АНАЛИЗИ

Службите в САЩ усъвършенстваха схемата за борба с „враговете на народа“

Заплахи към роднини и близки, изнасяне на лични данни, перонален тормоз, публичен линч, лишаване от средства за препитание – това е арсеналът на левите активисти в САЩ, разгърнали мащабна кампания за „борба с фашизма“. Всичко това много напомня практиките в СССР от сталински времена и носи признаците на пълноценна гражданска война.

В края на ноември либералният вестник „Ню Йорк Таймс“ (The New York Times) посвети обширна статия на един нетипичен за редакционната му политика персонаж. Текстът излезе със заглавие „Гласът на омразата в сърцето на Америка“, а описаният в него герой, или по-скоро злодей, е Тони Хоуайтър – един от лидерите на създадената през 2013 г. Традиционалистка работническа партия (ТРП, в оригинал TWP), представяна като бяла националистическа формация.

Авторът на материала буквално на всяко изречение нарича своя герой „изверг“ и „фашист“, въпреки че Хоуайтър не изказва радикални възгледи. В интервюто си той заявява, че федералното правителство е твърде раздуто, че всички водещи медии в САЩ са корумпирани и че програмите за подкрепа на националните малцинства са несправедливи. „Ако нещата продължават така, скоро президент на САЩ ще стане някоя дебела, болна, чернокожа лесбийска, която не умее да чете“, казва на шега Хоуайтър и журналистът го цитира с явно отвращение. Тази фраза обаче скоро се превръща в детонатор.

В деня след публикацията Хоуайтър се събужда известен. Някой е оповестил адреса му публично, на телефона му започват да звънят непознати хора и да заплашват с убийство него и съпругата му. Скоро издирват ресторанта, в който работи, говорят със собственика и ден по-късно той уволнява Хоуайтър, жена му, че дори и братът на жена му. Семейството остава без пари за наем на жилището, а пък и става опасно да продължи да живее в дома си, предвид непрекъснатите заплахи за живота му. След седмица изтормозеният Хоуайтър е принуден да се премести другаде, заедно със съпругата си.

Неговите съпартийци се опитват да му помогнат с кампания за набиране на средства, но най-големият сайт за доброволни дарения GoFundMe отказва да приема пари в полза на бели националисти.

Сблъсъците в Шарлътсвил.

През това време статията за Хоуайтър, донесла му печална слава, се обсъжда във всички водещи печатни издания. Журналистите спорят по темата редно ли е да се дава трибуна на „крайнодесен“, който при това е представен като умен, образован, способен да „разтопи сърцето на всяка майка със своята източноамериканска вежливост“.

Едновременно с това читателите засипват редакцията на „Ню Йорк Таймс“ с гневни писма, сравнявайки Хоуайтър с най-жестоките нацистки палачи. Главният редактор на вестника лично се извинява за решението си да представи на публиката подобно „чудовище“. И никой не задава въпроса етично ли е да вадиш на показ живота на човек, знаейки, че политическите му противници ще го превърнат в ад.

Нагнетяването на истерията около Хоуайтър изглежда още по-поразително, като се има предвид, че Традиционалистката работническа партия е скромна организация. През декември миналата година основателят на движението Матю Хаймбах твърди, че става дума за 500 души, организирани в 12 структури, а сега общият им брой трябва да е към хиляда.

При това ТРП се занимава основно със защита на правата на работниците, а скромният й актив не предполага особено мащабни и агресивни действия. Борбата, която съпартийците на Хоуайтър водят срещу „капитализма, глобализма и марксизма“, е по-скоро теоретична, а белият им национализъм се свежда до изолационизъм и техники за оцеляване при евентуална междурасова война.

Сред акциите на ТРП са митинг в подкрепа на Башар Асад, статии в защита на Ратко Младич, протест пред магазин за лява литература в Блумингтън (Индиана), както и съдебен иск срещу закона за еднополовите бракове. Въпреки скромната му активност, ръководството на партията вече е имало вземане-даване с полицията. През март 2016 г. на митинг в подкрепа на Доналд Тръмп Матю Хаймбах е арестуван за това, че снима на видео афроамериканка, протестираща срещу Тръмп. Отведен е в участъка, където са му предявени сериозни обвинения, но в крайна сметка е пуснат срещу неголяма глоба.

Но защо активист на маломерно движение, което дори не може да се нарече радикално, се сблъсква с такива проблеми в резултат на някакво безобидно интервю? В това няма нищо необяснимо. Историята на Тони Хоуайтър е типичен пример за линча, на който левите активисти подлагат политическите си врагове.

Активисти на движението “Антифа”.

През август, веднага след прословутите сблъсъци между антифашисти и бели националисти в Шарлътсвил, организаторът на протеста „Десни, обединявайте се!“ Джейсън Кеслър също се сблъсква със сериозни неприятности. Местен полицай разказва пред журналист от „Ню Йоркър“, че Кеслер получил „тонове“ заплахи за саморазправа. Самият Кеслър се опитал да обясни действията си, но бил принуден да се спасява от тълпата под полицейска охрана. В крайна сметка не издържал заплахите и омразата на собствените си съседи, с които преди това бил в добри отношения, събрал си багажа и напуснал дома.

Преди година леви активисти подложиха на тормоз майката на крайнодесния политик Ричард Спенсър. Шери Спенсър прекарала целия си живот в градчето Уайтфиш в щата Монтана, давайки стаи под наем. Един ден нейната съседка, лявата активистка Таня Герш, разбира, че синът й Спенсър е лидер на американските крайнодесни, докладва я в социалните мрежи и повежда кампания срещу Шери. И по-конкретно – обикаля всички наематели и ги кара незабавно да разтрогнат договорите си с „майката на нациста“.

Спенсър разговаря с Герш и я пита какво иска от нея. Онази й предявява цял списък с условия: да се отрече от убежденията на сина си, да продаде кооперацията, която отдава под наем и да дари парите на либерални НПО. Иначе Герш се заканва да я докара до фалит.

Спенсър се оплаква на крайнодесните. Тролове засипват Герш с обиди в социалните мрежи. Активистката се обръща към пресата и в нейна защита се обявяват почти всички водещи медии – както вестници, така и телевизии. Възрастната й съседка е обвинена във фашизъм, антисемитизъм и всякакви други „изми“. В крайна сметка тя действително се отрича от сина си, заявявайки публично, че не споделя неговите убеждения. Но вече нищо не може да се направи: Спенсър е принудена да разпродаде цялото си имущество и да замине с мъжа си в друг град.

Във всички тези случаи активистите успяват да организират местните жители и да ги насъскат срещу своята жертва. Силите в подобни случаи са неравни и врагът е принуден да се спасява с бягство. Неслучайно символ на съпротивата срещу лявата истерия в САЩ стана Алън Арментраут – самотният мъж със знамето на Конфедерацията, който се опита да защити паметника на генерал Ли. Малко след събитията в Шарлътсвил той е изгонен от Християнския колеж. Сега се крие от медиите и дава интервюта само за руски журналисти.

Механизмът за политическа чистка е добре смазан и работи безотказно. Обикновено активистите сигнализират в социалните мрежи за появата на нов „враг на народа“. Темата подхващат големите медии с многомилионна аудитория. Вестниците снабдяват активистите с цялата нужна информация за злодея и формулират моралните основания за упражняване на тормоз върху него. Някой пуска адреса, местоработата и всички контакти на жертвата в интернет. Най-активните започват да звънят на началника, колегите и наемателите на врага с настояване да бъде изгонен отвсякъде. Паралелно армия от интернет-бойци залива жертвата с оскърбления и заплахи чрез съобщения в социалните мрежи, писма и телефонни обаждания.

Никой не е пощаден – нито роднини, нито приятели. Те също получават заплахи, наричани са „фашисти“ и „расисти“, принуждавани са да се отрекат от злодея. А когато наплашените хора се обърнат към пресата, при тях пристигат репортерите на същите тия либерални медии, които представят случая в изгодна тям светлина. Например, журналистът, предизвикал със статията си линча срещу Тони Хоуайтър, излезе след това с колонка, озаглавена: „Взех интервю с фашист и ето какво ми се случи“.

В един момент роднините и близките не издържат и започват да се покайват, но често и това не помага, защото отношенията със съседите се оказват непоправимо разтрогнати. В крайна сметка хората зарязват бизнеса си, напускат работа, продават къщите си на безценица, закриват всичките си профили в социалните мрежи и заминават нанякъде.

Тормозът срещу конкретни жертви върви паралелно с масов морален терор срещу инакомислещите. В Портланд, където болшинството жители са против Тръмп, антифа активисти водят на отчет всички местни, осмелили се да излязат на митинг в подкрепа на президента. Личните им данни по традиция са публично достъпни. Също по традиция задължително звънят на работодателите, за да ги информират, че техният служител е „агресивен и опасен нацист“. След което въпросният човек бива или уволнен, или му дават възможност да замине „по собствено желание“. Ако, недай си боже, десните в Портланд се осмелят да организират собствена демонстрация (да речем, в защита на жертвата), левичарите ги замерят с камъни и боклуци.

Постепенно белите националисти се превръщат в най-угнетеното малцинство в САЩ.

Стига се до смешни ситуации. Неотдавна жертва на атаките стана дизайнер, организирал благотворителен търг на тениски в защита на измиращите атлантически марлини. На някои от тях пишело: „Белите животи имат значение“ (Wite Lives Matter), на други – „Сините животи имат значение“ (Blue Lives Matter), а под текста били изобразени съответно бели и сини марлини. Националната асоциация за развитие на цветните малцинства обаче заяви, че дизайнерът нарочно иронизира лозунга на правозащитното движение „Черните животи имат значение“ (Black Lives Matter) и поиска „расистът“ незабавно да изтегли тениските от продажба.

Всичко това до болка напомня събитията в СССР от времето на борбата с „лявата опозиция“, когато Сталин организира повсеместно осъждане – по предприятия, на улицата, по местожителство и в печата, на всички последователи на Троцки, а също и на техните роднини и приятели. Само че това вече не е политическа борба с висок залог, а сякаш се опитват технически да разделят населението на САЩ по няколко линии едновременно: леви срещу десни, бели срещу черни, жени срещу мъже, марлини срещу хора. Пълномащабният граждански конфликт все още не е преминал в горещата си фаза, но изглежда само въпрос на време.

А социалният разкол може да предизвика и териториален разпад. Както сполучливо описва ситуацията съоснователят на ТРП Матю Парот „днес в САЩ, както навремето в Югославия, глобалистите затварят в една клетка с малко вода и храна цяла глутница кучета, а после ги гледат как се бият помежду си и се наричат „фашисти“!“

Related Topics:война свят скандал

Up Next

Не проспивайте момента

Don't Miss

КАРАКАЧАНОВ СИ ПРИЗНА

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

АНАЛИЗИ

НИКОЯ ВОЙНА НЕ СТРУВА СМЪРТТА НА ЕДНО ДЕТЕ

Възможно ли е един ден стара Западна Европа да се освободи от американското господство?

Това е напълно невъзможно. Пламенните васални държави, които Съединените щати въведоха в ЕС с право на вето върху решенията на „истинска“ Европа – Полша, Румъния, България, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Словакия и Словения – са изпълнители на безспорната и необратима американска власт в Европа.

Никое „решение“ от тези страни никога няма да противоречи на волята на техния господар.

от Олег Нестеренко, март 2026 г.

На снимката: 14-месечната внучка на аятолах Хаменей, убит от Съединените щати заедно със семейството си.
—————————–
Преди четири години, през март 2022 г., седмица преди първите мирни преговори между Русия и Украйна, споделих статия в LinkedIn. Представям я тук, точно както беше написана, без да променям нито един ред. Убеден съм, че посланието ѝ остава изцяло актуално през март 2026 г., след четири години война в Украйна и само дни от началото на агресията на Иран.

Никоя война не струва смъртта на едно-единствено дете.

Като баща, преживял смъртта на едно от тези четири деца, като човек, който е видял войната от първа ръка – аз съм в добра позиция да кажа това.

За тези, които трудно виждат отвъд образа, които не могат да видят ясно под потопа от продължаваща пропаганда, и за тези, които не знаят достатъчно за историята, ето малко пренареждане на идеите за истинските виновници за хаоса в света, от които последните събития в Украйна са само последният пример от дълъг списък и със сигурност не са последният.

Това са фактите за основните жертви на Русия? Не – за основните жертви на „демокрацията“ на американската държава (да не се бърка с народа), заедно с коментари относно ситуацията с възмущението от „цивилизования свят“, съпътстващо кланетата.

За да избегна прекаленото многословие, ще дам само няколко кратки примера, започвайки от края на Втората световна война. Няма да обсъждам над 65 000 убити френски цивилни и над 100 000 ранени от бомби, взривени в САЩ между 1941 и 1945 г. Няма да обсъждам и големите „демократични“ постижения на Съединените щати преди 1941 г., като например близо 12 000 000 смъртни случая от геноцида на коренното население на Америка от 1492 до 1900 г., в който американците са допринесли значително.

Цитираните от мен цифри не включват смъртта на бойци, нито десетките милиони ранени, осакатени и разселени цивилни. Цифрите показват само броя на труповете, без да разкриват пълния мащаб на бедствието, причинено от глобалната дестабилизация на районите, посетени от самопровъзгласилите се защитници на „ценностите на цивилизования свят“.

Корея и Китай / 1950-1953:
Близо 3 000 000 убити цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Гватемала / 1954-1996:
Повече от 40 години гражданска война, организирана и поддържана от Съединените щати, са довели до смъртта на над 250 000 души.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Индонезия / 1958-1966:
Американските бомбардировки през 1958 г. доведоха само до неколкостотин смъртни случая на цивилни – „обикновена дреболия“, така да се каже – но продължителното поддържане на гражданската война от Съединените щати от 1958 до 1966 г. доведе до повече от 23 000 000 смъртни случая.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Виетнам / 1955-1975:
Повече от 430 000 убити цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Камбоджа / 1969-1975:
Близо 150 000 души бяха убити, предимно от масивни бомбардировки от страна на САЩ.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Ирак / 1990-1991:
Сред 100 000 убити цивилни, предимно деца.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Босна / 1994-1995:
Близо 50 000 убити цивилни.

Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Сърбия / 1999 г.:
Близо 3000 цивилни бяха убити. За 78 дни въздушни бомбардировки върху сърбите бяха хвърлени 22 000 тона бомби. Една трета от училищата в страната бяха разрушени.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Ирак / 2003-2022:
Най-„оптимистичните“ западни оценки включват 130 000 убити цивилни. Истинската цифра за всички американски агресии срещу тази страна е над 1 000 000 цивилни жертви, включително приблизително 500 000 смъртни случая на деца.

Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Афганистан / 2014-2022:
Според най-скромните оценки са убити над 50 000 цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Сирия / 2014-2021:
Повече от 1000 цивилни бяха убити директно от бомби, извършени от американците и техните васали.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Украйна / 06.04.2014-23.03.2022:
Повече от 3500 цивилни са убити в Източна Украйна, в Донбас.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Официалният знаменател на клането в Донбас: „ОАТ“ – Антитерористична операция. От 2014 г. насам 15% от украинците, живеещи в Донбас, са класифицирани като терористи от властите в Киев.

Тези „терористи“, включително повече от 150 деца, са убивани предимно не от „конвенционални“ войски, съставени от „нормални“ мъже, а от ултранационалистически и истински неонацистки войски (полк „Азов“, милиция „Десен сектор“, батальон „Донбас“ и др.), чието съществуване се дължи на непоколебимата толерантност на последователните украински власти от февруари 2014 г. насам.

Защо такава толерантност? Просто е: именно членовете на тези структури, съставени от утайката на украинското общество, бяха тези, които ръководеха свалянето на „проруското“ украинско правителство през 2014 г. Тези маргинали от вчерашния ден са новата „дълбока държава“ на Украйна днес.

Беше твърде опасно за горкия Зеленски (който, между другото, беше избран с програмата си за регулиране на ситуацията в Донбас и установяване на мир) да атакува тези изпълнители на създаването от Съединените щати, с „логистичната“ подкрепа на техния васал, ЕС, на днешната нова украинска държава.

Важен момент: наистина Съединените щати и техният васал, ЕС, настояха (под масата, разбира се) тази паравоенна формация „батальон „Азов“** да бъде интегрирана в украинската армия като редовен полк.

Да не забравяме: говорим главно за ерата преди Тръмп, когато почти цялото не само население на ЕС, но и правителствата на последните живееха с безумната увереност, че Съединените щати не мислят и никога не са мислили, освен за собствените си интереси, и бяха сигурни, че американските лозунги съвпадат идеално с реалността.

Украйна / 24.03.2022:
Къде е възмущението на „цивилизования свят“?
.
Тя е тук! Най-накрая.
.
И това беше така още преди появата на жертви сред цивилното население.

Това напълно променя всичко за „цивилизования свят“, веднага щом възникне конфликт, който не е част от кланетата, извършени директно от Съединените щати.

Това, което се случва в момента в Украйна, е, съвсем просто казано, „джакпотът на века“ за силните отвъд Атлантика. Ако така наречените мирни преговори между 2014 и 2022 г. не донесоха абсолютно нищо, това по никакъв начин не се дължи на инициативата на марионетките в Киев, които бяха пряко контролирани от правителството във Вашингтон. Истинските мирни преговори, започващи утре, биха били истинска геополитическа и финансова катастрофа за американското правителство. Следователно последното ще направи всичко възможно, за да гарантира, че този конфликт ще продължи възможно най-дълго.
.
За да се обяснят подробно многото елементи на този „Джакпот на века“, е необходима отделна голяма глава.
.
Накратко, говорих само за 12-те големи престъпления срещу човечеството, извършени от последователни правителства на САЩ.

Не съм говорил за толкова много други „официални“ „доброжелателни“ операции, включващи директни бомбардировки на цивилни от Съединените щати по света, като например в Куба през 1959-1961 г., в Конго през 1964 г., в Лаос през 1964-1973 г., в Гренада през 1983 г., в Ливан през 1983 г., в Ел Салвадор през 1980-1990 г., в Никарагуа през 1980-1990 г., в Иран през 1987 г., в Панама през 1989 г., в Кувейт през 1991 г.; в Сомалия през 1993 г., през 2007-2008 г., през 2011-2022 г.; в Судан през 1998 г.; в Йемен през 2002, 2009 г. и 2011-2022 г.; в Пакистан от 2007 до 2015 г.; в Либия от 2011 до 2015-2019 г. И дори не съм споменал многобройните „тайни“ операции, извършвани масово по целия свят със същата благородна цел за защита на „американските интереси“.
.
В 250-годишната история на Съединените щати е имало само приблизително 20 години, през които страната не е водила война извън границите си. Останалата част от това време – 230 години – е белязана от кланета извън границите ѝ. От 2014 г. насам дойде ред на Украйна.
.
Франция, наред с много други, васална държава на Съединените щати в продължение на повече от 50 години, с изключение на няколко малки „бунта“, които са просто незначителни неуспехи за покорената нация, винаги е била непоколебима в подкрепата си на усилията за „демократизация“, предприети от нейния господар. Почти всички гореспоменати „демократични“ действия в даден момент са били гледани много благосклонно от различните последователни администрации на Елисейския дворец.
.
Възмущението на „цивилизования свят“ НЕ СТРУВА НИЩО.
.
Ако имаме глобален поглед върху света от последните 70 години, а не истеричната слепота от последните няколко дни – днешното възмущение изглежда почти нездравословно и перверзно, защото е напълно откъснато от контекста на реалността на това, което се случва всеки ден по света в продължение на толкова десетилетия.
.
Възможно ли е един ден стара Западна Европа да се освободи от американското господство? Това е напълно невъзможно. Пламенните васални държави, които Съединените щати въведоха в ЕС с право на вето върху решенията на „истинска“ Европа – Полша, Румъния, България, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Словакия и Словения – са изпълнители на безспорната и необратима американска власт в Европа. Никое „решение“ от тези страни никога няма да противоречи на волята на техния господар.
.
Но в никакъв случай не съм наивен: предвид нивото на широко разпространена индоктринация и степента на непроницаема местна пропаганда, напълно осъзнавам, че мнозинството от западните читатели на това писмо имат съвсем различно, предварително замислено мнение по темата. Това изобщо не ме притеснява.
.
Населението на западните страни от НАТО винаги е имало много сериозни трудности да разбере, че високите принципи и ценности, прилагани в рамките на собствените им граници, нямат абсолютно нищо общо, дори отдалечено, с тези, провъзгласени от въоръжените сили на „цивилизования свят“ извън техните територии.
.
Това, на което Западът е свидетел през последния месец и за което е бил напълно сляп през осемте последователни години, предшестващи този последен месец, не е началото на нова война. Това е просто разширяване на бойната зона, която вече е нараснала от 3% от територията на Украйна (населена с 15% от жителите на страната) до 15% от територията.
.
Разликата между вас и руснаците: руснаците са свидетели на бомбардировките на градове, разрушаването на гражданската инфраструктура, труповете на деца, военните престъпления и масовото напускане на страната на бежанците от 95 месеца, а вие – от 30 дни.
.
автор Олег Нестеренко
———————
П.С.: Днес е ред на Иран. Чий ред е утре?
.
** Терористични и екстремистки организации, забранени в Руската федерация
.
* Тази статия датира от 23 март 2022 г., дори преди началото на първите мирни преговори, които се проведоха между Русия и Украйна в Истанбул от 28 до 30 март 2022 г.
——————–
Krasimira Filcheva