ПАРИ

НОВА ДАЛАВЕРА: Вуйчо Спас купи „Булсатком“

Най-големият доставчик на телевизия в България „Булсатком“ има нов собственик – Спас Русев, дочу наш агент.

Мултимилионерът на хунтата е наричан от юпитата Вуйчо Спас. Това научи „Капитал“ от три независими източника. Сделката е очаквана и е пореден опит за промяна в оператора, след като от пет години имаше проблем с изплащането на дълговете и кредитори и фондове се опитват да го оздравяват през последната 1-2 години.Година след продажбата на БТК Спас Русев ще влезе в нов оператор, като е избран за предпочитан купувач на проведения от инвеститорите в компанията търг. Той купува през свързаното дружество „Вива корпорейт България“, създадено през април, в което управители са две чуждестранни лица. Негов собственик е регистрираната в Люксембург фирма Viva Corporate, която пък е създадена през 2016 г. и тогава за собственик е посочен точно Русев. Единствените въпросителни са дали и за колко време ще го управлява самостоятелно, или ще препродаде компанията (или просто най-големия й актив – абонатите) на друг играч.

Според информация на „Капитал“ Русев е подал най-високата оферта от над 120-130 млн. евро, като на финалната права е имало още един кандидат – собственикът на „Теленор България“ PPF Group. И двете предложения са били близки като стойност, а победителят е избран заради условията да изплати сумата бързо.

Последни прегради

Подаването на обвързващите оферти се е случило преди около две седмици, съобщиха източници на „Капитал“. В тъй наречения data room е проявен интерес от няколко компании, макар и за част от тях той да е бил чисто проучвателен. В наддаването не се е включил основателят на „Булсатком“ Пламен Генчев, който при предишната процедура имаше кол-опция, даваща му предимство в търга при определени условия. Тя важеше до края на 2020 г. И след като според Генчев и екипа му тя не е била уважена, преди няколко месеца те започнаха арбитражно производство в Лондон.

Малко по-късно регистрираното в Лондон дружество Bulsatcom UK Holdco Ltd., което е шапка на едноличния собственик на „Булсатком“ от години – базираното също в Лондон Bulsatcom Investment Limited, попадна под контрола на администратор – компанията Alvarez&Marsal Europe. Решението дойде от акционерите на оператора, които явно предпочитаха продажба, а не дела. Според британското законодателство назначаването на администратор замразява всякакви съдебни производства срещу компанията. Генчев и адвокатите му твърдят, че процедурата е започната, за да се спре арбитражното производство заради кол-опцията.

В опит да блокира продажбата Генчев заведе и дела в България от свързани с него фирми – „Бг топ мюзик“ и „Розенфелд и ко“, с искане за несъстоятелност на „Булсатком“ и назначаване на синдик. От хода на делото се вижда, че съдът е отказал предварителни обезпечения и е насрочил следващо заседание за 10 август. Въпреки това сделката е на път да се случи.

Сбогом, фондове

Продажбата идва, след като акционерите – няколко фондове и банки, в крайна сметка решиха да излязат от инвестицията си. Имаше и вариант те да забавят още известно време сделката, но явно е надделяла идеята това да стане сега. Инвеститори в Bulsatcom UK Holdco са фондовете BlackRock и Blantyre Capital, Българската банка за развитие (ББР), Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР), Пламен Генчев и още един фонд – Integral.

С най-високата си оферта Спас Русев скоро ще получи най-големия доставчик на телевизия в страната с около 650 000 абонати на тази услуга и още 170 000 на фиксиран интернет и към 1300 служители. За 2020 г. компанията отчита приходи от 163 млн. лв. спрямо 193 млн. лв. година по-рано при загуба от 22.6 млн. лв. (131 млн. лв. през 2019 г.). Краткосрочните дългове към финансови предприятия (банки и фондове) са 152 млн. лв., а заедно със задълженията към доставчици, НАП и др. общият пасив е 247 млн. лв.

През последните години компанията премина през финансово преструктуриране заради огромните си дългове, а впоследствие инвеститорите избраха и нов изпълнителен директор – Станислав Георгиев, чиято задача беше да оздрави бизнеса и да спре изтичането на абонати. Бяха пуснати нови услуги и канали, бяха върнати и тези на HBO.

Следващият оператор

Победителят в наддаването Спас Русев беше и най-настоятелният кандидат още в края на миналата година, когато беше разгарът около първото наддаване. Въпросът е какви са плановете му за компанията, като надали те са дългосрочни. На първо време ще трябва да получи разрешение от КЗК и да плати и предоговори дълговете.

Спас Русев, след като за няколко години притежаваше най-голям дял в БТК и го продаде с печалба, остана член на надзорния съвет на телекома. Затова и очакванията на пазара са, че не след дълго може да продаде новопридобития оператор на БТК, който е трети на пазара на телевизия след „Булсатком“ и „А1 България“ според данните на КРС за 2020 г., с много малка разлика от втория. Но пред такава сделка между лидера с 650 000 абоната и третия на пазара ще има антимонополни трудности. През тази година най-големият телеком по приходи – БТК, е в поредица от придобивания на регионални доставчици на телевизия и интернет. Първо бяха купени софийските „Нет 1“ и „КомНет“, след това пловдивската N3, а накрая и русенската „Нетуоркс“, като така добави над 100 000 нови абонати на телевизия.

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.