ПАРИ

СКАНДАЛ: ГЕРБ пръсна 1,2 млрд. лв. за битката с вируса – 400 млн. предизборно отидоха за чиновниците, а народът гладува!

може да достигне половин милиард лева до края на 2020.

Информационната система на БРРД за следене на коронасубсидиите съдържа до момента данни за близо 1,2 милиарда лева помощи за справяне с коронакризата. Резултатите са представени в търсачка, в която може да се търси по име, ЕИК на фирма, програма за подпомагане, дейност на фирмата, собственици и други критерии, пише bird.bg.

Резултати на база данните до 10.12.2020 включително.

Антикризисните мерки за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 получават 68% неодобрение от бизнеса, съобщава Българската Стопанска Камара на 1 декември 2020 г. Всички показатели са на червено: 71% от декларират, че състоянието на фирмата им се е влошило (спрямо 25% миналата година); 66% не са използвали програмата “60/40”, 85% не са използвали помощта за запазване на работни места в транспорта и туризма; 89% не са се обърнали за помощ за туроператори и туристически агенции, 98% не използват безвъзмездната помощ (3-450 000 лв.) за малки и средни компании в транспорта, 65% не са потърсили помощта (3-10 хил лв) за микро- и малки предприятия, 89% не са използвали безвъзмездна помощ (30-150 хил лв.) за средни предприятия, 90% изобщо не са потърсили оборотните кредити на ББР, над 90% до 99% не са се възползвали от микрокредити, оборотно или друго финансиране.

Унищожителната оценка на бизнеса и БСК за мерките на правителството цяла седмица беше цитирана и обсъждана в деловите и общопрофилни медии

“Къде, по дяволите, са парите?”

Пита в заглавие на свой анализ Капитал на 4 декември 2020, а дни по-рано, в публикация “Новите” пари за бизнеса се оказаха препакетирани стари”, разобличава неверните твърдения на икономическия министър. „Бизнесът: Трябва ни подкрепа сега, не предизборен и подкупен рог на изобилието” – цитирхме призивът на предприемачите. В понеделник, на 7 декември 2020, по време на посещение в Цалапица, в една от фирмите възползвала се от мярката 60/40, премиерът отговори задочно:

“Над 1 милиард и 100 милиона лева даде държавата чрез антикризисните мерки от март досега, за да подпомага малките, микро, средните и другите предприятия.” Бойко Борисов на 7 декември 2020, цитиран от Пресцентъра на МС.

Така ли е в действителност?

Анализът на данните обаче показва друго. Близо 350 милиона лева или около 1/3 от всички отпуснати до момента средства за преодоляване на последствия от пандемията COVID-19 отиват в държавни и общински фирми, министерства и агенции. Общо 17 публични предприятия, контролирани от Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) към МС, са сред бенефициарите на значителни суми.

Най-яркият пример за най-голям бенефициар е държавното предприятие “Мини Марица-изток” ЕАД, заедно с клоновете му – рудниците, което както отбелязва Капитал, е на загуба дори и след получените десетки милиони коронасубсидии. Друго голямо публично предприятие с лъвски пай от коронасубсидиите е “Български пощи” ЕАД.

Най-големият бенефициар до момента е Министерството на здравеопазването с над 280 млн. лв. коронасубсидии по три процедури и те не бива да се разглеждат като „икономически” мерки за подпомагане на бизнеса. Първата, „Борба с COVID 19“ по оперативна програма „Региони в растеж”, е за 40.4 млн. лв. с 85% еврофинансиране. Другите две са с идентични наименования „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID-19”, и двете по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, като едната е за 60 млн. лв. с 85% еврофинансиране, а другата е за 180 млн. лв., но вече със 100% еврофинансиране.

Значителна част от тези средства би следвало да е предвидена за допълнителни възнаграждения на медиците на първа линия, но колко реално са изплатени, за кои периоди и на какъв брой работещи на първа линия, все още не е отчетено, като се изключат спорадични съобщения както за плащания, така и за административни неуредици и неплащане.

Десетки общински предприятия също са сред бенефициарите, като в таблицата е представена обобщената информация за общините с най-много коронасубсидии.

Столична община държи първенстввото с “Метрополитен”, “Център за Градска Мобилност”, “Столичен Автотранспорт“, “Столичен Електротранспорт” и др.

“Бургасбус” допринася за почти цялата сума на коронасубсидиите в община Бургас. “Пътнически Превози” в Сливен отрежда третото място на града сред общините. В Стара Загора, Русе, Габрово и Плевен отново заслугата е на общинските транспортни фирми.

➡️ Стани ни приятел във facebook и препоръчай на своите приятели

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.