БЪЛГАРИЯ
“БЛ” внесе предложение за допълване на Плана за възстановяване и устойчивост
Днес ПП “ГПБЛ” внесе в Министерски съвет своите предложения за допълване на новия “План за възстановяване и устойчивост на Република България” за икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията.
“След обновяването на плана, в него притеснително липсват дейности и средства за възстановяване и иновативна модернизация на поливното земеделие в страната.
Това обрича и принуждава България да продължава да внася чуждо производство плодове и зеленчуци – тенденция, която вреди на бизнеса, доходите и най-важното: на здравето ни.” – коментира инж. Руслан Кенаров, дългогодишен експерт в сферата на хидромелиорациите и член на НС на партията.
Целият текс на предложението можета да прочетете тук:
ДО
Г-Н СТЕФАН ЯНЕВ
СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТНОСНО: Предложения от политическа партия “ГПБЛ” относно новия “План за възстановяване и устойчивост на Република България” за икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Политическа партия “ГПБЛ”, като национално отоворна партия гледа изключително сериозно на държавната политика в управлението на страната и се стреми да преодолява необосновано огромни пречки, възпрепятстващи дейността й. Във връзка с първия вариант на националния План за възстановяване и устойчивост на Република България през м. май т.г. изпратихме писмо до служебния министър на земеделието, храните и горите с наши въпроси и забележки относно управлението на сектор “Хидромелиорации”, както и за предложените от “Напоителни системи” ЕАД дейности в частта за Устойчиво земеделие в плана. Отговор от Министерството на земеделието, храните и горите до момента не сме получили!?
По отношение на обявената от служебния кабинет за обществено обсъждане нова версия на плана, ПП “ГПБЛ” изразява своето неодобрение за отсъствието в него на дейности и средства за възстановяване и иновативна модернизация на поливното земеделие в страната. Искаме да Ви припомним, че през последните двайсет година публичните държавни хидромелиоративни активи се разграбват масово или унищожават безнаказано. Също така през този период не бяха отпускани средства за тяхното опазване, възстановяване и модернизация. Това доведе до невъзможност земеделските производители да напояват отглежданите от тях култури, което стана причина в страната да се развива основно зърнопроизводство от едри земеделски производители, в които отиват по-голяма част от европейските субсидии. Освен за задоволяване на вътрешния пазар по-голяма част от зърнените култури се изнасят като суровина в непреработен вид без принадена стойност, което е неблагоприятно за икономиката ни.
В резултат на климатичните промени по-голяма част от селскостопанския сезон на полето е зависим от времето, често с продължително засушаване и това определя поливното земеделие като структуроопределящо в сектор “Земеделие”. Липсата на вода за напояване и лошото състояние на хидромелиоративната инфраструктура са пречка за отглеждане на поливни земеделски култури като зеленчуци, картофи, плодове, ягодоплодни, фуражни за животновъдството и други поливни култури, сред които и техническите. Това възпрепятства развитието на ефективно и устойчиво земеделие в страната, което се отразява най-осезателно върху дейността на дребните земеделски производители и стопаните животновъди, и води до тяхното загиване. Така ще се задълбочава кризата на пазара за пресни и здравословни български зеленчуци, плодове и преработени храни. Ще продължи вносът на земеделски продукти, храни и суровини за хранително вкусовата промишленост предимно от чужбина, който се движи между 80-90% в зависимост от сезона, както и изтичане на национален капитал и подкрепа на чужди икономики.
В предлагания от служебния кабинет нов вариант на плана, възстановяването на част от напоителните и отводнителни системи системи са извадени напълно от частта за Устойчиво земеделие. Вместо това се предвижда Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход в селското стопанство с индикативна стойност 247,072 млн. лева. Фондът ще подкрепя фермерски инвестиции за иновативни производства и цифрови технологии, а така също такива за автоматизиране на работните процеси. В такъв случай какво ще се случи с дребните земеделски производители и стопаните в страната и изоставените селски райони, на които бяха избити животните и сушата унищожава всяка година реколтата им, като пандемията от COVID-19 не пощади и тях?
За сметка на това парите за възстановяване на поливното земеделие са прехвърлени към средствата за разитие на иновации и нови технологии в индустрията, които се очакват да носят допълнителна принадена стойност. При положение, че несъмнено ще бъдем принудени да внасяме по-голяма част от земеделските продукти и храни, то голяма част от принадената стойност на иновативните индустрии ще я изнасяме, за да внасяме чужди земеделски продукти и нездравословни храни, с несъизмеримо по-лоши качества в сравнение с традиционни за страната, които бихме произвеждали в България.
Това са мотивите на ПП “ГПБЛ” да Ви представи своите обосновани предложения, които настояваме да бъдат включени в новия национален “План за възстановяване и устойчивост на Република България”, който ще бъде представен в Европейската комисия. Предложенията са направени на основание официални документи за развитие на хидромелиорациите, изготвени от Министерство на земеделието, храните и горите, и приети с решение на Министерски съвет на Република България, които не се изпълняват до момента.
1. Изграждане на правен и институционален капацитет, който да проправи път към автономни и самофинансиращи се организации за управление на финансово устойчиви и иновативни хидромелиоративни системи. Индикативна стойност – 5 млн. лева;
Провеждане на Първи етап на разработената от Световна банка и приета от Министерски съвет през 2016 година “Обща стратегия за преструктуриране, управление и развитие на хидромелиорациите, и защита от вредното въздействие на водите”, за засилване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор чрез осигуряване на устойчива дългосрочна перспектива и допустима инвестиционна подкрепа за напояване и отводняване, отпусната на фермерите – бенефициери в районите, определени за възстановяване и иновативна модернизация на главната канална и тръбна мрежа. Индикативна стойност – 25 млн. лева;
Изграждане на 2 бр. “супер иновативни” пилотни проекта, избрани и разработени на основата на “многокритериални” изисквания, включително оценка за въздействието и опазване на природната среда, в изработената от Световна банка и приета от Министерски съвет през 2016 година “Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите” – за Северна България НС “Попово” и за Южна България НС “Стара Загора”. Индикативна стойност – 55 млн. лева.
С уважение,
БОРИЛ СОКОЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПП “ГПБЛ”
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








