ПАРИ

Глутницата ГЕРБ оставя нулев дефицит, резерв на ръба и анти-Covid мерки под въпрос

Глутницата ГЕРБ ще остави на следващото правителство, което е много вероятно да е служебно, нулев бюджетен дефицит, фискален резерв на ръба и недофинансирани мерки за борба с Covid-кризата.

Това се разбра от тричасовото двойно изслушване в парламента на финансовия министър в оставка Кирил Ананиев, който докладва пред депутатите веднъж за бюджета и втори път – за фискалния резерв. Поради нелогично разкъсаното изслушване и разсеяността на част от народните представители на Ананиев му се наложи по 2-3 пъти буквално да преповтаря отговори на едни и същи въпроси, което изнерви министъра и той обяви, че е готов да помага с каквото трябва на депутатите, за да могат „по-бързо да навлязат в управлението на държавата“.

Бюджет 2021 е гласуван с дефицит от 4.9 млрд. лв., които се оставят изцяло на следващото

правителство, защото кабинетът „Борисов 3“ планира да остави нулев или близък до нулата

дефицит към края на април, стана ясно от думите на Ананиев. Той уточни, че натрупаният към

края на март дефицит от 619 млн. лв. ще бъде преодолян до края на април, включително

благодарение на преведените в бюджета 660 млн. лв. от концесията на „Летище София“.

Приходите в бюджета за първото тримесечие се изпълняват добре и дори има ръст от 370 млн.

лв. (3.4%) спрямо незасегнатото от пандемията първо тримесечие на 2020 г., отчете Ананиев.

Разходите обаче са с 2.3 млрд. лв. повече, като 1.3 млрд. лв. се дължат на здравните и социалноикономическите мерки на правителството за преодоляване на последствията от пандемията.

От всички спорове в залата по темата за фискалния резерв стана ясно единствено, че той е на

ръба. Средствата в резерва по последни данни на Ананиев са 8.5 млрд. лв., от които 3.3 млрд. лв.

са неприкосновените пари за пенсии в Сребърния фонд. Парите в другите фондове в резерва,

които са над 1 млрд. лв., могат да се ползват за ликвидни нужди, както и европейските средства,

посочи Ананиев. Той възприе предложението на „Демократична България“ да инициира по-добра

отчетност на състоянието на резерва чрез регулярно обявяване на движенията на парите.

Въпреки това стана ясно, че следващото правителство няма как да мине без попълване на

резерва чрез теглене на заеми. До момента кабинетът на ГЕРБ е поел дълг за 0.8 млрд. лв. от

разрешени с гласувания бюджет 4.5 млрд. лв., което значи, че до края на годината без

актуализация от парламента могат да бъдат поети задължения за още 3.7 млрд. лв.

Йордан Цонев от ДПС поиска по-големи гаранции, че вероятният бъдещ служебен кабинет ще

може да се вмести в дълга от 3.7 млрд. лв., защото няколко месеца България няма да има

парламент, който да може да гласува увеличение на тавана на дълга.

Според министър Кирил Ананиев одобреният бюджет може да издържи до края на годината. Това

обаче важи, само ако няма усложняване на пандемията от Covid-19, тъй като някои от ключовите

антикризисни мерки не са финансирани до края на годината. Това например важи за схемите

60/40 и 80/20, подкрепата с оборотен капитал за бизнеса, мярката „Запази ме“ и др.

Някои социални плащания също са временни – например добавките от 50 лв. за пенсионерите

приключиха този месец. Въпреки че бе приканен от БСП да внесе актуализация на бюджета, Кирил Ананиев твърдо отказа с аргумента, че е право на всяко следващо управлениее да преразгледа философията на държавния бюджет и, ако прецени – да внесе промени.

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.