ПАРИ

Бандата герп силно нашмъркани, тежък алцхаймер или магарета

Бившият финансов министър Кирил Ананиев от правителството на Бойко Борисов забрави, че е писал Бюджет 2021 с дефицит от 4.9 млрд. лв., които да бъдат покрити с нов дълг до 4.5 млрд. лв Ананиев лично е правил бюджета за 2021 г., а депутатите от ГЕРБ го приеха с дефицит от 4.9 млрд. лв. (3.6% от БВП), който трябва да бъде покрит с емисии нов държавен дълг.

За целта ГЕРБ преди година гласува 4.5 млрд. лв. таван на новопоетия дълг. Впоследствие при актуализацията на бюджета при предишното Народно събрание дефицитът бе намален до 4.7 млрд. лв.

От началото на годината до момента са емитирани ДЦК на вътрешния пазар за 3.8 млрд. лв. От тях 1 млрд. лева бяха пласирани още по времето на редовното правителство на Бойко Борисов.

Останалите 2.8 млрд. лв. бяха емитирани през последните три месеца от служебния кабинет. До таванът от 4.5 млрд. лв. явно няма да се стигне и предупрежденията на ГЕРБ за “загробване на бъдещи поколения” повече приличат на черен пиар. Белчев вече обясни, че 1/3 от новия дълг ще отиде за покриване на стари задължения, чийто падеж е в началото на 2022 г.

Според него е добре България да потърси това финансиране на международните пазари.

Cпpaвĸa във финaнcoвoтo миниcтepcтвo показва, че през първото тримесечие на 2022 г. България тpябвa дa пoгacи дълг в paзмep нa 3 млpд. лв. От economic.bg припомнят, че нaд 80% oт нeгo e пo външeн зaeм, изтeглeн пpeз 2015 г. oт ГEPБ c финaнcoв миниcтъp Bлaдиcлaв Гopaнoв, a ocтaнaлитe 20% ca вътpeшни eмиcии, плacиpaни пpeз 2012 г. oт дpyг финaнcoв миниcтъp нa ГEPБ – Cимeoн Дянĸoв.
…
Екстремисткага групировка ГЕРБ безмислено иска мораториум върху тегленето на нов дълг

Министерството на финансите няма намерение да емитира нов държавен дълг през декември. Ведомството се принуди да обясни за пореден път това, след като днес ГЕРБ призова в парламента да се наложи мораториум върху тегленото на нов дълг.
Служебният финансов министър Валери Белчев вече обяви през седмицата, че няма да има повече дългови емисии тази година и че държавният бюджет вероятно ще приключи 2021 г. с лек излишък.

От ГЕРБ обаче са притеснени и поискаха да се забрани поемането на нови задължения, докато не се приеме бюджетът за следващата година, в който новите управляващи да поемат отговорност пред избирателите по въпроса. Бившият финансов министър Кирил Ананиев заяви, че във фискалния резерв към края на ноември има 12 млрд. лв., което осигурява изпълнението на бюджета.

Тази загриженост е доста пресилена. Ананиев лично е правил бюджета за 2021 г., а депутатите от ГЕРБ го приеха с дефицит от 4.9 млрд. лв. (3.6% от БВП), който трябва да бъде покрит с емисии нов държавен дълг. За целта ГЕРБ преди година гласува 4.5 млрд. лв. таван на новопоетия дълг. Впоследствие при актуализацията на бюджета при предишното Народно събрание дефицитът бе намален до 4.7 млрд. лв.

Темата за държавния дълг през последните дни разбуни обществеността, след като служебният финансов министър Валери Белчев обяви, че изготвеният от него проектобюджет за 2022 г.

планира таван на дълга от 10-12 млрд. лв. Сумата е огромна на фона на обявения бюджетен дефицит за догодина от 2.9% от БВП. Все още не са известни параметрите на бюджета, но тези 2.9% от БВП се равняват на не повече от 4 млрд. лв.

Белчев вече обясни, че 1/3 от новия дълг ще отиде за покриване на стари задължения, чийто падеж е в началото на 2022 г. Според него е добре България да потърси това финансиране на международните пазари.

Днес след брифинга на ГЕРБ от финансовото министерство обясниха, че заложеният лимит на новопоетия дълг в проектобюджета за догодина е около 10 млрд. лв. и ще бъде похарчен за три основни направления. Първите две са рефинансиране на стар дълг и за финансиране на планирания бюджетен дефицит през 2022 г., който е свързан с осъществяването на политики в социалната сфера, възстановяването и развитието на бизнеса. Останалата част ще се използва за набавянето на ресурс за обезпечаване на директните плащания по Общата селскостопанска политика (ОСП) на Република България.

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Оттеглнето на Клаус Шваб от Световния икономически форум бележи провала на глобалистите

Соченият за лидер на глобалистите, Клаус Шваб, архитектът на антиутопичния дневен ред на Световния икономически форум, обяви, че се оттегля от борда на глабалистката организация.

Това бележи края на една ера за Шваб, който се застъпваше за противоречиви политики като ядене на буболечки, кампании за масова ваксинация, контрол на населението и политики за намаляване на промените в климата, цифрова валута на централните банки и много други политики, подобни на тези в Китай.

Междувременно културните промени в Северна и Южна Америка сигнализират за нарастващо движение към традиционни ценности, отслабвайки идеологическата хватка на форума в Давос върху правителствата, неправителствените организации, корпорациите, църквата и обществото.

„След скорошното ми съобщение и когато навършвайки 88 години, реших да се оттегля от позицията на председател и като член на Борда на настоятелите незабавно“, написа Клаус Шваб в изявление.

Той подаде оставка като изпълнителен директор преди една година, като бившият норвежки външен министър Борге Бренде пое ежедневните операции. Световният икономически форум заяви, че заместник-председателят Питър Брабек-Летат е бил назначен за председател на борда временно и че е назначена комисия за търсене на заместник.

„Във време, когато светът претърпява бърза трансформация, необходимостта от приобщаващ диалог за справяне със сложността и формиране на бъдещето никога не е била по-критична. Бордът на настоятелите на Световния икономически форум подчертава важността да остане непоколебим в своята мисия и ценности като посредник за напредъка. Въз основа на своята доверена роля форумът ще продължи да събира лидери от всички сектори и региони, за да обменят информация и да насърчат сътрудничеството“, се казва в изявление на Световния икономически форум.

Оставката на Шваб идва три месеца, след като президентът Тръмп каза на глобалистите на годишната им среща през 2025 г в Давос, Швейцария: „Америка се завърна“.