КОМЕНТАР
Ако аз съм министър-председател, нещата ще са други
Тогава с основание могат да ме питат за пенсии и заплати, сега не ги решавам аз
– Г-н Сидеров, защо сега започнаха разкритията и избухна скандалът в Агенцията за българите в чужбина? Темата се влачи от 10 години насам.
– Това е въпрос към прокуратурата. Защо сега – вероятно сега е събрала достатъчно доказателства и сигнали, че има данни за престъпления. А това, че имало някакви информации и нещо се е завъртяло в публичното пространство преди това, не е достатъчно за институция, каквато е прокуратурата. България е правова държава и последната инстанция на съда е тази, която казва – този е престъпник или е невинен.
Оттам нататък, медийната интерпретация, ако искате да разсъждаваме, защото по нея можем да правим свободен коментар. Например – има ли опит да се търси политически удар, защото тази агенция, доколкото знам, не е чисто партийна. Много коментари прочетох, че ВМРО там присъства отгоре до долу едва ли не. А всъщност не е така – там работят хора от години, много преди ВМРО да е във властта, в управляващата коалиция. Вероятно има и хора на ВМРО, но който е направил нарушение, нека да си понесе последствията. Дали той ще е от една партия, или в случая – председателят от гражданска организация, която беше коалиционен партньор на „Обединени патриоти“, то нека да понесе последствия, ако има нарушения. Това показва, че няма политически чадър над никого и така и трябва да бъде. Останалото е въпрос на коментари и на опити да се търси политическа свързаност. Това за мен не е добре, защото аз виждам атаки към управленския партньор „Обединени патриоти“ от различни посоки.
Сега, някой ще каже, че и аз нападам понякога някои от коалиционните партньори, но нека да разграничим нещата – едно е, когато аз критикувам Валери Симеонов примерно, защото най-често е било така, аз го правя с градивна и доброжелателна мисъл, с идеята да насоча усилията на моите партньори към важните, съществени неща, заради които дойдохме на власт – доходи, пенсии, по-висок стандарт на живот на българите, икономика, препитание, по-ниска безработица и опит да върнем част от избягалите от България. Това са важни въпроси за една патриотична формация и затова съм насочвал – понякога и по-остро – вниманието на партньорите ми към тези въпроси. За да я отделя примерно, защото сега чувам и критиките на ДПС, които казват – оставка, долу националистите от властта – това е лошо. В момент, в който националисти от цяла Европа влизат във властта, стават все по-силни като формации и се очертава в утрешните европейски избори да са водещи.
– Случайно ли е, че този скандал в Агенцията за българите в чужбина съвпадна и с новата позиция на ДПС да се иска оставка на цялото правителство, не само демонтаж на малкия коалиционен партньор? Виждате ли връзка между това?
– Според мен ДПС използват момента със скандала, за да станат политически по-видим фактор. Това е логично. В парламентарната демокрация това е логично – една опозиция да използва всеки един скандален момент при управляващите, за да заяви себе си. Въпросът е доколко ДПС вижда реални причини за предсрочни избори и управление, което да е алтернативно. Аз не мисля, че ДПС го вижда това, включително и техният почетен председател Ахмед Доган, който наскоро каза, че не вижда такава алтернатива.
– Но събитията се развиват бързо.
– Да, вярно е, че има динамика, но все пак аз приемам повече стратегическия поглед на почетния председател на ДПС, отколкото конюнктурния политически поглед на оперативния председател, който казва да падне цялото правителство.
– Хамид Хамид каза, че ако се върнат двамата вицепремиери в парламентарната група, кворумът ще бъде гарантиран, което означава, че те са влезли вече в атаките срещу правителството или най-малкото срещу вашата коалиция.
– За оставки на моите коалиционни партньори или поне на единия от тях съм говорил и аз. Няма нищо фатално, ако някой от тях се върне в парламента. Това няма да развали управляващата коалиция, няма да попречи мандатът да бъде завършен.
– Кое би било фатално?
– Би било фатално за това управление, ако се появи алтернативен модел и хората го припознаят. Неслучайно всички изследвания показват, че обществото ни не вижда такъв. Чух и четох много заявки за партии, които щели да се появят – движения на шоумени, включително на президента, който няма право да прави партия. Аз не мисля, че това е сериозен алтернативен модел, защото при алтернативата трябва да има идейно различие. Има викания „вън, долу, оставка“, но когато запиташ някой от тези, които са недоволни – а какво следва, обикновено отговорът е – не знам какво, ама тия да си ходят. Не трябва да подценяваме натрупването на недоволство също. Тук говоря за липсата на алтернативна идеология. Защото, когато влезеш в политиката – едно е да викаш „долу тези или онези“ и друго да искаш да управляваш, да знаеш какво да направиш подробно в министерствата, в бюджета, в разпределението на ресурс. Това са тресавища, в които може да затъне всеки неподготвен. Аз също се убеждавам в това, а и го знам от собствен опит. Бил съм в опозиция много години. Знам, че в опозиция е някак си по-интересно, по-атрактивно. Можеш да критикуваш, да изразяваш по един цветист начин недоволството си. Но сега, когато съм част от управленската коалиция, виждам не само сложността на управлението, а и възможности, които можеш да направиш.
Ще говоря за себе си, защото всеки отговаря за собствените си действия. Представител съм в парламента от Ямболски избирателен район, нарочно избрах родния ми край, родния ми град с 4-мандатна листа, без да се дублирам никъде, и казах – ако там не ме изберат, значи няма за какво да съм в политиката. Докато съм народен представител от 31-ви Ямболски избирателен район, успях да лобирам за една болница, която вече 35 години хората я чакат там да се завърши. Ще са необходими 10-12 млн. С това нещо да си остана, пак ще съм доволен, защото съм направил нещо, което можеш да го видиш, пипнеш и хората да кажат – ей този човек тук издейства тази болница. Ако бях в опозиция, нямаше да мога да го направя.
– Смятате ли, че и в момента властта работи? Какви са вашите впечатления отвътре, тъй като отвън те не са добри?
– Те отвън никога не са добри, защото винаги хората имат много очаквания. Искаме държавата да направи всичко, а забравяме, че това сме ние, народът, всъщност.
Има много неща, които могат да се критикуват, да. Аз няма да вляза в роля на адвокат на това управление, защото то не е моето управление. Нека това да го разграничим много ясно. Много пъти са ми казвали – ама ти сега нали управляваш. Не, аз съм партньор на една голяма партия, която е взела основната власт. Ние сме единственият партньор, според избирателите, който може да застане там, и направихме това политическо сдружение с цел мандат, с цел управление и постигане на някои неща, които сме ги написали. Но не съм управляващ. Ако аз съм министър-председател, нещата ще са съвсем други. Много хора бъркат този статут и ми казват – нали беше обещал. Това, което съм написал като „Планът Сидеров“ или програмни мои виждания, мога да го изпълня, когато съм министър-председател.
– Да, но обирате негативите.
– Да, това е всъщност големият въпрос. Много добре си давах сметка, че когато влезем в съдружие за едно такова управление, ще обираме негативите и че най-потърпевшите ще бъдем ние. Аз съм успял през тези години, специално за партия АТАКА мога да говоря само, да успявам да присъствам парламентарно, дори тогава, когато са ме погребвали.
АТАКА е най-изградената, най-сериозната в дълбочина като идеология. През всички тези години българският народ, избирателят, не избра Волен Сидеров, не посочи АТАКА за водеща партия, за основна партия, а избра партия ГЕРБ, която се появи след АТАКА. През 2006 г. АТАКА беше втора сила след БСП. Аз бях на балотаж с Първанов през 2006 г. Направиха ГЕРБ може би като формация, която да дублира и да измести АТАКА.
– Кой го направи?
– Не е така еднопластов отговорът. Ако трябва сега да говорим, понеже се връщаме към 26 октомври 1989 г., „Екогласност“. Ами конструкторите на прехода. Тези, които предпочетоха България да бъде колонизирана, а не да бъде силна и самостоятелна държава. Кои са те? Те са главно от върхушката на бившето БКП, които имаха възможността, информацията, нивото на политическа власт да дирижират така нещата, че да вкарат България в колонизационния режим, а не в режим на самостоятелна икономика.
Аз съм свидетел как 1990 г. при президента Желев, тогава избран от НС, се събра Консултативен съвет, който трябваше да реши какво да прави. Оставка като премиер е подал Луканов. Следва да се отиде на избори, имаше парламентарна криза. Желев каза – не, никакви избори, ще се състави правителство, което на практика беше коалиционно между БСП и СДС. Имам предвид кабинета Попов, цялата 1991 г., който доведе до инфлация 400%. Парите на обикновените българи бяха стопени, беше ликвидирана възможността да се създаде истинската средна класа. Защото всеки българин в активна възраст беше скътал някакви пари. И вместо приватизация, която да стъпи първо на малките обекти, после да се отиде, да се види другият вариант, беше направено така, че хората масово останаха без пари, бяха стопени техните. И вторият удар беше 1996-1997 г. Получи се огромна прослойка от хора без възможности и една върхушка като ето сега виждаме Баневи, подобни парвенюшки олигарси…
Обаче аз ще запитам – сега се говори за Баневи и „Полимери“ и подобни, Девня изобщо, бяха предвидени за колонизация на външни компании. Баневи са просто вторични, те са гарнитурата, те са тези, дето доопоскват останалото. Но всъщност основният удар беше България да се лиши от икономиката си, да се лиши от големите производства. Кой каквото ще да говори, били социалистически, да. Социалистически, а после 20 години не можаха да изнесат скрапа, който рязаха. Всичко това работеше, то можеше да се преустрои, можеше да стане някакъв вид акционерно дружество, някакъв вид собственост, която да продължи да работи. Да, могат да дойдат и чужди инвеститори, но не такива, каквито бяха наложени тук със сила – идват и затварят. Примерно тези, които купиха „Соди-Девня“ и ги затвориха. Това беше една белгийска компания, ако не се лъжа, защото им беше конкуренция просто. Това трябва да се каже ясно за нашите евроатлантически партньори – големи западни корпорации посочиха кое в България трябва да бъде ликвидирано, защото им пречи и им правеше конкуренция. Те се явиха купувачите, които идват, за да затворят предприятията. Останалото го оставиха на местните хиени, които да дооглозгат вече трупа на този ресор. Така че сега ни насочват погледа към Баневи, Арабаджиеви и прочее. На тях им беше позволено да дооглозгат това, което западните или наднационалните компании дойдоха и казаха – вие не може да имате нефторафинерия, не може да имате голямо химическо, циментово производство, машиностроене, ДЗУ – Стара Загора – не ви се полага. Всичко това трябва да се ликвидира и ДЗУ ще произвежда котлони и крушки, а не процесори, не високи технологии. Другото ще се разруши и за всичко това ще бъдат обвинени българските олигарси, защото винаги има такива, които са алчни и безскрупулни. И те ще отнесат гнева на народа. Точно затова сега българинът мрази всеки богат човек, независимо дали той е паркетен парвеню и олигарх като Баневи, или пък е истински предприемач, решил да направи нещо. Няма значение, щом е с пари, то е лошо. Е, това беше постигнато от сбъркания преход. А сбърканият преход започна през 1990 г. с този съвет при Желев, който реши да има коалиционно правителство на Попов и там за първи път хората бяха ограбени така, че да не може да се направи средна класа.
– Много любопитно ми е, г-н Сидеров, ако ГЕРБ е създадена на същия принцип от върхушката, от остатъците от бившата комунистическа върхушка, вие защо приехте коалицията с тях?
– Не съм я приел аз, приел я е българският избирател. Той е решил, че трябва да го управлява Борисов и ГЕРБ, а не Сидеров и АТАКА – това е решение на българския народ, аз го уважавам. След като е решил, аз не мога нищо друго да направя, освен да кажа – това е изборът на народа ми, аз ще правя каквото мога. И го правя. Защо приемам? Какво да враждувам с ГЕРБ? Да, години наред враждувах. Знам какво е да си опозиция. Сигурно съм най-препатилият политик от всички лидери в България, така че аз знам какво е да си опозиция и да ядеш бой. Опитът учи и ми казва – опитай се да направиш поне нещо.
– Какви перспективи виждате за съвместната ви работа и за това управление?
– Перспективите са да се възпита едно поколение, което да бъде с по-самостоятелно мислене. Сега неслучайно пак се връщаме към тези събития, може да изглеждат романтични, може да изглеждат даже леко театрални. Но бяха някакво събуждане на духа.
Това събуждане на духа е първото нещо, което трябва да гоним, да го търсим, защото без него ще възпроизвеждаме хора, които ще бъдат бели мишки в лаборатория, а не мислещи хора.
– Промени ли се нещо от 3 ноември 1989 г.?
– Много неща се промениха, макар че ние сега говорим все лошите. Има и добри неща, които са се случили. И отварянето към света, и това, че ние бяхме в една затворена система. Аз излязох за първи път от България декември 1989 г., за да нося лекарства в братска Румъния, защото там имаше революция. Това беше затворена система и беше грешка на комунизма, защото примерно сърбите пътуваха, можеха да преценят, може би затова те някак си са с по-национално самочувствие, събираха се на мостовете, когато бомбардираха Сърбия. Има много добри неща, които ги прескочихме в този разговор, защото се фокусирахме пак в лошото.
– То преобладава.
– Не съм сигурен. Ние живеем в медиен свят – каквото медиите експонират, това хората си мислят. Ако извадиш скандала напред, аз например съм много против новините. Емисиите в централните телевизии започват с убийства, с негативизъм. Нямат представа тези наши колеги, защото ние сме колеги с теб, нямат представа как въздействат върху хората. Как това е едно зомбиране. Ако започнеш деня, сутринта в новините с убийство, а не с нещо хубаво. Ще ви дам пример. Не е самореклама – нашата скромна телевизия, която съществува вече 7 години, казал съм новините да започват с отбелязване на православната дата на днешния ден. Да можем някак си да обърнем поглед към това. Убийства е имало и има в целия свят, но не можеш да започваш и да свършваш с убийства. Ако се подредят положителните неща, дори и при това управление, ще се види, че има икономически показатели, подобрение, имаме геополитическо подобряване на образа ни. Бавно, постепенно, трудно, но все пак става нещо такова. Тоест не е лошо да слагаме и положителните и хубавите неща.
– Проблемът е, че от последните месеци правителството не стои стабилно. Май накрая вас ще ви изкарат виновни?
– Май ще отнесем ние вината, вярно. На партийния конгрес на ГЕРБ бях поканен да говоря и казах, че ако ние не се свалим от власт, няма кой. Може и така да стане, но все пак едно е неразбирателство между патриотите, друго е да паднеш от власт, защото си уличен примерно в тежка корупция, несправяне или пък нечовешко отношение към хората. Това не са допустими неща. Разправии винаги ще има. Сега е моментът във връзка с тези скандали да се преосмисли поведението и на моите партньори. Аз съм им го казвал и в очите. Стигнеш ли на някаква властова позиция, тогава се проверява що за човек си. Ако се самозабравиш, приключваш рано или късно. Основното опира до морално-етичната същина.
Цоня Събчева
КОМЕНТАР
Явно заменихме държавата с главно Д с държавата с главно Р
Виждайки какво се случва в момента, явно заменихме държавата с главно Д, с републиката с главно Р.
Ако ме разбирате какво искам да кажа. Та в държавата с главно Р., се случва същото като в държавата с главно Д.

Махането на охраната на Борисов и Пеевски е прах в очите. Уж борбата със корупцията е прах в очите. Да говориш в Европа едно, а в България друго е прах в очите.
И още и още.
Представлението се видя, че е същото, просто с друг клоун-лъжец.

Колкото до прахът в очите, скоро ще отмине, защото задуха вятър и този вятър ще издуха всички които са хвърлили прах в очите на хората!
КОМЕНТАР
Неонацисткият проблем в Украйна не е просто измислица на Кремъл
Западните партньори на Украйна сключиха своя собствена сделка.
Ти да видиш.
Изключително влиятелен американски тинк танк публикува днес кощунствена статия. И преди розовите понита да изпищят, че лично Путин я е написал, нека им кажа кои са официалните спонсори на този тинк танк: George Soros’ Open Society Foundations, Charles Koch’s Koch Foundation, the Ford Foundation, the Carnegie Corporation of New York, the Rockefeller Brothers Fund, Schumann Center for Media and Democracy. Повтарям – Сорос, Рокфелер, Форд, Кох, Карнеги и т.н.
Въобще, леко неудобно се получава за по-глупавите сред нас, в чиито дрънчащи на кухо тикви някак си съществуват едновременно:
– възхищение към нацитата от Азов;
– подкрепа за Израел, които, заедно с Полша, открито набиха шамари на украинците заради героизирането на нацизма.
Черпя ви с няколко параграфа от статията:
“Армията на Украйна има реален проблем с нацизма
В стремежа си да деконструират руската пропаганда, западните елити се опитаха да скрият факта, че в редиците на Киев има екстремисти от Третия райх.
Автор: Марта Хавришко | 2 юни 2026 г.
Когато Владимир Путин започна инвазията си в Украйна през февруари 2022 г., той твърдеше, че една от целите му е „денацификацията“ на страната. Кремъл все още използва този наратив като крайъгълен камък на своята военна пропаганда.
Както Украйна, така и Западът реагираха, като категорично отхвърлиха това твърдение като цинична злоупотреба с историята на Холокоста.
Политици, медии, учени и образователни институции се втурнаха да доказват, че аргументът на Путин е несъстоятелен.
Но в стремежа си да деконструират руската пропаганда, западните елити създадоха свой собствен пропаганден мит: че в Украйна няма нацисти. Или, че ако има такива, те уж са изолирани и без никакво влияние.
Тази фикция изискваше “избелването” на „Азов“ – подразделение, основано през 2014 г. от неонацистката група „Патриот на Украйна“ под ръководството на Андрий Билецки. „Азов“ стана печално известен с екстремистката си идеология, нацистката символика и обвиненията във военни престъпления в Донбас. През 2018 г. Конгресът на САЩ забрани на групата да получава американско оръжие, финансиране или обучение.
След пълномащабното нахлуване на Русия това клеймо изчезна почти за една нощ. Киев преопакова „Азов“, отделяйки най-радикалните елементи в ново формирование – 3-та щурмова бригада. Западните медии я ребрандираха и оневиниха. Езикът на „дерадикализацията“ и „деполитизацията“ стана широко приет. Поставянето под въпрос на този наратив се превърна в табу и беше етикетирано като „руска пропаганда“. Резултатът е култура на умишлено мълчание.
Географски справочни ресурси
Още по-поразително е нормализирането на самата нацистка символика. Официалните украински военни канали и основните медии редовно публикуват изображения на войници, носещи свастики, инсигнии на Вафен-СС и емблеми, свързани с неонацистки групи като Combat 18 и Misanthropic Division. Това вече не се третира като скандално. То е нормализирано.
Най-тревожното от всичко е, че някои украински военни части са включили символи, свързани с нацизма, в официалните си емблеми.
Крайната десница и украинската военна култура
Много украински военни части, използващи нацистки символи, се ръководят от мъже, формирани от „Азов“ и крайнодясната среда около него. Такъв например е Александър Кравцов, известният командир на подразделението „Мечките“ (Ведмеди), което беше част от „Азов“. Тялото му е покрито с нацистки татуировки, включително числото 1488 – препратка към лозунга от „14-те думи“ на защитниците на бялото превъзходство, измислен от Дейвид Лейн, и кодирания поздрав „Хайл Хитлер“ („H“ е осмата буква в азбуката). На гърдите му е татуирано мотото на СС: „Моята чест се нарича вярност“. Той превърна този лозунг в мото на собствената си част. Светкавиците на СС станаха част от официалните ѝ инсигнии.
(изборени са множество примери)
Използването на нацистки символи в украинската армия не е просто естетически проблем. То е морален, политически, исторически и правен проблем.
Първо, то представлява форма на исторически ревизионизъм и постепенна реабилитация на самия нацизъм – директно предизвикателство към следвоенния западен консенсус, изграден върху паметта за Втората световна война.
Това също така осквернява паметта на жертвите на нацизма в Украйна: 1,5 милиона евреи, избити по време на Холокоста, заедно с милиони славяни, военнопленници, роми, психично болни, принудителни работници и безброй други, погълнати от машината за расово изтребление и експлоатация.
Второ, проблемът не е само исторически. Той е дълбоко съвременен. Всяка руна на СС, Черно слънце или Вълча кука, показвани от украински войници, дават на Кремъл поредната пропагандна победа. Руските пропагандисти няма нужда да си измислят въображаеми нацисти в Киев. Те просто посочват емблемите, носени открито от някои от най-прославяните военни части на Украйна – включително формирования, определяни като „елитни“, като 3-та щурмова бригада.
Трето, налице е и крещящо правно противоречие. Като използват открито нацистки символи, тези части нарушават собствените закони за паметта на Украйна от 2015 г., които изрично забраняват пропагандата на нацисткия режим и публичното използване на неговите символи. Законът описва подобни действия като обида към паметта на милиони жертви и предвижда наказания до пет години затвор.
Въпреки това никой не бива съдебно преследван. Защо?
Защото правителството на Зеленски – и самият президент Володимир Зеленски като главнокомандващ – сключиха политическа сделка с крайната десница. От 2022 г. насам крайнодесни активисти и мрежи наводниха сектора за сигурност и отбрана. В условията на тотална война и хроничен недостиг на хора този съюз стана политически удобен, може би дори неизбежен. Сега той се утвърждава стабилно.
Държавата зависи от радикализираните военни формирования заради живата сила и ефективността им на бойното поле. Крайната десница, от своя страна, получава легитимност, оръжие, влияние и институционална защита. Това, което възникна от военна необходимост, се превръща във взаимна зависимост.
Западните партньори на Украйна сключиха своя собствена сделка. Те също зависят от украинската жива сила, за да отслабят Русия. И затова те толерират екстремистите в украинските въоръжени сили, докато тези екстремисти продължават да се бият. Нещо повече, те до голяма степен запазват мълчание за идеологията и символите, защото признаването им би означавало да се приеме една неудобна истина – че неонацисткият проблем в Украйна не е просто измислица на Кремъл.”
Време е платените л@йномети на малък Шиши да започнат да заливат с помия и да правят колажи на американските тинк танкове, Все пак имат 600 000 евро да отработват.
КОМЕНТАР
Хора, бягайте!
Кеворк Кеворкян: Хора, бягайте!
Това се случва в една обикновена телевизионна вечер, направо прекалено обикновена, дори най-големите нахалници от политическия паплачор са се скатали някъде.
Нищо не предвещава с каква хубава история ще разполагаме след час и нещо. Но така е в телевизията: напъваш се да направиш нещо и обичайно се задоволяваш с поредното нищо, а и то май вече все повече се харесва на публиката. И тя се е уморила да чака онова Нещо, което направо ще й измъкне душичката…
Минутите си текат кротко, и вечерта се изнизва също кротко – и тогава внезапно чуваме паролата, която толкова ни плаши и все пак я очакваме. Знаем се – ние все очакваме някаква парола, от някой, от някъде – и все закъсняваме за срещата на четата, от която се очакват чутовни подвизи…

Бившият шеф на противопожарната служба изглежда в добра форма; всичко му е минало през главата, нагледал се е през годините на коварствата на една уникална комбинация, подходяща точно за такива балами като нас, претръпнал е отдавна от мръсните игри между кишата и сушата, и всички сме наясно, че тъй ще я караме до второ пришествие – ако не ни запалят, ще се опитат да ни издавят.
Николов вече не е на служба, но пък е съветник на самия министър на вътрешните работи и тъкмо затова е добре от него да се чуе истината – а тя е, че сме неспасяеми, до такава степен сме се зарязали, че направо сме неспасяеми. Човекът е честен и ни го казва без излишни усуквания. Питат го – в кротката телевизионна вечер – нещо за системата за „ранно предупреждаване“ и той го казва от ясно по-ясно: „Хора, бягайте, когато се зададе водата“.
Никаква система на тоя свят не може да помогне на хора, които до такава степен са се изоставили на милостта на някакви случайници – затова, плюйте си на петите и бягайте! Пък и нямате друг избор – щом и досега мостовете на Кольо Фичето са по-читави от тия на европейска България. Николов сочи нагоре и казва: „Вижте ги колко са високи мостовете на Фичето, никаква река не може да ги залее“ – и всички в този момент се сещат за „европейските“мостове за към Царево и всички останали…
Пак ще се върнем към паролата на Николов. Сега е ред – все в същата обикновена телевизионна вечер – на „Торнадото на световния спорт“, както съм нарекъл тази жена преди доста години, и тя все се чуди какво всъщност искам да й кажа. Но пък как иначе да наречеш тази велика жена, която е донесла на България 294 медала. 294! А 294, както и да пресмяташ, дори както и да цапотиш, все си е 294 – и тук, в страната с евромостовете. Това може и да се зловиди на някои тиквеници, обаче дори от „Рекордите на Гинес“ клекнаха пред това проклето 294… А за цапотенето винаги ще има мераклии тук – и заради това също сме за Гинес. Но няма кантар, който да хване докрай тази ни страст.
В Новините на Ти Ви отделиха няколко минутки на Торнадото, за повече нещо им се досвидя. Бяха доста по-щедри към Везенков, който стана европейски шампион с гръцки баскетболен отбор. И това не е малко, разбира се, особено ако сме забравили числото 294. Отгоре на всичко друго, Торнадото не знае как да си държи устата затворена или поне да е правилно отворена, никога не го е правила…
В социалните мрежи нагласиха Нешка като „комуняга“ – нея, която правеше на мат и маскара руските гимнастички…. Всичко е един бъркоч, отдавна станал непоносим… Джилас казваше, че едно нещо е по-противно от комунизма – и това е късният антикомунизъм. Сякаш точно за нас е казано. И същите тия наши антикомунисти дори един що-годе читав учебник по „анти“ не можаха да съчинят. Тия дни си мислех, че няма и да го направят, второто им, по-червеното им сърце няма да им разреши.
Тогава поне да направят едни сборник с откъси от книгите на Конквист, Авторханов и други подобни автори. Съвсем друго е в антикомунизъм да те покръстят тия хора, а не Костов, примерно, за другия дребосък да не говорим…
В репортажа за Нешка се каза, че тя е коментирала и – цитирам – „прочутата фраза, превърнала се в нарицателно „Нешка няма грешка“ – но с допълнението „предизвиква у мен насмешка“.
Това прозвуча странно. Насмешка – към кого? Към себе си? Това е изключено – тази жена знае цената на всяка секунда от блестящата си кариера, на всеки атом от среброто или златото на онези 294 медала. В „ония“ години Народът беше наясно с това и той спонтанно роди тази фраза. Тези неща, тези някак дори мистични връзки не могат да бъдат проумени от днешните случайници…
Има и друго: в манталитета на Нешка изобщо не се вмества повикът „ХОРА, БЯГАЙТЕ!“ Той ще й се види пораженчески, дори позорен. „Те да бягат!“ – най-много да каже Торнадото.
А обикновената история в тази обикновена телевизионна вечер сякаш сама продължи да се пише – сега пък с услугите на предаването „Кой да знае“, където зададоха поредния прелюбопитен въпрос – този път за хипертимезията – Синдрома на автобиографичната памет. Цитирам от Уикипедия: „Хората с хипертимезия притежават свръхспособност да помнят почти всеки ден от живота си в детайли. Те могат да си спомнят какво са яли, какво време е било или какви новини са съобщавали на конкретна дата преди 10 или 20 години“/край на цитата/.
Добре – а какво се случва с нас, в какво се превръщаме, след като сме подложени от години на една колективна лоботомия, която трябва да заличи не само лошото,което помним, ами и всичко друго.
Факт е, че успяха да заличат в паметта ни маса неща, които за обикновените хора имат съкровена стойност, макар за заличителите да са си само един боклук ненужен… И тъй, вкарани в капана на Забравата, много хора загубиха идентичността си.
От известно време политиканите ни с половин уста се похвалват, че емигрантите ни се връщали. Но нямат никакво желание, а още по-малко и силици да осмислят дали това е финалът на един бартер на човешки материал, който се опитахме да направим, какви са неговите резултати и по-важното – какви ще са последиците от без съмнение най-голямото българско приключение?
Всичко, което забъркаха досега нашите политсерсеми може да се побере в тези две думи: „Хора, бягайте!“ И скоро това няма да се промени.
А решението е пред очите ни и то е – абсолютен, безусловен, поголовен фалит. И да е достатъчно шумен – да не кихне като черешово топче, а да има поне силата на крясъка на Боримечката, да си бъде един възторжен, празничен фалит…
И ще имаме ли куража един път да гракнем – След нас потоп!
Но не като ония поточета ,които все успяват да ни давят – а едно потопище истинско.
А после?
После ще му мислим.
Когато се събудим от този сън.
***
Кеворк Кеворкян








