БЪЛГАРИЯ
8 милиарда и 628 милиона лева ни струва корумпирана, много лошо работеща, чиновническата армия
- Наша родна армия превзе България
- 8 МИЛИАРДА И 628 МИЛИОНА ЛЕВА НИ СТРУВА ЧИНОВНИЧЕСКАТА АРМИЯ.Наша родна армия превзе България. Общия брой на административните структури е 590.“
Тази статистика публикува журналистът Григор Лилов.
Публикуваме целия текст без редакторска намеса.
Наша родна армия превзе България.
8 МИЛИАРДА И 628 МИЛИОНА ЛЕВА НИ СТРУВА ЧИНОВНИЧЕСКАТА АРМИЯ
*** И др. сензационни факти
.
📌Общия брой на административните структури е 590. (не са толкова, а 716 по моето преброяване и без съдебната система)
📌Щатните бройки в 587 административни структури са 142 502. (заедно с нефигуриращите в отчета структури са 160 000, а с гражданските договори – неизвестно колко повече.)
________________________________
📌Разходите за заплати са 8 милиарда 627 милиона 894 хиляди и 100 лева. (8 627 894 100 лв).
________________________________
✔Тези пари са 38,77% от разходите в държавния бюджет.
✔И са две трети по размер спрямо всички останали разходи.
✔За сравнение – преди 4 години, през 2020 г. разходите са били 2 милиарда 467 милиона 56 хиляди и 787 лева.
✔Разликата е 6 милиарда 160 милиона 837 хиляди и 313 лева аванта.

.
В отчета, приет от правителството, не са посочени и данни не въвеждат (поради спецификата им, както е отбелязано):
❓*** Комисията за противодействие на корупцията
❓*** Националната служба за охрана
*** ДАНС
*** Държавна агенция „Разузнаване”
*** Държавна агенция „Технически операции (подслушване, следене и т.н.)
*** Служба Военна полиция
❓*** Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
❓*** Бюрото по защита на застрашените лица
❓*** Националния военноисторически музей.
.
Това са нови хиляди и хиляди щатни бройки.
За отбелязаните от мен с червена въпросителна няма основания техният щат да не бива да се знае, както и др. данни за техни бюджети. Т.е. администрацията си е създала черни дупки в Административния регистър извън общественото внимание и контрол.
.
В данните фигурират 19 министерства, 7 държавни агенции, 4 държавни комисии, 32 изпълнителни агенции, 53 структури, създадени с някакъв нормативен акт (закон, наредба, правилник, решение на парламента, правителството и др.), областни, общински администрации и др.
.
Но не са толкова!
Тези 590 структури не са всичките.
.
Например комисиите не са 4 на брой, както се посочва. Например само отчитащите се пред парламента са 10 + 1 на подчинение на Министерския съвет. Плюс още 1 – Централната избирателна комисия.
За да няма спорове, давам едно примерно изброяване:
• Комисия за енергийно и водно регулиране
• Комисия за защита на конкуренцията
• Комисия за защита на личните данни
• Комисия за защита от дискриминация
• Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
• Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори
• Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
• Комисия за регулиране на съобщенията
• Комисия за финансов надзор
• Комисията за противодействие на корупцията
Държавна комисия по сигурността на информацията (подчинена на правителството)

.
Има и още комисии:
• Държавна комисия по сигурността на информацията
• Държавна комисия по стоковите борси и тържищата
• Комисия за енергийно и водно регулиране
• Комисия за защита на потребителите
• Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (с ранг на държавна комисия)
.
И още комисии има. Например Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, Национална комисия на Република България за ЮНЕСКО и др.
И т.н., и т.н.
.
Същият е и случаят с административни структури, създадени с нормативен акт.
Така например 47 структури са създадени със закон. Още 15 структури са създадени с постановления на различните правителства, управлявали България) Така само с тези (а има и още с др.- нормативни актове) станаха 62 бр. вместо посочените в данните и отчета 53 структури.
Имаме и НОИ, НЗОК, НСИ, СЕМ и др.
Имаме и 96 съвета към държавните органи (без тези към парламента) вместо посочените 79
Имаме и разни фондове като фонд „Земеделие” , различни дирекции – басейнови, на природни паркове, семенни станции, инспекции по горите, здравни, образователни инспекции и т.н .
.
______________________________________________________
💥💥💥Заедно с областните, общинските и районните администрации по моето преброяване броят на административните структури вместо посочените 590 е 716 с уговорката, че е възможно и да са повече. Тези числа са от значение, защото числеността на администрацията е изчислена на базата само на 590 структури, а не за всичките. 💥💥💥
_____________________________________________________
.
Числеността на щата на администрацията за тези отчели се само 587 административни структури (без останалите до общо преброените от мен 716) към 31 декември 2023 г. е
*** 142 502 бройки общо, от които:
*** 106 576 бройки в централната администрация
*** 36 746 бройки в териториалните администрации
*** 28 265 бройки в общинските и районните администрации
Давам още факти, които ще ви подскажат, че администрацията въобще дори само в тези 587 структури не е 142 502 щатни места. Защото тя разполага например с 156 006 персонални компютри, от които 30 152 са лаптопи.
.
Давам и възрастовата характеристика:
– Над 60 години – 13 262
– От 50 до 59 години – 39 945
– От 40 до 49 години – 44 211
– От 30 до 39 години – 27 128
– До 29 години – 7 407
– Пенсионери – 4 064
Висшистите са 63%
Според оценките само 665 служители не изпълняват напълно или лошо изпълняват задълженията си според изискванията. През изминалата година са уволнени 253 души.

.
От и срещу администрацията се водят 39 165 съдебни дела, от които 34 268 са висящи, 1386 спрени и 3511 прекратени.
„Първенец” е МВР с 8 787 дела. Следват Столичната община – 2414 дела, агенция „Пътна инфраструктура” – 2 147 дела, изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда” – 1971 дела.
✔ За моя изненада НАП е на опашката.
Колко точно дела има, не мога да посоча.
Причината: данните се отнасят за група от агенции, а не само за него. По нормалния свят данъчните служби са лидери по съдебни дела, които водят, но у нас не е така.
✔За 2023 г. се сочи, че НАП е спечелил дела с материален интерес от много жалките за неговата дейност 57 милиона лв. Хм, скромната на неговия фон Столична община отчита 40.6 милиона. За ваша изненада дори Министерството на отбраната се отчело с 33.6 милиона лв. от спечелени дела.
За съжаление тази статистика не прави разграничения между неокончателно и окончателно решение на съответно най-висшата (по-горна инстанция).
✔Всъщност не съм изненадан! Както знаете, ако ме четете, НАП прекрати преписките или съдебните дела, които водеше срещу редица от най-богатите българи и олигарси и оттегли претенциите си към тях. Най-сензациония случай беше със стотиците милиони, които бяха претендирани срещу Васил Божкови и изненадващо се оказаха „недължими”, понеже е повече от почтен данъкоплатец според Румен Спецов и подчинените му.

.
И още един факт: родната администрация поддържа 812 уебсайта, 253 портали и 423 страници в социалните мрежи. Въпреки това обаче електронна администрация още нямаме, макар че за това са изхарчени огромни пари.
Григор Лилов
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








