БЪЛГАРИЯ

“Патриотите” – като в експеримента със сварения жабок

Тук ще Ви разкажем за експеримента със сварения жабок. И за българските “Обединени патриоти”, чиято съдба взе много да прилича на участта на жабата в тенджерата. Коментар от Петър Чолаков:

Сигурно сте чували за бруталния експеримент със сварения жабок. Ако го поставите в кипяща вода, той веднага отскача. Спасява се. Но, ако бъде поставен в съд, в който температурата на течността постепенно се увеличава до точката на кипене, жабокът се сварява. Загива. Нещо подобно се случва сега с „Обединените патриоти”. А ролята на политически котлон изпълнява самото им участие във властта.

Данни от репрезентативно допитване, проведено през ноември от „Сова Харис”, показват, че ако трите патриотични формации („Атака”, ВМРО и НФСБ) се явят заедно на избори, те биха получили 4,1% от гласовете. Да припомним, че на последния вот резултатът им беше 9,3%.

Ярко, шумно, пиперливо

Популистката радикална десница и левица са обикновено в своя зенит, когато са в опозиция. Оттам те сравнително удобно могат да критикуват статуквото, да морализаторстват и заклеймяват корумпирания политически елит. От самото начало на мандата на кабинета „Борисов 3” беше ясно, че обувките на „Патриотите” неизбежно ще започнат да ги стягат в коридорите на властта. Най-голямата опасност за тях беше да бъдат опитомени, да бъдат превърнати в „жив щит” на Борисовата партия – метаморфоза, която ГЕРБ успешно осъществи с колаборационистката част на Реформаторския блок. Тук е важно да подчертаем, че в този случай, както и изобщо в политиката, важна е не толкова реалността, колкото обществените възприятия – тоест, дали „публиката” и преди всичко избирателите на „Патриотите” виждат своите представители като маши или заложници на статуквото, на омразните „те”.

Стратегията на „Патриотите” е диалектическа: да стоят в управлението, като в същото време се дистанцират максимално от ГЕРБ, налагайки своя „дневен ред”. Инструментите за постигането на тази цел, възприети преди всичко от Симеонов и Сидеров, бяха и си остават шумните удари с юмрук по масата, пиперливият език, скандалите. Покрякванията и подквакванията.

Без значение дали се реализираха на сцената като „диско-патриотизъм” (битката срещу шума по морето); „намазване на ските” на зелената евродепутатка Ска Келер или призиви срещу лобистките закони в полза на братя Домусчиеви, тези акции на „Патриотите” имаха като цяло положителен ефект – през юни рейтингът на Симеонов се покачи до 11%, след като през март беше спаднал до критичните 5,8 на сто.

Ерозия на „патриотичния дух” въпреки това имаше – по данни на „Алфа Рисърч”, в края на септември подкрепата за „Патриотите” е възлизала на 4,7%. Самото пребиваване на „Дондуков 1” обезкървява „воеводите”, но публичните каскади поне донякъде, като един вид парашут, все пак успяваха да забавят свободното им падане. На моменти дори изглеждаше, че могат да ги изтласкат нагоре. Стана ясно също така, че автентични (а не режисирани) изцепки като снимките с нацистки поздрав, агресивното поведение на общинския съветник от ВМРО Карлос Контрера и пистолетната авантюра на Ангел Джамбазки, трудно рефлектират негативно върху електоралната ниша на „воеводите”.

Обратът

Но два скандала с различен магнитуд окончателно нарушиха комфорта на „Патриотите”. Това са арогантното изказване на Валери Симеонов по адрес на майките на деца с увреждания и разкритията за престъпления в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), които засягат и Красимир Каракачанов. Вицепремиерът вече призна, че разследваният председател на ДАБЧ Петър Харалампиев е негова лична номинация.

Лидерът на ВМРО е с най-висок рейтинг сред „воеводите”. За разлика от г-н Симеонов и г-н Сидеров, тонът му винаги е бил по-умерен. Но разкритията, описващи схема за продажба на удостоверения за български произход, сега застрашават не само неговата политическа кариера, а и правителството изобщо. Г-жа Катя Матева, подала сигнала за престъпленията, замеси в скандала и имената на външната министърка Екатерина Захариева и евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев. Представители на социалдемократите в ЕП поискаха разследване на злоупотребите с български паспорти, а това означава, че има още едно огнище на напрежение, в което натискът от Брюксел би могъл да доведе до нови оставки. Възможно е дори да съкрати живота на българското правителство.

Симеонов пък успя да настрои почти цялото общество срещу себе си. Изследване на „Галъп”, проведено в момент, в който анализаторите разгорещено спореха дали г-н Симеонов трябва да си ходи, показа, че според 81% от анкетираните (в това число 40% от привържениците на „Патриотите”), вицепремиерът трябва да подаде оставка заради думите си по адрес на майките. Гафът на Симеонов отвори аркада в и без това недобрия имидж на изпълнителната власт, обедини БСП, ДПС и „Воля” в искането им вицепремиерът да си тръгне и дори стана катализатор на вълната от протести срещу кабинета.

За последното допринесе най-вече обстоятелството, че оставката дойде с едномесечно закъснение. А това поставя въпроса за „мениджърските” умения на Бойко Борисов. Няма съмнение, че премиерът е използвал това време, за да подсигури патерици на кабинета, на които да може да разчита след ремонта на „конструкцията”. Но е факт, че действията на управляващите бяха твърде мудни. Рокадата, довела до избора на Мариана Николова на мястото на Симеонов, засега не успява да свали градуса на напрежението, да даде почивка на „Патриотите” и на правителството като цяло.

Какво предстои оттук нататък?

Каква тактика ще възприемат „Обединените патриоти” в тази заплетена ситуация? При всички положения ще продължат да залагат на реториката, на гръмките изказвания. Вижда се, че и в ролята на „обикновен депутат” г-н Симеонов няма намерение да се отказва от старите си привички (визирам бойкия му призив „Дайте ми това МВР за 24 часа!”). Съмнително е обаче доколко подобно поведение може да донесе някакви дивиденти – особено в светлината на последните събития и на засилващото се обществено омерзение от каскадите на „Патриотите”. С други думи: ако продължат в същия дух, те не само няма да се стабилизират, но дори ще започнат да врят още по-шумно на политическия котлон.

На второ място „Патриотите” може би ще дръзнат да играят соло. В този вариант всеки би опитал да капитализира на гърба на другия. Виждаме, че лидерът на „Атака”, който поиска оставката не само на г-н Симеонов, но и на г-н Каракачанов, вече действа активно в тази посока. Сидеров подготвя и паралелен политически проект заедно с евродепутата Николай Бареков. Но харизмата на водача на „България без цензура” отдавна е избледняла, а замисленият голям „Консервативен алианс” трудно би станал спасителна лодка за „Атака”. Съмнително е също така, че този проект може да засити евродепутатските амбиции на нейния лидер. В този смисъл г-н Сидеров изглежда така, сякаш се вживява в ролята на печалния герой на Мери Шели д-р Франкенщайн, който прави експерименти с мъртви тела.

Тъй като взети заедно плават малко над електоралния праг, трите партии в съюза „Обединени патриоти” едва ли биха спечелили от това да се предадат взаимно (торпилирайки чрез такива действия и кабинета „Борисов 3”). Към днешна дата най-добрият вариант за тях е да действат заедно. Това би запазило и шансовете им на европейските избори догодина, при които електоралният праг е по-висок от този на парламентарния вот.

Да не забравяме също така, че където има жабоци, има и щъркели. И ГЕРБ, и БСП (особено с последната им „визия за България”) ловуват все по-интензивно в патриотичната ниша. А почвата там е благоприятна. Ето само един пример: дистанциите между българи и роми се увеличават. Доста показателна в това отношение е полемиката, която предизвика приказката за „Добрия ром” в читанката за трети клас.

Посланията им ще живеят и след тях

Европейските избори през май догодина ще бъдат съдбоносни за европейския проект, за ЕС. На тях ще си дадат среща най-малко два политически конгломерата, две различни визии за това какво означава да си европеец. От една страна това са партиите и политиците, водени от френския президент Макрон, които настояват за по-голяма интеграция между „отличниците” в ЕС, за пенализирането на държавите, отклоняващи се от европейските ценности и принципи. От другата страна е популистката радикална десница (и левица), привържениците на Льо Пен, Салвини, Орбан, Вилдерс и пр.

В България обаче едно е сигурно: дори „Патриотите” да се представят слабо на евроизборите и впоследствие да се маргинализират електорално, техните идеи и послания бързо ще си намерят нови пламенни проповедници.

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.