ПАРИ

Мята пачки за последно: Баце похарчи 500 млн. лв. само за няколко часа (хунтата демонстрира предизборна щедрост)

Бойко Борисов мята пачки за последно – само за броени часове лидерът на хунтата ГЕРБ пръсна 500 млн. лв. в нагла демонстрация на предизборна щедрост, разкри репортер.

Изливането на държавни пари за безумен пиар на гърба на данъкоплатците стана с похарчването на близо половин милиард лева, които отиват за допълнителни разходи на министерства, агенции, държавни дружества и общини.

Разписаните от правителството огромни извънредните харчове в края на годината са очаквани, след като през цялата година бюджетът беше на излишък и едва в края на ноември излезе на малък дефицит от 183 млн. лв., предаде и в. „Сега”.

Освен това само преди месец бюджетът претърпя поредна актуализация заради коронакризата, с която разходите бяха увеличени, а дефицитът скочи от 3.5 млрд. на 5.2 млрд. лв. Така за декември кабинетът вероятно ще похарчи близо 10 млрд. лв., ако наистина спази заложения дефицит.

По-голямата част от допълнителните трансфери обаче изобщо не са свързани с овладяване на COVID пандемията и борбата с последиците от нея.

Прави впечатление, че пари се раздават за бонуси на полицаи – 23 млн. лв., за неспешни общински проекти, за ремонти на храмове, улици и ВиК мрежи и за всякакви демонстрации на предизборна щедрост от страна на властта.

Близо 264 млн. лв. ще бъдат раздадени на общините в България за финансиране на различни инфраструктурни проекти – реконструкция и ремонт на улична мрежа и общински пътища, на водопроводи, за строителство на спортни и детски площадки, ремонти на градски центрове, детски градини, читалища и училища.Още по обяд областни управители на ГЕРБ започнаха да се хвалят пред местните медии и да изказват благодарности към правителството за отпуснатите средства към общините.

Допълнителни 61 млн. лв. ще получи Националната здравноосигурителна каса – за компенсиране на неизпълнените приходите за 2020 г. и да може да се разплати за медицински дейности. Извънредни трансфери са предвидени и за болници.

Държавата ще увеличи с близо 1 милион лева акционерното си участие в „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ – София. С тях ще бъде закупена медицинска апаратура за Клиниката по кардиология. С 490 000 лв. ще бъде величен и капитала на „Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Тота Венкова” в Габрово.

Както стана известно по-рано днес, близо 65 млн. лв. допълнително се дават за образование. От тях 16,9 млн. лв. ще получат училищата заради извънредната обстановка около коронавируса. С парите ще се купуват дезинфектанти, пречистватели за въздух, лаптопи за бедните ученици. Ще се подпомогнат и 42 центъра за специална образователна подкрепа.

Други 14,5 млн. лв. се дават за изпълнението на осем научни програми, а 33 млн. се дават за дейности от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Отпускането на пари по тези инструменти се представя като извънреден жест на фона на остро противопоставяне на БАН срещу отказа на кабинета да гарантира съизмерими основни заплати на младите учени с тези в университетите.

Допълнителни 21 млн. лв. са отпуснати на Министерството на отбраната за осигуряване на първото авансово плащане по договора с ,,FR.Liirssen Werft GmbH & Co. KG” за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС.

С пари от централния бюджет с 12.5 млн. лв. се увеличава бюджета на съдебната власт – с тях се осигуряват „необходимите средства за покриване на неизпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт за 2020 г.“

Кабинетът одобри и увеличение със 7 млн. лв. на разходите на Министерството на транспорта, за да финансира обществена поръчка, възложена през 2020 г. от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Поръчката е за отпечатване и доставка на документи при периодичните прегледи на техническата изправност на пътните превозни средства и осигуряване на тестовете за теоретичните изпити, провеждани от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Икономическото ведомство също получава извънредно 2.4 млн. лв.. за да покрие недостига от средства за подкрепа на дружествата, сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите.

8,1 млн. лв. се осигуряват по бюджета на МРРБ за подобряване на водоснабдителна инфраструктура в общините Севлиево и Габрово.

Други 2,5 млн. лв. отиват за ремонти, реставрация и доизграждане на храмове в страната. Средствата са определени за реставрационни дейности в Бачковския и Троянския манастир, за ремонт на манастира „Св. Йоан Кръстител“ в с. Жабляно, общ. Земен, за храма „Св. Петка“ в Русе, за църквата „Свети Дух“ в с. Бенковски в общ. Кирково.

Финансова помощ за ремонтни дейности се предоставя и за сградата на Софийската митрополия, за сградата на Старата митрополия в Ловеч, за укрепване на столичния храм „Св. Ап. Андрей Първозваний“ и за продължаване на строителството на църквите в София – „Св. Стефан“ в Южния парк и „Св. Благовещение“ в кв. „Дружба“2.

Допълнителни разходи от 22.2 млн. лева от резерва се насочват разплащане на дейности за намаляване на риска от бедствия, възстановяване на разходи за проведени спасителни и неотложни работи при овладяване на бедствени положения и за възстановяване на инфраструктурни обекти. Не е ясно кои са конкретните обекти, към които ще бъдат насочени парите.

➡️ Стани ни приятел във facebook и препоръчай на своите приятели

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.