БЪЛГАРИЯ
30 г. се въртим в омагьосан кръг като овце. Смяна на системата ни трябва, а не предсрочни избори
Интересно е как за малко повече от сто години преминахме почти през всички форми на управление на държавата. Къде с по-голям, къде с по-малък ефект.
Монархия, република, парламентарна република. А последните тридесет години показаха очевадният факт, че парламентарната република има много недостатъци като форма на управление на държавата.
Въпреки опитите за разделение на властите и изискването за такова разделение в Конституцията, на практика властите са се слели напълно, като партията, която печели мнозинство в Народното събрание, запопочва винаги с изчистване на политическите врагове от другите системи и съответно пълната обвързаност на властите. Като възможностите да се влияе върху независимостта са огромни.
На практика в момента нямаме парламентарна република. Имаме МАФИОТСКА МОНАРХИЯ С ЕЛЕМЕНТИ НА ПАРЛАМЕНТАРНА РЕПУБЛИКА.
Няма универсална рецепта. Защото всеки народ е с различна история, народопсихология и традиции. Но България, с изключение на последните около 70 години, се е управлявала като монархия /дали независима държава, или като подчинена територия, това е факт/. Въпреки че и тук има нюанси, защото по времето на социалистическото управление на практика имаше избираема от партийната номенклатура монархия.
И като гледам народопсихологията на българите и най-доброто като управления на държавите, считам, че българите трябва да се управляваме като президентска република. Няколко думи какво означава това:
Президентската република е форма на управление, при която президентът има широки правомощия в държавното управление. В неговите ръце са съсредоточени както функциите на държавния глава, така и тези на министър-председателя. Изпълнителната власт е съсредоточена в президента, а законодателната – в парламента.
• извънпарламентарен начин на избиране на президента (или от населението, като в Бразилия, Франция, или от изборна колегия, както е в САЩ),
• извънпарламентарен начин на сформиране на правителство, което се сформира от президента. Той и де юреи де факто е глава на правителството (постът министър-председател отсътства, като например в САЩ), или президента назначава премиера. Правителството се отчита само пред президента, а не пред парламента, като само той може да свали правителството.
Като цяло, при тази форма на управление президентът има много повече пълномощия в сравнение с този на парламентарната република (той държи изпълнителната власт, утвърждава законите като ги подписва, има право да уволни правителството), но особеното в президентската република е, че президента, по правило, няма право да разпуска парламента, а парламентът от своя страна не може да поиска вот на недоверие на правителството.
Тя дава най-добрата възможност за практическо разделение на властите, а разделението на властите е основната предпоставка за съществуване на правова държава и взаимен контрол между властите. Това е формата на държавно устройство при която е осъществен принципа ”власт спира власт”. Това е залегнало в принципите на Шарл Луи Монтескьо. Властите по този начин взаимно се контролират и никоя не може да излезе извън този контрол.
При президентската република законодателната и изпълнителната власт са самостоятелни и независими. Взаимно не могат да си влияят. Президентът не може да разпуска парламента. Но и парламентът не може да гласува вот на недоверие на президента. Правителството не зависи от подкрепата на парламента. Парламентът има единствено задачата да приема закони – чисто законодателна власт. Импийчмънт може да се иска само при строго определени условия, които не зависят чак толкова от политическите мнозинства.
И друго, което трябва да отчетем – ЦЕЛИЯТ НАРОД ГЛАСУВА ЗА ПРЕЗИДЕНТ – ЗА ЛИЧНОСТ! Там вече партиите нямат чак толкова влияние, защото личностите се виждат какви са. Времената, когато СДС казваше: „И магаре да сложим, ще го изберат”, минаха. Прекалено много магарета избрахме. И ако този президент, който е избран, не се справи, народът няма да го избере втори път. Няма как да се размие отговорността, както в момента си я прехвърлят премиер, правителство, народни представители и съд.
Знае се кой управлява, кой носи отговорността, и кой отговаря пред народа си!
Затова и моето категорично мнение е, че предсрочни избори ПРЕДИ РЕШЕНИЕ ЗА СМЯНА НА СИСТЕМАТА, ще доведе до същият омагьосан кръг, в който се въртим като овце тридесет години. Когато нещо не работи, трябва да се промени. България е прекалено важна, за да не отчитаме и поправяме грешките си. Защото ние сме временни. И трябва да оставим родина на децата си.
Елена Гунчева, Фейсбук
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








