БЪЛГАРИЯ

Няма повече да охраняваме такива като Цвета Караянчева и Иван Гешев!

Актуализацията на държавния бюджет, поискана от служебния кабинет скоро ще приключи. Това съобщи председателката на парламента Ива Митева.

Тя обясни, че се очаква постоянните парламентарни комисии, сред които е и бюджетната, да си свършат по-скоро работата.

„Председателят на бюджетната комисия може да свика извънредно заседание, за да приключат с гледането на бюджета“, каза Митева.

Сред важните теми, по които ще работи НС, е продължаване на изслушването на главния прокурор Иван Гешев пред Комисията по конституционни въпроси
„Третото нещо, което ми се иска да свършим са промените в НСО. Готова съм с промените. Искам да извикаме пред спецкомисията на закрито заседание. Ние с Тошко Йорданов сме изискали информация за охранявани лица. Надявам се още тази седмица да свършим с шефа на НСО.

Аз знам кои са охраняваните лица сега и искам да попитам защо.

Цвета Караянчева беше с лична охрана до онзи ден. Като ще играем на популизъм да видим кой кого надцаква, защото има граници. Ще прекратим веднъж завинаги охраната на Цвета Караянчева и Иван Гешев.“, заяви още Митева.

Тя подчерта, че е разписала заповед никой да няма персонални автомобили.

„Колите вече са в общ гараж, на парламентарните групи, на ръководствата на групите, а и комисиите няма да имат персонални коли, шефовете на комисиите – също, така че не разбирам защо се карат за шефски места, като няма да имат екстри“, категорична бе още шефката на НС.

Тя обясни още, че партията – „Има такъв народ“ ще подкрепи актуализацията на бюджета.

„Мисля, че и БСП, ДБ и ИБГНИ ще го подкрепят. Проблемът по-скоро е в някои параметри дали са необходими“, каза още Митева.

Че ИТН са склонни да подкрепят промените в държавната сметка намекна в понеделник вечерта и лидерът на партията Слави Трифонов в профила си във Фейсбук.

„Един милион мигранти са готови да тръгнат от Афганистан, за да избягат от режима на талибаните, който завладя страната. И тези хора няма да тръгнат нито към Америка, нито към Австралия.

Ще тръгнат към Западна Европа, което означава, че България е на пътя им. Аз прекрасно разбирам, че това са страдащи хора, които искат да избягат от насилието и шериата.

Но ние също ще страдаме, ако ги допуснем до нашата територия. Затова всички трябва да направим необходимото и да подкрепим сегашното правителство, за да може то да се справи със задаващата се криза. Защото талибаните въобще не ги интересуват политическите проблеми на България, а мигрантите – още по-малко“, написа в публикацията си Трифонов.

Тезата му повтори и Виктория Василева от ИТН след като представители на партията се срещнаха с президента Румен Радев.

„Независимо от усилията за съставяне на кабинет, парламента трябва да поеме своята отговорност. Най-малкото да актуализира бюджета“, заяви самият Радев в началото на разговора с ИТН. При разговора с ГЕРБ пък тонът на срещата стана още по-остър.

„ГЕРБ пък заявиха, че президентът трябва да има реакция за Кирил Петков. Той трябва публично да изрази позиция. Ние искаме КС да обяви за противоконституционно само частта за Кирил Петков“, коментира Атанасова.

„Призовавам го към следното със същата енергичност, с която размахваше харвардската си диплома, да покаже нотариално завереното заявление за отказ от канадско гражданство“, добави Митев.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова от своя страна заяви, че са си поставили две задачи.

„Актуализация на бюджета в три посоки – стабилизиране на здравната система за посрещане на COVID кризата, преизчисляване на пенсиите и увеличаване на доходите, както подготовка на държавата за евентуална мигрантска вълна; втората задача е полагане на максимални усилия за съставяне на редовен кабинет, което да преведе България през тежката зима, да даде спокойствие и сигурност на българските граждани и стабилност на политическата система“, каза тя.

БЪЛГАРИЯ

Радев внесе предложението за референдум: “Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?”

Президентът Румен Радев внесе в деловодството на Народното събрание предложението за референдум. Той ще е на тема влизането на България в еврозоната. Въпросът е: Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?

Мотиви към предложението на президента на Република България за произвеждане на национален референдум:

Съгласно подписания договор за присъединяване към Европейския съюз, Република България е поела ангажимент за приемане на единната европейска валута. В присъединителния договор не е посочен изричен срок за въвеждането на еврото.

На 4 юни 2025 г. ще бъде огласен извънредният конвергентен доклад за готовността на страната ни за влизане в еврозоната. При положителен резултат България ще се присъедини към еврозоната на 01.01.2026 г.

В българското общество няма консенсус относно готовността ни за въвеждане на единната европейска валута, нито за датата, на която да се случи това. Противоречиви са оценките на всички нива в обществото: сред гражданите, в експертните среди и в политическата класа. Социологическите проучвания ясно показват, че мнозинството от българските граждани са силно резервирани към смяната на националната валута в настоящия момент.

Управляващите поискаха извънреден конвергентен доклад за готовността ни за влизане в еврозоната, без да проведат всеобхватна информационна кампания и задълбочен дебат за запознаване на обществото както с позитивите, така и с реалните рискове и последствия от влизането на страната ни в еврозоната без необходимата готовност. Липсата на ясна организация и убедителни действия от страна на отговорните институции за защита на покупателната способност на гражданите и конкурентоспособността на икономиката създават напрежение около процеса по въвеждането на еврото.

Вместо това на вниманието на българските граждани беше предложена рекламна кампания, която не успява да убеди обществото за готовността ни да предприемем тази стъпка.

Фактът, че институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за общото ни бъдеще без да се вслушват в мнението на гражданите, допълнително засилва напрежението.

Като президент съм убеден, че въвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус, с вътрешна убеденост на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има право да се произнесе относно своите пари и благосъстояние.

Националната валута – един от символите на държавността, е неделима и важна част от националната сигурност и националния суверенитет. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Конституцията на Република България, никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Затова в сегашната ситуация на липса на достатъчна яснота за готовността за смяната на националната парична единица, при очерталото се разминаване между обществените нагласи и институциите, следва да се изпълнява волята на народа като суверен. Тази воля следва да се установи чрез произвеждане на национален референдум.

Референдумът ще бъде тест за демократичността на 51-вото Народно събрание. Той ще покаже кой приема принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще.

Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация. Той ще даде думата на хората и ще позволи да се чуят всички аргументи. Ще даде възможност на политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие. Доверие, което загуби през последните години.

Всенародното допитване ще върне към урните хиляди избиратели. Българската демокрация има критична нужда от този прилив на легитимност.

Не на последно място референдумът, независимо от резултата му, ще допринесе за изработване на национален консенсус по темата за готовността за въвеждане на еврото и ще предотврати последствията от решения, взети без подкрепата на мнозинството от българските граждани.

Такъв референдум няма да бъде прецедент. И други държави-членки на Европейския съюз вече са произвеждали всенародни допитвания за въвеждането на еврото. Редица държави, приети в ЕС преди България и със значително по-добри икономически показатели, продължават да запазват своята национална валута до постигане на обществен консенсус.

Всеки опит за представяне на предлагания от мен референдум за готовността ни за въвеждане на еврото като референдум „за“ или „против“ европейското бъдеще на България ще бъде груба манипулация. България е пълноправен член на Европейския съюз, който има правото да определи кога да въведе единната валута. И това право принадлежи на българския народ.

В съответствие с дадените ми правомощия от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Радев: Внасям в НС искане за референдум за или против еврото

Внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса: “Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?”. Това съобщи президентът Румен Радев в извънредно обръщение тази вечер.

“Като президент съм убеден, че въвеждането на европейската валута трябва да стане с убедителен национален консенсус. Референдумът ще бъде проба за демократичност на НС и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите да определят своето бъдеще”, уточни той.

“Противоречиви са оценките на всички нива в политическата пирамида – в политическата класа, в експертните среди, и сред гражданите. Инфлацията, кризата на доверие в политическата класа, липсата на ясна организация и убедителни действия от управляващите за гарантиране на покупателната способност на гражданите, и конкурентоспособността на българската икономика внасят напрежение в процесите около въвеждането на еврото.

Това, което най-много липсва, обаче, е зачитането на базовите принципи на демокрацията при вземане на едно толкова важно решение. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегически решения за нашето бъдеще без да се вслушват в мнението на гражданите.

Като президент съм убеден, че въвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус, с вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля.

Всеки български гражданин има правото да се произнесе за своите пари, за своето благосъстояние и бъдеще. Затова внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса: “Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?”

Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание, и ще покаже кой следва принципите на демокрацията, и кой отказва правото на българите да определят своето бъдеще.

Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация – той ще даде думата на хората, и ще даде възможност да се изложат всички аргументи “за” и “против”. Ще даде възможност и на политическата класа да възстанови диалога си с избирателите и да се бори за тяхното доверие – доверие, което загуби през последните години.

Всенародното допитване ще върне към урните хиляди българи, и българската демокрация има критична нужда от този прилив на легитимност.

Референдумът – независимо от резултата, ще допринесе за изработването на национален консенсус по темата с еврото, и ще предотврати всички негативни последствия, които носят взети без подкрепата на мнозинството.

Референдумът няма да е прецедент – и в други страни е имало подобни допитвания за въвеждане на еврото.

И ще завърша с това: всеки опит на политическите сили да представят предлаганият от мен референдум като “за” или “против” европейското бъдеще на България ще бъде груба манипулация. България е пълноправен член на ЕС, който има правото да определи кога да въведе европейската валута. А това право принадлежи на българския народ”, завърши Радев.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Тъпите ни политици са приели 201 794’на чужда армия, налагащи ни със сила тяхната култура

След 50 години борба да се обуздаят, опитомят и дресират арабите, резултата е нулев. Тези “мигранти” не приемат, не се учат, не се асимилират, водят епични битки с местната култура.

България е предоставила временна закрила на общо 201 794 бежанци, показват данните към края на миналата година, публикувани в годишния доклад на

Държавната агенция за бежанците. В стартиралия в началото на 2024 г. процес на пререгистрация за временна закрила такъв статут е даден на 44 400 чужденци.

През 2024 г. са получени общо 15 993 бр. запитвания за обратно приемане, поемане на отговорност и запитвания за информация от европейски държави по реда на Дъблинския регламент – с 27% по-малко в сравнение със същия период за 2023 г.

За посочения период трите държави, изпратили най-много искания за обратно приемане на бежанци и поемане на отговорност към България, са Германия (общо 5 918 бр.), Австрия (903 бр.) като за пръв път втората държава, изпратила най-много запитвания към България е Словения – 1 262 искания за обратно приемане основно за граждани на Мароко, чиито молби са отхвърлени като явно неоснователни, но са напуснали териториалните поделения преди влизането в сила на постановените решения, пише в годишния доклад на Държавната агенция за бежанците.

През 2024 г. се наблюдава 46% спад в броя на подадените молби за международна закрила. Най-голям процент от молбите за закрила през отчетния период са подадени от граждани на Сирия, Афганистан и Мароко. През 2024 г. са издадени общо 16 831 решения по молби за международна закрила. Решенията за отказ от предоставяне на закрила (3 140) са най-големият брой решения за отказ от 2017 г. насам.

Издадени са 57 решения за отнемане на предоставена международна закрила.

Според Европейската система за информация и разрешаване на пътуванията (ETIAS) през първите седем месеца за 2024 г. се наблюдава променяща се миграционна обстановка в ЕС. Европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex, е отчела значително намаляване на незаконните преминавания на границите на ЕС.

През посочения период броят на засечените пресичания е намалял с 36% в сравнение със същия период на 2023 г. Този спад е особено изразен в две ключови области: Маршрутът на Западните Балкани отбелязва спад от 75%, а Централносредиземноморският маршрут претърпява спад от 64%, въпреки че остава най-активният път към ЕС.

В същото време други маршрути са претърпели увеличения на пресичанията на границите на ЕС: Така например Западноафриканският маршрут, водещ до Канарските острови е отбелязал увеличение от 154% с над 21 600 пристигания. Маршрутът от Източното Средиземноморие е вторият най-активно използван с пристигания с 57% до почти 29 700.

Източните сухопътни граници също са отбелязали значително увеличение от 195% до около 9 500 пристигания на бежанци. Маршрутът на Ламанша през първите седем месеца на 2024 г. показал 22% увеличение, достигайки 33 183 регистрирани пристигания. Тези цифри подчертават променливия характер на миграционните модели, съответно според ETIAS, хората, които искат да влязат в ЕС, се адаптират към променящите се обстоятелства и граничния контрол. Въпреки отчитането на намаление на незаконните преминавания през първото полугодие за 2024 г., според данни на Евростат броят на хората под временна закрила достига нови високи нива.