ПОЛИТИКА

САЩ установяват фашизъм

Рядко в Камарата на представителите законопроект се подкрепя единодушно от едната партия и единодушно се отхвърля от другата. САЩ са страна на контрастите и на изборите там гласуват не за партийни листи, а за конкретни хора. В резултат на това възгледите на консервативния демократ от Алабама и на либералния републиканец от Масачузетс могат да бъдат много сходни по редица въпроси, като се различават от основните в тяхната партия.
Но този четвъртък на Капитолийския хълм гласуването беше сплотено: 220 демократи в подкрепа, 210 републиканци против. Само едно “магаре” и един “слон” отсъстваха от вота по лични причини, а още три места в 435-местната Камара на представителите са свободни.
Така беше приета реформата на избирателната система на САЩ с най-претенциозното и не особено подходящо име – „Закон в името на народа“. Предвид обстоятелствата, можем да говорим само за половината от народа.
Според демократите реформата ще засили доверието на американците в избирателната система, ще защити техните права и ще нанесе удар по политическата корупция. За да покажем републиканската гледна точка, ето този цитат:
„Това е катастрофа. Техният законопроект драстично ще ограничи политическата свобода, ще даде на федералното правителство правомощието да предприеме мерки срещу несъгласието и ще превърне федералната избирателна комисия в партийно политическо оръжие. Освен това на практика елиминира необходимостта от лични карти за избирателите в цялата страна … Това чудовище трябва да бъде спряно. Ние се борим за оцеляването на Америка, каквато я познаваме. Това е борба. Това е ужасна, трагична, болезнена борба. ”
Това каза не кой да е, а бившият президент Доналд Тръмп като част от първата му публична изява след оттеглянето му. Според него, както и на много други американски консерватори, техните противници от ляво-либералния лагер се опитват да пренастроят политическата система на страната за себе си, превръщайки се в несменяема сила на власт.
Трябва да се признае, че това много прилича на истина. Писали сме многократно за стратегията на демократите да установят еднопартийно управление. Оттогава нещата стигнаха дори до опити за въвеждане на цензура на федерално ниво, което никога досега не се е случвало. И „Законът в името на народа“ със сигурност ще допринесе за това.
В същото време няма да бъде толкова лесно за наблюдател от континентална Европа (включително Русия) да разбере за какво е суматохата, както и да открие злонамерено намерение в действията на демократите. На първо място, защото много от нововъведенията на „Закона в името на народа“ не са просто приложени – в Европа отдавна сме забравили как е без тях. В резултат на това споровете относно тяхната значимост звучат не по-малко странно от самото американско законотворчество.
За важните документи, одобрени от Конгреса, се приема колективно творчество, когато в рамките на пазарлъка и поправките към тях към тях се пришиват и други инициативи. В това, което е обявено за бюджет на Пентагона, изведнъж може да се намерите изявление в подкрепа на индианците или линия за финансиране на някоя обществена инициатива в Литва.
„Законът в името на народа“, в допълнение към специфичните разпоредби на изборната реформа, съдържа и декларации, които не са пряко свързани със случая. Например има обещание да се дадат права на щат на Окръг Колумбия (тоест на град Вашингтон и околностите му). Това е важна стъпка в установяването на еднопартийна диктатура (демократите ще получат още два гласа в Сената), но Вашингтон няма да стане щат с този закон – въпросът ще бъде решен по-късно. Що се отнася не до прокламациите, а до конкретните промени в американските избори, няколко от тях са поразителни.
САЩ нямат собствен аналог на нашата ЦИК – единен орган, който да се занимава с надзор и организиране на федералните избори. Разбира се, има някои единни правила, но всеки щат гласува според своите собствени закони и традиции.
Сега Конгресът ще поеме тази роля. Той също така обединява редица аспекти, свързани с гласуването. За един консервативен американец това е непростимата намеса на държавните служители в щатските дела. За един европеец никак не е ясно за какво става въпрос в спора, защото почти навсякъде има ЦИК, а парламентът, избран от народа, обикновено се счита за идеалния надзорен орган.
Друг пример за своеобразна революция: сега кандидатите за места в Конгреса ще получават 1200 бюджетни долара за всеки двеста събрани под формата на дарения. В републиканската картина на света това е пилеене на пари. И в същото време костта, която Демократическата партия хвърля на своето радикална “ляво” крило: кандидатите, които се наричат социалисти, никак не се харесват нито на големите спонсори, нито на демократите.
Европа обаче не може да бъде изненадана от такъв закон. Държавно финансиране, ако не на кандидати, то на партии, има на много места, това се счита за демократична, честна и антикорупционна политика. В Русия има подобна норма: 150 рубли за всеки глас, ако партията преодолее трите процента бариера при изборите за Държавна дума.
Като цяло това не е толкова откровена стъпка за разпалване на партийна война и обявяване на пристигането на „чудовище“, както направи Тръмп.
Но трябва да разберем, че ключовият въпрос на реформата се крие зад многото съвсем справедливи и значителни нововъведения. Това може да бъде описано с една фраза: държавните органи ще бъдат задължени да предложат на гражданите алтернативна възможност за гласуване – по пощата, докато ще им бъде забранено да изискват каквито и да било документи от избирателите за удостоверяване на самоличността.
Тук отново са необходими разяснения: да, като правило не е необходимо да представяте лична карта, за да се участва на американските избори. Първото изискване да се покаже поне библиотечна карта на място се появява в Южна Каролина през 1950 г. и щатът е уникален в това през следващите 20 години. И стриктното задължение на избирателите да имат документ с цветна снимка за първи път се въвежда от щата Индиана, и това се случва съвсем наскоро – през 2006 година.
Оттогава в някои щати е необходим документ със или без снимка, в други е желателен (но може да бъде заменен, например с лична гаранция или друго средство за идентификация), а в други се изисква избирателните комисии да вярват в честната им дума.
Демократите настояват: от гражданин на САЩ да не се изисква какъвто и да е документ за самоличност, чието изискване е дискриминация, която отрязва някои уязвими групи от населението да гласуват. В Съединените щати няма толкова много граждани без никакви лични документи, но те все пак съществуват – и те обикновено гласуват за демократите (това са най-често чернокожи, млади хора, латиноси )
Този аргумент е приет от републиканците, но идеята да се предоставят на всички жители специални удостоверения за сметка на държавата по някаква причина не устройва демократите, но защо? Съществува мнение, че въпросът не е само в борбата срещу дискриминацията, но и в прикриването на възможни фалшификации – гласуване „за правилния човек“ от нелегалните мигранти и от особено мотивираните партийни активисти, които имат и достъп до базите данни с избирателите.
Това също е важно да се изясни: гласуването се извършва въз основа на бази данни, които отчитат данъкоплатците, тоест да се получи бюлетина, не е достатъчно желанието – трябва името, което сте споменали, да присъства в базата данни. Следователно или не, но доказаните случаи, когато някой в САЩ е гласувал, без да има право на това, са само тридесетина за двадесет години.
Но фактът, че масовите фалшификации, например, не са съществували преди, не убеждава републиканците, че няма да има в бъдеще. Страната е разделена, двете основни партии си нямат доверие и всъщност законът, приет от демократите, прави политическата машина, която гарантира победата на Байдън над Тръмп, част от федералната система. Някой го нарича фалшификации, но по-правилно е да се говори за политическата машина.
Под предлог на пандемия в някои (обикновено демократични и „колебливи“) щати по подразбиране бяха изпратени бюлетини до всички жители. Следователно, такава висока избирателна активност в сравнение, например, с 2016 г. Байдън не вдъхнови гласоподавателите с ентусиазъм, но пощата му осигури милиони допълнителни гласове и в същото време породи скандали, злоупотреби и подозрителни ситуации, които поставиха под въпрос честността на миналите избори.
Но при наличието на Тръмп, тоест на действащия президент, на Сената, Министерството на правосъдието, ФБР, властите на тези много скандални щати и консервативното мнозинство във всемогъщия Върховен съд на САЩ отново няма доказателства за значителни фалшификации, тогава трябва да се приеме, че фалшификации не е имало.
Наистина обаче има опити на демократите да се превърнат в несменяема партия. Те са очевидни и вече имат многобройни защитници на това, чиито обяснения се свеждат до това, че всички средства са разрешени за победата на доброто над злото (расизъм, сексизъм, корупция). Те казват, че увеличаването на броя на щатите и съдиите във Върховния съд, федералното финансиране на кандидатите и удобното гласуване по пощата на избирателите – са в името на демокрацията, а не на диктатура.
Няма нужда да обясняваме това на руснаците. Как изглежда демокрацията, когато водещата и ръководната роля принадлежи на една партия, те си го знаят по-добре от мнозина други. Но американците тепърва ще го разберат.

ПОЛИТИКА

ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване

Огнян Минчев: ПП и ДБ имат достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване.

За ДБ се отваря възможност да оглави едно възстановяващо се единство на “градската десница” – т.е. на синята общност.

Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков показват, че Асен Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.

Огнян Минчев

ПП-ДБ могат да се разделят официално, могат и да останат формално в една коалиция, в която двете съставки се интегрират със същия успех, с който се “интегрират” масло и вода. Ако се абстрахираме от остатъка под названието “ДСБ”, ДБ (Да, България) е общност, в която повечето от членовете имат достатъчно високо мнение за собствените си качества, за да бъдат построени под формата на политическа йерархия.

Ръководството на ДБ винаги е било оспорвано, коригирано и търпяно “със скърцане на зъби” от немалка част от партията, която има своите собствени политически амбиции – и не ги крие. Това, разбира се, създава известен хаос, който е много характерен за т.нар. демократична общност още от първите дни на нейното създаване през ноември 1989 г. Тук има много личности и ДБ върви напред – доколкото върви – благодарение на преференциите, които тези личности получават независимо една от друга, и то не само на избори, но и при множество други ситуации.

ПП също бе създадена на принципа на “двойното лидерство”, около което се събраха личности с успешна житейска кариера, не по-възрастни от 40 г. и способни да налагат собственото си его в модел на трудна вътрешнопартийна комуникация и механизъм на взимане на решения. Не е случаен фактът, че партията преживя около 5 години като “облачна” конструкция – през това време никой не понечи да я изгради като организация и йерархия. Асен Василев прекрати това. Той разбра, че в съвременна България виреят само лидерски партийни проекти и взе съответни решения. Пенсионира Кирил, Лена и доста други личностно афиширани фигури в ПП и напълни висшия ешелон на партията със “сиви мишки”, чието основно качество е послушанието.

Следващата стъпка на “силния лидер” бе немилостивия опит за “дисциплиниране” и на коалиционния партньор ДБ… Още в първоначлния период на сътрудничество между двете партии, лидерската група на ПП безцеремонно извиваше ръцете на ДБ, особено при селекцията на кандидат-депутати. Изискванията на ПП за “решетката” третираха ДБ изцяло като “бедни роднини”, на които може да се подхвърли нещо от баницата, но не прекалено голямо парче.

Този подход особено се засили с осъзнаването, че стойностни личности от ДБ с лекота пробиват “решетката” с преференции и оставят ПП в аритметично малцинство в общата парламентарна група. Мисля, че това бяха последните избори, на които Асен Василев ще търпи това състояние на нещата. Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков от вчера показват, че Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.

В ДБ също са на границата на своето търпение – и то не само поради нелеките отношения между ръководния екип и част от членовете. Не е приятно открито да те третират като “втора цигулка” в оркестъра, особено като се има предвид, че “първата цигулка” не свири по-добре от теб. Но основният проблем на коалирането с ПП за ДБ произтича от нейната наследствена връзка с “демократичната общност” от близкото минало на България.

През 2016 г. ДБ бе създадена като едно разклонение, специфично частично продължение на разпадналата се като политическо тяло “демократична общност” (СДС-Синя коалиция-РФ и т.н.). Това разклонение бе тематично обособено – борба с корупцията и институционална (правосъдна) реформа, с политическо позициониране в либералния център.

Преди година-две ръководството на ДБ осъзна донякъде, че тези самоограничения – на предмета на дейност и на политическото позициониране – изолират партията дори от хипотетичната възможност да се “завърне” или да оглави едно възстановяващо се единство на “градската десница” – т.е. на синята общност, която за последен път е била заедно във формата на Реформаторския блок.

Ръководството на ДБ взе решение за “десен завой” – към дясноцентристка идентификация, членство в партийната фамилия на ЕНП и – по този начин – разграничаване от коалиционния партньор ПП, който с реторично усилие се удържа в “политическия център”, за да не изпадне изцяло в ляво – където му е мястото.
През следващите седмици и месеци тази коалиция – ППДБ – ще става все по-трудна и безперспективна.

Независимо от степента, в която ще бъдат ангажирани от Прогресивна България за едно квалифицирано мнозинство в НС (да не забравяме, че това мнозинство може да се оформи и с Възраждане, и с “омекналия” лидер на ДПС, и с “отпаднали” депутати от парламентарни групи), двете части на ППДБ и психологически, и политически все повече ще представляват два полюса, а не политическа общност с обща платформа.

Асен Василев може да се възползва от катастрофата на традиционната левица на 19 април, за да инициира един нов лявоцентриски блок – естествено, под свое ръководство. Докато за ДБ се отваря възможността да опита разширяване на своите граници към непредставените останали части от бившата “демократична общност”, с цел реконструирането й в някакъв нов формат вдясно от центъра. Освен всичко друго, управлението на Радев без друго ще породи необходимост от възраждане на единството на “демократичната общност” на геополитическа – проевропейска основа.

Като коалиция, ППДБ е лабилен остатък от един период на политическа криза и фрагментация, в който партиите – алтернативи на статуквото се бориха за цялостна обществена и институционална – антиолигархична реформа, но поради редица причини се саморедуцираха до хаотични усилия за собственото си оцеляване.

Те нямаха достатъчно сили за обществена трансформация и несъответствието между амбициозните им цели и реалния им политически потенциал днес вече е достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване, което не носи удовлетворение на никого от тях.

България е в нова политическа ситуация, в която досегашните съюзи и съперничества до голяма степен ще изгубят своя досегашен смисъл.

ПОЛИТИКА

ЕС ръководен от тази розова хунта е дъно!

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ РЪКОВОДЕН ОТ ТАЗИ РОЗОВА ХУНТА Е ДЪНО!

КАЯ КАЛАС Е ПОТЕНЦИАЛЕН КЛИЕНТ НА НЯКОЯ ПСИХИАТРИЯ И НЕ МОЖЕ ДА ПРЕДСТАВЛЯВА НИКОЙ ИЗВЪН СЕБЕ СИ!

Дипломат номер едно да прогнилия корпоративен евросъюз тиражира фалшиви новини!

Тази комисарка, която формално представлява ЕС и съответно всички държави челнки, обяви най-отговорно, че американското посолство в Киев е евакуирано. Буквално час след изказването на Кая дойде и опровержението от страна на Държавния департамент на САЩ, като от там заявиха, че не знаят за какво точно говори евродипломатката и че мисията им в Киев функционира норамлно съобразно ситуацията.

Няма кой да вземе насериозно ЕС в настоящия му вид и ръководен от подобни карикатури. Заради тези хора Европа отдавна се разглежда от останалата част от света, в т.ч. и САЩ, просто като пазар и нищо повече. Т.е. дойна крава, или свиня „коледник“……

В политически план ЕС е кръгла нула и не случайно Кая и останалите комисари корупционери са в пълна изолация, а изказванията им са само и единствено обект на подигравки и ирония. Няма кой да слуша, а още по-малко да се съобразява с несвързаните брътвежи на шепа лумпенизирани самодържци, които европейските данъкоплатци продължават да издържат, за да им нансят все по-големи икономически щети.

Как въобще някой си представя, че тази полувменема естонска чиновничка би могла изобщо да разговаря с Тръмп, Путин, Си или с Ердоган, например? Единствените, които контактуват с брюкселската утайка са други изпадняци като Санду от Молдова, някое украинско корумпе, или арменецът Пашинян, който ще падне от власт на изборите след месец…..

България трябва да напусне политическите структури на ЕС и да започне своевременна подготовка за предстоящия разпад на тази никому ненужна клептократска клоака!

ПОВЕДЕНИЕТО НА БРЮКСЕЛСКИЯ КОМИСАРИАТ СТАВА ВСЕ ПО-ПОЗОРНО И НЕТЪРПИМО!

ПОЛИТИКА

В партията на Мерц обсъждат да го изхвърлят в движение

Сред членовете на ръководството на партията на канцлера на Германия Фридрих Мерц ХДС се обсъжда сценарий, който не би могъл да бъде по-взривоопасен – неговата смяна “в движение” – насред мандата, пише германският булеварден колос в. “Билд”.

Причината за това е забавянето на реформите в правителството, както и поради исторически ниските резултати на консерваторите в проучванията. Възможността за смяна на канцлера е била обсъдена сред членовете на най-висшите ръководни органи на ХДС, както и сред други видни християндемократи. Досегашните разговори не са били конкретни планове в широк кръг, а по-скоро разсъждения, изразени в по-малки дискусионни кръгове, дали такава възможност съществува и колко реалистична е тя в случай на съмнение. При това всички участници в разговорите са били наясно с огромния политически риск от тази възможност – включително и от провал на новия канцлер. Първите такива слухове бяха публикувани от сп. “Щерн”. Как изобщо би могла да се осъществи смяна на канцлера?

На теория този процес е лесен за изпълнение, пише “Билд”. “Бундестагът може по всяко време с канцлерско мнозинство (абсолютно мнозинство) да избере нов федерален канцлер .” Тази възможност за конструктивен вот на недоверие е предвидена в член 67, параграф 1 от Основния закон. “За това не са необходими нови избори.”, казва професор Йозеф Франц Линднер от Университета в Аугсбург. Ако канцлерът подаде оставка, федералният президент трябва само да предложи нов кандидат, който да бъде избран от Бундестага. На практика обаче смяната на действащия федерален канцлер би била рисковано политическо начинание, чийто успех би зависел преди всичко от един човек: действащия федерален канцлер.

Фридрих Мерц ще трябва да освободи мястото си – или по собствено желание, или под силен натиск от партията. Сред тези, които тогава “ще трябва да заемат мястото на канцлера”, бяха посочени влиятелните министър-председатели от ХДС: Хендрик Вюст (Северен Рейн-Вестфалия), Борис Райн (Хесен) и Михаел Кречмер (Саксония). От известно време в ръководните органи на ХДС почти няма критични изказвания. Членовете на президиума и федералния изпълнителен съвет се страхуват, че критиките им могат да бъдат изнесени в пресата и да бъдат възприети в партията като бунтовници. Това обаче води до това, че канцлерът и лидерът на ХДС не се сблъсква в своите висши органи с критиките, които много членове на ръководството биха искали да изразят.

Вместо това обменът на мнения се осъществява предимно в групи във WhatsApp, сред които има и такива, в които членуват влиятелни регионални лидери, пише “Билд”. Мненията относно готовността на канцлера да се оттегли от най-влиятелната длъжност в страната в случай на необходимост са разнопосочни. Човек, който познава добре канцлера, казва, че Мерц приема публичната критика много присърце и би могъл да се откаже, ако големият ход с реформите се провали. Друг го опровергава и обяснява, че Мерц е много издържлив и няма да напусне доброволно поста си, за който се е борил толкова упорито. Като фаворит за наследник на Мерц през настоящия законодателен период единодушно беше посочен премиерът на Северен Рейн-Вестфалия Хендрик Вюст.

Вюст управлява най-гъсто населената германска провинция от 2021 г. и заема трето място в политическата класация на INSA – малко пред лидера на коалиционния партньор на ХДС – ХСС Маркус Зьодер и далеч пред канцлера Мерц. Според “Билд” в парламентарната група на другия коалиционен партньор ГСДП недоволството е толкова голямо, че подобен сценарий вече не се изключва дори в кръговете на високопоставените членове на групата. Едно нещо е политически наложително за смяната на Мерц: социалдемократите трябва да подкрепят нов кандидат на ХДС, да го изберат за канцлер и да продължат коалицията, пише още изданието.