БЪЛГАРИЯ
Санкционираните без произнасянето на компетентен съдебен орган лица ще бъдат поставени в абсолютна изолация
Служебното правителство готви социална Голгота за противници, прави черен списък на корумпираните според САЩ
Своеобразна социална Голгота готви президентското служебно правителство за противници на установяващия се на територията на България режим. Това става ясно от прието миналата седмица решение на временния кабинет, с което по поръчение на САЩ, ще бъде създадена работна група с участието на представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Националната агенция за приходите (НАП), която в спешен порядък да изготви и да поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на Америка.
В списъка на асоциираните лица да се включат:
а) всички физически лица и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC;
б) всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на юридическите лица от буква „а“, включени към момента и за последните 5 години.
в) всички физически лица и юридически лица, които бъдат установени от ДАНС и НАП в хода на прилаганите постоянни мерки за идентифицирането на степента на свързаност на лица с лицата от списъка.
Според решението на служебното правителство, което между другото е прието и неприсъствено, черният списък ще се публикува и поддържа на интернет страниците на Министерството на финансите и на НАП, ще бъде публично достъпен, като своеобразна „стена на срама“, а службите ще следят постоянно за степента на свързаност на всеки български гражданин с вкараните в списъка.
Какво обаче означава това?
Всички потенциално „заподозрени“ от САЩ в корупция ще бъдат признавани за „виновни“ от българската страна, но не само това – наред с тях, в черния списък ще влизат близките им, приятелите им, съдружниците им и всички, които имат пряк или косвен досег с тях или бизнеса им.
На практика, това означава директна „публична смърт“ за всички лица, които по лично усмотрение на работната група ще бъдат определени за корумпирани, според критериите и под давлението лично на САЩ.
Вследствие на вписването им в подобен списък, без съд и присъда, за тези хора ще последват редица проблеми, както от финансово, така и от социално естество. Санкционираните без произнасянето на компетентен съдебен орган лица ще бъдат поставени в абсолютна изолация, тъй като разходите и репутационните щети за правене на бизнес с тях може да се окажат твърде високи – съществува риск партньорите им да загубят достъп до финансовата система на САЩ и на други страни, свързани с нея.
Защо правителството обаче иска така настоятелно, набързо и дори приемайки неприсъствено подобно решение да заклейми и изземе функциите на съдебната система, осъждайки по лична преценка всеки, който американците дори допуснат, че би могъл да бъде санкциониран по т.нар. „закон Магнитски“?
Последният, макар че има екстериториално действие, след налагането на ограниченията по него, всъщност не е истински закон, още по-малко наказанията по него се налагат през необходимите наказателни процедури, дори не и по силата на даден Международен договор.
Предстоящите парламентарни и президентски избори много просто отговарят на този въпрос, а несигурната политическа обстановка, разместването на пластовете и неясното бъдеще за стабилността на страната, може би сега са дали повод на силните на деня да положат основите на бъдещото си безвъзвратно окопаване във властта, при това чрез радикалното ликвидиране на свои противници.
Така, оттук нататък всеки дръзнал да се противопостави на политиките на новите управляващи, ще може веднага да бъде отстраняван и смачкван или чрез прякото му включване в държавния черен списък, или през обвързването му с фабрикувани факти, данни и обстоятелства с някой от лицата, които вече САЩ са „осъдили“ по „закона Магнитски“. Последното няма да е никак трудно, най-малкото защото „новите на власт“ вече разполагат с целия ресурс на държавния апарат и могат напълно легитимно да отстраняват всеки противник.
Историята на България всъщност не помни подобни практики, дори и в най-мракобесните времена на Народния съд. Последният дори създаден специално за целите на унищожаването на политическите врагове на режима допреди 9 септември 1944 г., все пак е имал характера на, извънреден, но съд. Сега, новите последователи на тази идея дори не опитват да прикрият намеренията си, прекарвайки наказанията през съдебен контрол.
Всъщност, за да сме максимално точни, трябва да се отбележи, че всяка държава има суверенитет и националните съдилища са тези, пред които се водят наказателни процеси, предприемат се определени обезпечителни мерки и се издават присъди. Така, под давлението на САЩ, излиза, че българското служебно правителство напълно доброволно предава суверенитета и националната компетентност на българския съд да преценява кои лица следва да бъдат санкционирани за корупционни или други престъпления, нарушаващи човешките права, в ръцете на трета държава, която дори не е в пределите на Европейския съюз.
Както вече отбелязахме, няма нито един международен акт, по който България да е страна, който да задължава страната ни да води постоянен регистър на уличените от Министерството на финансите на САЩ в някакво престъпление или нарушение. За сметка на това България е страна по Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ), според чийто чл. 6 „всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона”.
Чл. 6, § 1 освен това изисква съдът да е създаден „въз основа на закона”.
Нищо подобно не виждаме във взетото от служебното правителство решение, като въпросната работна група дори не може да се нарече „компетентен орган“ по смисъла на международното право и възприетата от Съвета на Европа дефиниция за това. Това изискване е в унисон с принципа на върховенство на закона, който е неизменна част от същността на една правова държава и едно демократично общество.
С оглед на факта, че живеем в правова и демократична държава, съблюдаването на всички права на човека е абсолютно задължително за всеки един орган в държавата. Ето защо възниква и въпросът защо служебното правителство цели нарушаване на човешките права на своеволно избраните да влязат в черния списък на държавата, при това оправдавайки действията си именно с борбата с корупцията и нарушаването на човешките права.
Не на последно място последиците от задействането на един подобен механизъм могат да бъдат чудовищни, не само по отношение на конкретните казуси, на конкретните преследвани, а и във връзка с поредицата от дела пред Европейския съд по правата на човека, които неминуемо ще бъдат инициирани от попадналите в черния списък на „дълбоката държава“, най-малкото заради публичното им осъждане и ликвидиране без обвинения, без съд и без окончателна присъда.
Не е ясно и колко десетилетия напред ще са необходими на България да се измъкне от оковите на новия задаващ се тоталитарен режим.
Затова – трайте си, бъдете послушни и не опонирайте на новата власт и на американските й „партньори“, защото преклонена главица сабя не я сече.
Виолета Панайотова
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








