БЪЛГАРИЯ

Простият си е прост! 12 години мутрите вилняха в България, сега държавата се обръща срещу тях

Простият човек и на Великден си е прост, казва народът, а мутрите 12 години управляваха България и пак си останаха недоучени. По тази причина се чудят какво им се случи. Проблемът им е, че не разбират добре български, защото общуват на свой език и живеят в друг свят.

Бившият премиер Бойко Борисов не се умори да повтаря, че е станал жертва на преврат. Втора година използва тази дума при всяко напрежение в държавата, като последният път бе в деня на изборите, когато даде интервю за едва възкръсналото българско издание на отдавна поминалото се италианско списание „Еуропео“.

Пред своя съратник за оцеляване в политиката Любен Дилов-син (който от три месеца реанимира изданието) той заяви: „За един момент бях слаб, защото не очаквах такава масирана атака. Този опит за преврат беше много добре организиран от олигарси и чужди служби и т.н.“

Когато бивш премиер се чувства жертва на преврат, би трябвало да има най-точна информация. На негово разположение са били службите за сигурност, които денонощно са го информирали какво го заплашва.

Защо не се е предпазил? Обяснението му е просто, както му отива на манталитета: „Разбира се, от моята глупост – да допусна такива хора…“

Да се правиш на глупав, е вид хитрост. От изтекли записи се знае, че Борисов прибягва до такъв прийом. По-трудно е да се правиш на учен и затова подлежи на проверка твърдението му за „преврат“ в България

Според електронната енциклопедия „Уикипедия“ държавният преврат е „завземане на властта чрез неконституционни средства“. Борисов падна от власт чрез избори, а предшествалите ги неколкомесечни улични протести произтичаха от гарантираното в основния закон право на гражданите „да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации“.

Следователно няма никакви признаци, че властта е сменена чрез неконституционни средства. Що се отнася до набедените за подбудители „чужди служби“, никой не е чувал да е упражнен натиск отвън за отстраняване на Борисов, макар че българите дълго хранеха илюзии за помощ я от Брюксел, я от Вашингтон.

Самият бивш премиер неспирно се хвалеше колко го ценят в чужбина, за да обезсърчи опонентите си. Нямат съществена роля и анонимните олигарси, защото дори забягналите в чужбина бивши негови спонсори не показаха на изборите, че са способни да съберат застрашаваща го обществена подкрепа.

Очевидно Борисов използва дума, чийто смисъл не отговаря на станалото. Негови съмишленици я доразвиха до „военен преврат“, защото президентът Румен Радев, който е бивш военен, състави служебно правителство и назначи за премиер също бивш военен.Но всичко протече в рамките на конституционния ред и никоя държава в света не реагира, че в България е извършен военен преврат, каквато например бе реакцията при военния преврат в Мианмар.

Грешката в комуникацията е изцяло вътрешна и тя произтича от прословутата неохота на мутрите да четат. Ако бяха отворили Българския тълковен речник, който несъмнено е дебела и отегчителна книга, щяха да видят, че по-правилната дума е „поврат“, която има две значения: 1) Прелом с насочване назад; 2) Рязка и основна промяна, например „Поврат в политиката“.

Какъв прелом и защо назад?

Президентът Радев даде на 15 май обяснение какво според него става в държавата: „Моята оценка за първите дни на служебния кабинет е, че започна да се връща държавността.

Това е най-важната задача – българите да бъдат убедени, че има връщане на нормалността.“ Означава ли това, че в България има регрес вместо напредък, и може ли обществото да се стреми към реставрация на някакво минало състояние?

В есето си „Държавата“ френският политически философ Фредерик Бастиа дава следното определение в средата на XIX век: „Държавата не е или не трябва да бъде нищо повече от общата сила, създадена не за да бъде инструмент за потискане на гражданите, а напротив, за да гарантира всекиму своето, като въдворява ред и сигурност“.

През 30-годишния преход българската държава премина през няколко етапа. Първоначалното разграбване на капитала, представяно за благозвучие като натрупване на капитала, изискваше да се отслаби държавата до степен да не може да реагира, защото собствеността бе предимно държавна. Иначе грабежът, който бе твърде видим, не можеше да мине безнаказано.

През този период мутрите бяха субпродукт на прехода, като изпълняваха извънзаконови регулиращи функции. Те не възникнаха спонтанно, а бяха организирани от конструкторите на прехода и затова за тях бе измислено непреводимото на други езици определение „мутри“ вместо широко познатото „мафия“, което се отнася до самоорганизирана престъпност.

По това време на нашите мутри им казваха също „борци“, защото бяха подбрани от спортните среди, ползвали се до момента с добро име в обществото. Неслучайно въпреки трансформациите си те винаги са изтъквали реалните си или мними спортни постижения, както прави Борисов.

Най-важната им трансформация бе официализирането на тяхното положение като управляващи в държавата, което стана с идването на Борисов на власт през 2009 г.

Те излязоха от ролята си на паралелна структура за управление на капиталите и се сдобиха с най-ефективния си инструмент за рекет – самата държава. Докато по-рано имаха интерес от слаба държава, за да не ги преследва, от този момент осъзнаха изгодата от силна държава, която да ги обслужва. Хареса им, че чрез държавата се краде най-ефикасно и най-безнаказано, когато те са й управители.

Криминалната държава увенча с тях 30-годишния преход, определян дори от приближения й главен прокурор Иван Гешев като „криминален“.

Това ненормално състояние стана толкова скандално, че играта на сляпа баба не можеше да продължи нито в България, нито в чужбина. Както не правят разлика между „поврат“ и „преврат“, мутрите не различават „усвояване“ от „присвояване“ на европейски и национални публични средства.

Убеждението, че имат право да крадат безнаказано, превърна България в нарицателно за корумпирана държава и нейното изучаване бе включено в курса по политическа икономия на Лондонския университетски колеж. Уроците бяха илюстрирани с образа на Бойко Борисов.

Това е само един от многото външни и вътрешни сигнали, че България е стигнала до предел, от който трябва да настане поврат, за да си върне образа на цивилизована държава.

В есето си „Законът“ Фредерик Бастиа пише през 1849 г.: „Кога спира ограбването? Когато се окаже по-скъпо и по-опасно от труда“. Мутрите ги втриса мисълта за преврат, защото осветяването им прави наистина много опасно по-нататъшното им оставане на власт.

Тяхната самонадеяност и простота им попречи да осъзнаят, че след като си върне смисълът на съществуване, държавата може да се обърне срещу тях.

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.