БЛОГ

Наистина ли не разбирате какво става в държавата?

Има моменти, в които се чудя, възможно ли е да има толкова объркани и подлежащи на манипулация хора. Хипнотизирани двукраки без лично мнение, без ясна представа за заобикалящите ги процеси и без преценка за тъжната обстановка, в която се намираме. Честно да Ви кажа, такова дебелоочие и дебелокожие рядко ми се е случвало да наблюдавам.

Всъщност отборното разделение на електората в България се прави съвсем съзнателно от – ще го нарека – „Команден център“. В България една група хора с огромно влияние, парични потоци и власт са намерили мекото на баницата, като са се установили като феодали и са възприели територията ни и държавното ни имущество като тяхна лична собственост.

В същото това време, като отговор на машинациите и злощастното прищипване на всички икономически и социални процеси в смъртна примамка, преобладаващото мнозинство е оплезило езика си в жертвено очакване да стане бройка в казана с агнешки главички. Българинът с охота приема унижението, изтръгването на духа от тялото му, превземането на живота му, унищожаването на достойнството му, съсипването на бъдещето му и с нетърпение очаква поредната доза мъчение, за да оправдае миролюбивостта и толерантността си. Стадото няма претенции за свобода, права и нормален живот. Стадото може да понесе още и още…до пълното му заличаване…

Сама по себе си България е малка и лесно управляема, именно заради доминиращата, изпаднала в безтегловност и безкрайно отчаяние общност. Както на село, където бабаитът и престъпникът са известни всеки му и му пазят страх, така и в България, съпоставена с Европа, диспечерите от „Командния център“ са тези, които контролират всичко и всеки. Разбира се, с една единствена цел. Парцелираните и заграбените държавни собствености и управлението на стадото да продължи, колкото се може по – дълготрайно, като пред Европа се маскират действия тип „кардио“ в посока на подобряване на общественото благосъстояние.

Командният център винаги им много варианти и проектни предложения – партии. Когато един или друг проект, излъчен от същия този център откаже да бъде послушен или се отклони от предначертаната посока, тогава играчът от сцената се сваля преждевременно с традиционни къде мирни или не похвати и във времена на манипулация, врящи публични скандали, орезиляваща ни пред целия свят конфронтация, се поставя на преден план нова кукла, която да замести излишната.

Не мога да си представя как може да има хора, които не са родолюбци, честни българи, а да има утайка в чиито вени не тече кръвта на дедите ни от миналото, жертвали живота си за бъдещето на всеки един поотделно. За да се запази разделението и да възтържествува насажданата между хората от същите онези памперси омраза, са измислени вплетени планове, объркващи интриги, побъркващи пропаганди и съсипващи психиката на стадото процеси. Не мога да проумея как може да има продажни българи, с изобилстваща късопаметност, които за да бъдат управлявани от шайка бандити, доказали своята неуспешност в поредица от управления, докарали България до тотална мизерия, са готови да продадат Родината на друговерците, които са ни мачкали и газили цели 500 години и продължават и днес.

Защо, бе? Защо продавате душите си? Защо продавате Родината си и търпите това унижение, и го налагате насилствено върху хората, които имат българско самосъзнание? Един ден този избор ще се стовари жестоко върху главите Ви и ще осъзнаете непоправимата си грешка.

Сега на преден план се показа новата им марионетка, а задкулисните играчи са същите. През това време Вие не спирайте да се делите на партии и партийци, не спирайте да отваряте все повече и нови хоризонти на башибозуците! Антибългари и българомразци – стадо вперило поглед в партията, която е просто светещо копче от „Командния център“ Скоро държавата ни и всички

Вие ще бъдете частна собственост. Събудете се и излезте от робското мислене!

Вижте, огледайте се…Кой е с Вас във Вашите тревоги, в тежките болести, трудности, нещастия, безпокойства и окаяност…Сами сте!
Кой от тези лумпени, освен по избори, Ви създаде жалки радости?

Сами сте!

Къде са тези, на които им гласувате безгранично доверие, по време на Вашето отчаяние и безтегловност. Сами сте! Сами сте! Сами сте!

Мълчете си, след като Ви харесва да бъдете Роби!

Цвета Кирилова,
…
Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.
Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.
Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.

БЛОГ

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени, защото въпреки, че изчезваме като народ, в момента се говори в напълно грешна посока.

– Да тръгват децата на ясла преди 3-годишна възраст е абсолютно вредно за тях и всеки, запознат с темата, може да ви го каже. Ако трябва да се прави нещо по майчиството, то трябва да се увеличи до 3-годишна възраст на детето.

– Майчинството е най-малкият ни проблем финансово. Почти никой, освен измамниците, не си избива осигурителните вноски, защото финансовата пирамида, наречена осигурителна система е изначално сбъркана. Ние трябва да вървим в посока осигурителната системата да функционира повече на инвестициионен принцип и вносителите да си получават парите с лихвите. Най-доброто нещо е да се започне с осигуряването за майчинство, което освен да е за 3, вместо за 2 години, да се покрива напълно, а не с минимални обезщетения след първата година. Това дори за бюджета няма да е кой знае колко тежко, защото се харчи за какви ли не други глупости.

– Трябва да се стимулират жените да раждат преди да влязат на пазара на труда, защото моделът “едно дете след 35-тата година” е катастрофален и освен че изчезваме като народ е медицински вреден за жената, детето, а и за обществото, поради множеството медицински усложнения (които съответно здравната система харчи пари да лекува). Фертилността започва да спада около 27-мата година на жената, а усложненията около бременността и раждането са много повече, ако няма навременно първо раждане.

– Нека сме реалисти – “кариерите” на повечето хора не са кариери, а поредица от работни места. Аргументът, че “кариерата” на редовата HR-ка или касиерка в Lidl много страда от взети 5-10 години майчинство е абсурден и не отговаря на реалността. Той е просто пропаганда, която се продава на младите момичета и губи най-ценните години от младостта им в посрествени работни места. Да вземаме решения за демографската политика на база десетина процента от населението жени, които имат супер успешни корпоративни кариери, е чиста проба малоумие. И още нещо – много жени преосмислят кариерите си след раждане, защото виждат света по различен начин. Още една причина да раждат рано и едва като им пораснат децата, да прекарат 40 години на пазара на труда.

– И голямата бомба – има горе-долу нулева качествена добавена стойност за обществото от това, че жените работят. Едно, че увеличаването двойно на работната сила на пазара на труда намалява заплатите на индивида. Второ, има нещо, наречено two-income trap – по-евтиния труд води до абсурда двама работещи родители едва да свързват двата края. Има книга по въпроса, писана от жена (Елизабет Уорън). За всичко, което жената не въриш като си остава вкъщи, някой трябва да плаща – ясли, кола и бензин да ходиш до работа, всякакви услуги и пособия, готова храна и т.н. Трето – атомизацията прави хората по-лесно манипулируеми, а държавата прибира данъци от двама, вместо един.

Ако целта ни е да решим демографския проблем, то трябва да се дават сериозни привилегии на младите семейства и конкретно на жените да раждат по-млади, да раждат по повече деца и едва след това (или паралелно с майчинството) да завършват образованието си и да започват сериозната си кариера, след като децата им са пораснали.

Ако искаме да растат здрави деца, трябва да удължим майчинството.

Ако искаме здрави семейства, трябва да гарантираме и правата на бащата, а не да го третираме като банкомат.

Ако искаме по-независима и силна средна класа, със стимул да работи, трябва плащащите осигуровките да си връщат парите и те да са управлявани добре.

Това другаде няма да го чуете.

ПП: Имам три деца.

БЛОГ

Срещнах една позната и тя ми каза

Срещнах една позната и тя ми каза:

„Бях на морето 20 дена да поживея.“

Тази нейна реплика остана в главата ми. Замислих се – нима през останалото време не живеем? Или просто съществуваме? Отговорът не е толкова прост, колкото изглежда.

Съвременният човек е убеден, че живее постоянно. Но ако седнем и честно изчислим как минава времето ни, картината става стряскаща. В седмицата има 168 часа. От тях около 56 часа спим. Още 40 часа работим. Към това трябва да добавим поне 12 часа домашни задължения – чистене, готвене, ремонти, грижи за децата. За транспорт губим средно още 10–12 часа. Храненето отнема поне 10 часа седмично. За телефон, интернет и телевизия често отиват десетки часове, без дори да усетим.

Когато човек събере всичко, се оказва, че за истински живот остават около 20–30 часа седмично. Това е по-малко от 20% от времето ни. А ако махнем и часовете, в които сме уморени, разсеяни или тревожни, може би реално живеем едва 10% от живота си.

Останалото е навик, задължение, оцеляване.

Парадоксът е, че никога човечеството не е имало толкова удобства, а никога човекът не е бил толкова уморен. Машини перат вместо нас, коли ни возят, телефони вършат работа за секунди, изкуственият интелект може да смята, пише и анализира вместо човека. И въпреки това все не ни стига време.

Защо?

Защото сме объркали живота с бързането.

Животът не е просто биологично съществуване. Не е само да дишаш, да ядеш и да плащаш сметки. Да живееш означава да усещаш. Да имаш време да погледнеш небето, да чуеш смеха на детето си, да изпиеш едно кафе спокойно, да поговориш с приятел без да гледаш часовника. Да седнеш на пейка и да почувстваш, че моментът има стойност.

Навремето хората са били по-бедни, но сякаш са имали повече време един за друг. Днес сме свързани с целия свят, а все по-рядко разговаряме истински. Живеем сред хиляди информации, но ни липсва смисъл.

Не случайно в Библията е казано:

„Шест дни работи, а седмия почивай.“

Това не е просто религиозна повеля. Това е напомняне, че човекът не е създаден само за труд. Почивката не е мързел, а връщане към себе си. Без нея душата изсъхва.

Може би затова хората казват:

„Отивам да поживея.“

Те не говорят за лукс или пари. Говорят за онези редки мигове, когато човек отново усеща, че е жив.

И тогава остава най-важният въпрос:
След като толкова малка част от времето си истински живеем – как използваме тези мигове?

Христо Кенаров

БЛОГ

Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️

Едно време, баба казваше:🍩💄
,,Когато се събудиш, първата ти работа е, преди да сложиш тенджерите на котлона, да се нагласиш, та като стане мъжът ти, да не те види като чума!”
(каквото и да значи това😂)
Сега, стоя пред огледалото, откъдето ме гледа една Медуза- Горгона,
с коси във всички посоки все едно ловят wi-fi 😂, едно залепнало очо и се чудя, как бе аджаба във филмите се събуждат все едно излязли от салон за красота?💄👠👒

8.30. Включвам пресата.
Влизам за сутрешен душ, епилирам всички възможни части, даже ми се иска понякога и главата да си мина, заради тая коса.

Излизам.
Минавам набързо през кухнята и слагам в нинджата един боб …
Започвам да се ,,нагласям”.
Коса, екстеЙшъни, грим, мигли, лепя паднали нокти..👠💄💋💥💅
Обличам се.
Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️
,,Винаги ходи с хубаво бельо!”
Не съм ви казвала, но имам някаква параноя да не би нещо да ми се случи (пази Боже) на улицата и някой красив доктор да ми види разнищените гащи.
Пък 😉😉😭 и други ,,неща” могат да ме срещнат, знае ли човек?
Та затуй, ходете винаги епилирани и с хубаво бельо!💃💃
Опъвам жартиери, напъхвам се в една рокля, обувки на ток, Шанел 5 и грабвам торбата с боклук.
Пред асансьора се сблъсквам с комшията и жена му.
,,Охо! На бизнес среща ли?”
,,Нее, ще изхвърлям боклука.”
,,А? Значи после ще излизаш?” казва тя.
,,Нее. После ще готвя боб.”
Е тук вече и двамата са в ступор.😂😂💥
Тя може и да е припаднала, ма аз не се обръщам.
Дама съм и какво става зад гърба ми, не ме интересува.
Вървя към контейнера и БЛАГОДАРЯ НА БАБА.
Ако не бях се оправила, щях да докарам уплах на хорицата.
Прибирам се и си правя кафе.
Това е моето време, ще си го изпия с кеф и на спокойствие, даже ще погледна и ПРОМОЦИИТЕ.
Бобът ще е готов.
Да жЮвеят мултикукърите!
У дома ухае на боб и Шанел!