АНАЛИЗИ

С три хода фашистите превърнаха САЩ в еднопартийна диктатура

Натрапеният на българските и европейски медии – изперкал дядка, президентът на Съединените американски щати Джоузеф Байдън (дълбоката държава) успя да погребе окончателно американската демокрация, създадена в далечната 1776 година. При това Байдън с дименсията си и демократите убиха демокрацията много лесно и само с три прости хода. Това, за което преди изборите тръмпистите и не само те предупреждаваха, но демократите и казионните медии отхвърляха като “конспирации” и “необосновани твърдения”, все пак се оказа истина.

И тук дори не става въпрос за страховитата цензура, която се шири в американските медии, социални мрежи и университети, при която за най-невинни думички и изрази човек може да загуби кариерата и живота си, а дори и свободата си. Не става въпрос и за съмнителните резултати от изборите, при които Тръмп спечели с над 10 милиона гласове повече, отколкото миналия път, когато стана президент, но въпреки това загуби от кандидат, който не излизаше от мазето си (без дори да говорим и за видеата и снимките с подменени или изгорени и скрити бюлетини, както и всякакви други измами).

Става въпрос за три практични законодателни и политически хода, които за европейското ухо, което е незапознато с политиката, проблемите и терминологията в Съединените щати, ще звучат в най-добрия случай средно важни.

Първо, само няколко месеца след встъпването си в длъжност и президентът Джоузеф Байдън обяви, че ще запълни Върховния съд на Съединените щати. В момента съдът е доминиран от хора, които са назначени от бившия държавен глава Доналд Тръмп, и които въпреки че не го подкрепиха в процесите му за изборни измами, заемат консервативни позиции. Това означава, че ако например, демократите се опитат отменят Първата поправка на американската конституция, която гарантира свобода на словото без преследване, Върховният съд ще ги отреже. Ако се опитат да отнемат на американския народ правото на самозащита и носене на нападателно оръжие, Върховният съд отново ще ги спре. Или ако се опитат да речем, да пробутват поредната лудост на джендърната идеология.

Е, не повече. Още в началото на април месец, Белият дом публикува изявление, в което се казва, че Джоузеф Байдън създава президентска комисия, която ще проучва въпроса за промяна на “стажа и броя” на съдиите. Групата се съпредседателства от съветника на бившия президент Барак Обама – Робърт Бауер, както и от Кристина М. Родригес – професор в юридическото училище в Йейл, която е била заместник-главен прокурор по времето на Обама.

С други думи, комисията се дирижира задкулисно от бившия президент Барак Обама и ще следва неговите политики и воля. Или по-точно волята и политиките на хората, които седят зад него. Тази комисия ще има шест месеца, за да изготви доклад за необходимостта на реформи във Върховния съд. Щом тези реформи бъдат готови, Байдън ще увеличи броя на върховните съдии, за да разбие републиканското мнозинство в съда и да го направи либерален.

По този начин демократите поставят в джоба си съдебната система и лишават останалите американци от възможността да се позоват на последна съдебна инстанция като конституционна защита срещу попълзновенията на либералната идеология.

Второ, администрацията на Джоузеф Байдън използва няколко удобно случили се трагедии с престрелки в различни щати, за да забрани т.нар. нападателни оръжия. Втората поправка на американската конституция гарантира на народа, че всеки гражданин има право на самозащита. Американецът не само, че има право да защити живота, имота и честта си срещу престъпници, но и нещо повече – конституционно призван е да защитава свободата. Ето какво се казва в Декларацията за правата, приета от Конгреса при раждането на Америка:

“Една добре регулирана милиция, нужна за сигурността на свободната държава, както и правото на хората да притежават и носят оръжия, не ще бъде нарушавано.”

Оправданията на демократите, че забраната на народа да притежава автомати и други нападателни оръжия щяла да доведе до намаляване на убийствата е абсолютна лъжа, която социологията е оборила отдавна. Повечето убийства се случват не в щатите, в които масово гражданите притежават законни оръжия и право да ги използват в най-свободния смисъл, а в строго регулираните за оръжия райони. Зони като столицата Вашингтон или Чикаго превъзхождат по процент на убийствата в пъти щати като Тексас или Кентъки да речем, където всеки втори гражданин има огнестрелно оръжие.

Целта на демократите, когато отнемат оръжията на американския народ е прозаична и няма нищо общо с насилието и убийствата, тъй като ако някой желае да организира масов разстрел в мол или училище, и без това ще си купи незаконно оръжие. Няма страна на планетата, включително и Съединените щати, където човек да не може да се сдобие с незаконно оръжие, ако желае. Тъй че криминализацията на автоматите служи на друга цел. Помните ли 6 януари и така нареченият “бунт на привържениците на Тръмп”, а всъщност по-бурен протест, който беше допуснат от полицията да се разпростре и на територията на Конгреса?

Отдавна американските граждани се страхуват, че ще дойде денят, когато правителството ще се опита да ги обезоръжи, за да не се чувства отговорно пред тях. Може да звучи патетично, но е самата истина – въоръжените граждани са най-голямата превенция за редица от политическите изстъпления. Освен това, въоръжените граждани служат като превенция и на увеличаването на битовата престъпност (ето защо въоръжените щати са с пъти по-ниска престъпност, отколкото разоръжени щати като Ню Йорк), а това потенциално лишава творците на цветни революции от възможност да държат собственото си население в непрекъснато напрежение и зависимост от федералните сили и служби. Същината е проста – режимът на Байдън и демократите си гарантира, че срещу тях няма да има въоръжен бунт в защита на демокрацията, конституцията и свободата на словото.

Трето, както Тръмп и привържениците му предупреждаваха, но медиите упорито отричаха, че това ще се случи, все пак стигнахме и до черешката на тортата. Демократическата партия е решила да превърне Вашингтон, окръг Колумбия в щат. Защо има значение, че този малък район със 700,000 души население ще спре да бъде федерален окръг и ще стане щат?

Първо, това е нарушение на конституцията на САЩ, която е категорична, че столицата трябва да е федерален окръг, несвързан с никой щат. Поради това току-що приетият законопроект в Камарата на представителите, която се контролира от демократите, предвижда столичният окръг под федерален контрол да обхваща само Белия дом и Конгреса, а останалата част от Вашингтон да е щат.

Бидейки щат, Вашингтон ще получи гласове в Сената и Камарата на представителите на Конгреса на Съединените щати. Малко гласове, но достатъчно за да затвърдят настоящия демократически контрол над тях. А защо съм сигурен, че демократите ще се възползват от това, а не някой ден и републиканците? Американската история показва, че никога републикански кандидат-президент не е печелил изборите в окрък Колумбия. Районът е населен от федералния чиновнически апарат + представители на етнорелигиозни, социални и сексуални малцинства, както и много от американския елит. Иначе казано, почти изключително демократически електорат. Винаги е бил такъв и няма причина да се смята, че някога това ще се промени.

С тази промяна се гарантира, че каквото и да направят републиканците, контролът над Конгреса на Съединените щати ще бъде в ръцете на Демократическата партия. Всъщност, не само изборите за Сенат и Камара ще се решават от превръщането на Вашингтон в щат. Електорите, които новият щат ще излъчва ще влияят и на президентските избори. Но дори и републиканците все пак да печелят на президентските избори, няма да имат никога повече шанс да доминират Конгреса на Съединените щати.

Разбира се, от това се подразбира, че съответно Демократическата партия ще получи нужния й комфорт, за да въвежда и прилага всички политики, които си пожелае. Впрочем, за да засилят комфорта си, рано или късно демократите ще превърнат и Пуерто Рико в щат (в момента то е една фактическа подмандатна територия на САЩ, която нито е част от съюза, нито е независима от него).

Това са неща, които няма да чуете от нашите медии или ако ги кажат ще е извадено от контекст и несвързано помежду им, но същината на въпроса се корени в това – контрол над всички институции и фактическо суспендиране на американската конституция, за да могат да се извършат политическите, социални, демографски, икономически и всякакви други промени, които либералните глобалистки елити искат.

Впрочем, към този списък трябва да се добавят още “бонус” ходове на администрацията на Байдън, които помагат за създаването на брутална тоталитарна диктатура. Сред тях е раздаването на американско гражданство и амнистирането на безброй нелегални имигранти, както и цялостното отваряне на южната граница, което Байдън направи с цел да пропусне стотици хиляди мигранти (както и стана). Какво печелят демократите от това, че в САЩ ще има още стотици хиляди хора, които ще взимат работните места на американската работническа класа и ще се ползват от изнемогващата социална система, да не говорим, че ще увеличат престъпността и етническите конфликти? Просто. Латиноамериканците все още гласуват преимуществено за Демократическата партия, въпреки че Тръмп имаше страхотни (като за републиканец) резултати сред тяхната група.

И така, само в рамките на няколко месеца – от края на януари до април, администрацията на Джоузеф Байдън успя да гарантира, че най-вероятно кандидат като Доналд Тръмп никога повече няма да може да дойде на власт, както и че демократите ще контролират завинаги Конгреса и Върховния съд. Тоест, дори изпълнителната власт в лицето на президентската институция отново да бъде някак си “изпусната”, то законодателната и съдебната власт ще си останат под контрола на партията.

С други думи, Съединените щати вече са еднопартийна държава. На фона на това, нравоучителният тон, който Вашингтон държи на различни държави по света – от Европа та до Азия и Латинска Америка, звучи твърде кухо и лицемерно.

Post Views: 1

АНАЛИЗИ

Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!

“Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“

Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.

Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.

Къде точно ни удря Брюксел:

Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.

Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.

Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.

Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).

Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.

Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.

Какво означава това?

Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.

Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.

И Брюксел го знае.

България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.

Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.

Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.

Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:

Какво означава това за доклада за конвергенцията:

Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.

Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.

Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.

Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.

А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?

България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.

Заключение:

Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.

Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.

Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 3