АНАЛИЗИ

За правото на точната диагноза – една друга гледна точка

Поводът беше омаскаряването на паметника на Съветската армия в София.
Какво имаше нарисувано на този паметник (което не е за първи и втори път)…имаше антисемитски лозунги.

Какво каза Мария Захарова в цялото си (както сме го учили едно време в училище, че изводът с еправи на базата на ЦЕЛИЯТ текст! Че текстът си има вътрешна структура, че има връзки между тях, и т.н. Има теза, антитеза, синтеза…)

Тя каза 3 неща:

Първото нещо, което каза, е, че ако не беше съветската армия…че системно се обругват паметниците на Съветската армия в България. За разлика от Германия, Австрия, и останалата Европа).

Второ – тя заяви, че на паметника има антисемитски лозунги.

И трето – че ако не беше Съветската армия, 50,000 български евреи щяха да бъдат депортирани.

Някой съмнява ли се, че щеше да стане така?

___

Край на цитата.

Какво стана?

Според мен – очакваното. От цялото това изказване на частно събиране по друга тема: за реакцията на говорителката на Руското външно министерство по повод (поредното) оскверняване на паметника на Съветската армия се извади един фрагмент:

«…Като отчетеш, че 80% от населението е дебилни, и не могат вече да се подписват…».

След което започна бурно лепене и размножаване на прясно съшити с бели конци етикети, «мемове», и опорки:

«червеният професор Иво Христов показа истинското си лице – нарече 80% от българите дебили!»

По-комбинативните служебни русофоби веднага направиха и други връзки: «70-80% от българите били русофили? Ами ето ги – лъснаха, в качеството им на дебили, по признание на техния си професор!»

Което просто трябваше да подчертае фалшивата претенция за елитарност на «умните и красивите», един също вече изтъркан и изтъкан от фалш «мем», или «опорка».

Всъщност, от гледна точка на здравия разум, и на познаване на политическия процес, нещата са очевидни, но явно не за всички. Целта е очевидна – оставка!

Защо?

Ами ясно защо – когато по един войник на фронта стрелят, значи, е заел правилна, нужна, стратегически полезна за неговата армия позиция. Това е знак за качество.

В политиката е същото – лошо е, когато кириякстефчовци тръгнат да хвалят бойчо-огняновци. Това би означавало, че с бойчо-огняновците нещо не е наред. Когато обаче кирияк-стефчовците, верни на предателската си природа, ковладят, клеветят, плюят, предават, и продават бойчо-огняновците, това е естественото положение в тези битки. Точно както чакалът Табаки в «Книга за джунглата» на Ръдиард Киплинг (има ли чели поне това?) крещеше «Позор за джунглата!» в опита си да очерни стария водач на глутницата Акела, когато Маугли защитаваше стария водач, и глутницата, по същия начин политическите чакали (има ли разпознали се? Могат да почват да плюят и по мен) надигнаха управляем и режисиран вой вече колко дни. Има и спонтанни политически чакали – къде натегачи, къде идейно-убедени, които им пригласят, разбира се.

Казано е от древни времена: Не убивайте вестоносеца! (на лошите новини).

Населението не обича да му казват лоши новини. Иска да го лъжат. Затова е казано, че истината е винаги горчива, докато всички лъжи са сладки, подсладени, и красиво опаковани.

Населението не обичат истината. И населението от българите (за съжаление) не е изключение. Особено се дразнят, когато чуят истина, която на всичкото отгоре не разбират, или я разбират превратно.

Точно като в случая – не знаят точното значение на думата «дебилни», и веднага скочиха, защото си мислят, че ще да е нещо много лошо, и оскърбително.

Да, със сигурност не е комплимент, но пак със сигурност не е това, което хората са свикнали да си мислят, че е. Масовият отказ от мислене и четене, който наистина е с характера не на епидемия, а на пандемия (отваряйте гугъл да намерите значението и на тази медицинска дума), е пряк и неизбежен резултат от цяла една система, която е с вековен стаж, и с отработени техники. А именно – колониалната система.

Напмням задължителните 5 характеристики (5-те «де») на всяка една колонизация:

– депопулация (обезлюдяване, съкращаване на населението на колонията);

– деиндустриализация (унищожаване на индустрията и поминъка на колонизираните територии);

– денационализация (както на бизнеса, като юридическа регистрация, така и на съзнанието на туземците)

– дехуманизация (разчовечването – пропаганда на ЛГБТИ, гей-паради, трансджендъри, на 37 пола, и на други античовешки сатанизми)

– и дерационализация. Дерационализация означава обезумяване, неразбиране на произтичащото. Дебилност.

Скочихте ли отново?

Добре, да видим – какво точно означава тази дума.

Деби́лность или дебили́зъм (от лат. debilis — «слаб», «немощен») — най-слабата степен на умствена изостаналост, обусловена от задръжки в развитието, или от органични поражения на мозъка на плода. За първи път е въведена в систематиката от Валантен Манян през 1890 год[1].

Дебилен всъщност е обратното на habilis, на умеещ, на способен. Затова се казва «хабилитиран» – знак за способности, умения, и знания в областта.

Дали професор Иво Христов заслужава да подаде оставка, да бъде подложен на обществено порицание, наказание, поругаване? Защо не и разчекнат, обесен, че и застрелян, за по-сигурно?

Според някои «умни, красиви, и интелигентни» този сценарий е най-добрият. В режим на реално време, пред камерите, по възможност. Точно както техният идол Килъри Клинтън се подмокряше от удоволствие, наблюдавайки как изтезават, и убиват Муамар Кадафи в Либия.

Да видим обаче, дали профеорът, направил тази вметка по съвсем друг повод, обяснявайки съвсем друга теза, е бил прав.

Първо, той каза думата «население». Не е споменал българския народ.

Ако за някой думите народ и население са едно и също, да ви кажа – не са. Проверете, четете, иначе има опасност да заслужите и други определения, по-тежки от разглежданото.

Второ, той каза «дебилни» (определение, прилагателно), а не дебили (съществително). Ако за някой тези разлики в частите и формите на речта също са без значение, значи, има голяма вероятност да са, пак цитирам «безпросветници 2-3 поколение», наречени от народа «калинки» (запазена марка за кадровата (не)способност на тия с «видимите резултати»).

Трето, той каза «80%». Съдейки по мощната и гръмка, почти истерична и съгласувана реакция аз лично се опасявам, че професор Христов е в грешка, и е занижил цифрата. Разпознаха се твърде много хора, за да са само 80%.

Най-важното, дали е прав по смисъл обаче? Имам предвид тази вметка, която възпали «умните, красивите, интелигентните», и «грантомотивираната будна гражданска съвест» от «видимите резултати», и други «полезни идиоти» (това е израз на Ленин, за идейни безплатни революционери, да не се впрегнете и за това сега?)

Ами да видим, какви са фактите:

Населението (но не и народът) масово търка талончета.

Населението (но не и народът) масово, особено в пенсионна възраст хвърлят десетки хиляди лева на телефонни измамници. Постоянно, системно, напук на отчаяните призиви на изтъняващия и заглъхващ призив за здрав разум от роднини и приятели.

Населението (но не и народът) трикратно (едни 16% от имащите право на глас) и едни 26-27% «гъбари» си избират тези, заради които през 2013 година се самозапалиха и умряха в адски мъки минимум 7-8 човека.

Същите, които им казаха, че са «материал», и то – без знак за високо качество;

същите, които им казаха, че са прости, затова се разбират;

същите, които са наистина «безпросветници 2-3 поколение», но за сметка на това са с накупени фалшиви дипломи, които бъркат Пекин с Виетнам, изкараха Индира Ганди мъж, и прочее…не-дебилщини, разбира се. Умности, и премъдрости.

Населението си ги харесва, обича, избира, и дружно върви с лъвски скокове към своята погибел. Въпреки отчаяните опити на народа да съхрани настоящето за всички, и бъдещето за децата ни.

Населението си избират съвсем съзнателно кирияк-стефчовците, и си плюят, предават, продават бойчо-огняновците. Отказват даже да разберат, и да осъзнаят – какъв е техният личен интерес, и интереса на децата им. Гласуват, въпреки, че е ясно, документирано, доказано, включително и от изтеклите грами на посолството на САЩ, че ГЕРБ е организирана престъпна група, шайка, че шефът им е мутра. Че (външно)управляваните «управляващи» са си обикновени крадливи, лъжливи, полуграмотни бандити и престъпници. Но населението си ги избира, въпреки напъните на малцинството «народ» да извади всички от блатото. «Свиня от кладенчова вода не разбира». Това народът български го е казал, не населението. То наистина няма толкова ум и разум за такъв извод.

Същото това население (но не и народът) масово отказва да проумее, че щастието не е индивидуално. Ако си нормален човек, а не изрод. «Изрод» идва от ИЗлезнал от РОДа си, ако не знаете.

Нормален човек, колкото и да е имотен, не можеш да бъде щастлив в общество от толкова много нещастни хора. Населението хем се възхищава на Бойко Борисов, хем псува ГЕРБ, и същия този Бойко. Сигурно защото не е дебилно, разбира се. Но не защото иска правдини, социална справедливост, а защото крадат и дерибействат ГЕРБ и слугинажа им, а не всеки един от завиждащото им население.

Това, че щастието няма как да е отделно само за безогледно забогатели хора, го разбра даже и авторът и изпълнителят на «1 милион със цвят зелен, и едно ферари с цвят червен».

Не само го разбра – референдум оганизира за народа, гласуваха над 2.5 млн «за», но на защитата на резултатите от това «всенародно допитване» от 1.5 млн София излязоха в априлския дъжд 300-400 човека. Явно толкова е народът от 1.5 млн население в столицата.

Същият този идол иначе пълни стадиони (но с население), за него са милиони (но пак население), но когато опре до защита на кауза, пак начело на същия този идол и вече за сериозни неща, населението го няма (понеже не е дебилно, разбира се), а идва народът в количество 300-400 човека, нали така?

Населението (но не и народът) масово си слуша чалга. Високо-интелектуална музика, спор няма. Прекият антидот, противоотровата срещу дебилизъм, разбира се.

Населението (но не и народът) масово, с наслаждение си гледа С.М.Р.А.Д.. Поема си я с широко-отворени очи, уши, уста, и други отверстия, попива я. Свято вярва, че поглъща двойно-дестилирана елейна чиста истина. Лапа си бигбрадърите, гълта си турско-индийските сапунки, искрено преживява (и сочно преживя) жълто-омацаните пошлятини за содомо-гоморианските интриги, митарства и забежки на този или онзи футболист, на тази или онази силиконено-ботоксово перхидролена кифла. Прави заучени гримаси с джуките, цъкли си очите като в американските филми, и гледа да е по-така, «cool», като се изразяват «умните, красивите, и интелигентните» отцеругатели и майцепродавци. Зер, така им казват и подсказват водещите от «зомбивизора» от повече от четвърт век.
Не сте/сме [само] дебили, разбира се, и не сте/сме само 80%.

Между другото, същите тия от мнозинството в Парлама-Ментата, с «видимите резултати», които сега реват гороломно и истерично «Разпни го!» за Иво Христов, са тези, които подписват, гласуват, прокарват, прекарват, и изобщо пробутват закони и програми, които постепенно, стъпка по стъпка, систематично, постъпателно изхвърлят и изтриват от учебните програми български автори, български значими исторически събития, героите и мъчениците на България.

Убиват, сменят, подменят, и фалшифицират паметта на народа български. Работят за дерационализацията, която, както се разбрахме, си е дебилизация на населението.

Те се стелят, втечняват, разливат при вида на всеки бял англосаксонски сахиб. Като чуят англосаксонска реч, «спич», talk, conversation, опъват врат заслушано, сякаш Господ Бог току-що им е прошепнал откровение на ухото. Зер, говорят на езика на полу-боговете. Тяхното лакейство се точи като смрадлива лошо миришеща слуз, но това вече е не само норма, това е «цивилизационен избор»!

Същите тия се опитват, доста успешно, да изтрият и Ботев. Подозирам, че заради твърде натрапчивата му не-политкоректност. Да не говорим, че доста по-смело от проф. Христов е съобщил на преките предци на днешните криворазбрани цили-вили-затори «А вий…вий сте идиоти!». «В механата», почти като проф. Христов – на сбирка на хора в Раднево.

Разпознали са се. Жегнало ги е. Като не могат да му поискат оставката, присъдата, разстрела, обесването, и поругаването, поне да му гътнем паметниците (неинтегрируемите индо-европейци имат грижата и сръчността за това) и да му изтрием произведенията. Като за начало – от учебните програми.

Не сте/сме [само] дебили, разбира се, и не сте/сме само 80%.

Пази боже, сляпо да прогледа! Още ли се изучава? Мнозинството с «видимите резултати»! Какво чакате?! Специална покана ли? Гумичката!

По същия начин постъпват и с такива като Петко Рачов Славейков, [вероятно] един явен «христовист» от недалечното ни минало. Зер, и той нещо червенее, колко му е. Той също е установил в рими очевидното: Не сме народ. Да се разбира – и тогава населението е било мнозинството, не народът.

“Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
“Аз не зная! Аз не мога!” – общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме…
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни…
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни…
Всякой вика “Яман ни е нам хала!” –
а всякому мерамът е развала…
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.”

Не знам, защо пословицата е «Всеки народ си заслужава управлението/господаря».
Мисля, че е грешка в превода и ще да иде реч за населението.

Аз се познавам лично с проф. Иво Христов. Смятам го за една от крайно необходимите бели врани в ятото проскубани грачещи чернилки. Също като тия, които така грозно според същия поет Христо Ботев са грачили при обесването на друга «контрастна фигура»: Апостола на Свободата Васил Левски.

Той също накрая в тефтерчето си е търсил народа, с няколко въпросителни, помните ли? Защото е имало предостатъчно население (в това число и предатели), и твърде малко народ.

Ако това ви утешава, това не е само българска орисия. Още от времето на древна Елада Диоген посред бял ден в тълпата на слънчева Атина е ходил с лампата да търси хора, народ, а не тълпа. Доколкото знам, не е намерил – прибрал си се е в бъчвата, която е изпълнявала функцията на дом за него.

Аз не съм чул и чел нито един български будител, възрожденец, от старо време, от днешните, да каже лоша дума за българския народ.

Ще питате (а не би трябвало) – какво е народ?

Веднага отговарям.

Народ е тази група от хора, която, като разбере, че е роб, почва да мисли – как да вдигне въстание, за да се освободи. И започва да обяснява на населението, ако трябва – насила да ги направи народ, за да отстоим правото си на живот, на по-добър живот, на настояще за нас, и на бъдеще за децата ни.

Българският народ, а не населението се е жертвало и погивало с песен на уста през пролетта на 1876 година.

Българският народ, а не населението се е записвало опълченци през 1877-1878, и са отстоявали Шипка до последно, хвърляйки трупове вместо снаряди по ордите на Соломон Леви (Сюлейман паша).

Българският народ, а не населението през ноември 1885 години извърши невъзможното – измина 350 км от границата с Турция до Сливница, за да защити крехката току-що родена българска държава, и държавност.

Българският народ, а не населението прие белогвардейците на Пьотр Врангел, и те станаха неотменна част от българския народ. Точно след Ньойския договор, когато на нашия народ му е било най-тежко. Точно тогава е проявил сила, мъжество, човещина, и състрадание.

Българският народ, а не населението прие и арменските бежанци.

Българският народ, а не населението спаси българските евреи 1 месец след края на Сталинградската битка. Заслугата е единственно и само на българския народ. Съветската армия по това време е била все още твърде далече, а изходът от войната – все още неясен.

Българският народ, а не населението победи в съотношение 7:1 в полза на противника при Дойран, Каймакчалан, Булаир, Лозенград, Малък Самоков, Одрин.

Българският народ, а не населението отхвърли руските, сръбски, и румънски нашественици при Кочмар, Карапелит, Добрич, Кубадин, и на Македонския фронт през есента на 1916 година.

Българският народ, а не населението построи тази последна България през периода 1944-1989, която 27 години «красиви и умни, интелигентни» демонократи и неолиберали глозгат, ръфат, рушат, не могат да боядисат, но все още я крадат.

Българският народ, а не населението се е самооблагоало напук на тежките и убийствени данъци през османското иго, за да си изучат децата. Последната крава си е продавал бай Пенчо от село, което го няма на картата вече, за да си изучи чедото! Защото в поемата на Стоян Михайловски, в песента, в химна на Просветата на 24 май се пее

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Виждате ли?
За народността, за народа, и за знанието става дума!
Не за населението, и за дебилизираната част от него!

Народ е титла, звание, което трябва да се заслужи, отстоява, и защитава!

Населението не е така. Би трябвало да ви е ясно вече. И да сте се самоопределили – народ ли сте, или население. Всеки един от вас!

Аз познавам Иво Христов. И знам – какво е да се срещаш с хора, които гледат на тебе като на «голям човек», изливат си болките, мъките, страданията, надеждите, мечтите, а ти стискаш зъбите, до напукване, защото си безсилен да облекчиш болките и страданията им.

Страшно е да си лекар, който вижда симптомите, знае диагнозата, а няма нищо, с което да помогне на болния. А когато си народен избраник, а не дупедат (това също са различни неща, но разликата е невидима за населението), и изпълняваш задълженията си да се срещаш с избирателите си ежеседмично, да поемаш болката им, без да можеш да решиш бедите им.

Защото тези беди са системни, не са на парче. Говориш с тях, слушаш ги, опитваш се да им обясниш – как работи системата на Злото в България, да разкъсаш пелената на лъжата, да прогониш мрака от главите и душите им.

Лесно е да си дупедатин. Лесно, безплатно, и безнаказано е да заобикаляш, забравяш, и да пренебрегваш служебните си задължения към избирателите си. Защо да се товариш, когато нито искаш, нито знаеш, нито можеш да решиш мъките и тегобите на хората, произведени от колониалната система. Същата, на която твоят шеф – главният (пореден) Кирияк Стефчов на колонията, служи всеотдайно, коленопреклонно. Ползваш си благата, привилегиите, нагъваш си депутатските кюфтета в стола на Парламента, и си оправяш битовите въпроси. Имаш само една идеология: политическия келепирджилък. Готов си на всичко за нея. А всъщност се иска толкова малко – безусловно, безогледно лакейство. Бездуховност, безнравственост, безпринципност. Идеалният слугинаж. Какво толкова.

Иска се и дебелокожие, когато те псуват по улиците, когато гледаш намръщените и полудели очи на съгражданите си, смачкани от безизходица и безнадеждност. Когато целият интернет показва, доказва лъжите, измамите, кражбите, и пълната негодност, некадърност на съпартийците ти от ОПГ да решите елементарни въпроси – на 2 магарета сламата не могат да разделят. На кой му пука?

Иво обаче не е такъв. Знам го със сигурност. Колкото и да му е накипяло, той владее значението и отговорността на думите, които използва дори и като вметка, дори и когато претрупва като за обикновените хора с т.н. «лингва франка» (академичен изказ с твърде много специализирани термини-чуждици, приет в образователните среди).

Той между другото е офицер от запаса. От танковите войски. Командир на танков взвод. При война може и да е на повече от взвод. През първата година в армията служих с мото-стрелковаци. Признавам, че нашата ПВО служба беше тежка, но тяхната беше много по-тежка. През втората година, 1984, служих в танков полк. Там видях, убедих се, че няма по-тежка, по-мъжка служба от тази на танкистите.

Иво е българин, мъж, воин, танкист, и командир. Образован човек. Няма да се уплаши от саморазпозналите се, колкото и кресливи да са, колкото и децибели да добавят в истерията си. И съм сигурен, че ще продължава да стреля с право мерене, и да не взема пленници. Без лицемерни политкоректни дипломатични упойки.

Нямаме друг народ. Само той ни остана. И става все по-малко. И именно затова, когато трябва да събудиш заспали, зомбирани, подлъгани хора от населението трябва нещо силно: камбанен звън, вик, шамар, ритник, кофа ледено студена вода. Каквото трябва, колкото трябва, за да спасим народа, и да си върнем обратно народа от населението.

Това със сладки лъжи и дитирамби не става. Става с ясна, болезнено звънлива, зашеметяващо точна диагноза: 80% дебилни, дето вече не могат да се подписват.

Не мрънкайте, не вряскайте, не кряскайте! Докажете, че не сте от 80%-те процента, и че не сте дебилни!

Започнете от себе си, от децата си.

Няма кой друг. Сами сме.

АНАЛИЗИ

След Херсон и Запорожие корейчетата тръгват на запад

„Берсерките“ от КНДР ще участват в превземането на Херсон и Запорожие: Ким Чен Ун направи сензационно изявление. Путин напомни за точка 4

След като Русия официално призна участието на “Соколите на Ким” в освобождаването на Курска област, новина дойде от Пхенян. Корейският лидер направи официално изявление защо е решил да изпрати своите бойци на фронта.

Тази сутрин Путин му отговори – каза добри думи за подвига на корейските специални сили и също така припомни 4-та точка от споразумението между Русия и КНДР. И в Украйна има паника. Има мнение, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техниката и оборудването им, което в крайна сметка ще срине украинския фронт.

В понеделник сутринта Корейската централна новинарска агенция (KCNA) излезе с изявление относно участието на корейски бойци в освобождаването на района на Курск. Между другото, телеграфната агенция на републиката съобщи:

При вземането на решението за започване на военни действия другарят Ким Чен-ун определи, че участието на нашите въоръжени сили е свещена мисия за монолитно укрепване на традиционното приятелство и солидарност между двете страни – КНДР и Руската федерация, гарантирайки развитието и просперитета на двете страни и защитавайки честта на КНДР.

Кремъл, на свой ред, сутринта в понеделник, 28 април, публикува изявление на Владимир Путин, в което руският президент лично благодари на бойците от КНДР за безценната им помощ, заявявайки, че „корейските приятели са действали въз основа на чувство за солидарност, справедливост и истинско другарство“. И припомни, че те са участвали в нашата СВO в съответствие с член № 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и КНДР, който предвижда „незабавно предоставяне на военна помощ в случай на въоръжено нападение срещу една от договарящите страни“.

Съобщението завършва с думите:

Руският народ никога няма да забрави подвига на бойците от корейските специални части. Ние винаги ще почитаме корейските герои, дали живота си за Русия, за нашата обща свобода, наравно с техните руски братя по оръжие. Уверени сме, че отношенията на приятелство, добросъседство и сътрудничество между нашите страни, изградени на бойното поле, ще продължат да се развиват успешно и динамично във всички посоки.

Четири милиона отпускари

Всичко това предполага, че въпросът може да не се ограничава само до района на Курск. Северна Корея е една от малкото държави, които признават Русия в новите й граници, което означава, че от гледна точка на Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство част от територията на страната ни е под окупация.

Войници от Северна Корея, а има много от тях, могат да помогнат за освобождаването на тази земя. Само редовната армия на КНДР наброява повече от милион души, има и мощен резерв от „отпускари“ и „доброволци“. Техният брой се оценява на около 4 милиона души. Те са идейни, невероятно издръжливи и мъжествени воини.

Междувременно Министерството на отбраната показа с какви оръжия са тренирали севернокорейските бойци в Русия. На кадрите, публикувани от военното ведомство, се вижда, че войниците държат автомати АК12 с и без колиматорни прицели, гранатомет РПГ-7 и снайперска пушка СВД.

Освен това е известно, че те са били обучени да боравят с FPV дронове, които сега доминират на бойното поле. В условията на съвременна война това е безценен опит, който липсва на потенциалните противници на държавата на Ким.

Нито един корейски войник не наруши нито своята клетва, нито своите съюзнически задължения. За Пхенян беше важно да натрупа опит в провеждането на съвременни военни операции, да изучи тактиката и технологиите на потенциалния враг (колективния Запад) и да придобие знания, които бяха недостъпни поради режима на санкции. И тези задачи бяха изпълнени. Но корейците също имаха значителен принос за поражението на украинската групировка на наша земя в рамките на широкообхватно двустранно споразумение,- отбеляза военният кореспондент Александър Коц.

Как се казва “Крещатик” на корейски?

В същото време на Банкова цари паника. Първо, не случайно корейците бяха извадени от мъглата на войната. Този ход най-малко прилича на опит на Русия да преговаря “без предварителни условия”, както крещят някои западни “инсайдери”. Второ, севернокорейската армия може да ни позволи рязко да увеличим групировката си, без да е необходимо да извършваме друга частична мобилизация.

Разбирате, че КНДР може лесно да изпрати 200 хиляди войници с техника, което в крайна сметка ще срине украинския фронт. Разбира се, това е намек за всички, че Кремъл е готов за ескалация и още повече за разширяване на конфликта,- отбелязва украинския TG канал “Легитимний”.

Така че е време да очакваме, че “берсерките на Ким” скоро ще тръгнат да превземат Киев заедно с нашите войници.

Според полковника в оставка, първият министър на държавната сигурност на ДНР, докторът на политическите науки Андрей Пинчук, появата на нови фактори под формата на „железните корейци“ на Ким е много навременна. Това е, което Тръмп нарича да имаш или да нямаш козове. Американският президент открито казва, че Украйна например няма такива „карти в ръкава“. Тоест няма допълнителни аргументи, които да променят ситуацията. Но Москва ги има.

От голямо значение е възможността за допълнително увеличаване на личния състав, който сега е един от основните активи, включително за сметка на корейците, дори и без нови вълни на мобилизация. В този смисъл Украйна няма такива ресурси дори при цялата подкрепа на колективния Запад. Както видяхме, никой не иска да се бие за Украйна, преди всичко самите украинци, включително тези, които избягаха на Запад,- отбеляза Пинчук.

Между другото, тези думи се потвърждават от последните новини от Мъгливия Албион. Англичаните, които само преди месец агресивно размахваха мечове заедно с французите, обещавайки едва ли не да влязат във война с руснаците, внезапно „клекнаха“.

Във всеки случай The Telegraph съобщи, че в Украйна няма да има британски дивизии; в най-добрия случай те ще изпратят само няколкостотин инструктори, за да обучат смелите войници на ВСУ. Твърди се, че това се казва в писмо от министъра на отбраната Джон Хийли, което е получено от редакцията.

Тоест, докато Зеленски е хранен със „закуски“ от Макрон и Страмер, които обещават да създадат „нова Антанта“ за борба с Москва, Ким изпраща синовете си в Русия, които са способни стратегически да променят подреждането на конфликта . Може би този фактор ще се прояви в най-голяма степен, когато преговорите със САЩ приключат.

Какво от това?

И как ще им се отблагодари Русия? В разговор с Царград историкът и автор на биографията на Ким Ир Сен в поредицата “ЖЗЛ” Андрей Дмитриев подчерта, че Северна Корея е не по-малко заинтересована да работи с руснаците, отколкото ние с тях.

Обърнете внимание как Русия и Северна Корея засилиха усилията си от октомври насам. При това във всички направления. Наши делегации летят там редовно по въпроси от агропромишления комплекс, енергетиката, военната сфера и т.н. Най-важното нещо, което можем да направим за корейците, е да помогнем с енергия. Факт е, че по различни причини КНДР е държава с много висок енергиен дефицит. Те имат само малки водноелектрически централи на реките и въглищни централи, но Русия може да им построи мощна атомна електроцентрала и да реши енергийния проблем веднъж завинаги,- отбеляза Дмитриев.

Трябва да се каже, че това не е нов проект. В средата на 80-те години на миналия век беше планирано руски специалисти да построят атомна електроцентрала в КНДР, оборудвана с четири реактора ВВЕР-440. Въпреки това започна перестройката и сътрудничеството между СССР и КНДР в областта на ядрената енергетика беше ограничено. Време е да започнем проекта отначало.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Ким на свещенна мисия

В боевете за Курска област бойците от КНДР показаха своя национален характер

КНДР честно изпълни споразумението си за стратегическо партньорство с Русия, като изпрати войски на Корейската народна армия, за да помогне на Русия да отблъсне украинската агресия в района на Курск. Кои корейски части участваха в битките, как се представиха по време на битките и с какви черти на корейския национален характер се сблъскаха техните руски другари?

Владимир Путин благодари на подразделенията на армията на КНДР, участвали в разгрома на украинските въоръжени сили в района на Курск. „Корейските приятели действаха от чувство на солидарност, справедливост и истинско другарство. Ние високо ценим това и сме искрено благодарни лично на председателя на държавните въпроси другаря Ким Чен-ун, на цялото ръководство и народа на КНДР“, каза той . Руският лидер също така отбеляза героизма и самоотвержеността на корейските войници, които с чест и слава изпълниха своя дълг, покриха се с неувяхваща слава.

Официални корейски източници също потвърдиха изпращането на армейски части на КНДР в района на Курск в съответствие със споразумението за стратегическо партньорство, съобщи Централната военна комисия (ЦВК) на страната във вестник „Нодон Синмун“. Основната информационна агенция на страната KCNA също потвърди тези съобщения на руски език.

„Другарят Ким Чен-ун, въз основа на анализ и оценка на текущата военно-политическа обстановка, стигна до извода, че настоящата ситуация попада в обхвата на член 4 от Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и на тази основа взе решение да изпрати нашите въоръжени сили за участие във военните действия, като уведоми руската страна за това“, казаха от ведомството.

Отбелязва се, че лидерът на КНДР Ким Чен Ун е възприел изпращането на войски като свещена мисия за укрепване на приятелството и единството между двете страни, осигуряване на тяхното развитие и просперитет и защита на честта на своята държава.

„Военните действия на нашите войски на територията на Руската федерация са в пълно съответствие с Устава на ООН, международното право и разпоредбите на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между КНДР и Русия и са пример за правилното му прилагане“, подчертава ЦВК.

Според изданието Ким Чен-ун обеща скоро да издигне паметник на военната слава в Пхенян, за да почете паметта на загиналите войници като знак за вечна памет от Родината и народа. В официалните изявления на Пхенян се посочва, че „военните на КНДР в района на Курск, „считайки територията на Русия за територия на своя родина“, са доказали силните съюзнически отношения между двете страни.

Има съобщения, че в Суджа също ще бъде издигнат паметник на корейските военнослужещи. Може би на централния площад, до Вечния огън.

Точният брой на корейските войски, участвали в битките в граничната зона на Курск, не е известен, но се предполага, че не е бил много голям – буквално няколко хиляди бойци.

Докладите на редица експерти, че броят на членовете на корейската бригада може да достигне 50 хиляди души, най-вероятно са силно преувеличени. Става дума за силите за специални операции на Корейската народна армия, чиято обща численост, според обективните оценки, е около 80-90 хиляди души.

Тези подразделения са разделени на три части: лека пехота, разузнавателни части (насочени към диверсии, саботаж и получаване на информация) и снайперски части (същите като леката пехота, но обучени да действат в отделни малки групи).

В същото време корейските специални сили са организационно обвързани с различните видове въоръжени сили: има въздушнодесантен батальон, две бригади на морската пехота и отделни разузнавателно-диверсионни части на ВМС и ВВС.

Трябва да се разбере, че това са много специфични войски, които просто поради естеството на обучението си не са особено подходящи за водене на позиционна война. Тяхното участие при равни други условия може да бъде само много локално и не включва масирано присъствие на линията на бойно съприкосновение или задържане на цели укрепени райони.

Същото важи и за разчетите на произведената в Северна Корея техника, например 170-мм гаубици M1988 „Коксан“, които бяха използвани като реално средство за контрабатарейна война. Броят им в Корейската народна армия е ограничен; не повече от една дивизия – 8-10 единици – могат да бъдат разположени в района на Курск, без да се отслаби контингентът на самия полуостров.

Някои източници отбелязват, че севернокорейският корпус включва и наборници. Това е напълно възможно, като се имат предвид принципите на комплектуване на Корейската народна армия, които са много различни от тези в Русия и Европа.

Участието на корейските бойци може да се отбележи в боевете за южната част на Суджанска област – селата Плехово, Гуево и Куриловка. В района на Плехово в операцията участваха и собствени корейски системи за радиоелектронна борба. Вярно, те не се използваха за борба с дронове, а за потискане на вражеската електронна война, което е вид ноу-хау.

Във всеки случай за Корейската народна армия това е първият реален и много мощен опит от бойни действия в условията на съвременна война с изобилие от дронове във въздуха и постоянно присъствие на радиоелектронна борба.

Между другото, участието на корейски наборници в такава ситуация е повече от оправдано, тъй като тези бойци ще могат да се издигнат в редиците в бъдеще и да предадат тези умения на общовойсковите подразделения на националната армия, а не само на специалните сили, които са ограничени по природа.

И експертите, и участниците в събитията отбелязват изключителния морал на корейските войници, тяхната дисциплина и бърза способност за учене. Те никога не се предават и не изоставят ранените – корейците имаха собствени екипи за евакуация.

Войниците от Далечния изток са много умели със стандартните си оръжия и работят добре заедно като група – те имат особен култ към колективизма в манталитета си, който не е плод на идеологията на чучхе, а оригинално свойство на корейския национален характер и от двете страни на паралела, разделящ страната.

В същото време корейските военни бяха третирани внимателно, разбирайки тяхната специфика, знания и умения. Те постепенно бяха въведени в битка: започнаха от третата линия и едва след натрупване на известен опит и разбиране на съвременната война бяха прехвърлени по-близо до участие в щурмови операции.

Основните проблеми бяха езиковата бариера и специфичното разбиране на корейските офицери за същността на щурмовите операции.

Едно е, когато в една част има един или двама чужденци или когато цели единици в Доброволческия корпус са формирани по етнически принцип. С тях е много по-лесно да се намери общ език, отколкото с цял чужд корпус, който има собствено командване в условията на относителна автономност, своя система на подчинение и установени и много специални взаимоотношения между командването и личния състав.

Тук се изискваше не само владеене на корейски език, но и разбиране на севернокорейската специфика – от политическа до културна и битова. Например строга възрастова йерархия. Корейците също трябваше постепенно да се адаптират към непознатата храна, което се случва на всеки, който попадне в различна среда на живот.

В тактическо отношение руските командири понякога бяха много изненадани от предложенията, идващи от техните корейски съюзници (корейски офицери участваха в разработването на тактически операции за придобиване на нов опит). За Корейската народна армия суровият опит на СВO сега ще стане обект не само на задълбочен анализ в Генералния щаб в Пхенян, но и със сигурност ще послужи като основа за преразглеждане на правилата и тактическите схеми. Никъде не бяха виждали подобно нещо.

Интересно е също, че фактът за присъствието на севернокорейски военнослужещи в района на Курск беше оповестен точно сега – след окончателното освобождаване на граничните райони и буквално няколко дни преди честването на 9 май в Москва.

Може да се очаква Ким Чен-ун да пристигне в Москва на 9 май на официално посещение, но в случая със севернокорейските другари такива посещения обикновено не се обявяват предварително поради специфичното отношение на Пхенян към сигурността – както физическа, така и информационна. Временното признаване на присъствието на севернокорейски войски в зоната на СВO може косвено да показва подготовка за официално посещение на Ким Чен-ун в Москва.

Освен това това състояние на нещата изисква координация с Пекин. Нивото на взаимодействие между КНДР и КНР е такова, че без някакво съгласие от страна на Пекин корейската страна не би допуснала изтичане на информация, още по-малко официално признаване на участието си в СВO от страна на нейния съюзник Русия.

В широк смисъл и в контекста на сложната международна обстановка това може да е косвено доказателство, че Китай възнамерява по-активно да демонстрира подкрепата си за Руската федерация в рамките на СВO.

Малко вероятно е да се стигне до пряко участие на китайски военнослужещи във военни операции, но всичко това са косвени сигнали за втвърдяване на линията на Китай, което не опровергава думите на корейските му другари, че „Украйна е авангардът на световния империализъм, воден от Съединените щати“.

От друга страна, заслужава да се отбележи, че разкриването на участието на севернокорейски военни части съвпадна с края на освободителната операция в района на Курск. Юридическият нюанс тук е, че гражданите на КНДР едва ли ще пресекат старата украинско-руска граница, например в Сумска област.

Въпреки че може да има тълкувания относно новите региони, които са залегнали в конституцията като част от Руската федерация, участието на Корейската народна армия в битките в района на Курск първоначално беше определено от споразумението за стратегически съюз, което предвижда съвместна отбрана. И докато Пхенян може и да не обръща внимание на подобни юридически нюанси, Москва и Пекин почти сигурно са ги обсъждали.

В тази връзка интересни са перспективите за бъдещата съдба на корейския корпус в района на Курск. Поразителното е, че корейците не са „създавали плътност“, а са участвали в битките по целенасочен и постепенен начин. Следователно няма смисъл да се говори за факта, че е било необходимо да се увеличи числеността на руските сили с тяхна помощ. Това прилича повече на враждебна либерална пропаганда. Но КНДР наистина има сериозен военен потенциал и спокойно може да увеличи своя контингент до 200-250 хиляди души.

Но трябва да помним, че в условията на нарастващо напрежение на Корейския полуостров, както и в света като цяло, Пхенян изтегли големи специфични сили, които преди това бяха разположени на двата бряга, а артилерията – точно на линията на конфронтация с Южна Корея. Преди това КНДР не си позволи да отслаби групировките си на полуострова.

Ето защо все още не се разглежда въпросът за укрепване на контингента в Руската федерация. От друга страна, подсилване с 200 000 души на който и да е участък от линията на бойното съприкосновение в зоната на СВO със сигурност ще доведе до разпадане на фронта на противника.

КНДР се доказа като лоялен и честен съюзник, а корейските войници се доказаха като смели, обучени и дисциплинирани воини. Такива взаимодействия винаги са ценен опит за всички участници. В политически план опитът на корейците, участващи в битките в района на Курската граница, е първият по рода си в историята на Русия и все още е рано да се правят окончателни заключения.

Но е важно да се знае и помни, че съюзничеството в съвременните условия не е остарял ритуал или идеологически конструкт, както се представя в Европа, а важен фактор както в политическия живот, така и във военното сътрудничество. И това наистина струва много.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!