БЪЛГАРИЯ

За мен демокрацията съществува тогава, когато народът има право не само да избира управниците си, но и да ги сваля

Българите са втора категория хора в собствената си държава!
За мен демокрацията съществува тогава, когато народът има право не само да избира управниците си, но и да ги сваля. Като в Древна Гърция.
Пръскане против хлебарки
На нас ни е дадена само хипотетичната възможност да ги избираме, а когато се самозабравят, няма никакви законни механизми да ги свалим и не да ги убием, като старите елини, но поне да ги пратим в историята и да нямат право на никаква власт повече.
Напротив. След като се докопат до властта, нашите политици стават недосегаеми и вечни. С пръст не можеш да ги бутнеш.
Не се сещат, че политиката не е само крадене, но и отговорност към избирателя!
Нашите политици винаги се разсейват и забравят, че има отговорност.
Те се интересуват само от привилегиите, които ще получат, от далаверите, от назначенията, а какво става с народа не им пука.
И всъщност изобщо забравят за същия този народ, който ги е избрал и който по закон им е работодател. Но това винаги се забравя.
Отнасят се към нас като към някакво стадо овце, което като му хвърлят по някоя бала сено, ще отиде и ще гласува за тях. И така вече 26 години!
И още по-лошото е, че ни накараха да се чувстваме овце и да се съпротивляваме изобщо.
В нормалните държави приоритети не са магистралите и енергетиката, а науката, образованието и културата.
У нас и трите ги няма.
Науката я задушиха, образованието слезе на ниво четене и писане и по-скоро чатене, пък за културата да не говорим.
Бюджетът за нея е 0,4 процента и повече отива за ремонт на театри, за да не паднат.
Българското кино пък има пари точно за един евтин филм годишно.
Знаете, че съм син на Петър Слабаков, знаете как той беше изключван от БКП няколко пъти, а после основа „Екогласност“, но не мога да си изкривя душата, че преди се даваха повече пари за образование, за култура и за наука. И се правеха стойностни филми, а народът беше образован.
Сега нито е образован, нито разбира от истинска култура, нито има някакви права, нито го броят изобщо за народ.
Напълно е обезправен за сметка на циганите и това го вижда всеки, но мълчи.
Тотален абсурд е всички видове малцинства да имат повече права, отколкото нормалните граждани на тази държава.
Това е тотална дискриминация на всички обикновени хора, които не са цигани, не са хомосексуалисти, не са с други особености, а просто са си нормални хора.
В една нормална държава всички имат еднакви права! А в момента е обратното, което е пълен кретенизъм.
Нямам нищо против циганите, но не съм съгласен да се толерират.
Не мога да приема, че човек, със завършен втори клас, който не може да чете и пише, кара кола и гази хората наред.
Не мога да смятам за нормално в цял свят насилието над деца да се счита за педофилия и за него да се полага затвор, а тук да го наричаме особености на етноса – това е идиотизъм!
Нямам нищо против циганите, ако не мога да не попитам след като в България влязоха милиарди левове, за да бъдат интегрирани, къде са тези интегрираните? И къде заминаха парите?
Не отправям празни обвинения, нямам никакви доказателства кой е крал и колко е крал, но когато от една страна са дошли много пари за някаква кауза и когато резултатът е нулев, елементарната математика сочи, че или средствата са отишли другаде, или са попаднали в ръцете на пълни некадърници и те не са успели да вкарат в пътя поне един!
Българите са втора категория хора в собствената си държава!
Това не е демокрация, а слободия за едни, които се чувстват безнаказани и робство за другите, които малко да сгазят закона и наказани.
Впрочем някои са наказани и без да нарушават закона. Наказани с мизерия, безпътица и без право да искат сметка от тези, които ги управляват.
Аз не искам да живея в такава безправова и овчедушна държава!
А вие?
От нас зависи, братя българи.
Само от нас, но не правим нищо.
И това страшно ме натъжава.
АВТОР: Андрей Слабаков

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.