ПОЛИТИКА

Ето как ГЕРБ задейства пропагандната машина! Тази престъпна група лъже и маже като за световно (примери)

Глутницата на Борисов е е включила пропагандната машина на пълни обороти и очаква на народа съвсем да му писне и да си каже „абе, всички са маскари“ и да не обръща внимание какви безобразия се вършат зад гърба му. „Трябва да бъдем снизходителни, защото ГЕРБ преживяват преход като този от 1989-а и не им е лесно. Но контраатаките на доскоро управлявалата партия достигат нови нива на нелепост“, пише в коментара си за Дойче Веле Ивайло Дичев. Препечатва пълния текст, за да не се хващате на въдицата на гербаджиите:

Трябва да бъдем снизходителни, защото ГЕРБ преживяват преход като този от 1989-а и не им е лесно. От комфортната ситуация на пълен контрол над всички големи медии те изведнъж се озоваха на внезапно либерализиралия се пазар за вниманието на зрителя и в първия момент просто не знаеха как да реагират.

Вижте само какъв конфуз произведоха, когато (по стария метод) трите големи телевизии сякаш по команда прекъснаха предаванията си, за да ги отразят. И какво точно ни съобщи герберската пресконференция? Виж, когато владееш медиите е друго – и най-голямата глупост, изречена от Живков, Лукашенко или Ким, се превръща в тържествено събитие. В новата среда обаче акцията произведе само подигравки и раздразнение.

Новата пропаганда на ГЕРБ

И така в спешен порядък в ГЕРБ се преориентираха. Като първа задача те си поставиха ликвидирането на единството на понятия, оценки и дори цифри. На всяко обвинение от страна на служебното правителство, те казват обратното. По всяка тема единият събеседник идва с едни листове, другият с други и зрителят, който наблюдава този пинг-понг на алтернативни факти, няма друг ход, освен да си каже „абе всички са маскари“. Което е и задачата на новата пропаганда.

Най-нелеп беше случаят с язовирите, в които потънали едни пари – контранападението на ГЕРБ гласеше, че служебното правителство било източило тези язовири, за да може да се снима на техен фон министър Петков. Пропагандистите добре знаят, че нашите журналисти ще дават думата и на едните, и на другите, и пак на едните, и пак на другите, наместо бързо да проучат въпроса и да ни информират кое е истината (примерно като кликнат върху снимките от сателита). Безкритичното представяне на „всички гледни точки“ се е превърнало в една морална норма и ако дадена медия реши да се ангажира с това да обясни кой лъже, нео-пропагандата ще има прекрасен повод да вдигне врява до небето за пристрастност.

Ще кажете, в случая с обрасналите в трева язовири става дума за нещо напълно нелепо, но не бързайте. В новата дигитална джунгла колкото по-идиотско е едно съобщение, толкова повече го препращат. Спомнете си хората, които повтаряха, че норвежците щели да отвличат децата ни и че Ковид-ваксините водят до безплодие. Новата дигитална пропаганда разчита на това, че съобщенията ще се препращат от човек на човек без санкцията на експерти или професионалисти – движи ги тъй да се каже естетиката, способността да поразяват въображението.

Човекът е устроен така, че обича да чува аргументи, които да потвърждават собствените му мнения. Днес затварянето на политиците във Фейсбук-платформи (преди това в джипки, сараи) прави възможно всеки от феновете им да получава онази порция пропаганда, която е подходяща за него. Мразя ги тия, ей така отвътре ми идва – само ми дайте случка, която да оправдае това ми иначе не много социално чувство, да му даде вид на морално възмущение!

Не знам колко професионално изпипана е тази работа у нас, нямам идея колко интернет-робота, колко платени трола участват в тези операции. Но забележете противоположните посоки в съдържанието на посланията. На десните се предлага неотслабващата канонада по уж руския агент Радев; стигна се до абсолютно скандалните изявления от уволнения шеф на разузнаването, който си позволи да говори в медиите (нещо нечувано за тази професия!) и да обвини държавата си, че била управлявана от дългата ръка на Москва. От друга страна обаче – американските санкции по закона „Магнитски“ за Пеевски, ха сега де? Ами тук пропагандистите мобилизираха друго, „патриотично“ дигитално опълчение – то почна усърдно да ни убеждава, че сме суверенна държава и няма какво да ни се месят някакви американци. За всекиго по нещо!

Общественото съзнание е изтъкано от противоречия, в това няма нищо ново. Задача на интелигенцията е да въвежда логика и ред, но там е работата, че от години така наречените анализатори са разделени по ленински на наши и чужди. Дори ги канят по двойки – единият за едните, другият за другите и в последна сметка наместо да допринасят за разбиране на проблемите, дебатите водят до радикализиране на мненията, които всеки и без това си има. Най-хубаво шоу става, когато двамата почнат да говорят едновременно, а водещият се опитва да ги разтървава – тази техника май измисли г-н Сидеров навремето, но днес тя добре се удава на хората от ГЕРБ. Отричането докрай не цели да ни спечели, цели да поддържа обществото в състояние на гражданска информационна война – и всеки да се подрежда при своите.

Разбира се, пропаганда правят и опонентите им. Най-мощният ѝ вектор днес е служебното правителство, което засенчи партиите и май основно работи за усамотилата се във Фейсбук „Има такъв народ“. Но все пак има разлики. В добрия си вариант критиките на служебните министри към предходната власт изхождат от принципни неща, които трябва да се променят – системата, режима, както и да го наречем. Повечето се въздържат от лични нападки – към онзи, който не е напълнил язовира, който е раздал парите на ББР. Карат ни да мислим как да се премахнат паразитните структури, които позволяват да се заобикалят обществените поръчки. Как да се пренасочи обществен ресурс към малките и средни предприятия. Как да се реформира системата, така че да е ясно кой носи отговорност и за какво. Е, има и няколко неприятни изключения, но общият дух е такъв, струва ми се.

„А вие защо назначихте Спецов?“

Контраатаките на ГЕРБ следват анекдотичната логика, която доминира виртуалния свят днес. Една конкретна случка идва да обори системния проблем. Нали помните онзи стар виц, в който съветският посланик хвалел Волгата, а американските журналисти го питали защо не могат съгражданите му да си я купят свободно. „А вие защо биете негрите?“, избухнал посланикът. „А вие защо назначихте Спецов?“, питат така днес от ГЕРБ. Подозренията около новия шеф на НАП сякаш магически анулират всичките несъбрани милиони и притискани преди бизнесмени. Дали е виновен въпросният господин за онази продадена фирма аз не знам, надявам се да разберем скоро. Но забележете начина, по който той беше конструиран като медийно плашило – започна се със снимките му като културист, които събудиха иронични коментари, после Биков ни показа една порутена сграда, където бил офисът на фирмата му, а то пък и името особено, как да не се помайтапиш. Не е ли всичко това по-интересно от някакви сухи цифри? Или вземете възмущението от пенсионирането на проф.

Кантарджиев (да е жив и здрав, разбирам, че продължава да работи!) – той беше използван като наглед за предполагаемата чистка, извършвана от служебното правителство. Защо точно той? Щеше ли да е така голямо възмущението, ако не беше станал любимец на медиите с майтапите и добродушното си присъствие?

Същия фигурален стил ГЕРБ употреби с видеозаписа на кафявия плик, даден от пенсионирания митничар на президентския съветник, в който бог знае какво имало. Бандитско видео, същински Холивуд! Мен ако питат, следва да арестуват тия, дето са се представили за полицаи и поискали записа от охранителните камери, но това е друга тема. Въпросът е за какво ще говорим като общество – за системните проблеми или за отделни случки и картинки?

Ще кажете, не беше ли същото със снимките с чекмеджето на Борисов? Да, аз лично тези снимки ги възприемам като една от чудесните карикатури на Комарницки. Те просто дадоха израз на натрупалите се подозрения. А що се отнася до фактите – далеч по-важно е да се разследват признанията на г-н Божков, къщата в Барселона, обществените поръчки, завладените бизнеси. Но ето на, подобни нагледи мобилизират гражданска енергия, а анализът на системата е по-скучноват. И да, боя се, че анекдотичният дигитален свят почва да ни отучва да мислим абстрактно – прескачаме от нашата картинка към тяхната и обратно. А това е и целта на новите пропагандисти, от граждани да ни направят сеирджии.

ПОЛИТИКА

ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване

Огнян Минчев: ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване.

За ДБ се отваря възможност да оглави едно възстановяващо се единство на “градската десница” – т.е. на синята общност.

Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков показват, че Асен Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.

Огнян Минчев

ПП-ДБ могат да се разделят официално, могат и да останат формално в една коалиция, в която двете съставки се интегрират със същия успех, с който се “интегрират” масло и вода. Ако се абстрахираме от остатъка под названието “ДСБ”, ДБ (Да, България) е общност, в която повечето от членовете имат достатъчно високо мнение за собствените си качества, за да бъдат построени под формата на политическа йерархия.

Ръководството на ДБ винаги е било оспорвано, коригирано и търпяно “със скърцане на зъби” от немалка част от партията, която има своите собствени политически амбиции – и не ги крие. Това, разбира се, създава известен хаос, който е много характерен за т.нар. демократична общност още от първите дни на нейното създаване през ноември 1989 г. Тук има много личности и ДБ върви напред – доколкото върви – благодарение на преференциите, които тези личности получават независимо една от друга, и то не само на избори, но и при множество други ситуации.

ПП също бе създадена на принципа на “двойното лидерство”, около което се събраха личности с успешна житейска кариера, не по-възрастни от 40 г. и способни да налагат собственото си его в модел на трудна вътрешнопартийна комуникация и механизъм на взимане на решения. Не е случаен фактът, че партията преживя около 5 години като “облачна” конструкция – през това време никой не понечи да я изгради като организация и йерархия. Асен Василев прекрати това. Той разбра, че в съвременна България виреят само лидерски партийни проекти и взе съответни решения. Пенсионира Кирил, Лена и доста други личностно афиширани фигури в ПП и напълни висшия ешелон на партията със “сиви мишки”, чието основно качество е послушанието.

Следващата стъпка на “силния лидер” бе немилостивия опит за “дисциплиниране” и на коалиционния партньор ДБ… Още в първоначлния период на сътрудничество между двете партии, лидерската група на ПП безцеремонно извиваше ръцете на ДБ, особено при селекцията на кандидат-депутати. Изискванията на ПП за “решетката” третираха ДБ изцяло като “бедни роднини”, на които може да се подхвърли нещо от баницата, но не прекалено голямо парче.

Този подход особено се засили с осъзнаването, че стойностни личности от ДБ с лекота пробиват “решетката” с преференции и оставят ПП в аритметично малцинство в общата парламентарна група. Мисля, че това бяха последните избори, на които Асен Василев ще търпи това състояние на нещата. Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков от вчера показват, че Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.

В ДБ също са на границата на своето търпение – и то не само поради нелеките отношения между ръководния екип и част от членовете. Не е приятно открито да те третират като “втора цигулка” в оркестъра, особено като се има предвид, че “първата цигулка” не свири по-добре от теб. Но основният проблем на коалирането с ПП за ДБ произтича от нейната наследствена връзка с “демократичната общност” от близкото минало на България.

През 2016 г. ДБ бе създадена като едно разклонение, специфично частично продължение на разпадналата се като политическо тяло “демократична общност” (СДС-Синя коалиция-РФ и т.н.). Това разклонение бе тематично обособено – борба с корупцията и институционална (правосъдна) реформа, с политическо позициониране в либералния център.

Преди година-две ръководството на ДБ осъзна донякъде, че тези самоограничения – на предмета на дейност и на политическото позициониране – изолират партията дори от хипотетичната възможност да се “завърне” или да оглави едно възстановяващо се единство на “градската десница” – т.е. на синята общност, която за последен път е била заедно във формата на Реформаторския блок.

Ръководството на ДБ взе решение за “десен завой” – към дясноцентристка идентификация, членство в партийната фамилия на ЕНП и – по този начин – разграничаване от коалиционния партньор ПП, който с реторично усилие се удържа в “политическия център”, за да не изпадне изцяло в ляво – където му е мястото.
През следващите седмици и месеци тази коалиция – ППДБ – ще става все по-трудна и безперспективна.

Независимо от степента, в която ще бъдат ангажирани от Прогресивна България за едно квалифицирано мнозинство в НС (да не забравяме, че това мнозинство може да се оформи и с Възраждане, и с “омекналия” лидер на ДПС, и с “отпаднали” депутати от парламентарни групи), двете части на ППДБ и психологически, и политически все повече ще представляват два полюса, а не политическа общност с обща платформа.

Асен Василев може да се възползва от катастрофата на традиционната левица на 19 април, за да инициира един нов лявоцентриски блок – естествено, под свое ръководство. Докато за ДБ се отваря възможността да опита разширяване на своите граници към непредставените останали части от бившата “демократична общност”, с цел реконструирането й в някакъв нов формат вдясно от центъра. Освен всичко друго, управлението на Радев без друго ще породи необходимост от възраждане на единството на “демократичната общност” на геополитическа – проевропейска основа.

Като коалиция, ППДБ е лабилен остатък от един период на политическа криза и фрагментация, в който партиите – алтернативи на статуквото се бориха за цялостна обществена и институционална – антиолигархична реформа, но поради редица причини се саморедуцираха до хаотични усилия за собственото си оцеляване.

Те нямаха достатъчно сили за обществена трансформация и несъответствието между амбициозните им цели и реалния им политически потенциал днес вече е достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване, което не носи удовлетворение на никого от тях.

България е в нова политическа ситуация, в която досегашните съюзи и съперничества до голяма степен ще изгубят своя досегашен смисъл.

ПОЛИТИКА

ЕС ръководен от тази розова хунта е дъно!

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ РЪКОВОДЕН ОТ ТАЗИ РОЗОВА ХУНТА Е ДЪНО!

КАЯ КАЛАС Е ПОТЕНЦИАЛЕН КЛИЕНТ НА НЯКОЯ ПСИХИАТРИЯ И НЕ МОЖЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА НИКОЙ ИЗВЪН СЕБЕ СИ!

Дипломат номер едно да прогнилия корпоративен евросъюз тиражира фалшиви новини!

Тази комисарка, която формално представлява ЕС и съответно всички държави челнки, обяви най-отговорно, че американското посолство в Киев е евакуирано. Буквално час след изказването на Кая дойде и опровержението от страна на Държавния департамент на САЩ, като от там заявиха, че не знаят за какво точно говори евродипломатката и че мисията им в Киев функционира норамлно съобразно ситуацията.

Няма кой да вземе насериозно ЕС в настоящия му вид и ръководен от подобни карикатури. Заради тези хора Европа отдавна се разглежда от останалата част от света, в т.ч. и САЩ, просто като пазар и нищо повече. Т.е. дойна крава, или свиня „коледник“……

В политически план ЕС е кръгла нула и не случайно Кая и останалите комисари корупционери са в пълна изолация, а изказванията им са само и единствено обект на подигравки и ирония. Няма кой да слуша, а още по-малко да се съобразява с несвързаните брътвежи на шепа лумпенизирани самодържци, които европейските данъкоплатци продължават да издържат, за да им нансят все по-големи икономически щети.

Как въобще някой си представя, че тази полувменема естонска чиновничка би могла изобщо да разговаря с Тръмп, Путин, Си или с Ердоган, например? Единствените, които контактуват с брюкселската утайка са други изпадняци като Санду от Молдова, някое украинско корумпе, или арменецът Пашинян, който ще падне от власт на изборите след месец…..

България трябва да напусне политическите структури на ЕС и да започне своевременна подготовка за предстоящия разпад на тази никому ненужна клептократска клоака!

ПОВЕДЕНИЕТО НА БРЮКСЕЛСКИЯ КОМИСАРИАТ СТАВА ВСЕ ПО-ПОЗОРНО И НЕТЪРПИМО!

ПОЛИТИКА

В партията на Мерц обсъждат да го изхвърлят в движение

Сред членовете на ръководството на партията на канцлера на Германия Фридрих Мерц ХДС се обсъжда сценарий, който не би могъл да бъде по-взривоопасен – неговата смяна “в движение” – насред мандата, пише германският булеварден колос в. “Билд”.

Причината за това е забавянето на реформите в правителството, както и поради исторически ниските резултати на консерваторите в проучванията. Възможността за смяна на канцлера е била обсъдена сред членовете на най-висшите ръководни органи на ХДС, както и сред други видни християндемократи. Досегашните разговори не са били конкретни планове в широк кръг, а по-скоро разсъждения, изразени в по-малки дискусионни кръгове, дали такава възможност съществува и колко реалистична е тя в случай на съмнение. При това всички участници в разговорите са били наясно с огромния политически риск от тази възможност – включително и от провал на новия канцлер. Първите такива слухове бяха публикувани от сп. “Щерн”. Как изобщо би могла да се осъществи смяна на канцлера?

На теория този процес е лесен за изпълнение, пише “Билд”. “Бундестагът може по всяко време с канцлерско мнозинство (абсолютно мнозинство) да избере нов федерален канцлер .” Тази възможност за конструктивен вот на недоверие е предвидена в член 67, параграф 1 от Основния закон. “За това не са необходими нови избори.”, казва професор Йозеф Франц Линднер от Университета в Аугсбург. Ако канцлерът подаде оставка, федералният президент трябва само да предложи нов кандидат, който да бъде избран от Бундестага. На практика обаче смяната на действащия федерален канцлер би била рисковано политическо начинание, чийто успех би зависел преди всичко от един човек: действащия федерален канцлер.

Фридрих Мерц ще трябва да освободи мястото си – или по собствено желание, или под силен натиск от партията. Сред тези, които тогава “ще трябва да заемат мястото на канцлера”, бяха посочени влиятелните министър-председатели от ХДС: Хендрик Вюст (Северен Рейн-Вестфалия), Борис Райн (Хесен) и Михаел Кречмер (Саксония). От известно време в ръководните органи на ХДС почти няма критични изказвания. Членовете на президиума и федералния изпълнителен съвет се страхуват, че критиките им могат да бъдат изнесени в пресата и да бъдат възприети в партията като бунтовници. Това обаче води до това, че канцлерът и лидерът на ХДС не се сблъсква в своите висши органи с критиките, които много членове на ръководството биха искали да изразят.

Вместо това обменът на мнения се осъществява предимно в групи във WhatsApp, сред които има и такива, в които членуват влиятелни регионални лидери, пише “Билд”. Мненията относно готовността на канцлера да се оттегли от най-влиятелната длъжност в страната в случай на необходимост са разнопосочни. Човек, който познава добре канцлера, казва, че Мерц приема публичната критика много присърце и би могъл да се откаже, ако големият ход с реформите се провали. Друг го опровергава и обяснява, че Мерц е много издържлив и няма да напусне доброволно поста си, за който се е борил толкова упорито. Като фаворит за наследник на Мерц през настоящия законодателен период единодушно беше посочен премиерът на Северен Рейн-Вестфалия Хендрик Вюст.

Вюст управлява най-гъсто населената германска провинция от 2021 г. и заема трето място в политическата класация на INSA – малко пред лидера на коалиционния партньор на ХДС – ХСС Маркус Зьодер и далеч пред канцлера Мерц. Според “Билд” в парламентарната група на другия коалиционен партньор ГСДП недоволството е толкова голямо, че подобен сценарий вече не се изключва дори в кръговете на високопоставените членове на групата. Едно нещо е политически наложително за смяната на Мерц: социалдемократите трябва да подкрепят нов кандидат на ХДС, да го изберат за канцлер и да продължат коалицията, пише още изданието.