АНАЛИЗИ

ГЕРБ (БКП 2.0) СЕ ГОТВЯТ ЗА НОВИ ИЗМАМИ!

Костинбродската измама на ГЕРБ

Този текст е писан през 2014г. Истината за едно от най-очевидните безобразия в историята на изборите в демократична България е на път да бъде подменена. Лъжата, настанена на нейно място, вече започна да се употребява като пропагандно клише, скрито зад лишените от смисъл думи „Костинбродска афера”. В последните дни все повече политици и анализатори я употребяват като нещо лошо, което, забележете, е било насочено срещу и е ощетило ГЕРБ и което не бива да се повтаря на предстоящия вот. Всъщност става дума за грандиозна фалшификация, подготвена от ГЕРБ, която бе разкрита най-вече заради политически интереси, които няма да разглеждам в този коментар. Допускам, че е възможно осветяването на случая в Костинброд да се е случило и по волята на Цветан Василев, който вече воюваше с Борисов по онова време, както и заради решението на ДПС да управлява с БСП, но и това не ми се струва толкова важно. Същността на скандала се състои в неоспоримия факт, че Борисов и Цветанов напечатаха близо 400 000 бюлетини с очевидната цел да подменят вота. Дали са лъгали така и на предишни избори? Наивно е да мислим, че не са. Наивно е и да си правим илюзии, че няма да мамят и сега.

С две думи да припомня фактите. На 11 май 2013 г., в съботния ден за размисъл, ТВ7 и Николай Бареков пускат в ранния следобед новината, че в печатницата в Костинброд са намерени 350 000 фалшиви бюлетини. Мълвата моментално обикаля медиите, следват реакции от политически сили, а около 17 ч. прокуратурата излиза с официално изявление, че съвместно с ДАНС са намерили около 350 000 бюлетини в печатницата в Костинброд. В изявлението на прокуратурата няма кой знае какви подробности, нито дори намек за вината на определена политическа сила.

Всички знаят, че печатницата в Костинброд е собственост на общински съветник от ГЕРБ, а никой по онова време нямаше съмнение, че това е и политическата сила, която фактически организира предсрочния вот на 12 май миналата година, след като лидерът Бойко Борисов подаде оставка като премиер няколко месеца преди това. Тогава никой не си правеше илюзията, че служебното правителство, назначено от Плевнелиев,взема самостоятелни решения, а Цветанов, Борисов, Фидосова и останалата номенклатура на ГЕРБ стоят настрана и като истински демократи не се намесват в управлението. Никой, който бе по-добре запознат с механизмите на властта, не си правеше илюзията, че Росен Желязков – главен секретар в МС, не изпълнява заповедите на Бойко Борисов и взема много на сериозно Марин Райков. Правя тази уговорка, за да подчертая, че ГЕРБ и лично Бойко Борисов и Цветан Цветанов носят отговорност за отпечатването на онези бюлетини. Който си мисли, че по онова време е възможно в печатницата на политик от ГЕРБ да се направи подобно нещо без санкцията на лидера, означава, че просто не е в час по темата за властта в България.

Но да продължим с историята. След като в медиите избухва скандал, изборите все пак се провеждат на другия ден, резултатите от тях и събитията след това са известни. Три дни по-късно прокуратурата дава специална пресконференция, на която разказва всичко за намерените бюлетини. Аз ще ви припомня само най-главното.

Общото количество, което е открито, е 22 палета. Бройката 350 000 идва от думите на собственика на печатницата, дадени при първоначалния му разпит. Всъщност бюлетините се оказват повече и почти достигат 400 000.

На пресконференцията на прокуратурата са показани снимки от огледа в помещенията на „Мултипринт”. Ето какво казва заместник главният прокурор Борислав Сарафов: Тези снимки представляват годни според нас бюлетини. Това са палети с надписи „Благоевград”, „Хасково”, отново „Хасково”, „Кърджали”, отново „Кърджали”, Пазарджик, Кюстендил, Шумен, Външно министерство – това са бюлетините за чужбина, Варна. Ако приемем, че това е брак, трябва да приемем, че имаме брак за Кюстендил, брак за Кърджали, брак, предвиден за всеки един МИР. Тези данни бяха смущаващи и ние бяхме длъжни да изолираме тези бюлетини от участие в изборния процес.

А ето и една интересна забележка от главния прокурор Сотир Цацаров, направена на същата пресконференция:

Трудно мога да си представя, че в една държава, която отпечатва бюлетини, която прави избори, отпечатването на бюлетините се възлага на частна фирма и на тази частна фирма се дава правото сама да организира транспорта – каза главният прокурор. Говорим за законен процес, не за нарушения, подчерта главният прокурор. Тази държава разполага с печатница на БНБ, с достатъчно възможности да осъществи превоз до областните администрации. Тук е въпрос на конструиране на Изборния кодекс. Защо ни е обществена поръчка за бюлетини, когато държавата спокойно може да предвиди къде се печатат бюлетините, кой ги разнася. А не – Министерски съвет да сключи договор с Х, Х да си купи хартия още преди да му са възложени бюлетините, след това Х да намери Y, който да вози бюлетините. Това не е упрек към служебното правителство, това е конструкцията на закона, каза главният прокурор.

На онази пресконференция станаха известни още много факти, с които няма да ви занимавам сега, но само ще припомня, че президентът Росен Плевнелиев е бил информиран от прокурорите за намерените бюлетини още в петък вечерта, преди деня за размисъл, а премиерът Райков и вътрешният министър Първанова са знаели доста преди това, веднага след като служителите на ДАНС са се задействали по сигнала, подаден до прокуратурата по-рано същия ден. От многобройните факти ще изведа още веднъж най-главното: В печатницата в Костинброд, която е на политик от ГЕРБ и която е отпечатала бюлетините за изборите, са намерени близо 400 000 бюлетини, напечатани извън поръчката, опаковани и поставени на палети с надписани дестинации,до които трябва да стигнат – Кърджали, Шумен, Благоевград и т.н.

Основната подмяна, която още тогава започнаха да извършват самите гербаджии с помощта на медийния си слугинаж много прилича на реакцията след разговора „Мишо Бирата”. И в двата случая бе приложен класическият постулат на хванатите в изневяра: отричайте всичко и докрай, дори да са ви заварили голи в спалнята, легнали един върху друг.

„Скъпа, не е това, което си мислиш!”

Забележете ловкия израз, който се употребява. Нямат смелост да кажат директно: „Не е това, което виждаш”, защото очевидностите на голите тела могат трудно да бъдат опровергани, а започват тънка манипулация, с която да внушат, че очевидното е плод на мисълта, а оттам и на въображението, което си е измислило изневярата. „Не е това, което си мислиш.” Крайната цел е измаменият да се досамозалъже в неизбежното бягство от действителността, която му е причинила ужасна болка. След подобна наглост някои хора вземат куфарите си и скъсват завинаги с измамника, други вземат кухненския нож и довеждат нещата до истинска трагедия, но мнозинството предпочитат да се самозалъгват, да си затворят очите и да забравят, че са били измамени. В това отношение Борисов е истински шампион, който живее хилядния си живот на политик, уличаван в лъжа. В други страни заловените в измама политици трудно получават втори шанс, а само по изключения трети.

У нас, ако Борисов престане да лъже,всички ще спрат да му вярват.

Но да се върна на бюлетините. Основната подмяна се състои в следната теза: Бареков е главният виновник, защото раздуха скандала в ТВ7, а прокуратурата е помагач в поръчката срещу ГЕРБ, дадена от БСП и ДПС. Това следва от факта, че Мая Манолова е подала сигнала за бюлетините в петък, а хората на Доган се изметнаха от договорките си с Борисов и направиха коалиция със Сергей Станишев след вота. Според защитниците на тази теза заради скандала ГЕРБ са загубили 5-6%. Забележете, че както при „Мишо Бирата”, така и тук основните аргументи не се градят върху факта или събитието, а върху интерпретациите за него, външните обстоятелства, които го съпровождат, и всичко, което се отнася до въображението, а не до очевидното. При „Мишо Бирата” ни питаха откъде сме взели записите и какво ли още не, само и само да не се съсредоточат върху думите на Борисов: „Изкарай ги (митничарите) оттам (фабрика за алкохол, която работи незаконно)… Аз (премиерът) съм поел ангажимент да не го закачам Мишо (бизнесмен, собственик на контрабандно произведения алкохол)”. В случая с Костинброд се опитаха да си измият ръцете с Николай Бареков – ама защо го бил обявил, кой му го бил казал, защо не си мълчал и т.н., и с прокуратурата, която се месела в политиката и прочее. Според тази теза излиза, че Бареков,пък и всички медии, както и прокуратурата е трябвало да замълчат при наличието на няколкостотин хиляди бюлетини, открити два дни преди изборите?

Това е налудничаво, въпреки че контролираните от Борисов медии биха замълчали. Това обяснява и факта, че информацията е изтекла към Бареков – тогава единственият журналист с достъп до голяма телевизия, който вече се бе обърнал срещу Бойко. Ако тази информация бе стигнала до БНТ, Нова ТВ или бТВ, тя просто нямаше да бъде излъчена. Основната теза на лъжците от ГЕРБ се основава на твърдението им, че нищо не е доказано. Че прокуратурата не е намерила и посочила виновника, както и начина, по който би се облагодетелствал от въпросните бюлетини. Това твърдение има съвсем прост отговор, който донякъде бе даден от Сотир Цацаров на споменатата пресконференция – тогава той каза в миг на пределна искреност, че прокуратурата не може да разчита нито на ДАНС, нито на МВР, нито на НСБОП, нито на която и да е служба за сигурност в работата си по сериозни дела. Около самия скандал в Костинброд има, меко казано, проява на тежка некадърност, некомпетентност и безхаберие от страна на изпълнителната власт, но това си струва да бъде разказано подробно друг път.

Сега само ще добавя, че едва ли Мая Манолова е била първата, която в петък е научила за отпечатаните бюлетини. Твърде вероятно е информацията за тях да е изтекла доста по-рано, може дори и с няколко дни, а организаторите на фалшификацията от страна на ГЕРБ да са били уведомени, че са разследвани, от същите служби, които е трябвало да ги разследват. Затова и всички са замръзнали и нищо не са предприели с отпечатаните бюлетини. Затова те не са били натоварени на камиони и закарани в Кърджали, Благоевград и т.н. Това е много просто и логично обяснение. Бюлетините не са влезли в употреба и с тях не е извършено престъплението фалшификация, защото е изтекла информация, че има опасност прокуратурата да осъществи акция, и гербаджиите са се отказали от тази партида. Дали е имало друга и дали допълнителни бюлетини не са отпечатвани за предишните избори, организирани от ГЕРБ, можем само да се досещаме. Лично аз не се съмнявам, че е така.

Работата е там, че пропагандаторите на „Костинбродската афера” не могат да отговорят на простия въпрос –

защо са отпечатани близо 400 000 допълнителни бюлетини извън необходимите

и в нарушение на официалната поръчка и всички изборни правила? При това в частна печатница. Кой частник ще си съсипва бизнеса с такова безумно поведение, ако не е с цел и не е обезщетен? Разбира се, че тези бюлетини са отпечатани, за да влязат в нерегламентирана употреба по време на изборния процес. Те са предвидени за фалшификация на изборите. Как нямат срам онези, които говорят, че това било заговор срещу ГЕРБ, след като именно ГЕРБ е отговорен за тази измама? Повтарям, че самото отпечатване на 400 000 бюлетини е извън всички правила и представлява измама. Това, че законодателството ни е зле, прокурорите неуки, а медиите сервилни, не отменя очевидността на случилото се. ГЕРБ подготви 400 000 бюлетини, за да фалшифицира изборите – това е истината, а всичко останало са приказки от типа на „Не е това, което си мислиш”. Който обича да го правят на глупак, може да ги слуша.

Аз обаче се възмущавам от нахалството не толкова на гербаджиите, колкото на онези десни потреси, които ги защитават публично. На онези адепти за морал в политиката с вувузели в уста, които системно си затварят очите за престъпленията и лъжите на ГЕРБ. Особено за тази грандиозна подмяна, която се опитаха да направят миналата година и която няма аналог в новата българска история. 400 000 фалшиви бюлетини! Разбирате ли размаха на този сюжет? Осъзнавате ли, че това е скандал, след който във всяка страна ГЕРБ нямаше да го има, а няколко правителствени чиновници от служебното правителство щяха да са в затвора?

Тук е мястото да попитаме Росен Плевнелиев защо е мълчал, след като е разбрал за бюлетините. Ако държавният глава бе излязъл с обръщение по този въпрос, нямаше да има истерични реакции, нито необходимост информацията да изтича през медиите, за да види все пак бял свят. Като патрон на правителството, което провежда избори, Плевнелиев бе длъжен да реагира на този безпрецедентен случай и сам да поиска от прокуратурата пълното му разследване, както и пълната му публичност, за да не остават подозрения. Разбира се, че отговорност носят и служебният премиер Марин Райков, и министърът на вътрешните работи Поли Първанова, които също са били уведомени ден преди въпросната събота, но не са сметнали за необходимо да реагират. С мълчанието си и президентът Плевнелиев, и служебният премиер Райков се превръщат в съучастници на измамата. Не са реагирали, защото много добре са си дали сметка кой стои зад това – общият им началник от Банкя.

И на края за абсурдната теза, че Николай Бареков, ТВ7 и няколко сайта, които бяха по-активни в деня за размисъл, са отнели 5–6% от ГЕРБ. Тук определено се надценява българският избирател. Става дума за няколкостотин хиляди души, които са си променили мнението, информирано, основно през интернет и ТВ7 и в рамките на няколко часа са решили да не гласуват за ГЕРБ, отвратени от тяхната измама. Това звучи като хубав сън. Ако избирателите бяха толкова активни и будни, България щеше да е с поне 10 години напред в развитието си. Приемем ли тази логика за вярна, то след „Мишо Бирата” и три години писания и скандали около този казус ГЕРБ да бяха изчезнали съвсем… Дори не споменавам двайсет други равностойни скандала, забъркани от Борисов и Цветанов, които във всяка друга страна отдавна биха ги изхвърлили от политиката.

Тук всяка лъжа им се прощава.

Ще видим докога, но е много наивно да се твърди, че на 11 май сериозен процент от избирателите са получили морално просветление в рамките на няколко часа и са наказали ГЕРБ за измамата, а после пак са получили просветление и са разбрали, че са измамени всъщност от Цацаров и лошите комунисти, та сега пак се канят да гласуват за ГЕРБ, както сочи социологията. Това просто не е вярно и звучи абсурдно.

Генералната цел на тези лъжи, включително и за така наречената Афера „Костинброд” е да ни внуши, че ГЕРБ не управляваха в последната година не защото са некадърни и бяха изгонени от властта чрез протести, а защото злите сили, комунистите и мафията са им скроили заговор и насила са ги свалили от власт. Цели се още да бъдат забравени престъпленията и безобразията, вършени от правителството на Борисов, и да се внуши, че той и ГЕРБ нямат нищо общо с лошото в българската политика и затова са единствената алтернатива на предстоящите избори. А то е точно обратното – в способността си да творят зло ГЕРБ нямат алтернатива в България, а опитът им преди година да подменят изборните резултати с 400 000 фалшиви бюлетини е само едно малко доказателство за това.

Текстът е публикуван на 11.09. 2014г.

АНАЛИЗИ

Тарифната война на Тръмп. Краят на Бретън-Уудския порядък?

На пръв поглед икономическата политика на Доналд Тръмп изглежда хаотична: той налага мита, след което ги премахва, всявайки объркване на пазарите. Някои страни се готвят за конфронтация, докато други, като тези в региона на Югоизточна Азия, стоически приемат решението за даденост и са решени да преговарят.

В течение на няколко търговски сесии инвеститорите загубиха над 6 трилиона долара. Приятелите на Тръмп, както самият той призна, са спечелили пари. Зад цялата тази суматоха обаче стои ясен план.

Ключова фигура в екипа на Тръмп е Стивън Миран, водещ икономически съветник, който предложи радикална промяна на световната търговска система. Неговите идеи вече са наречени „Споразумението Мар-а-Лаго“ – на името на резиденцията на Тръмп, където се оформят контурите на новия икономически световен ред.

Назначаването на Стивън Миран за председател на Съвета на икономическите съветници на Белия дом наистина може да сигнализира за големи промени в световната икономическа архитектура. Неговите идеи, описани в „Ръководство за потребителя за възстановяване на глобалната търговска система“, сочат желанието на администрацията на Тръмп да преразгледа Бретън-Уудския ред след 1944 г.

Създадена през 1944 г., системата се основаваше на долара като световна резервна валута, обвързана със златото (до 1971 г.), и институции като МВФ и Световната банка.

Миран, въз основа на своята работа, предлага по-децентрализиран модел, при който САЩ биха могли да се насочат към двустранни или регионални търговски споразумения вместо към многостранни структури.

Споразумението Мар-а-Лаго“ все още е неофициално наименование, но то отразява стремежа на Тръмп към персонализирана дипломация и преговори извън традиционните институции (напр. Г-7, СТО).

Тръмп наистина мрази международните институции и постепенно подготвя света за това САЩ да преговарят директно с всяка конкретна държава, заобикаляйки наднационалните институции. Разбира се, с акцент върху протекционизма и националните интереси на САЩ.

Като се има предвид, че на практика всяка държава в света е поотделно по-слаба от Съединените щати, позицията на Тръмп не изглежда чак толкова антихегемонистична. Тръмп всъщност отново се движи към хегемония, но по по-различен път.

Защо САЩ променят правилата на играта? Миран твърди, че Америка е прекарала десетилетия във финансиране на две „обществени блага“ за света: военната отбрана и долара като резервна валута. Първото се отнася до глобалната сигурност, която се осигурява от НАТО и американските бази по целия свят. А доларът е основата на цялата международна търговия.

Но ако преди, чрез военна сила и финанси, Съединените щати бяха хегемон в света и американците бяха доволни от тази позиция, сега интелектуалците около Тръмп в крайна сметка решиха, че това бреме е твърде тежко за Съединените щати.

Военните разходи струват на Съединените щати почти трилион (!) долара, или по-точно 895 милиарда годишно. Когато избирателят в САЩ види тази сума, той се чувства неспокоен и иска да намали малко ролята на САЩ в света. Доминацията на долара, от която други държави уж искат да се отърват от време на време, но в действителност не е нищо повече от политическа реторика, от своя страна убива конкурентоспособността на американските стоки. Тръмп вече заяви, че САЩ са загубили 90 000 завода и 5 милиона работни места.

Засега в администрацията на Тръмп няма единодушие относно това какъв трябва да бъде доларът в новите условия – слаб или силен. По-слабият долар би могъл да помогне на американските производители и да намали търговския дефицит. Силният долар от своя страна, запазва статута си на резервна валута, но затруднява конкурентоспособността на американските стоки. Миран вероятно ще се насочи към гъвкава политика, при която валутният курс на долара ще бъде инструмент за натиск в търговските преговори.

Сега Вашингтон изисква светът да плати за тези ползи – или с пари, или с отстъпки. Оттук идват и внезапните решения за тарифите.

Миран предлага следните варианти за другите държави:

преди всичко, да се приемат американските тарифи без ответни мерки – тогава САЩ ще получат допълнителни приходи;

пазарите трябва да бъдат отворени за американски стоки – намаляване на търговския дефицит;

необходимо е също така да се увеличат военните разходи на другите страни чрез закупуване на оръжия от Съединените щати;

да се инвестира в американската индустрия – да строят фабрики в Щатите.

Икономистите като цяло считат тарифите за вредни, вярвайки, че търговските дефицити трябва да бъдат коригирани чрез по-слаб долар. Но през последните 50 години дефицитът само нараства, а доларът се укрепва – всичко това благодарение на статута му на световна резервна валута.

Опитът вече показва, че митата всъщност могат да бъдат от полза за Съединените щати. Например, когато Тръмп наложи тарифи на Китай по време на първия си мандат, Пекин беше принуден да девалвира юана. От една страна, това намали покупателната способност на китайците, от друга страна, Съединените щати получиха допълнителни доходи, които използваха за намаляване на данъците.

Сега Тръмп отива по-далеч: митата не само трябва да напълнят бюджета, но и да върнат производството в Съединените щати, намалявайки зависимостта от Китай и лишавайки Китай от статута му на световна фабрика за всичко.

Как ще работи това, все още не е ясно. Може да се предположи, че САЩ поне частично ще успеят да си възвърнат ролята на индустриална сила, където наистина има собствени производствени мощности за създаване на машини, инструменти, джаджи и т.н.

Но недостатъкът е очевиден веднага – в САЩ, с техния стандарт на живот, не можеш да накараш хората да работят във фабрики с китайски заплати. Това означава, че производствените разходи ще бъдат по-високи, цените на стоките ще се повишат, което ще ускори инфлацията.

Повечето страни обаче възприемат исканията на Тръмп като изнудване. И тази позиция също изглежда оправдана. В края на краищата, не друг, а Съединените щати в продължение на десетилетия налагаха своята система на света – НАТО, МВФ, долар. След като наложиха тази система обаче, американците сега не желаят да плащат за нея и възнамеряват да принудят другите да плащат.

Но нито Китай, нито Европа, които бяха основните бенефициенти на предишната система, искат да плащат. Китай беше доста доволен от старата система, тъй като със своите човешки ресурси и западните технологии покриваше целия свят със своите стоки и за 3-4 десетилетия от бедна страна от третия свят, закачена за класовата борба и изграждането на социализъм, изгради истинска капиталистическа икономика, превръщайки се в световен индустриален локомотив, със своите милиардери, корпорации, международна експанзия на пазарите, оставяйки комунистическия етикет по-скоро като почит към миналото.

ЕС от своя страна, като цяло е загубил навика да харчи пари за отбрана, фокусирайки се преди всичко върху икономиката.

След 100 дни на поста на Тръмп, спокойно може да се каже, че неговата администрация ще продължи да се опитва да отслаби институции като НАТО, МВФ и др. Следователно, световната система е изправена пред период на турбуленция, през който глобалните актьори самостоятелно ще установяват контакти помежду си. Тази ситуация би могла да предизвика и сериозни политически катаклизми в Съединените щати, тъй като позициите на глобалистите са все още силни.

Ако републиканците загубят Конгреса на изборите през 2026 г., Тръмп ще трябва да отмени реформите, тъй като решенията му ще обърнат глобалисткото крило на републиканците срещу него.

Междувременно светът чака с нетърпение: ще се съгласят ли да платят другите страни за новия американски ред? Досега отговорът е по-скоро „не“.

Държавите ще се опитат с всички необходими средства да неутрализират ефектите от тарифите на Тръмп. Страните от Югоизточна Азия, например, могат да решат да отслабят валутите си, за да поддържат производството у дома.

Но във всеки случай, идеите на Тръмп-Миран биха могли да доведат до радикална трансформация на световната икономика – отказ от глобалните институции в полза на директните споразумения, увеличаване на ролята на националните валути в търговията и евентуално отслабване на долара като единствена доминираща резервна валута, което, между другото, вече наблюдаваме и в Русия.

Засега обаче това е по-скоро концепция, отколкото ясен план. Много ще зависи от това колко добре Тръмп ще може да консолидира екипа си и да преодолее съпротивата както в САЩ, така и от традиционните съюзници.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4

След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.

Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.

В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:

При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.

Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.

Съобщението завършва с думите:

Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.

Четири милиона отпускари

Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.

Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.

Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.

Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.

Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.

Как се казва “Крещатик” на корейски?

В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.

Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.

Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.

Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.

От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.

Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.

Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.

Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.

Какво от това?

И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.

Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.

Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер

КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?

Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.

Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.

„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.

Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.

„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.

Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.

Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.

Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.

Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.

Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).

В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.

Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.

Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.

Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.

Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.

Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.

Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.

И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.

Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.

В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.

Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.

Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.

Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.

В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.

Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.

Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.

Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.

В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.

Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.

От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.

Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.

В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.

Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.

Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.

КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.

Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.

#thesofiatimes #bulgaria #news