БЪЛГАРИЯ

Борисов ни набута скъпия ток: Калинките му с 6-месечни курсове мародерстват в енергетиката

Най-бедната страна в ЕС – България, плаща най-скъпия индустриален ток в Европа! Нонсенсът си има причина – ГЕРБ набута некадърните си калинки, завършили 6-месечни курсове, за шефове в енергетиката, за да може Бойко Борисов и глутницата около него да крадат на воля.

Пример – конкурсът за нов член на надзорния съвет на ЕСО е само с отстранени по-рано кандидати. Търсят се директори още за АЕЦ „Козлодуй“ и „Мини Марица-изток“…

Отстранена през март калинка на ГЕРБ заради това, че не отговаря на критериите, сега вече е допусната до финалния етап на конкурса за нов член на надзорния съвет на едно от най-важните и богати държавни дружества – Електроенергийният системен оператор.

Няма публична информация за това какво се е променило в биографията, опита и квалификациите на Петър Петров за този кратък период.

Но по информация на „Капитал“ за разлика от предишния път сега той е успял да представи нужната диплома, за да участва в ръководството на ЕСО – предприятието, което е диспечер на производството на ток в страната, вноса и износа, позволява или спира нови инвестиции в сектора и не на последно място – плаща милиони на притежаваната от Ахмед Доган ТЕЦ „Варна“.

За момента няма отговори на въпросите каква точно е дипломата, кое висше учебно заведение я е издало, колко и как е продължило обучението на Петров. Но по всичко личи, че именно той ще бъде избран за член на надзорния съвет на ЕСО – пост, който всъщност заема и в момента.

Конкурси или нагласен подбор

Всички промени, които се случиха в държавните енергийни дружества от началото на тази година, са повече от съмнителни. Точно преди първите парламентарните избори на 4 април управляващата по онова време партия ГЕРБ организира формални конкурси, с които успя да назначи свои хора в държавните енергийни дружества.

А след това служебното правителство не успя, но и не направи твърде усилени опити да промени каквото и да било.

В някои от дружествата обаче схемата не успя да сработи съвсем гладко. Такъв е именно случаят с ЕСО.

Конкурсът за трима представители на държавата в 5-членния надзорен съвет на дружеството беше обявен от Българския енергиен холдинг на 2 февруари. Две седмици по-късно и Агенцията за публични предприятия и контрол (АППК) обяви конкурс за останалите двама членове в НС на ЕСО, които на теория се водят „независими“.

На 22 февруари БЕХ съобщи, че са получени 7 кандидатури, като до писмен изпит се допускат 5. Това са Пламен Радонов (настоящ член на НС и бивш главен секретар на СДС), Евден Николов (общински лидер на коалиционния партньор на ГЕРБ – ВМРО, в Стара Загора, неуспял кандидат за член на КЕВР и кандидат за народен представител от ВМРО на изборите на 4 април), Иван Йотов (бивш дългогодишен директор на ЕСО), Лъчезар Димитров (бивш директор на електропреносната мрежа в ЕСО), както и Георги Наков (с кариера в НЕК).

Недопуснатите заради това, че не отговарят на изискванията, двама кандидати са Георги Пешев (за който няма публична информация) и Петър Петров – настоящ член на надзорния съвет на ЕСО заедно с Радонов.

Отстраняването на Петров е показателно, тъй като е обективно ясно, че той не може да заема тази длъжност. Но към онзи момент, а и сега продължава да е член на надзора. С неговото решение дори беше проведен конкурс за избора на нов управителен съвет на ЕСО, в който за директор бе преизбран Ангелин Цачев въпреки съмненията за конфликт на интереси в неговата работа.
Ангелин Цачев, директор на ЕСО

Имено провалът с Петров разваля схемата за окомплектоване на надзора на ЕСО и в крайна сметка са назначени четирима вместо петима души, въпреки че преминалите през конкурса са повече.

Явно „подходящите“ са били само от одобрените от БЕХ петима кандидати, за вписване са подадени само двамата с преки политически обвързаности – Пламен Радонов и Евден Николов. По подобен начин са избрани само двама от петимата номинирани независими членове от АППК. Това са Костадин Попов и Александър Тричков. И двамата нямат опит в енергетиката, за разлика от останалите неизбрани кандидати.

Попов е бивш управител на „Терра кредит“. Тричков пък е съдружник в „Терра холдинг“ – собственика на „Терра кредит“, както и едноличен собственик на „Голдън корн“ и „Билд пропърти“. Освен това Тричков е адвокат на Таньо Танев, който през фирмата си ЕМУ е получил стотици милиони от ЕСО.

След няколко месеца кадрово затишие на 19 август БЕХ обяви нов конкурс за запълване на петото вакантно място в надзора на ЕСО. Допуснатите кандидати до първия етап са трима: споменатия вече Иван Йотов, бившият директор на „Централното диспечерско управление“ на ЕСО Пламен Герджиков, който беше отстранен от Петър Петров в конкурса за член на управителен съвет на ЕСО през лятото, както и самият Петров. Следващата седмица се очаква да стане ясно кои ще продължат и към втория етап на надпреварата.

Още важни постове

Паралелно със случващото се в ЕСО вървят кадрови промени и в други важни енергийни дружества. Миналата седмица например оставка подава и председателят на борда на директорите Ива Николова. И сега по искане на БЕХ Агенцията за публичните предприятия и контрол е обявила конкурс за избор на нов член на борда на ядрената централа.

Седем души пък се състезават за място в ръководството на „Мини Марица-изток“, след като през лятото дългогодишният изпълнителен директор Андон Андонов (ГЕРБ) подаде оставка.

По време на управлението му дружество започна да влошава финансовото си състояние, тъй като не бяха направени оптимизации и реформи. През първите 6 месеца на тази година компания отчита 35 млн. лв. загуба.

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.