СВЯТ

Принудително преразглеждане на графика на “Голямата игра” – Финландия и Швеция в НАТО

Корените на прибързаното напъхване на Финландия и Швеция в НАТО не са в Украйна, а в Арктика

Бързото и практически предрешено присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО само на пръв поглед изглежда е свързано изключително с актуалните събития. Във всеки случай именно с операцията на Русия в Украйна се обяснява и оправдава спринта – по-бързо, по-бързо – „натикването“ на Финландия и Швеция в Северноатлантическия алианс от нейните лидери и ръководителите на двете държави.

Невъзможно е обаче да си представим каква опасност за тези две държави би следвала от целите и задачите на СЗО. Още една неутрална държава, представена в лицето на Украйна, само би минимизирала границите на пряка конфронтация между военните организации на Запада и Русия.

Би било наивно да се вярва, че инициаторите на търсенето на ранно „спасение“ под егидата на НАТО не разбират това. Президентът на Финландия директно признава, че Москва не е планирала и не планира да атакува страната му, но по някаква причина това не е от решаващо значение за него.

Корените на прибързаната интеграция на скандинавците в Северноатлантическия алианс лежат не на юг, а на север. Те са в значителното засилване, започващо през 2020 г., от Вашингтон и Брюксел на военно-политическата експанзия в Арктика. Този регион се смята за основен резерв от енергийни ресурси на бъдещето и основна платформа за бъдещата геополитическа конфронтация между силите.

Именно в негостоприемните арктически ширини, според много прогнози, ще се решава съдбата на човечеството. Съюзниците проведоха първото „разузнаване със сила“ след Студената война през май 2020 г., когато три американски разрушителя от клас „Арли Бърк“ и британската фрегата „Кент“ влязоха в Баренцово море, дотогава практически „домашната“ водна зона на Руския Северен флот.

В средата на януари 2021 г. Пентагонът прие актуализирана версия на своята арктическа стратегия с забележителното заглавие Regaining Arctic Dominance (Възвръщане на господството в Арктика). В стратегията се посочва, че съществуващата групировка в Арктика не отговаря напълно на задачите и плановете на САЩ.

Русия и Китай са определени като основни противници в тази зона. Особен акцент се поставя върху необходимостта от засилване на взаимодействието със съюзниците, чийто кръг очевидно е трябвало да бъде разширен.

На 14 юни 2021 г. в Брюксел се проведе среща на върха на НАТО, на която за първи път проблемите на Арктика бяха концептуално и широко обсъдени. В приетия на срещата документ се посочва необходимостта от засилване на координацията в рамките на арктическата политика на алианса и изграждането на военна мощ. Беше счетено за целесъобразно да продължи разработването на подробна стратегия на НАТО за Арктика. Предполагаше се и намерението за привличане на нови съюзници към тази дейност.

В същото време беше заявено, че наличните сили на НАТО не са достатъчни, за да се противопоставят на Русия и Китай, които се подкрепят в Арктическата зона. Изпълнението на арктическата стратегия на блока се сблъсква с географски ограничения – физически контрол от страна на Русия над по-голямата част от региона.

Ако при “източната порта” на Северния морски път американците планираха значително увеличаване на военното си присъствие в Аляска и засилване на подобни действия от страна на Канада, то при нейната “западна порта”, според тях, имаше очевиден недостатък.

Териториалният потенциал на Норвегия не е достатъчен, природните ограничения са силни в Исландия и Гренландия. Още тогава за експертите стана ясно, че това крило на НАТО ще бъде подсилено за сметка на най-близкия резерв – Швеция и Финландия.

Можеше да се използва всякакъв повод за включване на Финландия и Швеция в техните редици, но тя беше намерена в украинските степи. Най-важното е, че този повод е достатъчно емоционален, за да повлияе ефективно на общественото мнение на тези страни.

Хората, за разлика от управляващия елит, са скептични към идеята за присъединяване към военни блокове. Също така беше важно да се неутрализират възраженията на Москва. Бившият генерален секретар на НАТО (2009-2014) и съветник на президента на Украйна (2016-2019) датчанинът Андерс Фог Расмусен направи ценно признание: „Що се отнася до Финландия и Швеция, мисля, че двете страни имат прозорец от възможност да се присъединят веднага, защото Путин е зает другаде. Той не може да направи нищо по въпроса.”.

Не заради Украйна, както звучи официалното обяснение, а като се възползва от ситуацията, създала се около нея. Настоящите служители избягват подобна откровеност в изявленията си.

Вече видяхме различни видове западна хитрост и „подходящи“ оправдания в предишни вълни на разширяване на НАТО. Този път откровено ни водят за носа, използвайки Украйна. Изострянето на ситуацията около нея, разбира се, беше провокирано от Запада не само заради интересите за набиране на нови членове в блока; Не последното място в тази разклонена комбинация е заето от арктическия компонент.

Разширяването на НАТО за сметка на Швеция и Финландия, според плановете на Вашингтон и Брюксел, трябва да улесни за тях решаването на редица логистични проблеми по пътя им към Арктика. Един от тях е проблемът с разбиването на леда, който се смята за ахилесовата пета на новата регионална стратегия на Пентагона.

Русия е много по-напред от своите западни конкуренти по количество и качество на корабите от съответния клас. Едва ли не единственият все още държащ се на повърхността ледоразбивач на бреговата охрана на САЩ Healy изглежда като пигмей в сравнение с руските гиганти.

Американските корабостроителници просто нямат необходимите компетенции, за да преодолеят съществуващата празнина, включително планираното пускане на вода на три супертежки и три ледоразбивача от среден клас през следващите години.

Въпреки това, както изчислиха американците, могат значително да ускорят този процес, ако прибегнат до помощта на финландците, които разполагат с необходимите производствени мощности и познания в тази област. Значителна част от съветските и руските ледоразбивачи, като Таймир и Вайгач, са построени във Финландия.

На тази страна, като членка на НАТО, може да се повери и производството на военни ледоразбивачи. Търговското изчисление на дългосрочни и скъпи поръчки от САЩ в ледоразбиващото корабостроене до голяма степен обяснява „внезапно събуденото“ ревностно желание на финландците да се интегрират в НАТО.

Възниква въпросът дали ние самите не сме улеснили следващата вълна на разширяване на НАТО с действията си в Украйна, както настоява Западът. Влизането на скандинавците в съюза беше предопределено, но очевидно беше планирано това да стане по малко по-различен начин. Първо включете Украйна и вероятно Грузия в НАТО и едва след това Швеция и Финландия. В резултат всичко можеше да мине без много потресения.

Действията на Русия нарушиха тази времева линия, като елиминираха поне южната част на предвиденото уравнение. Участието на Швеция и Финландия в общата конфронтация на Запада с Москва отдавна е очевидно. Сега са свалени само маските.

Да, в известен смисъл, след като те се присъединят към Северноатлантическия алианс, ще възникнат допълнителни трудности за нас, включително в Арктика. И по някакъв начин, напротив, ще стане по-лесно, тъй като тези страни вече няма да могат да се обличат в тогата на неутрални или независими, претендирайки за посредничество между Запада и Русия: в края на краищата, по някаква причина, такова посредничество винаги, когато сме се съгласявали с него, се е оказвало не в наша полза. Сега нека поговорим директно, като наричаме нещата със собствените ими имена.

СВЯТ

На запад гледаха парада в Москва с нервни тикове

На Запад гледаха парада и разбраха истината. Това е Победа

„Русия показа своята сила и доказа, че не е изолирана.“ Западът реагира на Парада на победата, на който присъстваха много гости от чужбина.

Големият парад в Москва, посветен на 80-годишнината от Победата във Великата отечествена война, привлече много внимание от чуждестранните медии. Десетки държавни глави от цял свят присъстваха на събитието. Сред тях са сръбският президент Александър Вучич, словашкият премиер Роберт Фицо и китайският президент Си Дзинпин. Бразилският президент Лула да Силва, египетският президент Абдел Фатах ел-Сиси и венецуелският лидер Николас Мадуро бяха забелязани на трибуните.

Както отбеляза „Вашингтон пост“, „към президента Владимир Путин се присъединиха поне две дузини световни лидери“.

„Това отбеляза неговата собствена победа като лидер, когото Западът се стреми да изолира“, пишат журналистите.

На свой ред, „Саут Чайна Морнинг Поуст“ съобщи, че Путин е говорил за „арогантността“ на западните елити. Последните забравят за решаващата роля на СССР в разгрома на нацистка Германия и в разпалването на конфликти по целия свят. Докато Русия „настъпва срещу подкрепяните от Запада сили в Украйна“.

„Китайският президент Си Дзинпин седеше до Путин на Червения площад по време на церемонията“, съобщи Bloomberg, добавяйки, че Китай е изразил надежда за „справедливо, трайно и обвързващо мирно споразумение“.

#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/8w1Kn2qC6A

— The Sofia Times (@thesofiatimes) May 9, 2025

„Последните три години празненствата бяха сдържани, но този път Русия се раздаде напълно. Путин и Си бяха придружени от десетки други световни лидери“, съобщава CNN.

❗️Точно преди 80 години, в нощта на 8 срещу 9 май, влезе в сила актът за безусловната капитулация на нацистка Германия

Честит Ден на Великата победа! Вечна памет на героите!#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/qqd5KHJqjB

— The Sofia Times (@thesofiatimes) May 9, 2025

KP предоставя селекция от цитати .

Докато в Москва се провеждаше Парадът на победата с участието на многобройни гости, в Лвов се провеждаше неформална среща на ръководителите на външните министерства на ЕС. Министрите на външните работи на ЕС и върховният представител на организацията по външните работи Кая Калас пристигнаха в Украйна.

Европейски Съюз беше разгромен на девети май 1944 годинаhttps://t.co/cE73QDxAqi pic.twitter.com/tUkUxtEWUF

— The Sofia Times (@thesofiatimes) May 10, 2025

Самата Калас написа за това на страницата си в социалните мрежи.

„Днес празнуваме Деня на Европа с Украйна и нейния народ. Защото в семейството се споделят както радостите, така и трудностите“, отбеляза тя, прикачвайки снимка със „скърбно лице“.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Урсула, ти мозък имаш ли … ?

Злобната Урсула пак се кани да спира напълно руската енергия до 2027 г.

Вещицата от Брюксел представи подробна пътна карта за пълно прекратяване на енергийната зависимост на Европейския съюз от Русия до 2027 г. Планът е описан като най-всеобхватното усилие на блока досега за прекратяване на вноса на руски газ, нефт и ядрено гориво – зависимост, която според критиците отдавна е компрометирала суверенитета на ЕС и е финансирала военната машина на Кремъл в Украйна.

„Енергията, която идва на нашия континент, не бива да плаща за агресивна война срещу Украйна“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и добави: „Ние дължим това на нашите граждани, на нашите компании и на нашите смели украински приятели“.

Зависимостта на ЕС от руската енергия е намаляла значително от 2021 г. насам, когато руският газ представляваше 45% от вноса. Сега тази цифра възлиза на 19%, се посочва в изявление на ЕК.

Руските въглища вече са забранени, а вносът на петрол е спаднал от 27% в началото на 2022 г. до едва 3%.

И все пак, както признава Комисията, през 2024 г. е имало скромно възстановяване на вноса на руски газ, което е предизвикало спешни призиви за координирано постепенно спиране на вноса.

Всички нови договори за руски газ – както втечнен (LNG), така и тръбопроводен – ще бъдат забранени, а покупките на спот пазара ще бъдат прекратени до края на 2025 г.

ЕС има за цел да спре целия останал внос на газ от Русия до 2027 г. Националните правителства, включително приятелски настроените към Кремъл – Унгария и Словакия, ще трябва да представят индивидуални планове за постепенно прекратяване на вноса до края на годината.

Пътната карта е насочена и към често пренебрегвания износ на ядрена енергия от Русия. Държавите членки, които все още разчитат на проектираните в Русия реактори, ще бъдат подтикнати да осигурят алтернативни източници на ядрено гориво. Брюксел също така ще предприеме действия за блокиране на нови договори, включващи руски обогатен уран.

„Повече няма да се внася евро във военното ковчеже на Русия. Вашият газ ще бъде забранен. Вашият флот в сянка ще бъде спрян“, каза комисарят по въпросите на енергетиката Дан Йоргенсен.

Унгария се противопоставя на плана на Европейската комисия за принудително изтегляне на газ от Русия до 2027 г., заяви унгарският външен министър Сиярто. Той подчерта, че решението на Европейската комисия сериозно нарушава суверенитета на страните от ЕС и застрашава енергийната сигурност на Унгария.

Европейската комисия е предложила затягане на санкциите срещу Руската федерация с нов пакет от мерки – 17-ти от началото на руското нашествие в Украйна, предава БНР.

По информация на агенция Ройтерс Комисията предвижда увеличаване на списъка на санкционираните лица и добавяне към черния списък на още 100 кораба, свързани с износа на руски петрол.

Предложението ще бъде обсъдено още утре от посланиците на страните-членки в Брюксел. То идва две седмици след като водещите европейски държави отхвърлиха предложението на американския президент Доналд Тръмп за пълна отмяна на санкциите срещу Руската федерация.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Тръмп: Мир между Русия и Украйна може би е невъзможен.

Тръмп: Мир между Русия и Украйна може би е невъзможен. Ще работим с Ердоган, за да го постигнем. |

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че въпреки продължаващите преговори за мирно споразумение между Русия и Украйна, може да не е възможно да се постигне такова.

Въпреки че твърдеше, че ще сложи край на войната в рамките на няколко дни от втория си мандат, Тръмп заяви, че постигането на трайно прекратяване на огъня с посредничеството на САЩ след три години на сражения между Украйна и нападателката Русия може да е невъзможно.

„Може би това е невъзможно“, заяви Тръмп пред Кристин Уелкър от NBC в предаването „Meet the Press“.

На въпрос дали е близо до мирно споразумение в руско-украинската война, Тръмп отговори лаконично: “Надявам се.“

“Вярвам, че сме по-близки с едната страна и може би не толкова близо с другата. Бих искал да не казвам до коя сме по-близо. Но сключихме сделка за американския народ, която беше добра, за нула време“, заяви американският глава. Той подчерта отново, че при него тази “ужасна, ужасна“ война нямаше да започне.

Тръмп добави, че ако опитите му за постигане на мир продължават да срещат съпротива, той ще се откаже от преговорите.

“Ще има момент, в който ще кажа: “Добре, продължавайте. Продължавайте да бъдете глупави“, заяви Тръмп, добавяйки, че понякога е близо до отстъпление, но “тогава се случват позитивни неща“.

Въпреки това, президентът на САЩ не излючва възможността си от излизане от преговорите, ако продължава да се сблъсква с откази от двете страни.

“Ще дойде момент, когато ще го кажа… може би не е възможно да се постигне споразумение“, обяви американският президент.

Според него между Путин и Зеленски има “огромна омраза“, както и между войниците от двете страни, но въпреки това Тръмп вярва, че “имаме много добър шанс“ това да се преодолее и да се постигне мирно споразумение.

Според информация на Укринформ, американски представители са изготвили за президента на САЩ Доналд Тръмп редица варианти за засилване на икономическия натиск върху Русия, тъй като Путин не бърза да предприема стъпки за прекратяване на войната в Украйна.

Малко по-късно стана ясно, че Тръмп е разговарял с Ердоган по телефона

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е провел днес телефонен разговор с американския президент Доланд Тръмп, съобщи Анадолската агенция. Ердоган е заявил, че Турция ще продължи да работи за засилване на сътрудничеството между двете страни в множество направления и най-вече в отбранителния сектор, отбелязва Анадолската агенция.

Турският президент е подчертал, че хуманитарната криза в ивицата Газа е достигнала плашещи нива, като е изразил готовността на Турция за изпращане на хуманитарна помощ за засегнатите. От своя страна Тръмп е заявил, че с Ердоган са провели “много ползотворен и стойностен разговор“ относно войната в Украйна, Сирия и Газа, съобщават Анадолската агенция и Ройтерс, цитирани от БТА.

Президентът на САЩ добави, че турският лидер ще дойде във Вашингтон и че Ердоган го е поканил да посети Турция, съобщава Ройтерс.

“Очаквам с нетърпение да работя с президента Ердоган за слагане на край на нелепата, но смъртоносна война между Русия и Украйна – сега!”, написа Тръмп в социална медия Truth social.

Ето и пълния му текст:

Току-що проведох много добър и ползотворен телефонен разговор с президента на Турция Реджеп Ердоган по множество теми, включително войната между Русия и Украйна, ситуацията в Сирия, Газа и други въпроси. Президентът ме покани да посетя Турция в бъдеще, а също така заяви, че ще посети Вашингтон, окръг Колумбия. По време на четирите ми години като президент отношенията ми с президента Ердоган бяха отлични.

Работихме в тясно сътрудничество по редица въпроси, включително и по случая с пастор Андрю Брънсън, който беше задържан, но бе върнат в Съединените щати — незабавно след моята молба. Във всеки случай очаквам с нетърпение да работя с президента Ердоган за прекратяването на тази абсурдна, но смъртоносна война между Русия и Украйна — СЕГА!

#thesofiatimes #bulgaria #news