БЪЛГАРИЯ
Конституционната измама на ГЕРБ тръгна внезапно и приключи така
Три месеца партията разиграва цялата страна с тази измишльотина и сега въпросът е колко ще й струва това на изборите
Преди три месеца премиерът Бойко Борисов обяви пред нацията, че е дошло време да “рестартираме държавата и демокрацията”. И очерта пътя – изработване на нова конституция, дебати между граждани, учени и политици, и избори за Велико Народно събрание (ВНС), което да удовлетвори “дълбокото желание за промяна”. За да подслади идеята, обеща онова, което бунтуващите се граждани искаха най-много – тръгне ли се към смяна на модела, ще подаде оставка.
Сега, в края на ноември, е пределно ясно, че
“рестартът” беше пълна лъжа
От ГЕРБ не се постараха да положат и най-малко усилие да прикрият, че става въпрос за уловка, която целеше да уталожи временно политическите страсти, докато наближат редовните избори. Ето, уж новата конституция се оказа почти 100 процента преписана от старата. Обществени обсъждания нямаше – управляващите не си дадоха зор дори една кръгла маса да направят. В парламента конституционният проект не мръдна и на йота. Накрая герберите изведнъж вкараха предложението за избори за ВНС в пленарната зала – ей така, от днес за утре, все едно се присетиха за някаква досадна дреболия, която трябва набързо да се разкара. И премиерската историйка за “голямата промяна” приключи също така внезапно, както и започна.
Разбира се, управляващите ще кажат – ама, как така? Ние направихме, каквото зависеше от нас, но БСП не иска рестарта, ДПС – също. Какво да направим? За поддръжниците на ГЕРБ подобно оправдание вероятно ще бъде достатъчно. За всички обаче, които са си направили труда да проследят кратката и печална история на конституционния експеримент от 2020 г.,
това е поредната гола лъжа
Откъде да започнем? Да речем от проекта на конституцията. При публикуването му той предизвика не любопитство, а раздразнение. Толкова приличаше на действащия основен закон, че беше невероятно трудно (и досадно) да се търси из него какво всъщност го отличава. Борисов постави на първо място съкращаването на депутатите от 240 на 120 души. Добре, това всички го искат, но защо на 120? Защо не на 180 или 100, или 60? Предложеното число беше хубаво, кръгло – и тотално неаргументирано. Ясно беше, че няма конституционалист, който би си рискувал репутацията като застане зад подобно предложение без много солидна мотивировка (освен може би депутатът от ГЕРБ Георги Марков). Въобще липсата на подробна, дълбока обосновка пронизваше целия проект. Това оставяше впечатлението, че зад него прозира мисълта: дайте да кажем нещо на народа, все едно какво, колкото да го залъжем, пък нали така и така нищо няма да се приеме.
Че управляващите
не гледат сериозно на конституционния проект
се видя, когато се създаде временната комисия, която трябваше да го разгледа, допълни и предложи на пленарната зала. Първо, никому не хрумна, че трябва да се направи предварително допитване до Конституционния съд (КС) – може ли въобще комисията да работи по внесения от правителството проект и да прави промени по него. Така се стигна до конфузния за управляващите момент, в който президентът Румен Радев внесе точно такова питане до КС. Държавният глава се беше усетил, че това е подходящ повод да натрие носа на своите противници. И най-вероятно ще излезе прав – нищо, че всичко вече приключи.
Второ, герберите напълно лишиха от политическа легитимност комисията, когато приеха в заседанията й да участват само 10 души – техни депутати, представители на партньорите им от „Обединени патриоти” и фалшивата опозиция в лицето на „Воля”, както и изгоненият от парламентарнтата група на „БСП за България” Спас Панчев. В момента, в който стана ясно, че БСП и ДПС няма да влязат в комисията, управляващите трябваше да се откажат от създаването й. Но нали всичко беше проформа – така че какво значение имаше за ГЕРБ дали членовете на комисията ще бъдат десет или един? Че никой няма да се занимава реално с конституционно строителство, стана очевидно и от подбрания състав – едва половината имаха някакво юридическо образование. Вероятно заради това управляващите решиха да създадат обществен съвет към комисията, в който да привлекат признати авторитети в областта. За този съвет се говори само веднъж (на единственото заседание) и нито дума не се издума повече. Изглежда юристите с качества и реноме не желаеха да имат нищо общо с плитката политическа игра на герберите.
И за капак на всичко самата комисия нищо не свърши.
А, пардон, прие правила, по които да работи. Това сега изглежда като шега, като се вземе предвид, че проведе само едно заседание, на което гласува въпросните правила. И тъй като не работи, накрая нямаше и доклад, който да представи в пленарната зала. Най-вероятно тази феноменална липса на активност се корени в питането на Румен Радев до КС. На управляващите просто не им се рискува да се изложат пред цяла България, като приемат официален документ – какъвто би бил докладът, а след това конституционалстите да им кажат: извинявайте, но цялата ви комисия поначало е противоконституционна.
И така – било поради ленивост или политически съображения, управляващите пропиляха близо два месеца парламентарно време, без да покажат никакъв резултат. За какво им трябваше да се напъват и в пленарната зала, където беше ясно, че предложението да се проведат избори за ВНС няма да има, след като БСП и ДПС оставаха твърдо против. Така, за час и нещо, невероятно дълбоката и сложна тема за конституционната реформа беше скоростно претупана – за задоволство на управляващите, които опазиха правителството и се приближиха до изборите с два месеца.
Остава въпросът – ще оставим ли ГЕРБ да се отърве без последствия от измамата, която сътвори? Три месеца разиграваха цяла България с конституционната измишльотина. Междувременно прескочиха най-критичния от политическа гледна точка момент в протестите срещу правителството. Наказание трябва да има. И то трябва да бъде наложено на изборите, пред урните, от българските гласоподаватели.
Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








