвам, това беше много над моето ниво на търпимост, освободихме го на секундата”.

Иваничков остава за кратко без работа. След като на власт идва правителството на Гълъб Донев, в което служебен регионален министър е Иван Шишков, той тихомълком е върнат обратно в пътната агенция. По думите на Шишков решението било на тогавашното ръководство на АПИ. Явно Касичката е безценен служител, комисионер, за някого в Агенцията!

Иначе Шишков го определя като „много малка пионка във всичко това”, което се случва в ремонтите и поддържането на пътищата. На свой ред Иваничков мълчи като риба и досега не е проронил и дума по чие нареждане е заключил документите в бюрото си. Чудно ли е тогава, че бързат да го върнат в Агенцията, нищо че го наричат зад гърба му Касичката.

Бащата на загиналата Сияна Николай Попов вече написа в социалните мрежи: „Даниел Иваничков! Това лице има основна вина за трагедията със Сияна, както с десетки тежки пътни инциденти в страната. През годините дори е командвал УС на АПИ с устни заповеди и заплахи. На ход е прокуратурата!” Тя обаче вече повече от 2 седмици след трагедията си прави пас.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ3 days ago

Борисов, се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела

Пътуването на Тръмп младши в София не се покри със слава – нито за него, нито за домакините му, нито...

БЪЛГАРИЯ3 days ago

Цената на тока по новите правила: Какво означават промените за потребителите.

1 януари 2026 г. отпада като крайна дата за старта на свободния пазар на ток за домакинствата. Цената му за...

БЪЛГАРИЯ3 days ago

„Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър

Авиоинструктор: „Новият“ ни F-16 е толкова зле, че ако направят самолет от капачки на буркани ще е по-добър След дългоочакваното...

БЪЛГАРИЯ4 days ago

Потрес! Борисов издебнал Тръмп-младши като фен, няма даже селфи пред тоалетните

Как може бе? Какво падение? Болен, треперещ, вече изпуска, дърт мошенник и още се слага на господарите му. Потрес! Борисов...

БЪЛГАРИЯ4 days ago

Половината българи нямат никакви спестявания , 1 милион души живеят в лишения

Подмяна на остаряла мебелировка не може да си позволят 35,1% от семействата Всеки втори няма никакъв финансов резерв и дори...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА4 days ago

Пълен разпад! Киро и Асен останаха сами, цели структури бягат в нова партия

Пълен разпад. Това е ситуацията по места с партия „Продължаваме промяната”. Активисти на формацията признаха, че си тръгват от Кирил...

ПОЛИТИКА6 days ago

Тръмп: Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това

“Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това”, заяви американският президент. По думите му, Зеленски и всички останали ще...

ПОЛИТИКА1 week ago

Обрат в Румъния? Десет дни преди изборите за президент съдия спря решението на КС за анулиране на вота през декември

Съдия от Апелативния съд в град Плоещ спря в четвъртък решението на Конституционния съд на Румъния, което анулира целия изборен...

ПОЛИТИКА1 week ago

Задава се нова опозиционна сглобка

В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“...

ПОЛИТИКА2 weeks ago

Марко Рубио и Уиткофф пристигнаха в Париж за нови преговори с Бандеровците

Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен...

СВЯТ

СВЯТ1 day ago

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната...

СВЯТ1 day ago

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна. Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи...

СВЯТ2 days ago

🇷🇺 Путин е обяви прекратяване на огъня в чест на 80-годишнината от Победата.

🇷🇺 Пълното изявление от Кремъл: Руският президент Владимир Путин, вземайки предвид хуманитарните аспекти, обяви прекратяване на огъня по време на...

СВЯТ3 days ago

На англичаните им просветна, че ги лъжат … постоянно!

Daily Mail: Излъгаха ни, че Ирак има оръжия за масово унищожение, но лъжите за Украйна стигнаха съвсем друго ниво Британският...

СВЯТ3 days ago

Страшно! С всички произтичащи от това последствия!

Британският блогър Хил разказа как една фраза на Путин НАКАРАЛА АНГЛИЯ ДА ЗАБРАВИ ЗА ПОМОЩТА НА УКРАИНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ 27.04.2025...

Trending