БЪЛГАРИЯ

Парите към послушните медии при ерата ”Борисов”

Купуването на медии по време на ерата “ГЕРБ” изглежда не е било просто спекулация, а съвсем редовна практика, при това законна. Причината – шепа вестници са получавали щедро финансиране от правителството на Борисов през последните години чрез договори за платени публикации и отразяване на инициативите на министерствата. Сиреч – платена е била “Джипка ТВ”, с която ни облъчваха от вси страни.

Парите, раздавани на медиите по оперативни програми е публична тайна. Конкретни данни няма, а кабинетите на Борисов услужливо мълчаха. Парите за публичност по отделните оперативни програми се разпределят от рекламни агенции за медийни миксове и кой точно получава от този пай не е ясно.

Всичко обаче се промени с идването на служебния кабинет на Стефан Янев на власт. Разбити бяха много от привичките на бившите управляващи от ГЕРБ – поведението е различно, комуникацията е различна, а освен това министри посмяха да бръкнат там, където ничии пръст не е припарвал. Спомняме си купищата скандални разкрития, предизвикали големи скандали през последните няколко месеца. Точно поради тази причина служебното правителство предостави информация за договорите, сключени с печатни издания в рамките на третия Борисов мандат.

Представените данни са неизчерпателни, а сумите са много по-ниски от тези, разпределяни по оперативните програми. тези договори не са обявявани обществени поръчки или конкурси. Победителите са избирани по неясни критерии и имат неясни ангажименти. Никой не си е правил труда да измери ефекта от раздаването на пари.

Девет министерства твърдят, че нямат нито един директен договор с печатни медии за изтеклия мандат, като достоверността на тази информация няма как да се провери. В този списък попадат Министерството на външните работи, МВР, МО, МЗ, културното министерство, МЗХГ, транспортното, финансовото и спорното министерство, както и екипът на вицепремиера по еврофондовете. Най-подробна справка представя икономическото министерство, което е дало данни за част от подопечните му агенции и държавни дружества. Туристическото министерство обещава да даде данни, но по друг път – по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Любимите издания на Борисов се оказват две – “24 часа” и “168 часа”. . Те имат сключени общо 31 договора за близо 450 000 лв. Със 7 договора на стойност близо 100 000 лв. е и вестник “Стандарт”, спрял да излиза в края на 2018 г.

“24 часа“ и “168 часа“ са единствените, получавали пари от Министерството на образованието и науката. През фирмата „Про нюз медия“ и “168 часа“ ЕООД са сключени общо 5 договора на стойност 82 066 лв. Сред договорите има такъв за популяризиране на успешните политики в средното и висшето образование, за методите на преподаване в извънредното положение, за създаване на специализирани страници и др.

“24 часа“ е и единствената печатна медия, сключила два договора с Министерството на труда и социалната политика – за общо 49 000 лв. (вкл. ДДС), както и със структури към МРРБ. Вестникът е получил 31 840 лв. за организирането на фотоконкурс „Покажи санирания блок – ще има щедри награди и за съседите“, както и 10 000 лв. от Агенцията по геодезия. “24 часа“ е единственото печатно издание с договор с Министерството на енергетиката (10 000 лв. за популяризация на либерализацията на пазара за еленергия). Изданието е получавало пари и по договори с енергийни дружества – от ЕСО, НЕК, АЕЦ “Козлодуй“.

“168 часа“ е пробил в друго държавно дружество – “Булгартрансгаз“ – с два контракта за общо 10 600 лв. Няма други печатни медии, финансирани от тази фирма. Изданието е било любимо и на “Българската агенция за експертно застраховане“ – от общо 9 договора с печатни медии на БАЕЗ вестник “168 часа“ е взел 4 за близо 110 000 лв. С два договора за 22 000 лв. е “Банкер“, два договора с БАЕЗ за 25 000 лв. през “Травел медиа груп“ има и “Стандарт.

“Стандарт“ и “Издателска къща Марица“ са любими и на “Вазовските машиностроителни заводи”. Това са единствените вестници с договори с ВМЗ, като “Стандарт Нюз“ има два за 50 000 лв. без ДДС, а “Издателска къща Марица“ – два за 6000 лв.

При възложителите на договори впечатление правят партньорствата с печатни медии на Българската банка за развитие. Годишният бюджет за такива договори в ББР постъпателно нараства от 34 440 през 2018 г. на 160 000 през 2020 г. ББР е сключвала договори с относително стабилен кръг от вестници – „24 часа“ (60 000 лв. за целия период), “Труд“ (30 000 лв.), “Стандарт“ (19 000 лв.). Бюджет e отпуснат и за няколко специализирани икономически издания (сп. “Мениджър“ с 50 000 лв., “Банкер“ с 40 000 лв., списанията “Икономика“ и “Икономист“ с 37 440 и 10 000 лв.). Незнайно защо ББР е решило да се популяризира и в списанието за пътуващи Inflight Magazine с 12 000 лв., както и в безплатното издание “19 минути“ с 9 986 лв.

Договори с местни издания от съответните региони имат част от енергийните дружества като “АЕЦ Козлодуй“, “Мини Марица-изток“, “ТЕЦ Марица-изток“ 2. АЕЦ “Козлодуй“ е подкрепял по 3-4 местни издания годишно, като списъкът е относително стабилен и включва медии от региона на Враца, Видин, Монтана като “Конкурент“, “Враца днес“, “Видин“, “Слово плюс“. Сумите са еднакви за повечето издания – 3600 лв. на година. Незнайно защо, изданието с най-голям договор в три поредни години, предпочетено от “АЕЦ Козлодуй“ в тази група, е специализираното “Лов и риболов“ с годишни договори в размер на 4 992 лв.

Много праволинейни са в “ТЕЦ Марица-изток“ – в продължение на 4 години имат договори само с едно издание – “Старозагорски новини“, в размер на до 18 000 лв., за публикуване на обяви, съобщения и друга информация за централата. “Мини Марица-изток“ са плащали за медийни услуги също на местни медии – на изданието “Марица-изток“ (45 000 лв.), на “Старозагорски новини“ (40 000 лв.), на “Гълъбовски вести“ 12 000 лв. и 8000 лв. на “Национална бизнес поща“.

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.