КОМЕНТАР

Озверяване

Съобщиха ни по телевизията, че двама старци умрели от измръзване в Бреница, община Кнежа. Според кмета на селото било невъзможно да ги настанят в социален дом – изискванията били „жестоки“, чакало се по четири-пет години, кандидатът трябвало да има голяма пенсия или някакви имоти.

Няма какво да шикалкавим, решението е: кучешка смърт за такива клетници. Това им се полага в Европейска България.

Един от съселяните им допълни нещо знаменателно: „Ако стане нещо с животно, да видят, че се убива животно, ще дойдат не знам колко организации, а това, че двама души така си заминаха – не обръщат внимание.“
Двама българи по-малко – голяма работа, и без друго се топим неудържимо.

Освен това, все сме заети с по-важни дела – преди време с кравата Пенка, за която стана дума дори в Европейския парламент, колкото да не забравим, че истинската човещина е окончателно изчегъртана от главите на Брюкселските чиновници.
Паролата е: крава да си в България – за хората ще мислим по-нататък.

Ами врявата около Терез и Масуд – тигърчетата от Разград, с които занимаваха дори премиера. С колко състрадателност ги окъпаха разни екологични организации, за медиите да не говорим.

След животинската смърт на старците от Бреница реакцията бе също толкова животинска. Пълно мълчание.
Дали ще се размърдат, ако направят лагер с ковчези пред Парламента? Съмнявам се.

Но не престават да врякат срещу фалшивите новини – колкото
по-фалшив е някой, толкова повече се дере.
Затова най-после трябва да проумеем, че истинската фалшива новина е представата, която ни натрапват за днешна България – и с която трябва да прикрият Озверяването, което прокапва от всевъзможни истории.

Цецка Прангите, както вече би трябвало да наричат Цачева, изглежда все още не може да схване, че обясненията, които подхвърля около „Случая Иванчева“, изобщо не са подходящи за един правосъден министър. Някакво „озверяване“ тлее в тях.
Дори първенците на днес омразната й комунистическа партия – в която хитричко кротуваше до самия 10 ноември 1989 година, не си позволяваха подобен език.

Цачева обаче непрекъснато трябва да се пъчи с днешната си правоверност – и това я прави агресивно нечувствителна, даже нелепите пранги около нозете на двете дами от община „Младост“ не я трогнаха особено.
Дори си позволи ехидно да подметне, че им разрешили епилатор и сешоар в ареста – и човек се пита с какво е поливана нейната отровна ирония.

Между другото, една предишна правосъдна министърка ходеше с златна верижка на крачето – тя пък с прангите на долнопробния вкус.

Някои не се посвениха да злорадстват заради скотските условия в българските затвори. Но пет пари не дават за животинската смърт на старците от Бреница.
На виновниците за тяхната Голгота, и на хиляди още български клетници, какви килии се полагат? Какви зурли ще надувате в тяхна чест?

Озверяването – по правило неосъзнавано, е крайният резултат на безразличието, което от години старателно отглеждат у себе си нашите Властници. Нищо действително драматично не задържа вниманието им – ако мислите, че са се трогнали от случая в Бреница, значи сте завършени наивници.
За тях е непосилно дори една думица на състрадание да отронят, те са вгледани единствено в себе си, оковани са с прангите на себичността и ги носят с удоволствие.

Не се тревожат от смъртта на старците, знаят, че и тя ще отшуми за ден-два, такива са вече тукашните нагласи – това пак е форма на озверяване – озверяване чрез безпаметство.

Тревогите, обикновено мними, се изживяват набързо. Обещанията светкавично се забравят, а и няма кой да ги припомня. Летят нанякъде ескадроните на ЕС.
***

Post Views: 1

КОМЕНТАР

ТОВА НЯКАКВО ПРОКЛЯТИЕ ЛИ Е?

Една от най-големите нелепици във връзка с влизането в еврозоната е, че напоследък научихме, че досега сме били само наполовина европейци…

Чак ако приемем и еврото – вече цели европейци. Само в такъв случай най-сетне сме щели „да станем равни с другите европейски народи“, „да заемем мястото си…“, “да изравним състоянието си“, „да развием икономиката си“, прочее…
Чакай, ся! Всички тези въпроси не се ли решиха, когато влязохме в ЕС? Защо преди близо 20 години трябваше да става, пък сега пак се оказа, че не е станало и пак ни обещават да стане, ама друг път, по-нататъка, в бъдещето?

А, всъщност, европейската идентичност на българската държава и народ, прословутото ни „нареждане сред другите европейски народи“, не беше ли решено дори още по-рано: не беше ли, когато хан/княз Аспарух е преминал Дунава и е забил знаме с конска опашка на десния му бряг и казал „Тук ще бъде България!“ (по филма на Людмил Стайков)?

А, според друга версия за историята, не беше ли, когато тракийското племе фриги, след вековен живот на малоазийския бряг, се завръщат обратно в прародината си – Балканския полуостров?… Когато арийците – траки дойдоха от север на Балканите и заселиха територията и на днешна България? Когато сред праисторическите племена на Балканите се образуваха елементи от днешния ни генотип? И прочее исторически версии…

Това някакво проклятие ли е, което тегне над народа ни? „Безкрайният път на България към Европа през вековете и хилядолетията и все не може да я стигне тая Европа.“

Уж глобалистка пропаганда, ама и едно гадничко внушение постоянно ни се набива: пак научихме, че сме проклети. Обречени все да не сме там, където трябва да бъдем, не сме, каквито трябва да сме, дори все не сме там, където сме…
Като във филмите на Уди Алън, например за онзи актьор, на когото всички кинооператори му казват, че нещо не могат да го фокусират, нещо им стои на безфокус, и той откри, че той наистина винаги си е на безфокус… Нещо подобно и с нещастните българи…

Стига, бе, западноцентрици ненормални, стига сте го тормозили този народ с обсесиите си!

АВТОР: КОНСТАНТИН В. КИСИМОВ

Post Views: 3

КОМЕНТАР

Коларова, комунистическото ти ДНК мирише още от телевизора!

Коларова, комунистическото ти ДНК мирише още от телевизора!

Когато проф.Коларова започне да обяснява как „националният интерес“ изисквал това правителство да остане, разумният човек не чува анализ. Чува дежавю. Чува ехото на онези партийни секретари от някогашния й родов дом, които обясняваха, че „в името на стабилността“ трябва да мълчим, да търпим и да вярваме, че всичко се върши за наше добро.

Това не е политология, това е политическа чалга с аристократичен тембър.

Не, професорке. Народът не ви е длъжен да преглъща кочината. А вие, с всичките си псевдоинтелектуални формулировки, всъщност казвате следното: „Да, властта ви е гнила, но по-добре гнила власт, отколкото никой, който да ни инструктира отгоре.“

Да твърдиш, че „успехът на политическия проект на президента предполага провал на правителството“, е не просто цинизъм. Това е фройдистко изпускане на една професионална говорителка на статуквото. Казвате ли ни всъщност, че проектите се градят само върху рухването на други? Или че политическата алтернатива е заплаха, защото пречи на благородната мисия на държавната хранилка да храни същите лица с различни лозунги вече 30 години?

Да се оправдава забавянето на мерките по еврото със страха от реакция, показва що за „експертен“ кръг командва. Вашето мнение не се гради на ценности, а на интереса на онези, които искат безметежен преход към еврозоната, за да могат после в евро да крадат. И сега вие ни учите да стоим мирно, да не мърдаме, докато ни лъжат в лицето?

Най-накрая, когато намеквате, че „никой не би отрекъл нуждата това правителство да остане“ – вие не говорите от името на народ, а от името на вашия кръг. Кръгът на фалшивата експертиза, на телевизионните аналитици със стари тефтери от ЦК на БКП. На послушниците, които винаги знаят кой ще е следващият господар – и предварително започват да му се мазнят.

Г-жа Коларова, ние помним. Помним от кого идвате. Помним кого сте хвалили преди. Помним какви идеи защитавахте, когато беше модерно да се кланяте на друг идол. И помним, че когато народът се събужда – точно вие сте първите, които започват да го поучавате колко е опасно да мисли сам.

Няма нужда от вашите „реалистични“ диагнози. Те са само друг език за насадено подчинение!

Post Views: 7

КОМЕНТАР

ДИЛЯНА ГАЙТАНДЖИЕВА Е ЗАПЛАХА ЗА ОНЕЗИ, КОИТО СЕ БОЯТ ОТ ИСТИНАТА

Клеветническата кампания срещу разследващата журналистка Диляна Гайтанджиева не е изолиран инцидент, а елемент от добре координирана операция, в която личат както интересите на определени геополитически среди, така и почерка на специални служби.

Гайтанджиева е журналист, който си позволява да пита там, където повечето мълчат – и да публикува документи, които директно засягат мрежи на международна оръжейна търговия, като програмата за доставки на оръжия от Източна Европа към Сирия и Йемен, маскирани под прикритие на хуманитарна помощ.

Това разследване от 2017 г., базирано на официални документи, публикувани и от Wikileaks, й спечели както уважението на безпристрастни наблюдатели, така и гнева на структури, свикнали да работят в сянка.

Същото стана и с разкритията ѝ за дейността на американски биолаборатории в Грузия, Украйна и други точки по света – теми, които добиха международен отзвук, особено след 2022 г., когато западни и руски източници взаимно си прехвърляха обвинения, но пропускаха въпроса: какво реално се е случвало в тези обекти?

И точно когато подобни въпроси започват отново да изплуват в обществения дебат, се появява поредната „морална“ атака – този път от базиран в Лондон български журналист. Не с аргументи, не с опровержения, а с етикети, внушения и лични нападки. Макар представян в западни медии като борец срещу дезинформацията, тук той действа не като журналист, а като активен участник в операция за дискредитиране.

Синхронът между публични фигури, съмнителни медийни канали и структури, свързани с разузнавателни интереси, не е случаен.

Ролята на специалните служби в такива кампании е известна – използване на доверени публични лица за “мека” форма на дискредитиране. Но този модел вече е разпознаваем. Когато едни и същи хора се активират всеки път при неудобни разследвания, те не разобличават лъжи – те прикриват истини.

Свободната журналистика е защитен механизъм на всяко демократично общество. Днес тя е под обстрел – не само от авторитарни режими, но и от уж „демократични“ среди, когато интересите им бъдат засегнати.

Гайтанджиева не е заплаха за обществото – тя е заплаха за онези, които се боят, че обществото ще научи истината.

Апропо, като стана дума за биолабораториите в Украйна, да не забравяме какво каза само преди месец Тулси Габард – директор на Националното разузнаване на САЩ: „Финансирани от САЩ изследвания в биолаборатории по света завършиха или с пандемия, или с друга здравна криза…“

И американското разузнаване ли е агент на Кремъл?