БЪЛГАРИЯ

Правителството назначи 24-ма нови областни управители

С правителственото решение са освободени досегашните областни управители.

Министерският съвет прие решение за назначаване на 24-ма нови областни управители.

Николай Шушков е назначен за областен управител на Област Благоевград. В периода 2009 г. – 2010 г. е заемал поста началник на Митница Югозападна България, а от 2005 г. до 2008 г. e бил началник на Митница Кулата. През 2021 г. е началник Митнически департамент на Thessaloniki Port Authority S.A. dry port Sofia – „ТПА” София” ЕАД. Висшето си образование е завършил в Полтавския университет по икономика и търговия в Украйна.

Мария Кънева е назначена за областен управител на Област Бургас. В периода 2001 г. – 2009 г. е била областен управител на Стара Загора, а преди това е била зам.-директор на РЗОК в Стара Загора. От 2018 година е декан на Центъра по юридически науки в Бургаския свободен университет. Професор е по административно право и процес.

За областен управител на Велико Търново е назначен Георги Гугучков. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър” по специалността „Транспортно строителство” от НВУ „В. Левски” във Велико Търново. В периода 1998 г. – 2001 г. е бил командир на бригада и началник на Горнооряховския военен гарнизон. Има дългогодишен управленски опит в частния сектор в сферата на енергетиката и строителството в градска среда.

За областен управител на Област Видин е назначен Огнян Михайлов. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър” по специалността „Управление на обществения ред и сигурност на Република България” от Академията на МВР. През 2017 година е бил областен управител на Видин. Преди това от 2015 г. е работил в Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”. От 2003 г. до 2009 г. е бил директор на ОД-МВР Видин.

Иван Сълов е назначен за областен управител на област Враца. От 2016 г. до 2018 г. е работил в АЕЦ „Козлодуй” като първо заема позицията началник отдел „Технически системи за сигурност”, а след това – началник отдел „Логистика на запасите”. Дълги години е работил в Областната дирекция на МВР в град Враца, като в периода от 2004 г. до 2009 г. е бил неин директор. Висшето си образование е получил във ВНВВУ „Георги Бенковски” – гр. Долна Митрополия със специалност „Радио оборудване на летателните апарати.

За областен управител на Габрово е назначен Борислав Бончев. В периода 2013 г. – 2019 г. е заемал поста директор на Областна дирекция на МВР в Габрово. Завършил е висшето си образование в Техническия университет в Гарово, където придобива квалификацията „Електроснабдяване и Електрообзавеждане”.

На Област Кърджали областен управител става Даниел Делчев. От 2004 г. до 2006 г. се е занимавал с мониторинг на програми и проекти, финансирани от ЕС в Министерството на икономиката и енергетиката и в Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия. Бил е също изпълнителен директор на европейски проектен център в гр. Кърджали, както и управител на бизнес инкубатор в града. Притежава икономическо образование от УНСС.

Александър Пандурски е назначен за областен управител на Област Кюстендил. От 2013 г. до март 2021 г. заема длъжността ръководител на Областна пощенска станция – Кюстендил. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър” по специалността „Радиотехника” от Техническия университет в гр. София.

За областен управител на Област Ловеч е назначен Светослав Славчев. Бил е дългогодишен служител в Областната дирекция на МВР в Ловеч. Бил е дългогодишен служител в ОД на МВР-Ловеч, където в периода 2010 г. – 2015 г. е началник отдел на „Охранителна полиция”. Завършил е Висшето военно общовойсково училище във Велико Търново.

Валери Димитров е назначен за областен управител на Област Монтана. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър” по специалността „Национална полиция” от ВВОУ „Васил Левски” в гр. Велико Търново. От 1993 г. до 2015 г. е работил в системата на МВР, като е заемал различни длъжности, включително и директор на Областната дирекция на МВР – Монтана.

Иван Васев е назначен за областен управител на Област Пазарджик. Работил е в системата на МВР, като от 2014 г. до 2015 г. е бил зам.-директор на Областната дирекция на МВР-Пазарджик. Дълги години е практикувал като адвокат в Адвокатска колегия в гр. Пазарджик. Завършил е Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност – МВР гр. София.

За областен управител на Област Перник е назначен Симеон Василев. Бил е народен представител в 40-ото Народно събрание, както и зам.-кмет на община Перник в периода 2011 г. – 2013 г. От 2015 г. досега е бил зам.-директор по лечебната дейност и началник на операционен блок в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев” в гр. София. Завършил е Медицинския университет в София.

За областен управител на Област Плевен е назначен Марио Тодоров. През 2017 г. също е заемал длъжността областен управител на Област Плевен. Преди това в периода 2002 г. – 2010 г. е бил зам.-директор на Областната дирекция на МВР – Плевен. Получил е висшето си образование във ВНВУ „Васил Левски” във Велико Търново.

Ангел Стоев е назначен за областен управител на Област Пловдив. През последните години е работил в частния сектор като прокурист. В периода 2008 г. – 2010 г. заема длъжността директор на Регионална дирекция ДАНС – Пловдив, а преди това е дългогодишен ръководител в Регионална дирекция Национална служба „Сигурност” – Пловдив. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър” по специалността „Международни икономически отношения” от УНСС, а също така е доктор по философия от Академията на МВР – София.

За областен управител на Разград е назначен Иван Борисов. Работил е в Общинско предприятие „Паркстрой” – Разград, като в последните години е негов директор. Бил е зам.-областен управител на Разград от 2013 г. до 2014 г. Притежава икономическо образование от УНСС.

За областен управител на Област Русе е назначен Борислав Българинов. Бил е народен представител в 40-ото Народно събрание. От 2009 г. досега е адвокат. Завършил е Висшия институт на МВР – София.

За областен управител на Област Сливен е назначен Минчо Афузов. От 2015 г. до 2017 г. е бил общински съветник в Общински съвет – Сливен. Преди това дълги години работи в частния сектор. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър” по специалността „Международни икономически отношения” в Стопанската академия „Д. А. Ценов” – Свищов.

Стефан Сабрутев е назначен за областен управител на Област Смолян. От 2011 г. досега е бил общински съветник в Общински съвет – Смолян, а преди това, от 1999 г. работи в частния сектор в сферата на строителството. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър” по „Екология на селищни системи” от Аграрния университет в Пловдив.

Радослав Стойчев е назначен за областен управител на Софийска област. Бил е народен представител в 43-тото и 44-тото Народно събрание, а преди това е бил зам.-кмет на Община Самоков. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър” по „Икономика и организация на труда” от УНСС.

Иван Чолаков е назначен за областен управител на Област Стара Загора. От 2016 г. е адвокат към Адвокатска колегия – Стара Загора, преди това дълги години работи в системата на МВР, като в периода 2013 г. – 2016 г. заема длъжността директор на Областната дирекция на МВР-Стара Загора. Получава висшето си образование в Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград.

Станимир Парашкевов е назначен за областен управител на Област Търговище. Работи 27 години в системата на МВР, като в периода 2009 г. – 2013 г. е директор на Областната дирекция на МВР в Търговище. Завършил е Академията на МВР със специалност „Охрана на обществения ред и борба с престъпността”.

Минко Ангелов е назначен за областен управител на Област Хасково. Бил е народен представител в 45-ото Народно събрание, а през 2017 г. е областен управител на Област Хасково. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър” от Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост в гр. Пловдив.

Валентин Александров е назначен за областен управител на Област Шумен. Работил е в системата на МВР дълги години, заемал е и длъжността директор на Областната дирекция на МВР в Шумен, а през 2017 г. е бил областен управител на Област Шумен. Получава висшето си образование в Шуменския университет.

Георги Чалъков е назначен за областен управител на Област Ямбол. В последните две години работи като управител в частния сектор, а в периода 2015 г. – 2020 г. е бил заместник-кмет на Община Тунджа. През 2017 г. е бил областен управител на област Ямбол. Завършва висшето си образование в УНСС със специалност „Икономика на търговията”.

За временно изпълняващи длъжността областен управител на областите Варна, Добрич, Силистра и София са назначени настоящите заместник областни управители, съответно – Петър Манчев, Живко Желязков, Илиян Великов и Живка Такева-Първанова.

С правителственото решение са освободени досегашните областни управители.

БЪЛГАРИЯ

Тъпите ни политици са приели 201 794’на чужда армия, налагащи ни със сила тяхната култура

След 50 години борба да се обуздаят, опитомят и дресират арабите, резултата е нулев. Тези “мигранти” не приемат, не се учат, не се асимилират, водят епични битки с местната култура.

България е предоставила временна закрила на общо 201 794 бежанци, показват данните към края на миналата година, публикувани в годишния доклад на

Държавната агенция за бежанците. В стартиралия в началото на 2024 г. процес на пререгистрация за временна закрила такъв статут е даден на 44 400 чужденци.

През 2024 г. са получени общо 15 993 бр. запитвания за обратно приемане, поемане на отговорност и запитвания за информация от европейски държави по реда на Дъблинския регламент – с 27% по-малко в сравнение със същия период за 2023 г.

За посочения период трите държави, изпратили най-много искания за обратно приемане на бежанци и поемане на отговорност към България, са Германия (общо 5 918 бр.), Австрия (903 бр.) като за пръв път втората държава, изпратила най-много запитвания към България е Словения – 1 262 искания за обратно приемане основно за граждани на Мароко, чиито молби са отхвърлени като явно неоснователни, но са напуснали териториалните поделения преди влизането в сила на постановените решения, пише в годишния доклад на Държавната агенция за бежанците.

През 2024 г. се наблюдава 46% спад в броя на подадените молби за международна закрила. Най-голям процент от молбите за закрила през отчетния период са подадени от граждани на Сирия, Афганистан и Мароко. През 2024 г. са издадени общо 16 831 решения по молби за международна закрила. Решенията за отказ от предоставяне на закрила (3 140) са най-големият брой решения за отказ от 2017 г. насам.

Издадени са 57 решения за отнемане на предоставена международна закрила.

Според Европейската система за информация и разрешаване на пътуванията (ETIAS) през първите седем месеца за 2024 г. се наблюдава променяща се миграционна обстановка в ЕС. Европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex, е отчела значително намаляване на незаконните преминавания на границите на ЕС.

През посочения период броят на засечените пресичания е намалял с 36% в сравнение със същия период на 2023 г. Този спад е особено изразен в две ключови области: Маршрутът на Западните Балкани отбелязва спад от 75%, а Централносредиземноморският маршрут претърпява спад от 64%, въпреки че остава най-активният път към ЕС.

В същото време други маршрути са претърпели увеличения на пресичанията на границите на ЕС: Така например Западноафриканският маршрут, водещ до Канарските острови е отбелязал увеличение от 154% с над 21 600 пристигания. Маршрутът от Източното Средиземноморие е вторият най-активно използван с пристигания с 57% до почти 29 700.

Източните сухопътни граници също са отбелязали значително увеличение от 195% до около 9 500 пристигания на бежанци. Маршрутът на Ламанша през първите седем месеца на 2024 г. показал 22% увеличение, достигайки 33 183 регистрирани пристигания. Тези цифри подчертават променливия характер на миграционните модели, съответно според ETIAS, хората, които искат да влязат в ЕС, се адаптират към променящите се обстоятелства и граничния контрол. Въпреки отчитането на намаление на незаконните преминавания през първото полугодие за 2024 г., според данни на Евростат броят на хората под временна закрила достига нови високи нива.

Приблизително 4,3 милиона граждани на държави извън ЕС, напуснали Украйна, са получили статут на временна закрила.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Пенсионната възраст няма да се вдига в близкото десетилетие

6 институции започват работа по пътна карта за подобряване на пенсионната система

Министерство на труда и социалната политика е принципно против евентуално увеличаване на възрастта за пенсиониране. Според МТСП евентуално вдигане на пенсионната възраст ще бъде грешка и не следва да се допуска. Следва обаче да се търсят начини за подобряване и надграждане на пенсионната система, включително чрез подобряване на събираемост и намаляване на сивата икономика.

Това обяви на заседание на ресорната комисия в НС социалният министър Борислав Гуцанов. Комисията прие днес решение по предложение на депутати от управляващото мнозинство, с което задължи 6 институции да изготвят пътна карта за подобряване на пенсионната система. Решението идва на фона на обявени намерения в рамките на бюджетната процедура за увеличаване на осигурителни вноски – с 1% от 2027-а и с 2 % – от 2028-а година, и огромни дисбаланси във финансирането на пенсионната система, съществуващи от години. Намерението за изготвяне на пътна карта допълнително разбуни духовете и повиши напрежението по темата.

“Още не е достигнато нивото на заложената пенсионна възраст от предходната реформа. Този въпрос не следва да се преразглежда преди да сме изпълнили стъпките на това увеличение“, коментира социалният министър Борислав Гуцанов.

Сходна позиция изрази и председателят на социална комисия в НС Деница Сачева от ГЕРБ-СДС. „В законодателството е залегнало от 2015 г. увеличение на пенсионната възраст на жените и мъжете с фиксирана стъпка до достигане на 65-годишна възраст. Има действащи текстове и консенсус за това увеличение, което ще тече до 2037-а година и преди изтичането на този срок дебат не трябва да водим”, коментира Сачева.

Ще се търсят обаче начини да повишаване на приходите в системата. Според МТСП делът на сивата система е прекалено голям – 22-23% по най-консервативни оценки и трябва да има изсветляване на тези бизнеси. От КФН пък изтъкнаха отправените препоръки от ОИСР по линия на управлението парите за втора пенсия и възможността за много по-гъвкавото им инвестиране чрез мултифондове. Работата по тези законодателни изменения следва да вървят паралелно с идеите за други промени в системата, коментираха от Комисията за финансов надзор.

Богомил Манов от Фискалния съвет призова да не се търсят решения само в пенсионната система, без да се гледа общата картина и да се отчитат други големи структурни дефицити в публичните финанси на България. „Не може да изолираме пенсионната система от общата среда и структурните проблеми с публичните финанси. Те ще стоят все по-остро и ще трябва да взимаме трудни решения и по линия на данъците“, коментира Манов. Според него евентуално вдигане на осигурителните вноски само ще притисне леко бизнеса и ще изземе доход от гражданите, без да даде сериозни решения.

Какви точно модели могат да се приложат и как най-добре може да се постигне баланс без увеличение на възрастта за пенсия ще мислят 6 институции – министерствата на труда и на финансите, НОИ и НАП, КФН и Фискалният съвет.

В този срок те следва да са готови с пътна карта, която вероятно ще бъде използвана и като основа за бъдещи решения за промени във вноските. Решението за изготвяне на пътната карта бе прието от представителите на всички партии в комисията без “Меч” и “Възраждане”. Картата ще надгради над вече готови задълбочени анализи за изкривяванията в системата.

„Не очакваме поредна разделителна линия, а експертен дебат. Всички имаме непрекъснати очаквания за добри резултати – икономически ефективни и обществено полезни, но те не могат да се появят от бързи популистки решения в НС. При такива бързи решения бе допуснато съществено изкривяване на системата и сериозни разходи, които обаче не удовлетворяват никого. Необходим ни е един добре разработен цялостен документ“, коментира Сачева.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

МВР ще отнеме ли лиценза на „Трафик СОТ“ заради охранителите- биячи?

Демерджиев пита: МВР ще отнеме ли лиценза на „Трафик СОТ“ заради охранителите- биячи?

Имало ли е опит да бъде прикрит случая, преди да бъде отразен в медиите и от кого?, пита бившият министър

Бившият министър на вътрешните работи Иван Демерджиев зададе няколко въпроса към настоящия МВР-шеф Даниел Митов относно скандала с охранителите-биячи от пловдивската фирма „Трафик СОТ“.

Компанията е собсвеност на бизнесмена Иван Петлешков, когото сдружението БОЕЦ уличи в конрабанда на цигари и връзки с бригадите на наркобоса Христофорос Аманатидис-Таки.

Ето какво написа Демерджиев на страницата си във „Фейсбук“:

„По случая с охранителите – биячи в Пловдив, стоят още въпроси без отговор!

Образувала ли е ГД Национална полиция производство по отнемане на лиценза на Трафик сот ООД?

Ще съобразят ли в тази връзка извършващите проверката времето, за което са пристигнали охранителите на мястото на побоя и тениските, които са носили, при преценката дали са били на работа по това време, както и дали по времето на побоя са били все още служители на охранителното дружество?

Възложил ли е министърът на вътрешните работи на Дирекция Инспекторат и Дирекция вътрешна сигурност в МВР проверка на действията по случая в 6-то РУ Пловдив?

И ако е възложил, те ще установят ли, кога е било заведено ЗМ, има ли снети по същото обяснения от охранител, който е оставен на свобода към онзи момент?

Защо не са разпитани останалите охранители? Имало ли е опит да бъде прикрит случая, преди да бъде отразен в медиите и от кого?“

#thesofiatimes #bulgaria #news