ВОЙНА

Пекин е готов да отхвърли американския държавен дълг и да пусне собствен печатен стан

The South China Morning Post (SCMP) разкри какви тактики може да използва Китай, ако Вашингтон продължи да обвинява китайците в разпространението на пандемията на коронавирус по цялата планета и в частност в САЩ. Като една от мерките, които се разглеждат във Вашингтон, медиите посочиха анулирането на част от американския дълг към Китай, оценен на 1,1 трилиона долара, т.е. обявяване от Америка на фалит по ценните книжа на хазната на САЩ. SCMP смята, че Пекин може драстично да намали огромни инвестиции в американски ценни книжа, въпреки многократните изявления на американски икономисти и политици, че САЩ няма да предприемат такава мярка.
Продажбата на огромен обем държавни облигации на САЩ от Китай може да има изключително негативно влияние върху пазара на ценни книжа в САЩ. Освен това в най-неподходящия момент, защото сега Вашингтон емитира нови облигации за финансиране на серия от програми за борба с пандемията и кризата. Става дума за нови емисии на облигации тази година на обща стойност над 4 трилиона долара.
Заплахата за SCMP не е нова и изглежда страшна, но според Zero Hedge (ZH) ситуацията на пазарите на ценни книжа в Америка сега коренно се променя не за по-добро за КНР. Освен това в Поднебесната, изглежда, все още не са разбрали това. Работата е там, че на Вашингтон сега не му трябва новите американски ценни книжа да се купуват нито от Китай, нито от когото и да е друг.
Изглежда, че всяко решение за фалит на част или целия публичен дълг към Пекин рязко ще намали доверието на инвеститорите в правителството на САЩ, ще доведе до повишаване на лихвите по ценните книжа и значително ще увеличи разходите за заеми както за Белия дом, така и за американските компании и потребители. Всичко това ще бъде много силен удар по вече отслабената от кризата и “затварянето” на американската икономика, която може да не се възстанови.
Не всичко обаче е толкова просто, колкото беше по времето, когато Федералният резерв се преструваше, че не провежда неограничена програма за количествено облекчаване, т.е. купуване на неограничени количества американски държавни облигации. Сега всичко се е променило: ФР купува за стотици милиарди долари на ценни книжа на САЩ всеки месец, а основната американска банка не се интересува как постъпва Поднебесната с американския публичен дълг, който купува в предишни години. За справка: ФР купи държавни облигации на стойност 2,5 трилиона долара през последния месец и половина! Това е повече от два пъти повече от държавния дълг на САЩ, който Пекин притежава и който може да използва като оръжие в икономическата, търговската и финансовата война срещу САЩ.
Това означава, че ако Пекин реши да „зареже“ държавните облигации на САЩ, ФР бързо ще ги купи до последния цент. Тази операция на китайската централна банка ще доведе до там, че лихвените проценти по дългосрочните държавни облигации на САЩ наистина ще се покачат, но за не повече от час-два и не всички облигации, а само дългосрочните.
„За каква глобална финансова катастрофа и срив на долара, американската икономика и финансовата система може да се говори, когато Китай продаде американски ценни книжа за 1,1 трилиона долара, ако общият дълг на САЩ сега надхвърли 25 трилиона долара! НА ФР се пада малко повече от една четвърт – 6,66 трилиона долара.
Освен това, ако КНР наистина „погребе“ американския долар, чийто дял на валутните резерви на Народната банка на Китай е 58%, Тръмп и Джеръм Пауъл биха били страшно доволни, защото ФР в немалка степен под натиска на президента през последните месеци се занимава именно с това.
В Китай спорове за китайското количествено облекчаване, тоест Китайската народна банка купува нови китайски ценни книжа, които могат да бъдат издадени в подкрепа на китайската икономика. За разлика от Америка и много развити страни, Пекин все още не е прибягнал до политиката на количествено облекчаване.
Каква икономическа политика на Средното кралство ще видим в близко бъдеще вероятно ще стане повече или по-малко ясно след пролетната сесия на китайския парламент, която ще започне поради коронавируса през втората половина на май, тоест почти три месеца по-късно от обичайната дата.
Разбира се, в Китай е забранено прякото финансиране от централната банка на правителството. Но, от друга страна, същата забрана съществува и в устава на друга голяма банка – ЕЦБ, но това не пречи на основната европейска банка да изкупува огромни обеми държавни облигации на проблемните страни от еврозоната.
Сега, според икономисти, от количествено облекчаване, тоест парично финансиране, Пекин се сдържа само заради заплахата от рязко увеличение на инфлацията. Всичко това обаче е страшно само на първия краткосрочен етап. След кратко време всичко ще се успокои. Междувременно всички или почти всички задачи, поставени от китайските власти, ще бъдат изпълнени. Така че началото на китайското количествено облекчаване е въпрос на близко бъдеще.
След като Народната банка на Китай започне да изкупува китайски държавни облигации, и четирите най-големи икономики в света: американската, китайската, европейската и японската, ще направят пряка печалба от държавния си дълг с надеждата да сринат валутите си пред конкурентите си. Но тогава ще дойде денят, когато нещо няма да издържи някъде и глобалната финансова система ще се срине с астрономическа скорост.

ВОЙНА

Пакистан: Индия планира военен удар в следващите 36 часа

Пакистанският министър на информацията заяви, че страната разполага с „достоверна информация“, че Индия възнамерява да нанесе военен удар в рамките на следващите 24 до 36 часа, пише BBC.

Коментарите на Атаула Тарар бяха направени, след като Индия обвини Пакистан, че подкрепя екстремистите, стоящи зад атаката в индийската част на Кашмир, при която загинаха 26 туристи миналата седмица. Исламабад отхвърля обвиненията.

Тарар заяви, че Индия възнамерява да използва атаката като „фалшив претекст“ за удар и че „всяка подобна военна авантюра от страна на Индия ще получи сигурен и решителен отговор“. BBC се е свързала с индийското външно министерство за коментар.

Атаката близо до туристическия град Пахалгам беше най-смъртоносната срещу цивилни в спорната територия през последните две десетилетия. И Индия, и Пакистан претендират за региона и са водили две войни за него. В последните дни войски от двете страни са си разменяли периодични изстрели с леко стрелково оръжие през границата.

Спекулира се дали Индия ще отговори с военни удари срещу Пакистан, както направи след смъртоносните атаки на бунтовници през 2016 и 2019 г.

Миналата седмица властите заявиха, че са провели обширни претърсвания в Кашмир, управляван от Индия, и са задържали над 1500 души за разпит. Оттогава са арестувани още хора, макар че броят им не е ясен. Властите са разрушили къщите на най-малко 10 предполагаеми бойци. Поне един от тях е бил свързан със заподозрян, посочен в стрелбата.

Кашмир, който Индия и Пакистан претендират изцяло, но управляват само частично, е гореща точка между двете ядрени сили от разделянето им през 1947 г. В индийската част на Кашмир от 1989 г. насам тече въоръжено въстание срещу индийското управление, като бунтовниците атакуват както силите за сигурност, така и цивилни граждани.

Индия не е посочила конкретна група, която подозира за нападението в Пахалгам, и все още не е ясно кой стои зад него. Малко известна група, наречена „Фронт на съпротивата“, която първоначално пое отговорност за стрелбата, издаде изявление, в което отрича участието си. Фронтът е свързан с пакистанската въоръжена група „Лашкар-е-Тайба“.

Индийската полиция назова трима от четиримата заподозрени за нападението. Според нея двама са пакистански граждани, а третият е местен жител от индийската част на Кашмир. Няма информация за четвъртия мъж.

Много от оцелелите твърдят, че нападателите са се насочвали специално към мъже от хиндуистката общност. Атаката предизвика широко обществено възмущение в Индия, като премиерът Нарендра Моди публично заяви, че страната ще преследва заподозрените „до края на света“ и че онези, които са планирали и извършили нападението, „ще бъдат наказани по начин, който не могат да си представят“.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ВОЙНА

Корейските бойни зверове тръгват към Киев … Путин „ошашави“ Лондон.

Вдигаме залозите! Пхенян направи официално изявление. Китай направи ход. Най-бруталният отговор на Путин „зашемети“ Лондон.

Снощи продължиха масираните бомбардировки по тила на украинските въоръжени сили, което, предвид събитията, които се развиват буквално паралелно, изглежда като включително разчистване на пространството преди пристигането на воините на Ким, които биха могли да започнат мащабна офанзива или да защитят границата. Съобщава се, че стотици хиляди севернокорейски войници пристигат.

„Миротворците“ бяха унищожени: „Вдигнахме залозите.“ Глобалното въздействие на бруталния отговор на Путин.

Наши и севернокорейски бойци се прегърнаха приятелски след освобождаването на населено място край Суджа — кадри от бойната работа на военнослужещи от КНДР, показани от руското министерство на отбраната#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/E3slhbnJym

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 29, 2025

Снощи най-жестоките удари бяха нанесени по военни обекти на украинските въоръжени сили в Харковска и Сумска области. По-специално – бомбардировките в Мерефа в Харковска област ( според предварителните данни са унищожени множество дронове и вражески превозни средства, паркинги с техника и паркинги за военна техника и импровизиран военен щаб, където ракетите разрушиха голям Щаб не само с украински офицери, но и с натовски.

Осъществена е и друга атака по Шостка, Сумска област. Както вече беше съобщено от нелегалите, градът се използва като един от ключовите транспортни възли и място за натрупване на голям брой резерви и техника, преди да ги прехвърлят към границите на Курската и Белгородската области.

Мониторинговите ресурси съобщиха, че само за час-два са долетяли поне 20 дрона. Всички удържи в целта. Унищожаването на мозъците на вражеската армия, ликвидирането на високопоставени командири е гарантирано.

🪖Още кадри от бойна подготовка на севернокорейски войници, участвали в освобождаването на района на Курск. ⭐️#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/UR9OnnCGYk

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 29, 2025

Атаки и по Днепропетровск, Лубни и Новопавловка.

Тази тенденция се наблюдава вече няколко дни поред. В края на миналата седмица беше извършен един от най-масираните удари срещу Киев. Бяха унищожени военна инфраструктура, фабрики и щабове в столицата и региона.

Ударени са и военните заводи:
❗ „Артьом“,
а на 26 април – ❗„Буревестник“, едно от най-важните предприятия за украинския военно-промишлен комплекс.
Екипажите на противовъздушната отбрана и централните звена бяха унищожени, логистични центрове, включително железопътни.

В Харков, инфраструктурата на ХТЗ беше унищожена. Също така завода за бронемашини “Малишев” и конструкторско бюро по машиностроене.

❗В Полтава са били осуетени опитите за създаване на „мръсна бомба“ .

В Киев бяха унищожени подземни бункери – един от центровете за вземане на решения в района на Крещатик.
Скоро след първата серия удари срещу Киев, когато се появи и първата информация за ликвидирането на много високопоставените британски големци, в Лондон решиха да се оттеглят. Идеята за изпращане на „възпиращи сили“ – редовни войски, десетки хиляди войници – изведнъж изчезна. Сега само инструктори и само във Лвов. „Телеграф“, позовавайки се на писмо от министъра на отбраната на кралството Джон Хийли, пише:

“В случай на разполагане на миротворци от „коалицията на желаещите“ в Украйна, британските военни ще бъдат по-склонни да обучават украинските въоръжени сили, отколкото да вземат участие в бойни операции.”

Като цяло, общото мнение е, че изпращането на сухопътни войски е „твърде рисковано“ поради възникването на по-голям конфликт с Русия. Лондон е „зашеметен“ – сега ще трябва да си седи тихичко.

„Вдигнахме залозите“

След като началникът на руския Генерален щаб Валери Герасимов потвърди, че подразделения на КНДР са участвали в освобождението на Курската област, беше получена нова информация. Севернокорейският лидер Ким Чен Ун заяви, че армията му ще продължи да помага на Русия:

“Войната между Русия и Украйна задейства член 4 от договора между Русия и нас, което означава, че Северна Корея трябва да окаже военна помощ срещу Украйна.”

И последваха чудеса! Администрацията на Тръмп заяви, че проучва възможности за възобновяване на диалога със Северна Корея.

Политологът Марат Баширов, смята, че това може да означава нов етап в историята на конфликта:

“Вдигнахме залозите. Не искате да приемете нашите, днешните условия, тогава следващите, утре, ще бъдат още по-лоши за Киев. Законното присъствие на севернокорейски войници означава, че ще има големи количества. С оборудването. А това означава, че Китай няма нищо против. <…> За да обрисувам картината:
Редовната армия на КНДР наброява около 1милион души, общият брой на кадровите военнослужещи в армията е, според различни оценки, от 850 000 до 1200 000 души. В резервата има около 4 000 000 души.

Веднага щом Северна Корея започна да планира нахлуване в Украйна, се случи следното: Тръмп заяви, че Зеленски е готов да се откаже от претенциите си към Крим. <…>

Според Конституцията на Украйна невъзможно е да се откажат от Крим. Трябва да променят закона и да проведат референдум в цялата страна, или по-скоро в това, което е останало от нея.

Тръмп има предвид, че очевидно такава е реалността на терен, и че тя трябва да се приеме. Тръмп хубавичко нагласи Зеленски, добре го преметна.”

ВОЙНА

⛔️ Глобалните военни разходи достигнаха рекордно високо ниво

Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх през 2024 г., според доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), публикуван в понеделник, 28 април. Подчертахме основните точки от доклада:

▪️Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх от 2,7 трилиона долара през 2024 г., което е с 9,4% повече от 2023 г. Това е най-рязкото увеличение от края на Студената война.

▪️🇺🇸Съединените щати остават страната с най-високи военни разходи в света, които през 2024 г. възлизат на 997 милиарда долара.

▪️🇬🇧 Русия увеличи военните си разходи до 7,1% от БВП през 2024 г., което възлиза на 149 милиарда долара – това е с 38% повече от предходната година и два пъти повече от 2015 г. Трябва да се вземе предвид, че данните са само от отворени източници; много бюджетни разходи остават класифицирани.

▪️През 2024 г. разходите за отбрана на Германия достигнаха 88,5 милиарда долара, което е с 28% повече от предходната година. Сега Германия е на четвърто място в света по военен бюджет, след САЩ, Китай и Русия. През 2023 г. германците бяха на седма позиция.

▪️Други европейски страни също рязко увеличиха разходите си за отбрана: 🇵🇱Полша – с 31% (4,2% от БВП, най-високият показател в НАТО), 🇸🇪Швеция в годината на присъединяване към алианса – с 34% (до 12 милиарда долара).

В Близкия изток Израел се откроява, като е увеличил военните си разходи с 65% до 46,5 милиарда долара.

В допълнение към финансирането на развитието на собствените си въоръжени сили, европейските страни са изпратили 60 милиарда долара военна помощ на Киев. Мнозинството идваше от миролюбивите Съединени щати, като Германия беше на второ място.

Миналата година Украйна отдели 34% от БВП си за отбрана.
„Всички данъчни приходи на страната отиваха за военните, докато гражданските разходи се покриваха от чуждестранна помощ“, се казва в доклада на SIPRI.

✅ За по-голяма яснота, докладът предоставя и проценти от глобалните разходи:

1. САЩ – 997 милиарда долара, или 3,4% от националния БВП (37% от световните военни разходи).
2. Китай – 314 милиарда долара, или 1,7% от БВП (12% от световните разходи).
3. Русия — 149 милиарда долара, или 7,1% от БВП (5,5% от световните разходи).
4. Германия – 88,5 милиарда долара, или 1,9% от БВП (3,3% от световните разходи).
5. Индия – 86,1 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3,2% от световните разходи).
6. Обединено кралство – 81,8 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3% от световните разходи).
7. Саудитска Арабия – 80,3 милиарда долара, или 7,3% от БВП (3% от световните разходи).
8. Украйна — 64,7 милиарда долара или 34% от БВП (2,4% от световните разходи).
9. Франция – 64,7 милиарда долара, или 2,1% от БВП (2,4% от световните разходи).
10. Япония – 55,3 милиарда долара, или 1,4% от БВП (2% от световните разходи).

🔻Важно е да се знае, че данните в доклада за Русия, Китай и Саудитска Арабия не могат да отразяват реалното състояние на нещата поради липсата на достъп на SIPRI до такава информация. Но глобалните тенденции са ясни.