ФОКУС
Щатите постоянно и демонстративно предават онези, които са им се доверили
Докато американците се измъкват от Афганистан, губейки маратонките и бронираните си превозни средства, в страната, която са опустошили, се разгръща истинска трагедия. Сюжетът му, за съжаление, е добре известен. По време на окупацията много афганистанци започнаха да си сътрудничат с американската армия.
Сега всички те се страхуват от отмъщение от талибаните.
Само няколко – като президента на страната, назначен от американците – успяха да избягат от алтернативно летище в чужбина. Останалите слуги помолиха американските дипломати да им дадат виза, отчаяха се и се втурнаха към други посолства. Страните членки на НАТО, които години наред поддържаха своя контингент в Афганистан, не дадоха на съюзниците ни най -малък шанс за оцеляване. Те бяха заети със себе си: опаковаха си нещата, горяха документи в посолствата, натоварваха самолети.
Нов акт на трагедията се разгоря на летището в Кабул. Ужасените афганистанци се, втурнаха към пистата, американските военни стреляха по тях, прикривайки бягството на „белите сахиби“. Няколко души бяха убити.
В тази история няма нищо ново. По същия начин американците избягаха от Сайгон. След това южните виетнамци, които бяха работили за тях, нахлуха на тълпи в американското посолство, бързаха да заминат след отдалечаващите се американски транспортни самолети: за тях беше толкова страшно да останат вкъщи и да отговорят за престъпленията си, извършени по заповед на окупаторите.
Преводачите, работещи за американците в Ирак днес, умират с плашеща редовност от ръцете на партизаните. Често човек започва да получава заплахи, моли след това за помощ за получаване американска виза, но естествено му се отказва. Скоро сътрудникът бива намерен застрелян – понякога заедно със семейството и приятелите си. Броят на жертвите вече е хиляди. Страшно е да си представим какво ще се случи с тези бедняци през зимата, след обявеното изтегляне на американски войски от Ирак.
Дори американските военни, не най-сантименталните хора в света, искат от правителството си да покаже поне малко човечност и да помогне на служителите, работещи за тях в окупираните страни. Но не, политиката на Щатите остава непроменена. Това е постоянно и демонстративно предателство на онези, които са им се доверили.
Както виждаме, съдбата на американските колаборационисти е тъжна. Защо редиците им не изтъняват обаче? Защо хората по целия свят отиват на тази мръсна и опасна работа? И не само в бедния Афганистан, но и в някога процъфтяващите съветски прибалтийски републики?
Въпросът е, че бъдещите полицаи се издигат от американския режим по целия свят, така да се каже, на три етапа. Отначало те просто са привърженици на прогресивния глобалистки дневен ред. Активисти, борци за всичко добро срещу всичко лошо. Много от тях през целия си живот ще вършат прекрасната си работа и ще останат честни граждани. Но една част в един момент осъзнава, че основният враг на прогреса е – изведнъж – тяхната собствена страна и обитаващия я, чисто сбъркан народ.
На този етап светлият активист се опитва да се отпише от народа си. Той продължава да носи текущия дневен ред, да сортира боклука и да пие веганското си лате, но му става все по-тясно. И в същото време той чувства, че принадлежи към кастата на светлоликите супермени, които живеят днес в стотици мегаполиси, от Найроби до Пекин, от Буенос Айрес до Москва.
Но годините минават, активистът остарява, нищо не се променя. Държавата все още е същата, сбърканият народ си е все сбъркан, а той тук е такъв супермен, целият в бяло.
И сега у активиста се зараждат фантазии как правилните демократи от основната демокрация най-накрая ще влязат в страната му, от сърце ще демократизират всичко, което се движи, а той, активистът, ще бъде назначен за гаулайтер над сбъркания народ. Е, или поне полицай. Той ще започне да получава добра заплата в долари и ще укроти подчиненото население.
За полицаите от постсъветското пространство тези мечти се играят в две серии. В първата борците за прогрес с помощта на американската армия, се справят със сбъркания народ. Във втората поемат към Москва.
Много наши съвременници живеят в такива фантазии от десетилетия. Отмъстителност, завист, мечтата да станат господари – това са основните признаци на загубеняка, разбира се. Загубенякът обаче е състояние на мозъка, а не на портфейла. Сред латентните полицаи има много тузари и рентиери, често те са богати и успешни граждани.
Всички тези процеси в химически чиста форма са се случили пред очите ни в Украйна, Грузия и балтийските страни. Защо да ходим далеч? По едно време обществеността беше толкова възмутена от инцидента с „Коля от Уренга“ именно защото процесът на превръщане на добро руско момче в бъдещ полицай беше много ясно видим тук. Бързо и евтино – само за пътуване до Германия.
От време на време американците изоставят своите съюзници: те не се завтичат на помощ във военни конфликти. Вземете например грузинците през 2008 г. или кюрдите през 2019 г. А, съюзниците умират. Но те се заменят с нови – точно като леминги за самоубийство.
Погълнати от страстта да излязат от своя народ, тези граждани не разбират – или по -скоро не искат, страхуват се да разберат – едно просто нещо. Те могат да се смятат за космополити колкото си искат, да крещят най-правилните скандирания нонстоп и да наричат родината си изключително „тази страна“. Шерифът не се интересува от тези викове на индианците.
За американците те остават категорично туземни диваци – понякога опасни, с автомат Калашников, понякога смешни – с бродирани ризи и тигани на главите. Никакви вегански латета и оксфордско произношение няма да принудят западната страна да признае полицаите за равноправни партньори. Ако е необходимо, те ще бъдат унищожени със същото безразличие като останалата част от населението и ще бъдат предадени със особен цинизъм.
Но почакайте, ние сме в Европа. Това не е някакъв Ирак, ще има специално отношение към нас, смятат провалените полицаи. Но, уви, американците не се интересуват от такива дреболии. Спомнете си съдбата на Югославия. Американските бомби, паднали върху европейската столица Белград, убиха както привържениците на Милошевич, така и почитателите на “западните ценности”. В бомбоубежищата и старите комунисти, и младите глобалисти се тресяха еднакво от страх. Прогресивната програма никога не спасява своите привърженици от гнева на белите господари.
Като гледат какво се случва в Афганистан, елитите в Украйна и Прибалтиката някак си трепнаха, разтревожиха се. Извинете, нима се оказва, че американците могат да се оттеглят? Ами по-скоро да. Украйна без газопровод се превърна в куфар без дръжка. Балтийските тигри нямат нищо друго освен дългове. Защо всъщност са им на американците? Като военни плацдарми срещу Русия? Но партньорите изглежда са разбрали, че това е безнадеждна и луда работа. И да, те могат да напуснат всеки момент, оставяйки след себе си руини, депресия и пълна нищета.
Полицаите, така мечтали да преминат през Червения площад с американски танкове, се пречупиха и уплашиха. Върхът, разбира се, е подготвил за себе си уютни резервни летища. Но по-ниските чинове на окупационната администрация очевидно ще трябва да се върнат към реалността.
Русия, като цивилизационен център на постсъветското пространство, ще се погрижи този процес да протече гладко и относително безболезнено. И утехата за разбитите мечти ще бъде, че без американци животът в лимитрофите ще върви много по-добре. Все пак по-лошо не може да стане.
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








