АНАЛИЗИ

ИЗБОРНИЯТ СКАНДАЛ МОЖЕ ДА НАЧЕРТАЕ НОВА ПОЛИТИЧЕСКА МОЗАЙКА В САЩ

Броенето на изборните резултати в САЩ лека-полека започва да се канализира – т.е. след огромните обществени скандали в редица щати никой вече не рискува да предизвиква нови. Разбира се, предизборният щаб на Тръмп няма да се откаже от съдебно оспорване на някои резултати, за което според мен в някои случаи има основания.
.
Да видим ситуацията в момента.
Броенето на бюлетините досега не е приключило в нито един щат! В нито един, вкл. и спорните 7 щата!
За пореден път ще повторя – онова, което се обявява като данни са прогнозни резултати на медии и социологически агенции. Официални данни ще се обявят, едва след като броенето приключи.
.
Независимо от това в редица щати предизвестеният победител не се оспорва нито от едната, нито от другата страна. Не се оспорва – поне засега, макар че в редица от тях процентът на преброените гласове е значително по-нисък от близо 100% в
спорните щати.
.
Посочвам само онези щати, в които не са преброени дори и 90% от гласовете, но победителят се счита за ясен.
Победител Байдън
1. Ню Йорк – 84%
2. Ню Джърси – 78%
3. Мериленд – 70%
4. Илинойс – 89%
5. Калифорния – 77%
6. Окръг Вашингтон – 80%
.
Победител Тръмп
1. Мисисипи -86%
2. Юта – 88%
3. Калифорния – 77%
4. Охайо – почти докоснало 90%
.
Така, че да се твърди кой колко гласове е получил, засега е манипулация заради неприкритите партийни пристрастия на социолози и медии. Броенето не приключило и няма обявени официални резултати. Още повече, че в някои щати вече е решено да има повторно броене (Уисконсин, Джорджия)
.
ИСТИНАТА И ПАРТИЙНИ ИНТЕРЕСИ
.
А сега да видим обвиненията в истински манипулации.
Започвам с един дребен, но многозначителен факт.
С лицето Мат Брейнард.
.
Мат Брейнард е работил като политически консултант по кандидатурата за президент на Доналд Тръмп през 2016 г.. Дори е заслужил много ласкав туит лично от самия Доналд Тръмп.
Той написа в Twitter, че разполага с данни за невалидни бюлетини и списъци на фалшиви гласоподаватели в спорните щати и иска да ги сравни с базите данни за социално осигуряване и промяна на адреса, за да идентифицира незаконните гласувания.
.
Брейнард се оплака, че не е успял да осигури финансиране за своите изследвания, които е поискал.
От кого?
Внимание – от кампанията за преизбиране на Тръмп, от Републиканската партия!
А на фона на обвиненията им за нередовност на изборите, те би трябвало да се втурнат с разтворени обятия към него…
Да, ама не.
.
Сайтът за набиране на средства GoFundMe свали неговата страница, след като той потърси дарения от хората, за да разследва твърденията за измама с гласове. Основанието – нарушавало правилата на сайта, понеже било „разпространение на подвеждаща информация за изборите и затова страницата е премахната”.
Брейнард каза, че е успял да събере 220 000 $, преди да го блокират. Той няма достъп до парите, понеже сайтът не ги е превел и щял да ги върне на дарителите. В отговор Брейнард каза, че вече е създал нова страница на различна платформа за набиране на средства.
.
Защо се спирам на този случай като показателен. Защото той подсказва, че и двете партии, и двамата кандидати имат кръвен интерес споровете да не излязат от партийната рамка и контрол, да бъдат подложени на истински преглед от обществото. А това наистина мирише!
.
Другият, но вече значим, съществен факт го изтъкнах в предишен пост с посочени данни – при активност от две-трети в националното гласуване (изчисляват я на 66%) в един от спорните щати – Уисконсин, активността е почти 100%. Там кандидатите спорят за няколко десетки хиляди гласа, в щата ще има второ броене на бюлетините…
Но не ми е известно никой от двата щаба да е повдигнал официално проблема за нереално високата активност. Феноменът предполага всякакви отговори, вкл. и този за пологоловна манипулация, извършена и от двете страни на барикадата.
.
Факт е, че елитите на двете партии се държат като идиоти – сякаш публично презират „широките народни маси” (съвсем умишлено използвам този термин на комунизма).
Защо се държат като идиоти според мен?
Има близо 70 млн. избиратели, които са се отказали да гласуват, т.е. не са се припознали в нито един от кандидатите и партиите. Но това не означава, че не проявяват интерес какво се случва и не са обществено активни. Понеже в условията на много остро политическо противопоставяне, на ширеща се епидемия със стотици хиляди мъртви и вследствие на това на много тежки проблеми с икономиката социологическото и политологическо понятие и американско явление „мълчаливо общество” въобще не работи.
.
Точно обратното – една част от американското общество е станала много критична към политиките и именно затова сега въпреки обстоятелствата не е гласувала. При това предполагам, че значима част от тези почти 70 милиона не са от „партията на мълчаливото общество”, а от симпатизантите и електоратите и на двете партии, което косвено се вижда по изненадите в екзитполовете за черните, за испанскоговорящите в редица щати.
.
Фактът е, че именно пасивните вдигнаха сега масовостта на вота до неподозирани висоти. И е факт, че именно немалка част твърд електорат и тясна периферия на двете партии не гласуват.
Това се вижда при сравняване на гласовете в различните видове избори – за сенатори, представители, губернатори…

Случващото се сега по изборите и онова, което ще се случва, ще засили разочарованието в тези “широки партийни маси”.
То е сериозно основание за възникване на силно обществено движение или дори нова партия, която коренно ще промени политическият пейзаж в САЩ.
Та затова считам, че сегашните партийни елити се държат така, сякаш са идиоти. Борейки се да спечелят битката на всяка цена, те са път да изгубят война, която дори не подозират, че е зачената, че вече е започнала с далеч по-мащабни електорални измерения, отколкото е имало в близката американска история.
.
КОНКРЕТНИТЕ ОБВИНЕНИЯ В ИЗМАМИ
.
Изборните измами са много редки в САЩ.
Процентът е по-малък от 0,0009 според проучване от 2017 г. на Центъра за правосъдие в Бренан. (т. е. под една десетохилядна – за сегашните избори би трябвало да става дума за около 15 000 измамни бюлетини)
.
Но ако тези измамни бюлетини са концентрирани в няколко ключови щата, които решават изхода от надпреварата и където разликата е по няколко хиляди гласа, картината рязко се променя, нали? При това никога досега не е имало такова остро противопоставяне в обществото и такива мащаби на изкривяване на обективността на информацията. Допустимо е този иначе мизерен дял да е нараснал.
.
*****Гласуването по пощата ********
.
В миналото самият президент Тръмп е гласувал по пощата, понеже живее извън щата, в който е регистриран – Флорида.
Ето обаче онова, което не се знае у нас.
Тръмп прави разлика между различните начини на гласуване по пощата. Става дума за критика към практиката някои щати автоматично изпращат бюлетини до всички регистрирани избиратели.
Орегон и Юта направиха това успешно на предишни избори. Сега регистрираните гласоподаватели в девет щата (плюс Вашингтон) автоматично получават бюлетини по пощата, без да се налага да ги искат. Пет от тях въведоха тази мярка поради пандемията на коронавируса. Аз лично я считам за резонна.
.
Проблемът е най-вече в друг фактор – до колко дни след изборният ден се допуска броене на такива закъсняло пристигнали бюлетини. Тръмп настоява последният ден да е 3 ноември. Има щати (Джорджия, Аризона), в които това е прието. 22 щата допускат да се брои пристигналото по пощата след изборния ден, като срокът в повечето от тях до вчера (петък).

Приемам хипотеза – гласувам по пощата на 3 ноември, защото се пазя покрай епидемията. При условието на Тръмп моят глас не се зачита, лишен съм от него, понеже няма как да пристигне за броене в деня на изборите. Другата, обратна страна на медала обаче е, че не е резонно тази процедура да се точи дори до седмица или дори 12 дни след изборния ден, което също е факт в някои щати. Такъв срок наистина създава възможности за фалшификации.
.
Авторитетната организация Project Veritas пусна видеозапис на пощенски служинел от Уисконсин, който свидетелства, че в е бил принуден от началниците си в деня след изборите да слага пощенско клеймо от 3 ноември, т.е. все едно са подадени в срок, и да изпраща с експресна пратка хиляди бюлетини за Байдън до избирателната комисия. Те са подавани дори и от името на отдавна умрели хора, както е безспорно доказано, макар че посочените случаи са единични. При това профсъюзът на пощенските работници категорично е заел страната на Байдън още преди изборите, призовавайки членовете си да гласуват за него.
.
Жалко е за американската демокрация, че има неприкрито партийно пристрастие, вкл. проявено и от съда. Защото Върховният съд в Пенсилвания прие, че пликове с бюлетини не само с нечетливо пощенско клеймо, но дори и без наличие на такова, се броят и зачитат като валидни!
.
*** Изборната администрация е в ръцете на демократите….
.
В Джорджия губернаторът и двете камари на законодателния орган са контролирани от републиканците.
Държавният секретар, който отговаря за администрирането на изборите, е Брад Рафенспергер, който е републиканец.
Ето туит от 2018 г., в който Доналд Тръмп го подкрепя.
„Брад Рафенспергер ще бъде фантастичен държавен секретар на Джордия – ще работи в тясно сътрудничество с @BrianKempGA . Наистина е важно да излезете и да гласувате за Брад” .
– Доналд Дж. Тръмп (@realDonaldTrump) 26 ноември 2018 г.
В Уисконсин ситуацията е подобна. И в двата щата тези републиканци отрекоха твърденията на Тръмп.
.
На щатско равнище Тръмп въобще не е прав.
На равнище отделни избирателни окръзи и градски изборни администрации там, където ще се реши съдбата от двубоя, обаче в повечето случаи е прав, че тези администрации са на демократите.
Но предположението му, че партийни държавни администрации манипулират резултатите, макар и адресирано към демократите, реално и на практика удря и по двете партии и по същество компрометира целият изборен процес. Може би затова редица видни републиканци незабавно се разграничиха от позицията на Тръмп.
.
Такива обвинения като тези на Тръмп трябва да бъдат подкрепени със солидни доказателства от една страна, каквито засега не са представени, а от друга – да се адресират само към конкретни администрации и без никакви намеци за партийната им принадлежност. Поляризацията е толкова силна, че не е в интерес на когото и да било да я дозасилва, ако се кани да управлява САЩ, без да се сблъска с много мащабни и продължителни граждански размирици.
.
**** Наблюдателите****
.
Президентът Тръмп се оплака, че негови наблюдатели не се допускат при преброяването на резултатите.
Има ли такива потвърдени, реални факти. Да, има – засега в Детройт и Филаделфия.
От Филаделфия се разпространи видео, на което се вижда, че такъв републикански наблюдател на анкета е отблъснат от избирателна секция. Обяснението беше, че това се е дължало на объркване около правилата и по-късно той беше допуснат.
Държавният секретар в Пенсилвания Кати Буквар каза: “Всеки кандидат и всяка политическа партия имат право да имат упълномощен представител в стаята, който наблюдава процеса. Някои юрисдикции също предават на живо, така че можете буквално да наблюдавате процеса им на преброяване.”
Но свястно обяснение за фиксираните случаи на такова недопускане не беше дадено.

В някои секции в Детройт също не бяха допуснати наблюдатели на републиканците с обяснения за „свръхкапацитет” на присъстващите, който нарушавал карантинните мерки. Оставям обяснението без коментар.
.
Освен това има неоспорени видеозаписи как се затъмняват стъклата на избирателните помещения, за да не се вижда какво става вътре.
По този повод главният адвокат на град Детройт, Лорънс Гарсия, заяви в изявление: “Някои – но не всички – прозорци бяха покрити, тъй като преброителите и наблюдателите, разположени точно в тези прозорци, изразиха загриженост относно хората извън центъра, които ги снимат, снимат и тяхната работа.” И така им пречели.
.
Истината е, че не става дума за единични случаи в тези и някои др. градове, а нелепите обяснения около тях от официални лица и продемократските медии по всичко показват, че май Тръмп ще се окаже напълно прав.
.
РАВНОСМЕТКАТА
.
Личното ми мнение: сегашните избори са отстъпление от демократичните процедури в САЩ. Дано то да не се повтори отново.
Прогноза за победителя в тази пропагандна, изборна и съдебна мъгла вече е глупаво и тъпо да се дава.
Както посочих в пост, че за всеобща изненада електоралният кръг около Републиканската партия по редица белези и факти изглежда не е подкрепил изцяло и според очакванията Доналд Тръмп, вкл. и част от твърдия електорат в средната класа и сред най-богатите. Същия феномен вече се забеляза и при демократите. Това е реалното обяснение за толкова оспорваната борба в цели седем щата, вкл. и уж “сигурни”, което абсолютно никой, вкл. и аз не очаквах.
Единственото обяснение е ситуацията с пандемията, която влоши и ситуацията с икономиката.
.
Тъпо и глупаво е да се дава прогноза, понеже дори и освирепелите в подкрепата си за Байдън национални телевизии и медии се усетиха, че са отишли много далеч в пристрастията си. Днес те отказаха да излъчат словото на Джо Байдън както беше замислено – като „Реч на победата”. Наложи се то да бъде преработено с широко използване на „ще”и „когато” победим, за да бъде отразено от медиите.
.
ЗАЩО ОНОВА ТАМ Е ВАЖНО И ТУК, В БЪЛГАРИЯ
.
Двете партии и двамата кандидати имат коренно противоположни възгледи за въНшната политика на САЩ, за нейните приоритети и цели, с напълно различни икономически визии са и няма начин как това да не се отрази не само по света, но и в ЕС и у нас. Ясно е защо и в какви мащабни политически, финансови и икономически измерения.
.
Но аз ще посоча друго – например в зависимост от победата там според мен ще зависи и успехът или неуспехът на партиите на изборите у нас, дори и на тази на Цветанов (дори сегашните щатски избори са цвете в сравнение с помията на родните манипулации и фалшификации) Защото тук, в България винаги услужливо се навеждат по вятъра.

АНАЛИЗИ

Тарифната война на Тръмп. Краят на Бретън-Уудския порядък?

На пръв поглед икономическата политика на Доналд Тръмп изглежда хаотична: той налага мита, след което ги премахва, всявайки объркване на пазарите. Някои страни се готвят за конфронтация, докато други, като тези в региона на Югоизточна Азия, стоически приемат решението за даденост и са решени да преговарят.

В течение на няколко търговски сесии инвеститорите загубиха над 6 трилиона долара. Приятелите на Тръмп, както самият той призна, са спечелили пари. Зад цялата тази суматоха обаче стои ясен план.

Ключова фигура в екипа на Тръмп е Стивън Миран, водещ икономически съветник, който предложи радикална промяна на световната търговска система. Неговите идеи вече са наречени „Споразумението Мар-а-Лаго“ – на името на резиденцията на Тръмп, където се оформят контурите на новия икономически световен ред.

Назначаването на Стивън Миран за председател на Съвета на икономическите съветници на Белия дом наистина може да сигнализира за големи промени в световната икономическа архитектура. Неговите идеи, описани в „Ръководство за потребителя за възстановяване на глобалната търговска система“, сочат желанието на администрацията на Тръмп да преразгледа Бретън-Уудския ред след 1944 г.

Създадена през 1944 г., системата се основаваше на долара като световна резервна валута, обвързана със златото (до 1971 г.), и институции като МВФ и Световната банка.

Миран, въз основа на своята работа, предлага по-децентрализиран модел, при който САЩ биха могли да се насочат към двустранни или регионални търговски споразумения вместо към многостранни структури.

Споразумението Мар-а-Лаго“ все още е неофициално наименование, но то отразява стремежа на Тръмп към персонализирана дипломация и преговори извън традиционните институции (напр. Г-7, СТО).

Тръмп наистина мрази международните институции и постепенно подготвя света за това САЩ да преговарят директно с всяка конкретна държава, заобикаляйки наднационалните институции. Разбира се, с акцент върху протекционизма и националните интереси на САЩ.

Като се има предвид, че на практика всяка държава в света е поотделно по-слаба от Съединените щати, позицията на Тръмп не изглежда чак толкова антихегемонистична. Тръмп всъщност отново се движи към хегемония, но по по-различен път.

Защо САЩ променят правилата на играта? Миран твърди, че Америка е прекарала десетилетия във финансиране на две „обществени блага“ за света: военната отбрана и долара като резервна валута. Първото се отнася до глобалната сигурност, която се осигурява от НАТО и американските бази по целия свят. А доларът е основата на цялата международна търговия.

Но ако преди, чрез военна сила и финанси, Съединените щати бяха хегемон в света и американците бяха доволни от тази позиция, сега интелектуалците около Тръмп в крайна сметка решиха, че това бреме е твърде тежко за Съединените щати.

Военните разходи струват на Съединените щати почти трилион (!) долара, или по-точно 895 милиарда годишно. Когато избирателят в САЩ види тази сума, той се чувства неспокоен и иска да намали малко ролята на САЩ в света. Доминацията на долара, от която други държави уж искат да се отърват от време на време, но в действителност не е нищо повече от политическа реторика, от своя страна убива конкурентоспособността на американските стоки. Тръмп вече заяви, че САЩ са загубили 90 000 завода и 5 милиона работни места.

Засега в администрацията на Тръмп няма единодушие относно това какъв трябва да бъде доларът в новите условия – слаб или силен. По-слабият долар би могъл да помогне на американските производители и да намали търговския дефицит. Силният долар от своя страна, запазва статута си на резервна валута, но затруднява конкурентоспособността на американските стоки. Миран вероятно ще се насочи към гъвкава политика, при която валутният курс на долара ще бъде инструмент за натиск в търговските преговори.

Сега Вашингтон изисква светът да плати за тези ползи – или с пари, или с отстъпки. Оттук идват и внезапните решения за тарифите.

Миран предлага следните варианти за другите държави:

преди всичко, да се приемат американските тарифи без ответни мерки – тогава САЩ ще получат допълнителни приходи;

пазарите трябва да бъдат отворени за американски стоки – намаляване на търговския дефицит;

необходимо е също така да се увеличат военните разходи на другите страни чрез закупуване на оръжия от Съединените щати;

да се инвестира в американската индустрия – да строят фабрики в Щатите.

Икономистите като цяло считат тарифите за вредни, вярвайки, че търговските дефицити трябва да бъдат коригирани чрез по-слаб долар. Но през последните 50 години дефицитът само нараства, а доларът се укрепва – всичко това благодарение на статута му на световна резервна валута.

Опитът вече показва, че митата всъщност могат да бъдат от полза за Съединените щати. Например, когато Тръмп наложи тарифи на Китай по време на първия си мандат, Пекин беше принуден да девалвира юана. От една страна, това намали покупателната способност на китайците, от друга страна, Съединените щати получиха допълнителни доходи, които използваха за намаляване на данъците.

Сега Тръмп отива по-далеч: митата не само трябва да напълнят бюджета, но и да върнат производството в Съединените щати, намалявайки зависимостта от Китай и лишавайки Китай от статута му на световна фабрика за всичко.

Как ще работи това, все още не е ясно. Може да се предположи, че САЩ поне частично ще успеят да си възвърнат ролята на индустриална сила, където наистина има собствени производствени мощности за създаване на машини, инструменти, джаджи и т.н.

Но недостатъкът е очевиден веднага – в САЩ, с техния стандарт на живот, не можеш да накараш хората да работят във фабрики с китайски заплати. Това означава, че производствените разходи ще бъдат по-високи, цените на стоките ще се повишат, което ще ускори инфлацията.

Повечето страни обаче възприемат исканията на Тръмп като изнудване. И тази позиция също изглежда оправдана. В края на краищата, не друг, а Съединените щати в продължение на десетилетия налагаха своята система на света – НАТО, МВФ, долар. След като наложиха тази система обаче, американците сега не желаят да плащат за нея и възнамеряват да принудят другите да плащат.

Но нито Китай, нито Европа, които бяха основните бенефициенти на предишната система, искат да плащат. Китай беше доста доволен от старата система, тъй като със своите човешки ресурси и западните технологии покриваше целия свят със своите стоки и за 3-4 десетилетия от бедна страна от третия свят, закачена за класовата борба и изграждането на социализъм, изгради истинска капиталистическа икономика, превръщайки се в световен индустриален локомотив, със своите милиардери, корпорации, международна експанзия на пазарите, оставяйки комунистическия етикет по-скоро като почит към миналото.

ЕС от своя страна, като цяло е загубил навика да харчи пари за отбрана, фокусирайки се преди всичко върху икономиката.

След 100 дни на поста на Тръмп, спокойно може да се каже, че неговата администрация ще продължи да се опитва да отслаби институции като НАТО, МВФ и др. Следователно, световната система е изправена пред период на турбуленция, през който глобалните актьори самостоятелно ще установяват контакти помежду си. Тази ситуация би могла да предизвика и сериозни политически катаклизми в Съединените щати, тъй като позициите на глобалистите са все още силни.

Ако републиканците загубят Конгреса на изборите през 2026 г., Тръмп ще трябва да отмени реформите, тъй като решенията му ще обърнат глобалисткото крило на републиканците срещу него.

Междувременно светът чака с нетърпение: ще се съгласят ли да платят другите страни за новия американски ред? Досега отговорът е по-скоро „не“.

Държавите ще се опитат с всички необходими средства да неутрализират ефектите от тарифите на Тръмп. Страните от Югоизточна Азия, например, могат да решат да отслабят валутите си, за да поддържат производството у дома.

Но във всеки случай, идеите на Тръмп-Миран биха могли да доведат до радикална трансформация на световната икономика – отказ от глобалните институции в полза на директните споразумения, увеличаване на ролята на националните валути в търговията и евентуално отслабване на долара като единствена доминираща резервна валута, което, между другото, вече наблюдаваме и в Русия.

Засега обаче това е по-скоро концепция, отколкото ясен план. Много ще зависи от това колко добре Тръмп ще може да консолидира екипа си и да преодолее съпротивата както в САЩ, така и от традиционните съюзници.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4

След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.

Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.

В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:

При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.

Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.

Съобщението завършва с думите:

Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.

Четири милиона отпускари

Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.

Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.

Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.

Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.

Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.

Как се казва “Крещатик” на корейски?

В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.

Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.

Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.

Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.

От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.

Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.

Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.

Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.

Какво от това?

И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.

Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.

Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер

КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?

Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.

Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.

„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.

Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.

„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.

Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.

Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.

Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.

Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.

Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).

В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.

Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.

Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.

Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.

Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.

Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.

Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.

И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.

Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.

В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.

Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.

Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.

Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.

В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.

Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.

Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.

Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.

В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.

Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.

От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.

Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.

В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.

Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.

Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.

КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.

Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.

#thesofiatimes #bulgaria #news