ЗАКОН
Съдът разкри конспирация на МВР и прокуратурата при акцията в президентството
Няколко съдебни състава се произнесоха, че са били незаконни арестите, извършени от полицията на 9 юли м.г. – на президентския секретар по правните въпроси Пламен Узунов, съветника по национална сигурност Илия Милушев и на бизнесмена Пламен Бобоков. Не е имало основания да прекарат 24 часа в ареста, установи съдът. След арестите и начина, по който прокурори и полицаи нахлуха в президентството, започнаха гражданските протести.
В интервю за БНР адвокат Емилия Недева, защитник на Пламен Узунов, коментира освен конкретния случай също и наложената през последните години практика да се извършва задържане от полицията за 24 часа на граждани, срещу които има вече образувано досъдебно производство. Този вид задържане се превръща в репресия, без да обслужва целите на наказателното производство, казва юристката. “Дневник” препубликува с малки съкращения част от отговорите й. Заглавието е на редакцията.
От години повдигаме един въпрос, свързан с несъгласуваността на българските процедури по обжалване на 24-часовото задържане с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека. Необходими са процедури, които да гарантират, че в рамките на 24-те часа лицето да може от съда да бъде освободено, ако задържането му е незаконно. У нас това не може да се случи. Решенията на съда следват след месеци.
След влизане в сила на решението на съда за незаконност на задържането законът дава право да се заявят претенции както срещу полицейския орган, извършил задържането, тоест срещу юридическото лице в съответната Областна дирекция на МВР, така и срещу прокуратурата.
И в трите решения е констатирана от съответните съдилища една извънпроцесуална, нерегламентирана колаборация между органите на МВР и прокуратурата. Органите на МВР са действали в рамките на образувани досъдебни производства и са извършили арести, без да имат това право. Защото след образуването на досъдебното производство този, който го ръководи и взема решения, е прокурорът. Аз съм убедена, че след образуване на досъдебното производство и за полицейските арести може да носи отговорност прокуратурата.
Всичко, което е важно да знаете за: Ако незаконно задържаните лица изберат да претендират от полицията вредите от 24-часовото задържане, подчертавам, че конкретните длъжностни лица могат да носят лична имуществена отговорност за разлика от прокурорите. Бюджетът на МВР и българската държава не е бездънен. Крайно време е за подобни грешки МВР да претендира регрес от страна на виновния полицейски служител, който безконтролно, по нареждане на своя началник е издал заповед за задържане, без лично да се е убедил има ли данни за извършено престъпление и налице ли са основанията да бъде задържано лицето. А ако е действал по заповед на прокуратурата, която заповед не е обективирана писмено в надлежен акт, отговарящ на изискванията на Закона за МВР и Наказателно-процесуалния кодекс, да си носи отговорността.
Ако полицаите знаят, че за действия извън кръга на правомощията им ще носят лична финансова отговорност, ще се замислят дали да изпълнят нареждания, които не са оформени по надлежния ред.
Практиката на полицията по 24-часовото задържане често е противоправна. Упражнява се натиск над задържаните да попълнят декларация, че не желаят встъпване на адвокат. Гражданите изпитват облекчение, като напуснат ареста след 24 часа, и не се сещат, че могат да защитят правата си. Редки са случаите, в които заповедта за 24-часовото задържане издържа пред съда.
В полицейските управления би трябвало да има брошури със съвети в помощ на задържани, могат да се изтеглят и от интернет. Всеки гражданин трябва да бъде подготвен, защото случаите на беззаконие, когато се задържат от полицията лица с образувано досъдебно производство, не са един или два.
Целта на влизането в президентството на 9 юли беше да се направи показна акция в президентската институция и в един и същ ден да бъдат арестувани и секретар, и президентски съветник. Ударът беше срещу президентството, влизането там беше безпрецедентен акт и то вероятно ще бъде предмет на други дискусии и разследвания. Прокурорите направиха грешка след грешка с продължителни последици за страната.
Какво прави прокуратурата по разследването срещу Пламен Узунов през цялото време, не зная. Използвам случая да подчертая, че законни права на обвиняемото лице, каквото е правото му да се запознае с материалите по делото, бяха отказани на Пламен Узунов, съответно и на мен като негов защитник. Два пъти сме се явявали в следствения отдел на специализираната прокуратура, и двата пъти при следователите стояха само процесуалните документи за действията, които трябва да извършат, но не и цялото дело. До този момент аз нямам представа какви са доказателствата по това дело срещу Узунов. И това е грубо нарушение на правата на обвиняемия и неговия защитник.
Мисля, че и президентският секретар Пламен Узунов, и президентският съветник Милушев, а и бизнесменът Пламен Бобоков са косвени жертви в атаката срещу президента заради желанието му да се кандидатира и за следващ мандат. И във връзка с това вероятно ще се активизират тези и подобни действия. До момента енергията е в парата, тоест органите предпочитат да хвърлят в медиите недоказани твърдения, отколкото да вършат работа според правилата на НПК
ЗАКОН
Корумпирана съдебна система, продажни следователи, продажни прокурори, продажна съдии
Кой си затваря очите за “скелетите в гардероба” в Следствието и прокуратурата?
Борислав Сарафов каза, че няма да напуска съдебната система заради заветните 20 заплати, но така или иначе неговото право не се губи. Абсолютно недопустимо е при толкова публично достъпна информация, същата да не бъде проверена в някакъв скорошен момент и Сарафов да си тръгне от системата с въпросното обезщетени и потупване по гърба.
Това заяви в интервю народният представител от “Демократична България” Александра Стеркова.

По думите ѝ оттеглянето на Сарафов от Националната следствена служба (НСлС) не е съдебна реформа, а снишаване да мине общественият интерес по темата и може би прегрупиране, което се случва отдолу. “Не смятам, че фокусът трябва да пада от темата, но подаването на оставката му да се смята за съдебна реформа”, каза Стеркова.

Тя заяви, че не може да каже колко “скелети в гардероба” са останали в Следствието и прокуратурата по време на управлението им от страна на Сарафов, за да стане ясно дали ще видят бял ден или не. “Институциите успяват да си затварят здраво очите и затова ние настоявахме за формиране на временни комисии, за да може информацията да стане публична и информацията така, както е събрана и оповестена, да бъде изпратена към конкретните органи, да си замълчат или да смачкат сигнала”, допълни Стеркова.

Народният представител заяви още, че не може да каже колко са делата на трупчета, тъй като няма такава информация, но от публични данни и от информация, която излиза непрекъснато е, че нямам особено големи съмнения, че има дела на трупчета.
“Необходими са изключително последователни усилия, за да може системата да се изчисти и веднъж изчистена, трябва да може да си свърши работата по всички други направления”, добави Стеркова.

Тя се надява още, че рано или късно ще има правосъдие за разследванията, свързани с аферата “Осемте джуджета”, убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и темата, свързана с Петър Петров-Еврото и неговите мрежи за влияние.
ЗАКОН
Правосъдният министър е категоричен, че Сарафов трябва да напусне съдебната система
“Не е работа на правосъдния министър да се изненадва, или да не се изненадва”, каза министър Николай Найденов по повод оставката на Борислав Сарафов като директор на националното следствие. Министърът на правосъдието днес за първи път председателства Пленума на ВСС.
“Не бих поздравил Борислав Сарафов за оставката, тъй като очакванията бяха други. Той изпълни половинчато искането ни – да напусне съдебната система”, каза още Найденов преди заседанието на кадровия орган.
По думите му Сарафов можел да напусне системата по всяко време. „Поне като директор на НСлС оставката е факт. Това е първа крачка към освобождаване от зависимостите, които се свързват с неговото име. Оттук нататък процедурата продължава, спорът ще се реши в съда. Подписал съм жалбата до ВАС с убеждението, че той ще се произнесе съобразно моите аргументи, но едно производство има две страни.
Считам, че мотивите в искането за образуване на дисциплинарно производство срещу Сарафов са достатъчно ясни и изчерпателни, затова то следва да бъде образувано, за да се изясни дали са налице като факти.
Искането ми е за дисциплинарно освобождаване от длъжност – изцяло от съдебната система”, коментира още Найденов. Според него оставянето без разглеждане на искането му би оставило въпроси без отговор.
След произнасяне на решението на ВАС, Найденов щял да прецени дали ще има правен интерес от ново обжалване.
ЗАКОН
ВСС прие оставката на Сарафов, няма да получи 20 заплати
Борислав Сарафов е заемал поста директор на Националната следствена служба на два пъти – първо след избора му през 2017 г., а след това и след преизбирането му през 2022 г.

Съгласно закона ръководителят на НСлС изпълнява и функциите на заместник главен прокурор по разследването. Още преди да оглави службата, Сарафов беше заместник главен прокурор – длъжност, която заемаше от 2013 г.









