ПАРИ

Реални заплати по 700-800 лв.! Каква е тази измама със средна заплата над 1000 лв.?

Германският инвеститор г-н Ролман пред „Дойче веле” обяснява, че давал високи заплати във фабриката си за дрехи в Гоце Делчев – 900 лв. (това всъщност е най-високата, има и по 570 лв.) Не можело по-висока, Турция била голям конкурент.

Японският инвеститор „Ядзаки”, производител на авточасти, в заводите си край Димитроврад и Ямбол дава 600 лв. заплата и още 280 лв. бонуси.
Както и да го смяташ, това са заплати по 300-400 евро. С такава заплата в България се преживява. Но на практика това е бедност.
Жилището, токът, колата, бензинът, дограмата или почивката в Гърция или в бетонираното Черноморие струва над възможностите на европейския гражданин от България. Той потъва в кредити, за да си позволи елементарни неща

Малцина се хващат на работа с такава заплата тук, защото предпочитат да си вдигнат шапката на сезонна работа в Испания, Гърция, Англия и за няколко месеца там изкарват годишната си заплата при тукашните чужди инвеститори.

Ами българските работодатели? Можеш да ги чуеш из страната да се оплакват, че давали по 600 лв. заплата (много, според тях) и нямало желаещи да работят. За такава заплата няма да намерят вече. И работодателските организации непрекъснато се оплакват, че правителствата вдигали минималната работна заплата. Ако трябваше да ги слушат, минималната още щеше да е 300 лева.Вижда ли се оптимизъм за развитие в България? Как ще стане? Кога и как чуждите или наши работодатели ще дадат заплати, с които да задържат хората тук, да има някакво производство?

Беднотията ни се дължи и на това, че приемаме за нормално ненормални неща. Работодателите, които плащат ниски заплати, веднага си намират защитници, които ще обясняват, че такава е конюнктурата у нас, производителността, толкова е нормално за нискоквалифициран труд на българския пазар, ще те обвинят, че си „комунист” и т. н.

Да, ама… Българинът не го интересуват сметките на работодателя. Той пита – „Каква заплата? 700 лв. ли? Мерси.” И отива да работи в чужбина. За 2-3 месеца в Гърция ще изкара и ще се прибере с 2000 евро. За 2-3 месеца в Англия ще изкара и ще се прибере с 2000 паунда. Колкото тук модерните работодатели ще му платят за 6-7 месеца. Повечето остават в чужбина за постоянно и дори трайно емигрират, продават си тук жилищата.

Истината е, че работодателите у нас плащат колкото е възможно най-ниски заплати. Дори онези, които могат да дадат по-високи заплати,плащат минимума. Това е пазар

Работната сила има цена, както бензина. Като можеш да я купиш за 700 лв. месечно, толкова плащаш. Като не можеш – повишаваш. Или местиш шивашката си фабрика в Бангладеш. Там не се знае дали производителността е по-висока, но заплащането със сигурност е по-ниско. Или продължаваш да се опитваш да плащаш в България като в Бангладеш.

Докато се сетят модерните работодатели у нас да повишат заплащането, България се опразни. Сега вече и работници не могат да намерят.

Други ще почнат да ти обясняват, че трябвало профсъюзите и левите да им издействат по-големи заплати. Модерно е да си десен, а модерният десен винаги намира историческа и актуална вина у левите („комунистите“). Работниците сами са си виновни, че не се организират и т. н. Впрочем синдикатите бяха силни като имаше големи държавни комбинати с по 10-15 хил. работници – Кремиковци, Нефтохим Бургас, заводите в Девня… Тогава беше силен синдикалистът Тренчев, който разграждаше комунизма.Работниците от Кремиковци многократно затваряха центъра на София с шествия и митинги. Да, ама… дойде капитализмът и тия синдикати се изпариха. Няма вече Кремиковци, в нефтохима в Бургас синдикатите са послушни помощници на собствениците от „Лукойл”, за Девня нищо не се чува.

Само шивачки работнички и камериерки пищят от време на време за мизерни заплати и нищо не могат да постигнат. Синдикатите дълго се мъчиха да сключат със същия този Ролман колективен трудов договор и не успяват.
Но на този фон валят оптимистични новини. Средна заплата за страната към първо тримесечие на т. г. е 1077 лв., според националната статистика. Добре е, нали? 550 евро, направо се мерим с Европа… Борисов обещава средна заплата 1500 лв. до края на мандата…

Само трябва да се поясни каква лъжа е това „средна заплата”

Най-ясен е примерът с депутатите. 240 депутати с близо 3600 лв. основна заплата, плюс 1000 българи с 510 лв. минимална заплата, общо имат средна заплата 1100 лева.
На практика, пак според данни на НСИ към 70% от заетите българи имат заплати под средното за страната, тоест под 1077 лв.

Реално масовата заплата в България е 700-800 лв. – работници, продавачки, учители, медицински сестри и т. н. Само 3% от българите имат над 1500 лв. заплата според статистиката – това са предимно работещи в банки и застраховане, в енергетика, програмисти.Например средна (!) заплата в хотелиерство и ресторантьорство е 655 лв. – данни на НСИ за първо тримесечие. Щом това е средна, значи по трудов договор 90% от заплатите са минимални 510 лв. Плаща се и на ръка. Но е всеизвестно, че няма хора в този бранш, защото малко плащат. Търсят хора и от чужбина. Експлоатират камериерки като слугини – онези, които ги бият и ги ритат клиенти и работодатели. Чудно място е България.

Но ако кажеш, че не може да са такива ниски заплатите, веднага започват обяснения. Всеки има някакво стройна теория, а страната продължава да се опразва.

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.