БЪЛГАРИЯ

Техниките за избори, които политиците отхвърлят. И защо пак откриваме топлата вода

Урна с бюлетини за парламентарните избори, с пропорционални листи.

От 3-4 години сякаш живеем в повтарящи се събития по отношение на изборите в България. Хората, които се занимават с тая материя от по-дълго време, са хванали мазоли на езика да повтарят едни и същи неща и те да не стават. И експерти, и журналисти въртят едни и същи въпроси. Знаят отговорите. Има ги в предишни публикации, има ги в стенограми на разни съвети, комисии, конференции, кръгли маси и др. И пак, и пак се спъваме в един и същи камък…
Една публикация в „24 часа“ ме провокира да прегледам какво съм писал за изборната технология, за да се види, че топлата вода отдавна е открита, но ние не искаме да се изкъпем в нея.
В българските избори има един основен принцип – политиците не приемат нещата, които не разбират. Докато някой експерт не им направи анализ на въздействието върху съответната партия. И ако има изнася се обединяват и ги приемат по нощите, както стана наскоро.

Кандидатирането в две листи

През годините има десетки предложения да се отмени това право. То нарушава принципа на равнопоставеност на кандидатите, защото по решение на партиен орган дава привилегия на част от кандидатите. Една част са водачите на листи, а другата част са хора от листите, които ще заемат освободените места, ако някой избран кандидат стане администратор. От друга страна, подобно право за две листи въвежда в заблуждение избирателите и е подмяна на вота (гласуваш за Бареков – получаваш Баракова). Помните ли тази чаровна учителка от Пловдив? И въпреки разумните аргументи, политиците без обяснения оставят тая порочна практика във всичките изборни кодекси. А кандидатите, които са били по-назад в листата, но са станали депутати, целуват ръка на партийния вожд и на водача на листата и послушно гласуват. С надеждата, че следващия път пак ще са на хранилката.

Преференцията

Нека да е ясно – единичната незадължителна преференция не беше мечтата на експертите при новия изборен кодекс. Имаше дебати и това беше единственото, което успя да пробие при партиите. Имаше десетки предложения за нулев праг на преференцията, за задължителна преференция, за множествена преференция и за невалидност на гласовете с повече от 1 преференция. Партиите заеха кръгова отбрана и отхвърляха без аргументи всичко друго. Никакви аргументи и примери от близки и далечни страни не бяха чути. Наскоро направиха опит да я обезмислят изобщо.
Можем да я наречем мажоритарен микроелемент. Слава Богу, в края на краищата намесата на Борисов засега предотврати опита да бъде направена мажоритарен нано-елемент.
Върхът на съпротивата беше въвеждането на кръгчетата. Партиите ги прегърнаха горещо. С тези кръгчета партиите се освободиха от необходимостта да обясняват какво е преференция. Просто казваха „не пипайте там“ или лъжеха, че може да се задраскват повече от едно и така убиваха преференцията, но гласът за партията/листата остава действителен. Някои партии като ДПС направо забраниха на симпатизантите си да използват преференцията. И сегашният срамен процент на недействителни гласове може да се тълкува и като протест на хората, срещу натиска на партиите за неизползване на преференцията. Тук шампиони са ДПС. Първо обещаваха, че ще ограмотяват електората си. После тръгнаха във фронтална атака след като ключови играчи останаха извън Парламента.
Защо партиите не искат преференцията или искат високи прагове?
Ами за да си гарантират персоналния състав на „корпорацията“. Може ли да се реши този проблем? Може. Ако законът се промени и листите се регистрират по азбучен ред. После номерата на всеки кандидат се теглят по жребий от ЦИК/РИК/ОИК. И спечелените от партията места в изборните органи се попълват по реда на номерата, раздадени с жребий. Предлагано ли е? Да. Приема ли се? Категорично не. Който го предлага може да отнесе и бой или да го изгонят като гост от някое открито заседание на правна комисия.
Защо няма имена в бюлетините?
Ами няма място. Не може да има само името на водача или на първите трима. Какво искаме? Властта да се избира от гласоподаватели, които не могат да запомнят две числа? Нещо като маймуна с калашник.

Феноменът 15/15

(Бел. ред. – Феноменът 15/15 придоби популярност на евроизборите през 2014 г., когато се гласуваше преференциално за кандидати за европейския парламент. Кандидати с определени номера събират неочаквано висок брой гласове благодарение на съвпадението между номера на партията в интегралната бюлетина и номера на самия кандидат в партийната листа. Така изпреварват поставените по-напред в листата и понякога им „открадват“ депутатското място.
Тогава в листата на БСП, които бяха с номер 15 в интегралната бюлетина, под същия номер бе поставен и незнайният тогава Момчил Неков. Съзнателно или не, много гласоподаватели бяха отметнали номер 15 и в списъка с партии, и в списъка с кандидатите на БСП. И Ненков изпревари и водача Станишев).
Това е изцяло вина на партиите – 100%. От страх да не рекламират преференцията, партиите в началото мълчаха за нея. Те пълнят гушите на медиите за кампанията си, вместо да ограмотяват електората си. Вина е и на ЦИК. Кампанията с клипчета е разбираема за интернет-поколението под 35 години. Тя не е разбираема за възрастните. И трябва да не си много в час, за да направиш такава кампания в страна с 2.5 милиона пенсионери, 1 милион маргинализирани общности. Резултатът – 14% недействителни гласове и феномени 15/15.
Може ли да се реши този феномен? Може. Има варианти да се махнат номерата на партиите и да останат само имената им (скрит образователен ценз, нали това искаме). Може и само емблемите на партиите да останат на бюлетината и номерата за преференцията.

Преференцията и купуването на гласове

Много добре стана! Така трябва да бъде. Да стане ясно, че партиите и коалициите, особено на местно равнище, не са отбори от съмишленици с идеали, мечти и програми, а групи за постигане на лични интереси и обсебване на ресурсите. И ритането по кокалчетата на съпартиеца си е част от играта. Както се изрази един партиен активист в Доспат по време на целувката на БСП с ДПС, принципът е „прееби другарчето“.
Ама купували преференции – ами да не купуват и да не продават, бе. Нали ги купуват партийните кандидати, които са вече в листата. Що сте ги сложили там като са нелоялни мошеници? Как в Полша, Чехия, Цейлон (Шри Ланка), Финландия и по други места има преференции, само тука не може да има, щото купували. А представяте ли си ако станат изборите мажоритарни каква търговия ще падне, и какъв бой и заплахи ще има. Защо си мислим, че мажоритарните избори ще са като в Англия и Франция? Ами ако станат като в Нигерия и почнат да палят районните и общинските избирателни комисии?
И досега има вайкане, че бюлетините се отваряли и нямало тайна на вота и гласовете се виждат през урната. Още през 2009 г. беше показана удобна млечно-прозрачна урна, която хем позволява да се наблюдава скоростта на пълнене, хем не позволява да се види вота ако бюлетината се разгъне. И на всичкото отгоре е здрава, може да се транспортира до преброителен център и да се ползва поне за 20 избора. Може и да се заключва и да се проследява кога и кой я е отварял. Може да съхранява материалите безопасно след изборите. И като е празна да се съхранява удобно. Е, политиците не я приеха. И досега не искат нормални урни, а чупливи кристално прозрачни кутии и чували.

Машинното гласуване стана модерна тема

Тук шизофренията е пълна. Искаме с машини да попречим на партийно подбраните членове на СИК да правят магарии и фокуси с бюлетините и протоколите. Вместо да назначим в СИК млади хора и хора, които с професиите образованието си внушават доверие, ние приемаме, че даже и неграмотни могат да са членове на СИК. На всичкото отгоре партиите могат да ги сменят до последния момент. Да не говорим, че обученията на ЦИК са по 2 часа, от които единият е отива за четене на извадки от Изборния кодекс, а вторият е за указания по логистиката на процеса (бусове, вода, чували, закуски и др. важни работи). Е, не е ли по-добре да сменим хората и после да харчим пари за железа, които догодина някой ще прати на боклука с едно среднощно заседание.
В малките секции един машинен глас може да струва колкото един кубик дърва. И някакви папагали повтарят, че демокрацията е скъпа и трябва да се плаща. Ако изобщо ще има машини, то трябва да се мисли за изцяло машинни секции в големите градове, за машинни изборни центрове. Така с малко машини ще се санират голям брой гласове. Баба Иванка на село ще преживее и с хартиена бюлетина. Но машините не отменят необходимостта да се смени принципа и критериите за подбор на СИК.

Дистанционно гласуване

Хубаво. Там, където го има, степента на доверие в изборния процес е висока. Това се отнася и за гласуването по пощата. Нека го направим за чужбина. Нека го направим в съчетание с критерий за уседналост и при парламентарните избори.
Има и много други елементи от изборния процес, които са дъвкани с години – например по-късо време за гласуване в малките секции, по-ранно приключване на изборния де (по светло). Броене в преброителни центрове, непартиен подбор на всички избирателни комисии, особено на СИК, образователен ценз на СИК, опростени протоколи, премахване на някои партийни фигури и изборния процес (представители на партии) и др. Сега предстои нов кръг на дискусии по стари проблеми. Дано да има поне малък прогрес. Както казала Айшето – „Ха дано, ама надали”…

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.