БЪЛГАРИЯ
До кога ще уволняваме мишлета, вместо да излекуваме източника на цялата болест?
До кога ще уволняваме мишлета, вместо да излекуваме източника на цялата болест?
Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов подаде оставка пред премиера Бойко Борисов. Това съобщиха от Министерски съвет.
Т.е. разпадът във властта продължава… Може би е време да се сетим, че всъщност е нужна само една оставка за всички и окончателно?
В мотивите за решението си Порожанов посочва, че не желае атаката срещу него да влияе на работата на правителството.
Оставката на министър Порожанов е приета от министър-председателя Бойко Борисов.
“Смятам, че положих всички усилия работата в едно от най-големите като обхват министерства да върви успешно”, заяви Порожанов.
По думите му в сектора има много проблеми и със сигурност не всички са решени, но той уверяват, че за всеки е направен опит за намиране на балансирано и справедливо решение.
Порожанов отбелязва, че резултатите за развитието на земеделския отрасъл ясно показват възходящата тенденция, такава се отчита и по отношение на износа на селскостопански стоки.
Той подчертава, че по време на европредседателството активно е била поставна темата за борбата срещу двойните стандарти при храните.
Той е подавал сигнали при съмнения
Това е поредната оставка в правителството Борисов – 3. Първата смяна в състава на кабинета бе в Здравното министерство, когато министър Кирил Ананиев зае мястото на подалия оставка заради разкрития за обществени поръчки във ВМА проф. Николай Петров.
Оставки след това подадоха като поемане на политическа отговорност за тежката автобусна катастрофа край Своге трима министри – на вътрешните работи Валентин Радев, на транспорта Ивайло Московски и регионалния Николай Нанков. Следващата оставка бе на вицепремиера Валери Симеонов. Оставка подаде и министърът на правосъдието Цецка Цачева заради “Апартамент гейт”. Тя бе последвана и от оставката на зам. икономическия министър Александър Манолев след скандала с къщите за гости.
Още двама зам.-министри бяха освободени от длъжност заради скандала с апартаментите на властта. Това бяха заместник-министър на енергетиката Красимир Първанов и заместник-министър на младежта и спорта Ваня Колева.
Освен това в кабинета на Борисов две са подадените, но неприети оставки – тази на енергийния министър Теменужка Петкова заради лични връзки с вече бившия кандидат-купувач на ЧЕЗ Гинка Върбакова, и на социалния министър Бисер Петков – с мотив невъзможност да се справи с исканията на организациите, защитаващи правата на хората с увреждания.
Отрича да е отказвал информацията да се разкрива
Припомняме, министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов беше разпитан в качеството си на бивш ръководител на ДФ “Земеделие” в рамките на разследването за източване на европейски пари по програмата “Млад фермер”. Разследването се води във връзка с обвиненията срещу алкохолния бос Миню Стайков. Според обвинението той е използвал като поставени лица децата на свои служители, които са спечелили субсидии за милиони левове.
Едновременно с това обаче името на Порожанов като ръководител на Държавния фонд бе замесено и по аферите с къщите за гости – по този сюжет също тече проверка, разпоредена лично от главния прокурор Сотир Цацаров. На този етап няма информация за разпитани, а привлечени като обвиняеми до този момент подалият оставка зам.-министър Александър Манолев и поставеното му лице Ана Димитрова.
На 10 май се появи информация, че Порожанов е декларирал е пред КПКОНПИ, че не желае да бъде публикувана информация за съпругата му.
Ден по-късно обаче Порожанов депозира заявление до КПКОНПИ, с което настоява да се публикуват всички данни от подадената от него декларация за 2017 г. включително данните по отношение на съпругата му.
Проверката на КПКОНПИ е приключила с доклад за несъответствие
Припомняме, че Спецпрокуратурата се зае с измамите с евросредства. Операцията се проведе съвместно с полицията и ДАНС на територията на София, Пловдив, Сливен, Карнобат и Бургас.
Преди това пък главният прокурор разпореди извършване на проверка на всички проекти с предмет изграждане на жилищни сгради (къщи) за гости на територията на цялата страна.
Повод за това бяха извършените проверки на бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев по изнесени твърдения за злоупотреби с евросредства, както и на депутата от БСП Елена Йончева за три къщи за гости на морето, финансирани със средства на ЕС.
От прокуратурата увериха, че ще търсят връзка между бенефициентите на евросредства за изграждане на къщи за гости и служебни лица.
За източването на програмата за млади фермери
По повод започналите проверки бившият земеделски министър Мехмед Дикме заяви, че те не са работа на прокуратурата, а на Министерството на земеделието и ДФЗ, тъй като те са контролиращият орган, който обаче не си е свършил работата.
По-късно стана ясно, че проверките ще обхванат не само бенефициентите, но и строителите на къщите за гости.
Дни преди това земеделският министър поиска оставката и на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” Иванка Багдатова-Мизова, тъй като телефонът й бил обявен в сайт за резервации на къща за гости в село Юндола.
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








