АНАЛИЗИ

Длъжни ли са съюзниците да умират за Украйна?

САЩ нямат други цели освен да унищожат руската цивилизация, държавните структури на арабите и в крайна сметка китайската икономика. Това няма нищо общо със защитата на американския народ. Няма друг начин да се обясни, защо Съединените щати харчат астрономически суми за своите въоръжени сили без никакво съобразяване с бюджетите на онези, които смятат за свои „приятели“ или „врагове“.

Една част от Украйна е привърженик на европейските ценности, а другата – на руските. Вашингтон използва това, за да окаже натиск върху Москва. Вече няколко седмици барабаните не стихват, призовавайки към голяма война. Нито един от съюзниците обаче няма желание нито да умре за Украйна, нито да се жертва в името на Русия.

Враговете на англосаксонците

1. Англосаксонците винаги са смятали руснаците за заклети врагове. Те бяха презирани и, като се започне от Ото Велики (Х век), се считаха за роби, както се вижда и от името им (slave на английски означава и славянин, и роб). През ХХ век те се бориха срещу СССР, уж, защото беше комунистическа страна, а сега не е известно защо се противопоставят на Русия.

2. Вторият враг, който те създадоха и с който започнаха „война без край“, станаха народите от Близкия изток, където систематично се унищожават държавните структури, независимо дали са съюзници или противници, за да изтласкат тези народи в „каменната ера“ и да вземат за себе си природните ресурси на този регион (стратегията на Ръмсфелд-Цебровски).

3. Третият враг е Китай, чието икономическо развитие представлява заплаха за световното им господство. Освен война, те не виждат друг избор, оприличавайки го с „капана на Тукидид“ – намек за войната, която Спарта обявява на Атина, страхувайки се от възхода ѝ.

4. Иран и Северна Корея са далеч по-незначителни от първите три.

САЩ споменават враговете си при всеки удобен случай, включително във Временната стратегия за национална сигурност на Джо Байдън и в годишната оценка на риска на Американската разузнавателна агенция.

Воденето на война на три фронта обаче е изключително трудно, затова Пентагонът ще се опита да направи приоритетно подреждане в доклада, който ще представи през юни. Комисията, на която е поверена тази работа, се пази в тайна и не е ясен нейният състав. Но без да чака изводите ѝ, администрацията на Байдън атакува Русия.

Независимо дали сте независими или напълно подчинени на „Американската империя“ – всички трябва да се правят, че не забелязват очевидното. САЩ нямат други цели освен да унищожат руската цивилизация, държавните структури на арабите и в крайна сметка китайската икономика. Това няма нищо общо със защитата на американския народ. Няма друг начин да се обясни, защо Съединените щати харчат астрономически суми за своите въоръжени сили без никакво съобразяване с бюджетите на онези, които смятат за свои „приятели“ или „врагове“. Според Международния институт за стратегически изследвания, базиран в Лондон, американският военен бюджет е по-голям от сумата на бюджетите на петнадесетте най-въоръжени страни в света.

Причините за конфронтацията с Русия

САЩ са загрижени от възстановяването на Русия. Преживявайки рязък спад в продължителността на живота между 1988 и 1994 г. Русия се възстанови и дори надмина нивото от съветския период, въпреки че средната продължителност на здравословния живот остава най-ниската в Европа. Икономиката ѝ се диверсифицира, особено в селското стопанство, но остава зависима от износа на енергия. Армията се обновява и придоби значителен опит в Сирия, а военно-промишленият комплекс отбелязва бурно развитие.

Изграждането на газопровода “Северен поток 2” може да освободи Европа от зависимост от американския газ. А обединението на Крим с Русия и още повече с Донбас нанася, поне отчасти, удар по зависимостта на Украйна от Американската империя (Крим и Донбас са чужди на западната цивилизация). И накрая, военното присъствие на Русия в Сирия възпрепятства реализация на проекта за политическо унищожаване на народите от този регион.

“Когато искат да удавят кучето си, те го обявяват за лудо”

Началото на откритата вражда беше поставено от президента Байдън, който нарече руския президент “убиец”. Никога двама президента не са си разменяли подобни обиди. Дори по време на ерата на ГУЛАГ това не беше така. Путин отговори учтиво на обвинението и предложи да се обсъди този въпрос публично, което му беше отказано.

САЩ не искат да виждат отвъд носа си. Те не се смятат за отговорни за своите дела. Те смятат, че злите руснаци са съсредоточили над 100 хил. души по границата с Украйна и са готови да нахлуят, точно както СССР нахлу в Полша, Унгария и Чехословакия. Но това беше СССР, а не Русия и тогава това не беше план на Путин, а на Брежнев – Леонид Брежнев не беше руснак, той беше украинец.

А руснаците не страдат от пропуски в паметта. Те си спомнят, че американските варвари след 11 септември 2001 г. извадиха света от равновесие, че веднага след това президентът Буш обяви оттеглянето си от Договора за ПРО, че САЩ включиха в НАТО всички бивши държави от Варшавския договор и бившите републики на СССР в нарушение на обещанията, дадени по време на разпадането на СССР. Тази политика бе обявена в Декларацията от Букурещ през 2008 г.

Особеността на Украйна е известна на всички: населението на западната част на страната предпочита западните ценности, а в източната – руските. В продължение на петнадесет години страната политически беше замразена до такава степен, че Вашингтон успя да организира псевдореволюция и да доведе своите протежета на власт, в случая неонацисти. Москва реагира бързо, Крим обяви независимостта си и се присъедини към Русия, но тя се въздържа по отношение на Донбас. На всички жители на този регион започнаха да издават руски паспорти, което за тях е единствената надежда.

Администрацията на Байдън

Президентът Байдън е известен с това, че като сенатор прокарва законопроекти в интерес на Пентагона. След като става президент, той се обгражда с неоконсерватори. Нека не навлизаме в подробности: неоконсерваторите са троцкисти, от чиито услуги се възползва републиканският президент Роналд Рейгън. Оттогава те винаги са били на власт, с изключение на периода по времето на президента Доналд Тръмп, при който неоконсерваторите са на страната на Демократическата партия.

По време на цветната революция на Майдана (2013-14 г.) Джо Байдън, тогава вицепрезидент на САЩ, застана на страната на украинските неонацисти, които са членове на натовската мрежа „stay-behind” (нелегална група за организиране на съпротивително движение – бел.пр.). Той ръководи операцията на Майдана чрез помощник държавния секретар Виктория Нюланд, чийто съпруг Робърт Каган е един от основателите на фонда «Проект за нов американски век (Project for a New American Century). На Майдана тя разчита на Джефри Паят, тогава посланик на САЩ в Украйна, а сега посланик в Гърция.

Като президент Байдън решава да направи Виктория Нюланд помощник на новия държавен секретар. Що се отнася до новия държавен секретар Антъни Блинкен, той е едновременно съдия и ищец, тъй като по майка е украинец. Въпреки че е отгледан в Париж от втория съпруг на майка си, адвокат Самуел Писар (съветник на президента Кенеди), той споделя идеите на неоконсерваторите.

Подготовка на конфронтация с Русия

В средата на март 2021 г. САЩ, заедно със своите партньори от НАТО, организират учението „Defender-Europe 21”*, което трябва да започне през март (начална фаза-предислоциране на военни контингенти в изходни райони – бел.пр. ) и да продължи до юни. Говорим за възобновяване на мащабните учения „Defender-Europe 20”, които бяха прекратени поради епидемията Covid-19. Това са гигантски прехвърляния на хора и техника с цел подготовка за сблъсък с Русия. В Гърция, в присъствието на посланик Джефри Паят, по време на учението ще бъде отработвано планиране и нанасяне на ядрени удари.

На 25 март украинският президент Володимир Зеленски представи новата стратегия за национална сигурност на Украйна, точно три седмици, след като президентът Джо Байдън публикува стратегията на САЩ.

В отговор на действията на НАТО Русия провежда учения на западната си граница, включително и на границата с Украйна. Тя изпрати допълнителни сили в Крим и Приднестровието.

На 1 април министърът на отбраната на САЩ в телефонен разговор с украинския си колега повдигна въпроса за евентуално увеличаване на напрежението с Русия. След това президентът Володимир Зеленски излезе с изявление, в което увери, че наблюдава руските маневри, които най-вероятно са провокативни.

На 2 април Обединеното кралство, заедно с Украйна, организираха среща на министрите на отбраната и външните работи под ръководството на британския министър Бен Уолъс, който участваше активно в конфликта в Нагорни Карабах.

Същият ден президентът Джо Байдън уверява по телефона украинския си колега, че ще го подкрепи в борбата му с Русия. Съгласно Atlantic Council той, по-специално, обявявява решението си да му предостави сто бойни самолета (F-15, F-16 и E-2C), които в момента са базирани в Дейвис-Монтен.

На 5 април президентът Зеленски посещава Катар. Официално се говори за развитието на търговските отношения. Катар е основният доставчик на оръжия за джихадистите и, според нашата информация, е повдигнат въпрос за финансиране на тези бойци. В делегацията е и генералният директор на концерна “Укроборонпром” Юрий Гусев. Именно той, по поръчка на Катар, доставя оръжие на ИГИЛ.

На 6 април Литва, която в миналото е част от Украйна, се осведомява и проявява загриженост за военната ситуация в Украйна.

На 7 април 2021 г. президентът Зеленски се среща с председателя на Военния комитет на НАТО.

На 6 и 7 април британският генерал сър Стюарт Пийч, по време на посещение в Украйна, обсъди въпроси, свързани с реформите, необходими за влизането на Украйна в НАТО.

На 9 април, съгласно конвенцията от Монтрьо, Пентагонът информира Турция за преминаване на военни кораби през Босфора и Дарданелите.

На 10 април 2021 г. в Истанбул, след преговори с катарския шейх Тамин относно снабдяването с оръжия, турският президент Реджеп Тайип Ердоган прие украинския си колега Володимир Зеленски за консултациия между двете страни. Поради факта, че преговорите с Катар завършиха с неуспех, Турция, като член на НАТО, веднага започна да набира джихадисти в Сирия, за да ги изпрати като бойци в украинския Донбас. Същевременно турски военни съветници са изпратени в украинското пристанище Мариупол, където е разположена Международната ислямска бригада, създадена от президента Ердоган, заедно с бившия украински президент, от татари, верни на Вашингтон.

Руската федерация, както можеше да се очаква, съсредоточи войски на украинската граница**. Нейните партньори в ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) ѝ зададоха редица въпроси, свързани с движението на войските. Руската страна обаче им отговори доста уклончиво, въпреки че Виенският документ от 1999 г. задължава членовете на ОССЕ взаимно да си предоставят информация за движението на войските и военната техника. Но всички знаят, че руснаците не се държат като европейците, те информират своите хора и партньорите си за текущите операции само тогава, когато те вече са завършени.

Два дни по-късно Г-7 изрази загриженост относно движението на руските войски, без да споменава движенията на НАТО и Турция. Тя приветства сдържаността на Украйна и настоя Русия да „сложи край на провокациите си“.

На 13 април, след срещата на външните министри на страните от НАТО и Украйна, САЩ влязоха в голямата игра. Всички съюзници, сред които обаче няма желаещи да умират, поради факта, че украинците не могат да се договорят помежду си и да се разделят мирно, призоваха да се подкрепи Киев и да се осъди “ескалацията” на Русия. Държавният секретар Антъни Блинкен проведе дълъг разговор с украинския си колега Дмитрий Кулеба. Изглеждаше, че войната не е далеч.

Но неочаквано президентът Джо Байдън разведри атмосферата, като се обади на руския си колега Владимир Путин. Той му предложи среща на върха, въпреки че преди това отхвърли предложението за публичен дебат, наричайки руския президент “убиец”, след което войната изглеждаше неизбежна.

На 14 април Антъни Блинкен призова основните си съюзници (Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство) да мобилизират своите сили.

На 15 април президентът Байдън изложи своята гледна точка по конфликта и обяви експулсирането на десет руски дипломати. Той обяви санкции срещу Русия, която обвинява не само в намеса в американските избори, но и в заплащане на награди за убийствата на американски войски в Афганистан и кибератака срещу федералните информационни системи чрез програмите SolarWinds.

Предвидимо, Русия изгони същия брой американски дипломати. Освен това тя разкри и залови украински дипломат на местопрестъплението със секретни документи в телефона си.

Президентът Володимир Зеленски се срещна с колегите си, президента Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. Изказвайки съжаление за руската ескалация и предоставяйки морална подкрепа за териториалната цялост на Украйна, и двамата му събеседници не дадоха ясни отговори относно събитията в Украйна, т.е., ако САЩ и Русия възнамеряват да се срещнат и да започнат преговори, то тогава е твърде рано да се умира за Украйна.

*„Defender Europe – 21“ включва серия от свързани учения по време и място и ще се проведе в Черноморския регион и Източна Европа. Започва през март с предислоциране на сили и средства по море от САЩ до 8 европейски държави и ще продължи до средата на юни 2021 г. В него ще участват над 30 хил. военнослужещи от 26 държави-членки на НАТО (бел. пр.).

** Действията на Русия :

– усили Западния и Югозападния военни окръзи с две общовойскови армии и три въздушно-десантни бригади, създавайки мощни войскови групировки на балтийското и азовско-черноморското оперативни направления,

– прехвърли 15 кораба от Каспийската флотилия в Черно море, усилвайки Черноморския флот,

– приостанови преминаване на чужди военни кораби през три обширни района от акваторията на Черно море, граничещи с териториалните й води в района на Крим, Краснодарския край и на Керченския пролив, но с възможност за преминаване през пролива на търговски кораби,

– предотврати навлизане на кораби и разузнавателни самолети от ОВМС на НАТО в районите за бойно използване на 6-те подводници „Варшавянка”, въоръжени крилати ракети „Калибър”,

– развърна силна групировка от средства за радиоелектронна борба, с които генерира смущения в радиоелектронните средства на украйнската групировка на фронтовата линия с ДНР/ЛНР, включваща почти всички нейни боеспособни съединения, дислоцирани там почти едновременно с началната фаза на учението „Defender-Europe 21” (бел.пр. ).

Превод: Гергин Гергинов

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

АНАЛИЗИ

НИКОЯ ВОЙНА НЕ СТРУВА СМЪРТТА НА ЕДНО ДЕТЕ

Възможно ли е един ден стара Западна Европа да се освободи от американското господство?

Това е напълно невъзможно. Пламенните васални държави, които Съединените щати въведоха в ЕС с право на вето върху решенията на „истинска“ Европа – Полша, Румъния, България, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Словакия и Словения – са изпълнители на безспорната и необратима американска власт в Европа.

Никое „решение“ от тези страни никога няма да противоречи на волята на техния господар.

от Олег Нестеренко, март 2026 г.

На снимката: 14-месечната внучка на аятолах Хаменей, убит от Съединените щати заедно със семейството си.
—————————–
Преди четири години, през март 2022 г., седмица преди първите мирни преговори между Русия и Украйна, споделих статия в LinkedIn. Представям я тук, точно както беше написана, без да променям нито един ред. Убеден съм, че посланието ѝ остава изцяло актуално през март 2026 г., след четири години война в Украйна и само дни от началото на агресията на Иран.

Никоя война не струва смъртта на едно-единствено дете.

Като баща, преживял смъртта на едно от тези четири деца, като човек, който е видял войната от първа ръка – аз съм в добра позиция да кажа това.

За тези, които трудно виждат отвъд образа, които не могат да видят ясно под потопа от продължаваща пропаганда, и за тези, които не знаят достатъчно за историята, ето малко пренареждане на идеите за истинските виновници за хаоса в света, от които последните събития в Украйна са само последният пример от дълъг списък и със сигурност не са последният.

Това са фактите за основните жертви на Русия? Не – за основните жертви на „демокрацията“ на американската държава (да не се бърка с народа), заедно с коментари относно ситуацията с възмущението от „цивилизования свят“, съпътстващо кланетата.

За да избегна прекаленото многословие, ще дам само няколко кратки примера, започвайки от края на Втората световна война. Няма да обсъждам над 65 000 убити френски цивилни и над 100 000 ранени от бомби, взривени в САЩ между 1941 и 1945 г. Няма да обсъждам и големите „демократични“ постижения на Съединените щати преди 1941 г., като например близо 12 000 000 смъртни случая от геноцида на коренното население на Америка от 1492 до 1900 г., в който американците са допринесли значително.

Цитираните от мен цифри не включват смъртта на бойци, нито десетките милиони ранени, осакатени и разселени цивилни. Цифрите показват само броя на труповете, без да разкриват пълния мащаб на бедствието, причинено от глобалната дестабилизация на районите, посетени от самопровъзгласилите се защитници на „ценностите на цивилизования свят“.

Корея и Китай / 1950-1953:
Близо 3 000 000 убити цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Гватемала / 1954-1996:
Повече от 40 години гражданска война, организирана и поддържана от Съединените щати, са довели до смъртта на над 250 000 души.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Индонезия / 1958-1966:
Американските бомбардировки през 1958 г. доведоха само до неколкостотин смъртни случая на цивилни – „обикновена дреболия“, така да се каже – но продължителното поддържане на гражданската война от Съединените щати от 1958 до 1966 г. доведе до повече от 23 000 000 смъртни случая.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Виетнам / 1955-1975:
Повече от 430 000 убити цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Камбоджа / 1969-1975:
Близо 150 000 души бяха убити, предимно от масивни бомбардировки от страна на САЩ.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Ирак / 1990-1991:
Сред 100 000 убити цивилни, предимно деца.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Босна / 1994-1995:
Близо 50 000 убити цивилни.

Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Сърбия / 1999 г.:
Близо 3000 цивилни бяха убити. За 78 дни въздушни бомбардировки върху сърбите бяха хвърлени 22 000 тона бомби. Една трета от училищата в страната бяха разрушени.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Ирак / 2003-2022:
Най-„оптимистичните“ западни оценки включват 130 000 убити цивилни. Истинската цифра за всички американски агресии срещу тази страна е над 1 000 000 цивилни жертви, включително приблизително 500 000 смъртни случая на деца.

Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Афганистан / 2014-2022:
Според най-скромните оценки са убити над 50 000 цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Сирия / 2014-2021:
Повече от 1000 цивилни бяха убити директно от бомби, извършени от американците и техните васали.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Украйна / 06.04.2014-23.03.2022:
Повече от 3500 цивилни са убити в Източна Украйна, в Донбас.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Официалният знаменател на клането в Донбас: „ОАТ“ – Антитерористична операция. От 2014 г. насам 15% от украинците, живеещи в Донбас, са класифицирани като терористи от властите в Киев.

Тези „терористи“, включително повече от 150 деца, са убивани предимно не от „конвенционални“ войски, съставени от „нормални“ мъже, а от ултранационалистически и истински неонацистки войски (полк „Азов“, милиция „Десен сектор“, батальон „Донбас“ и др.), чието съществуване се дължи на непоколебимата толерантност на последователните украински власти от февруари 2014 г. насам.

Защо такава толерантност? Просто е: именно членовете на тези структури, съставени от утайката на украинското общество, бяха тези, които ръководеха свалянето на „проруското“ украинско правителство през 2014 г. Тези маргинали от вчерашния ден са новата „дълбока държава“ на Украйна днес.

Беше твърде опасно за горкия Зеленски (който, между другото, беше избран с програмата си за регулиране на ситуацията в Донбас и установяване на мир) да атакува тези изпълнители на създаването от Съединените щати, с „логистичната“ подкрепа на техния васал, ЕС, на днешната нова украинска държава.

Важен момент: наистина Съединените щати и техният васал, ЕС, настояха (под масата, разбира се) тази паравоенна формация „батальон „Азов“** да бъде интегрирана в украинската армия като редовен полк.

Да не забравяме: говорим главно за ерата преди Тръмп, когато почти цялото не само население на ЕС, но и правителствата на последните живееха с безумната увереност, че Съединените щати не мислят и никога не са мислили, освен за собствените си интереси, и бяха сигурни, че американските лозунги съвпадат идеално с реалността.

Украйна / 24.03.2022:
Къде е възмущението на „цивилизования свят“?
.
Тя е тук! Най-накрая.
.
И това беше така още преди появата на жертви сред цивилното население.

Това напълно променя всичко за „цивилизования свят“, веднага щом възникне конфликт, който не е част от кланетата, извършени директно от Съединените щати.

Това, което се случва в момента в Украйна, е, съвсем просто казано, „джакпотът на века“ за силните отвъд Атлантика. Ако така наречените мирни преговори между 2014 и 2022 г. не донесоха абсолютно нищо, това по никакъв начин не се дължи на инициативата на марионетките в Киев, които бяха пряко контролирани от правителството във Вашингтон. Истинските мирни преговори, започващи утре, биха били истинска геополитическа и финансова катастрофа за американското правителство. Следователно последното ще направи всичко възможно, за да гарантира, че този конфликт ще продължи възможно най-дълго.
.
За да се обяснят подробно многото елементи на този „Джакпот на века“, е необходима отделна голяма глава.
.
Накратко, говорих само за 12-те големи престъпления срещу човечеството, извършени от последователни правителства на САЩ.

Не съм говорил за толкова много други „официални“ „доброжелателни“ операции, включващи директни бомбардировки на цивилни от Съединените щати по света, като например в Куба през 1959-1961 г., в Конго през 1964 г., в Лаос през 1964-1973 г., в Гренада през 1983 г., в Ливан през 1983 г., в Ел Салвадор през 1980-1990 г., в Никарагуа през 1980-1990 г., в Иран през 1987 г., в Панама през 1989 г., в Кувейт през 1991 г.; в Сомалия през 1993 г., през 2007-2008 г., през 2011-2022 г.; в Судан през 1998 г.; в Йемен през 2002, 2009 г. и 2011-2022 г.; в Пакистан от 2007 до 2015 г.; в Либия от 2011 до 2015-2019 г. И дори не съм споменал многобройните „тайни“ операции, извършвани масово по целия свят със същата благородна цел за защита на „американските интереси“.
.
В 250-годишната история на Съединените щати е имало само приблизително 20 години, през които страната не е водила война извън границите си. Останалата част от това време – 230 години – е белязана от кланета извън границите ѝ. От 2014 г. насам дойде ред на Украйна.
.
Франция, наред с много други, васална държава на Съединените щати в продължение на повече от 50 години, с изключение на няколко малки „бунта“, които са просто незначителни неуспехи за покорената нация, винаги е била непоколебима в подкрепата си на усилията за „демократизация“, предприети от нейния господар. Почти всички гореспоменати „демократични“ действия в даден момент са били гледани много благосклонно от различните последователни администрации на Елисейския дворец.
.
Възмущението на „цивилизования свят“ НЕ СТРУВА НИЩО.
.
Ако имаме глобален поглед върху света от последните 70 години, а не истеричната слепота от последните няколко дни – днешното възмущение изглежда почти нездравословно и перверзно, защото е напълно откъснато от контекста на реалността на това, което се случва всеки ден по света в продължение на толкова десетилетия.
.
Възможно ли е един ден стара Западна Европа да се освободи от американското господство? Това е напълно невъзможно. Пламенните васални държави, които Съединените щати въведоха в ЕС с право на вето върху решенията на „истинска“ Европа – Полша, Румъния, България, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Словакия и Словения – са изпълнители на безспорната и необратима американска власт в Европа. Никое „решение“ от тези страни никога няма да противоречи на волята на техния господар.
.
Но в никакъв случай не съм наивен: предвид нивото на широко разпространена индоктринация и степента на непроницаема местна пропаганда, напълно осъзнавам, че мнозинството от западните читатели на това писмо имат съвсем различно, предварително замислено мнение по темата. Това изобщо не ме притеснява.
.
Населението на западните страни от НАТО винаги е имало много сериозни трудности да разбере, че високите принципи и ценности, прилагани в рамките на собствените им граници, нямат абсолютно нищо общо, дори отдалечено, с тези, провъзгласени от въоръжените сили на „цивилизования свят“ извън техните територии.
.
Това, на което Западът е свидетел през последния месец и за което е бил напълно сляп през осемте последователни години, предшестващи този последен месец, не е началото на нова война. Това е просто разширяване на бойната зона, която вече е нараснала от 3% от територията на Украйна (населена с 15% от жителите на страната) до 15% от територията.
.
Разликата между вас и руснаците: руснаците са свидетели на бомбардировките на градове, разрушаването на гражданската инфраструктура, труповете на деца, военните престъпления и масовото напускане на страната на бежанците от 95 месеца, а вие – от 30 дни.
.
автор Олег Нестеренко
———————
П.С.: Днес е ред на Иран. Чий ред е утре?
.
** Терористични и екстремистки организации, забранени в Руската федерация
.
* Тази статия датира от 23 март 2022 г., дори преди началото на първите мирни преговори, които се проведоха между Русия и Украйна в Истанбул от 28 до 30 март 2022 г.
——————–
Krasimira Filcheva