ПАРИ
Водородът измества петрола, нови енергийни коридори променят глобалния ред
Петролът си отива. Изкопаемите горива като въглища и газ – също. Не сега и не веднага. След няколко години.
На тяхно място ще дойде водородът.
Петролът и останалите изкопаемите горива са източник на енергия и като такива предполагат модел на търсене и предлагане.
Водородът е носител на енергия. Той може да бъде произведен от различни източници, по различен начин. Това изисква друг модел на пазара – на търсене и разпределение.
Това е тенденцията.
Водородът като гориво на бъдещето води до промяна на модела и то не само в енергетиката, но и в икономиката, а и на целия световен ред.
Съществуващата архитектура за управление на енергетиката е остаряла. Тя не е в крак с променящите се начини за производство и разбирането за сигурност. Това означава, че енергийният преход, започнал преди години, вече не може да се управлява така, че да отговаря на целите за устойчиво развитие и Парижкото споразумение. Въпросът е какви пазарни и финансови модели трябва да действат в този период.
Енергийният преход
Светът на петрола и изкопаемите горива предполага енергийна система на сигурност, надеждност и достъпност на доставките, базирана на модела на търсенето и предлагането. През етапа на енергиен преход тази система на енергийна сигурност трябва да се запази, отчитайки многобройните рискове. Преходът стартира с приемането на Парижкото споразумение за климата. Двата основни постулата са: ограничаване на затоплянето с до 2 градуса по Целзий и намаляване на емисиите. Това са само условия. По своята същност обаче променят реда за вземане на решения. Съответно и на модела – от търсене и предлагане, в който все още пребиваваме, към модел на търсене и разпределение.
Производство на зелен водород – има ли то почва у нас?
В основата си енергетиката се води от принципите за сигурност на доставките, достъпност и устойчивост. В световен мащаб тази трилема гарантира енергийната справедливост според Световния енергиен съвет. Целта в борбата с изменението на климата се базира на това, че устойчивата енергийна система създава полезни взаимодействия между тези цели.
Моделът на търсенето и предлагането има и своите водещи организации – Международната агенция за енергетика (МАЕ) и ОПЕК. Те бяха (и все още са) в основата на цялата теоретична подготовка и на действието на пазара.
Сега идва ред за водещата роля на IRENA (International Renewable Energy Agency).Новият модел на управление се гради вече десет години. Целите за енергиен преход бяха декларирани от Парижкото споразумение и те имат обвързващ характер до 2050 г. То поставя регионални и национални ангажименти за нулеви емисии до 2050 г. Този нов модел предполага елиминиране на определени кризи в управлението в дадена страна или регион, поради невъзможност за осъществяване на енергиен преход отгоре – надолу. Той осигурява на държавите гъвкавост и надеждата е, че целите ще бъдат постигнати на национално и регионално ниво, така че да стане постижима и общата цел, коментират в своя разработка учени от Оксфордския енергиен институт. Новото в енергийния преход е включването в общия процес на въпросите на климата, околната среда, икономиката и индустрията, дигитализацията и изкуствения интелект. От значение е управлението енергийният преход на различни нива.
България вече има и водородна стратегия: на какви източници залага
Началото е положено. Енергийният преход е тук. Изборът за този преход е направен – водородът. Но това все още не е достатъчно. За преминаване към следващ етап трябва да се сложи началото и на електрификацията. Експертите са категорични: Енергийният преход ще промени дълбоко енергийния свят. Стойността вече няма да се генерира предимно от източниците на изкопаеми горива като въглища, нефт или газ. Тя ще е се генерира в етапа на превръщането в енергия в услуги за крайни потребители. (IRENA, 2019; Goldthau et al, 2018).
Генерирането на приходи от запасите от изкопаеми горива ще бъде все по-трудно, поради обезценка на находищата и огромните разходи за емисионни квоти. Вместо това все повече стойност ще се създава надолу по веригата на енергийните доставки и в услугите, а печалбите ще се генерират от нисковъглеродните технологии. Това предполага нови бизнес и финансови модели.
ВЕИ изпревариха изкопаемите горива като главен източник на електроенергия в ЕС през 2020 г.
Електрификация и дигитализация
Новата система ще бъде по-електрифицирана, дигитализирана, насочена към търсенето и разпределението. Енергийната система днес е разделена на сектори (например електричество, сгради, транспорт, отопление и охлаждане, промишленост). Всеки от тях се характеризира с доминираща комбинация от горива.
В системата на бъдещето секторите ще бъдат свързани. В резултат на промените в системата ще се извърши преместване на производството и търсенето. Паралелните тенденции на супермрежи и децентрализирано производство на енергия, съчетани с нови технологии за батерии и блокчейн, все повече размиват границите на съществуващата енергийна система.
Това води до предизвикателство по отношение на традиционната роля на държавата и нейната отговорност. Енергийният пейзаж се пренасочва и процесът ще е в зависимост повече от съответната територия, отколкото от съответна политическа система.
Създава се възможност за нови енергийни региони с центрове и периферия. Налице са енергийна ефективност и възобновяема енергия, които могат да бъдат получени навсякъде, което е не само плюс за енергийната сигурност, но дава възможност за формиране на нови енергийни общности и връзки. Това важи особено за електрическите мрежи в различните й форми (централизирани или децентрализирани) и размери (местни, национални, континентални или трансконтинентални).
Водородно бъдеще
Водородът се разглежда като липсващия стълб за декарбонизация на енергоемките сектори. Водородът и неговите производни ще бъдат в центъра на новата енергийна и промишлена революция и нови трансгранични вериги за стойност. За това обаче ще са необходими нови институции и инструменти за управление на енергетиката и новопоявилите се енергийни структури, за които настоящата система не е подходяща.
С това управлението на енергийната система ще се усложни и ще се формира нов “мрежови” подход, както за управление на транснационални енергийни потоци, така и за работа с корпорациите, неправителствените организации и гражданско общество, чиято роля се очаква да нарасне поради свиващото се при този модел политическо значение на държавите. Съответно при новия енергиен ред сегашното политическо значение на държавите отслабва за сметка на новите енергийни общности.
Енергийни коридори
Първоначално държавите ще работят за насищане на националните си пазари, но водородът ще се превърне в стока, търгувана на международните пазари.
Най-значимият компонент при производството на зелен водород е цената на възобновяемата електроенергия. Производителите ще се нуждаят от евтина електроенергия, за да бъдат конкурентни, а не само от евтини електролизатори. Това създава възможност за производство на водород на места с оптимални възобновяеми източници и износ оттам.
Европа мисли за вноса на водород. Европейският индустриален алианс има разработен план за тази цел. Това означава разработване и осъществяване на нови енергийни коридори, при които ключовото място ще имат транспортните разходи.
Водородът може да се движи през границите с кораби или тръбопроводи. Един от начините за транспортиране на водород е чрез втечняване, но за това той трябва да се охлади до -252°, за което ще е необходима много енергия (за сравнение, LNG изисква охлаждане до -160° C).
Европа мисли и за използването на настоящата система от газопроводи. В европейските страни вече се експериментира в тази посока, а очакваният спад на търсенето на газ в Европа отваря възможности за преобразуване на инфраструктурата. В резултат обаче, подобно на природния газ, водородът ще може да се търгува повече на регионални пазари, отколкото на глобалните пазари.
Очакването е първоначалните стъпки да са доста скромни. Европейската водородна стратегия е насочена към създаването на такива “водородни паркове”, които да са в основата на развитието на “водородни коридори”, свързващи региони с висок възобновяем потенциал към центрове за търсене.
С течение на времето пазарът на водород може да имитира пазара на природен газ. Ключовата разлика е, че всички основни държави (включително вносители като Европа, Корея и Япония) ще бъдат потребители. Друга разлика е, че предвид Парижкото споразумение за климата вносителите ще искат да имат сертификати или гаранции за произход, за да се уверят, че водородът, който получават, е с правилния “цвят” и технически стандарти за безопасност и качество на оборудването за обработка.
Използвани са материали на Оксфордския енергиен институт и IRENA.
ПАРИ
От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.
В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.
Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.
Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.
Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.
Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.
Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).
Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.
Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.
“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.
Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.
Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.
Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.
“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.
ПАРИ
Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени
Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.
Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.
Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.
Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.
Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
БЛОГ4 months ago
Наскоро се запознах с жена от Украйна.
-
EXPRESS TV4 months ago
Орбан унижи Урсула фон дер Лайен на живо!
-
ТЕХНОЛОГИИ4 months ago
Изкуственият интелект може да заличи човечеството по-бързо от очакваното
-
ЗАКОН5 months ago
Поредния фарс на корумпираната прокуратура, диктува показанията на “свидетелите” направо в съда