БЪЛГАРИЯ

Измамникът, който се насра, донесе студа – и се изнесе

Отново идва времето на Радев. Двата му последни служебни кабинета всъщност спечелиха, за чужда сметка, съответните избори – с една нечувана враждебност към политическия опонент и налудни обвинения, които в повечето случаи изобщо не бяха доказани

Ще си счупим вратовете да гледаме все в грешната посока – към маловажното или случайното.
А седем месеца живяхме с позора на един Случайник, който измами самата Конституция.
Как да не им завъртиш една конспирация на такива главанаци.

Днес, поглеждайки назад, виждаме, че част от публиката е била напълно приспана от двама талантливи мушикаджии/Кирчо и Асенчо.
Колкото повече будалкат българина, толкова повече той става лековерен – това е една от особеностите на Вятърничавия Преход.

И все още не сме се добрали до отговорите на няколко прости – само привидно – въпроса: Кой изхвърли в нашия джендем двамата комбинатори, кой ги дотика в политиката, кой забрави що за стока са, кой не провидя какво ще остане след тях.
Ако продължаваме така, една заран можем да осъмнем с орангутан като премиер-министър.

Скоро мнозина ще се срамуват, че не са схванали веднага, що за птици са кирчовци.
Най-много ще се тръшка Политическата Секта – наистина, непонятно е временното умопомрачение, в което изпадна тя, а обичайно е много, дори патологично мнителна.

Но сега остана сляпа за Измамата – а когато прогледна, вече беше късно.
Двама Пришълци се бяха наместили в играта и се ръгаха яко – а езиците им не преставаха да мелят, главно глупости и лъжи.

Сега, с вторият си акъл, Сектата може вече да ги претегли светкавично: Пейчо и Пуйчо, чието битие започва с бруталната „Афера Божурище“ и трябваше да завърши с гениалната милиардна далавера „Меморандумът Джемкорп“, а пътьом бяха нагиздени с премиерски и вицепремиерски постове.

Впрочем, лекотата, с която кирчовци прежалиха Меморандума не е резултат от някаква боязън или отзвук от внезапно появила се съвест.

Причината е съвсем друга: зад себе си двамата оставят не по-малко изгодни – за самите тях – сделки, проспани и неразгадани, поне засега.
С някои изключения – например, нетърпимо безобразните комбинации с руския газ.

Парламентът се занимава с тях, но на депутатите няма да им стигне времето за друго, освен да изпитат съжаление, че Господ не ги е дарил с дарбата на Дуото Кирчо/Асенчо.
Между другото: Кирчо каза, че прекратяват сделката с „Джемкорп“, понеже привлякла прекалено общественото внимание.

Този безметежник сякаш и докрай не схвана, че има някаква разлика между един премиер и един бизнесмен, а и изобщо не успя да овладее езика си – от казаното излиза, че сделките трябва да се правят тайно, нейде в мрачините, без излишно да привличат внимание, дори, когато се разиграва един милиард долара.

Да припомним: единственото конкретно нещо, което Кирчо каза, докато представяше намеренията си като премиер, беше чиста глупост: щял да осигури енергийната независимост на България.
Като го гледа човек, тоя дори гащите си не може да върже сам – кой му дуднеше в ухото за някаква „независимост“?

Тъй или иначе, той бързо набра самочувствие – обаче глупостите, които извършваше или прокламираше с едно несмислено глаголене, не могат да бъдат източник на неговата независимост.

Нещо друго трябва да е причина нашият петльо да държи навирен гребена си.
Снима се с Херо Мустафа, репчи се непрекъснато на Путин – той сигурно се е разтреперил, държи се фамилиарно с Байдън, лъже като разпран за някакъв несъществуващ разговор с него, но американците му прощават волността – което е абсолютно безпрецедентно, изрязва от една обща снимка с държавния секретар Блинкен македонския премиер, неизвестно защо се среща във Вашингтон с вицепрезидентката Харис, поучава колегите си от ЕС да вземат пример от него в „депутинизирането“, гони руската пета „колония“ от посолството в София, не спазва коалиционни договорки, пренебрегва дори препоръките на президента или на КСНС за македонския казус.

Изобщо – държи се като отвързан.
Това е резултат от нещо, което е пресилено да наречем „конспирация“ – но „операция“ е напълно подходяща дума.
Тя се осъществява почти без никаква скритост, ясни са ролите на всички участници в нея.

И ето какво трябва да се случи: на всяка цена трябва да има кабинет, а ако това не се случи – на всяка цена кирчовци трябва да бъдат запазени.
Всичко се прави в защита на кирчовци – независимо, че в доста случаи те се представят като глупаци или политически инфантили.

А елиминирането на по-важните местни играчи или вкопаването им като фигуранти ще открие нови простори пред кирчовци, ще обезцени някои контакти и нагласи, ще сложи край на глезотията за руско-българската близост.

На всяка цена трябва да бъдем скарани смъртно с Русия.
Ако се превърнем в една джобна Украйна – още по-добре.
Само един външен човек – външен и на познанието и опита – може да направи това, което досега направи Кирчо.
Както се вижда, Операцията е пределно постна и скучна, заради което дори не я крият особено.

Все пак, вероятно са я кръстили някак – може би „Съглашатели“.
Заради отблъскващото всесъгласие, с което нашите политически тиквеници приемат всичко, което им възложат.

Но и „Всичко за продан“ е хубаво заглавие – повече подхожда на ПростоКирчо, някак си е по-близо до душичката му.
Въпросът обаче е, доколко всичко това – съглашатели, продавачи, самата Операция – е близо до душата на Народа.

Американците в някои отношения са доста наивни.
Президентът Рейгън обичал да разказва следната история: „Когато едно американско момче се натъкне на купчина конски фъшкии – тази дума използвал той – винаги радостно възкликва: О, значи наблизо има и кон!“

Нашите хора тук не са толкова романтично настроени.
Когато видят фъшкии, особено оставени от политици, те виждат единствено фъшкии и нищо друго.
Трябва да си наясно с това – каквото и да решиш да правиш тук.

Идва времето на Радев.

Двата му последни служебни кабинета всъщност спечелиха, за чужда сметка, съответните избори – с една нечувана враждебност към политическия опонент и налудни обвинения, които в повечето случаи изобщо не бяха доказани.

Сега ПростоКирчо няма да има този късмет, 6-7 месеца са прекалено малко време, за да бъдат забравени далаверите му, особено с руския газ.
Един от най-известните романи на Джон Льо Каре се казва „Шпионинът, който дойде от студа“.

Скоро трябва да прочетем документалния роман „Измамникът, който донесе Студа“.
Да се надяваме, че Радев ще прояви същата взискателност към кирчовци, както към предходниците им.

Тъкмо ще докаже основателността на острите си критики към кабинета на ПростоКирчо.
Предполагам, че не е участник в Операцията – пренебрежителното отношение на ПростоКирчо към него доказва това.
Тогава нека види „коня“ зад фъшкиите.

Примерно – да настоява пред ЦИК да се броят и контролните разписки, които остават след машинното гласуване.

Тогава ПростоКирчо няма да спечели изборите, дори Мадуро да стане шеф на ЦИК.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.