БЪЛГАРИЯ

Чуждия агент провокатор Тагарев иска да превърне България в гробище

На ръба на Трета световна! САЩ нахлуват в Черно море, Тагарев иска US бази

Проектозакон S804, внесен в Конгреса на САЩ, обявява Черно море за зона на стратегическите им интереси и реално доближава света до Трета световна война поради опасната близост до границите на Руската федерация.

Проектът, наречен „Закон за сигурността в Черно море от 2023 г.“, е публикуван на сайта на Конгреса и предстои да бъде одобрен от Камарата на представителите и Сената.

В него се декларира, че интерес на САЩ е да подкрепят усилията за предотвратяване на разпространението на по-нататъшен въоръжен конфликт в Европа чрез признаване на Черноморския регион като арена на руска агресия.

Според военни експерти това означава, че Вашингтон възнамерява войната да се ограничи в нашия регион, тоест да бъдем включени и ние. САЩ настояват за развитие на редовно, ротационно присъствие на НАТО в Черно море, приоритизиране на системите за наблюдаване и разузнаване на операциите на Русия в черноморския регион.

В закона между другото пише, че е нужна стратегия за увеличаване на независимите медии, подкрепяни от САЩ. Конкретният текст гласи: „Стратегия за увеличаване на независимите медии и подкрепяните от Съединените щати медийни инициативи за борба с чуждото зловредно влияние в Черноморския регион.“

Недоразумението Тодор Тагарев очевидно се опитва да вкара България във война

Във военните среди се говори, че на 3 юли министърът на отбраната с московско образование Тодор Тагарев, шефът на военното разузнаване, началникът на отбраната и премиерът Николай Денков са провели среща с военните ни аташета от 45 страни.

На нея Тагарев казва, че независимо от Конвенцията от Монтрьо България трябва да осигури на съюзниците си (САЩ)
дългосрочно пребиваване на чужди военни кораби, които щели да ни помагат в сферата на разузнаването и да извършват на „кинетични ефекти“.

Тагарев казал още, че трябва да подготвим такива условия, че нашите съюзници (САЩ) да могат да разгърнат бази с предно базиране, с други думи – военно-морска база.

Военни коментират, че базата по всяка вероятност ще е там, където е нефтеното пристанище „Росенец“, което обяснява случващото се в Народното събрание. Концесията на „Нефтохим“ е до 2046 г и след като я прекратят, ще се намесят САЩ и ще имат у нас и рафинерия, и пристанище, коментират военни.

Постоянното военно присъствие чрез военна база означава пълно владеене и окупация на дадена територия, коментират още военните. И дават за пример, че по времето на социализма у нас не е имало нито една съветска военна база.

В проекта, внесен в Конгреса на САЩ се казва, че:
– крайбрежните държави на Черно море са критично важни за противодействието на агресията от страна на правителството на Руската федерация и допринасят за колективната сигурност на НАТО;
– многократните, незаконни, непровокирани и насилствени опити на Руската федерация да разшири своята територия и да контролира достъпа до Средиземно море през Черно море представлява заплаха за националната сигурност на Съединените щати и НАТО;
– Съединените щати осъждат опитите на Руската федерация да промени или промени границите в Черноморския регион със сила или всякакви средства, противоречащи на международното право, и да наложи сфера на влияние в региона;
– Съединените щати и техните съюзници трябва решително да противодействат на нелегитимните териториални претенции на Русия към Кримския полуостров, покрай териториалните води на Украйна в Черно море и Азовско море, в международните води на Черно море и в териториите, които тя незаконно окупира в Украйна;
– Съединените щати трябва да продължат да работят в рамките на НАТО и със съюзниците от НАТО за разработване на дългосрочна стратегия за подобряване на сигурността, установяване на постоянно, устойчиво присъствие по източния фланг на НАТО и укрепване на демократичната устойчивост на своите съюзници и партньори в регион;
– Съединените щати трябва да работят в рамките на НАТО и със съюзниците от НАТО, за да развият редовно, ротационно морско присъствие в Черно море;
– Поведението на Турция спрямо някои регионални съюзници и демократични държави е контрапродуктивно и е допринесло за увеличаване на напрежението в региона и Турция трябва да избягва всякакви действия за по-нататъшна ескалация на регионалното напрежение;
– Съединените щати трябва да работят за насърчаване на диалога между страните в Черноморския регион за подобряване на комуникацията и обмена на разузнавателна информация и увеличаване на способностите за киберотбрана;
– страни с исторически и икономически връзки с Русия очакват Съединените щати и Европа да осигурят положително икономическо присъствие в по-широкия регион като противовес на зловредното влияние на Руската федерация в региона;
– в интерес на Съединените щати е да подкрепят и укрепват икономическите връзки между Съединените щати и черноморските държави;
– Съединените щати трябва да подкрепят инициативата, предприета от централно- и източноевропейските държави за насърчаване на Фонда за инициативата на трите морета за укрепване на транспортната, енергийната и цифровата инфраструктурна свързаност в региона между Адриатическо море, Балтийско море и Черно море;
– съществуват взаимноизгодни възможности за увеличени инвестиции и икономическа експанзия, особено по отношение на енергийни, климатични и транспортни инфраструктурни инициативи, между Съединените щати и черноморските държави и по-широкия регион;
– подобрените икономически връзки между Съединените щати и черноморските държави и по-широкия регион могат да доведат до засилено стратегическо партньорство;
– Съединените щати трябва да се стремят да се справят с предизвикателствата за продоволствената сигурност, произтичащи от прекъсването на черноморските и азовските пристанища на Украйна, тъй като това глобално предизвикателство ще има критични последици за националната сигурност на Съединените щати, нашите партньори и съюзници;
– Турция, в координация с ООН, изигра важна роля за облекчаване на глобалната продоволствена несигурност чрез договаряне на две споразумения за разрешаване на износа на зърно от украинските пристанища през безопасен коридор в Черно море;
– Русия има брутална история на използване на глада като оръжие и трябва да бъде спряна;
– противодействието на принудителните икономически стремежи на КНР остава важен политически императив с цел по-нататъшно интегриране на черноморските държави в западните икономики и подобряване на регионалната стабилност; и
– Продължаващото забавяне на Турция за ратифицирането на присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО подкопава силата на алианса и възпрепятства обединения международен отговор на непредизвиканата война на Русия в Украйна.
Политиката на Съединените щати е да:
– активно да възпира заплахата от по-нататъшна ескалация на Русия в Черноморския регион и да защитава свободата на корабоплаването в Черно море, за да предотврати разпространението на по-нататъшен въоръжен конфликт в Европа;
– застъпване в рамките на НАТО, сред съюзниците от НАТО и в рамките на Европейския съюз за разработване на дългосрочна координирана стратегия за подобряване на сигурността, установяване на постоянно, устойчиво присъствие в източния фланг и укрепване на демократичната устойчивост на съюзниците и партньорите на Съединените щати в региона;
– застъпничество в рамките на НАТО и сред съюзниците от НАТО за развиване на редовно, ротационно морско присъствие в Черно море;
– подкрепа и укрепване на икономическите връзки между Съединените щати и черноморските партньори и мобилизиране на Държавния департамент, Министерството на отбраната и други съответни федерални отдели и агенции чрез засилване на присъствието и инвестициите на Съединените щати в черноморските държави;
– да предостави икономически алтернативи на принудителните икономически действия на Китай, които дестабилизират и допълнително подкопават икономическата интеграция на черноморските държави;
– да гарантира, че Съединените щати продължават да подкрепят усилията на черноморските държави за укрепване на техните демократични институции за предотвратяване на корупцията и ускоряване на напредъка им в евроатлантическата общност; и
– насърчаване на инициативата, предприета от централно- и източноевропейските държави за напредък в Инициативата на трите морета за укрепване на транспортната, енергийната и цифровата инфраструктурна свързаност в региона между Адриатическо море, Балтийско море и Черно море.

Стратегия и сигурност за развитие на Черно море:

(a) Стратегия за сигурност и развитие на Черно море. — Не по-късно от 180 дни след датата на влизане в сила на този закон, Съветът за национална сигурност, в координация с Държавния департамент, Министерството на отбраната и други съответни федерални департаменти и агенции, е упълномощен да ръководи междуведомствена стратегия за увеличаване на координацията с НАТО и Европейския съюз, задълбочаване на икономическите връзки, укрепване на енергийната сигурност, подкрепа на усилията за укрепване на тяхната демократична устойчивост и подобряване на помощта за сигурност с нашите регионални партньори в съответствие с ценностите и интересите на Съединените щати.

(b) Цели – Инициативата, създадена съгласно подраздел (a), има следните цели и цели:

(1) Осигуряване на ефикасно и ефективно предоставяне на помощ за сигурността на регионалните партньори в съответствие с ценностите и интересите на Съединените щати, приоритизиране на помощ, която ще укрепи защитата срещу хибридна война и ще подобри оперативната съвместимост със силите на НАТО.

(2) Укрепване на подкрепата на Съединените щати за енергийната сигурност на региона и интеграцията с Европа и намаляване на тяхната зависимост от Русия, като същевременно се подкрепя енергийната диверсификация.

(3) Намаляване на въздействието на икономическата принуда от страна на Руската федерация и КНР върху черноморските държави и идентифициране на нови възможности за преки чуждестранни инвестиции от Съединените щати и сътрудничещите страни и засилване на бизнес връзките на Съединените щати с регионалните партньори в съответствие с ценности и интереси на Съединените щати.

(4) Повишаване на ангажираността на високо ниво между Съединените щати и регионалните партньори и засилване на икономическия растеж, финансиране на качествена инфраструктура и укрепване на търговията с акцент върху подобряването на икономическото сътрудничество на високо ниво.

(5) Повишаване на координацията на Съединените щати с Европейския съюз и НАТО за постигане на максимална ефективност и минимизиране на дублирането.

(1) СИГУРНОСТ. — Стратегията, установена съгласно подраздел (а), трябва да включва следните елементи, свързани със сигурността:

(A) План за засилване на междуведомствената координация в Черноморския регион.

(B) Оценка дали е препоръчителна ръководена от Съединените щати инициатива със съюзници от НАТО за увеличаване на координацията, присъствието и регионалната ангажираност между черноморските държави.

(C) Стратегия за увеличаване на помощта за сигурността на черноморските държави, фокусирана върху Украйна, Румъния, България, Молдова и Грузия.

(D) Приоритизиране на системите за разузнаване, наблюдение и разузнаване за наблюдение на операциите на Русия в Черноморския регион.

(E) Оценка на стойността на създаването на съвместен, многонационален тризвезден щаб в Черно море, който да отговаря за планирането, готовността, ученията и координацията на цялата съюзническа и партньорска военна дейност в по-големия регион на Черно море.

(F) Оценка на предизвикателствата и възможностите за установяване на редовно, ротационно морско присъствие на НАТО в Черно море, включително анализ на капацитета, способностите и ангажираността на членовете на НАТО да създадат този тип мисии.

(G) Преглед на чуждестранното военно финансиране, международното военно образование и обучение и друга помощ за сигурността на Съединените щати в региона.

(З) План за съобщаване на промените в позицията на НАТО на обществеността в съюзническите и партньорските държави, както и на обществеността в Руската федерация и Беларус.

(I) План за борба с руската дезинформация и пропаганда в Черноморския регион, като се използват ресурсите на правителството на Съединените щати, включително Глобалния център за ангажиране.

(J) План за насърчаване на по-голяма свобода на корабоплаването, за да се позволи по-голяма сигурност и икономически достъп до Черно море.

(2) ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОСПЕРИТЕТ. — Стратегията, установена съгласно подраздел (а), включва следните елементи, свързани с икономическия просперитет:

(A) Стратегия за насърчаване на диалога между експерти от Съединените щати и от черноморските държави относно икономическата експанзия, преките чуждестранни инвестиции, укрепването на инициативите за върховенство на закона и смекчаването на икономическата принуда от Русия и КНР.

(B) Стратегия за всички съответни федерални отдели и агенции, които допринасят за икономическото държавно управление на Съединените щати, за разширяване на тяхното присъствие и идентифициране на нови възможности за частни инвестиции с регионални партньори в съответствие с ценностите и интересите на Съединените щати.

(C) Оценки на енергийната диверсификация, съсредоточени върху непосредствената необходимост от замяна на енергийните доставки от Русия и признаващи дългосрочното значение на по-широката енергийна диверсификация, включително инициативи за чиста енергия.

(D) Оценки на потенциални решения за продоволствена сигурност, включително устойчиви, дългосрочни споразумения извън
Черноморската инициатива за зърно.
(3) ДЕМОКРАТИЧНА УСТОЙЧИВОСТ. — Стратегията, установена съгласно подраздел (а), включва следните елементи, свързани с демократичната устойчивост:

(A) Стратегия за увеличаване на независимите медии и подкрепяните от Съединените щати медийни инициативи за борба с чуждото зловредно влияние в Черноморския регион.

(B) По-голяма мобилизация на инициативи, ръководени от Global Engagement Center и Американската агенция за международно развитие за противодействие на руската пропаганда и дезинформация в региона на Черно море.

(4) РЕГИОНАЛНА СВЪРЗАНОСТ. — Стратегията, създадена съгласно подраздел (а), ще насърчава регионалната свързаност чрез изпращане на високопоставени представители на Държавния департамент или други партньори на агенцията до —

(А) Черноморския регион не по-рядко от два пъти годишно; и

(Б) големи регионални форуми за инфраструктура и енергийна сигурност, включително срещата на върха на Инициативата на трите морета.

(d) Идентифициране на необходимите програми и ресурси.—Не по-късно от 360 дни след датата на влизане в сила на този закон, се идентифицират всяка необходима програма, политика или бюджетни ресурси, изисквани от агенцията, за да подпомогне прилагането на Black Стратегия за морска сигурност за фискалните години 2024, 2025 и 2026.

(e) Отговорности на федералните отдели и агенции.—Нищо в този раздел не се счита, че упълномощава Съвета за национална сигурност да поеме каквито и да било отговорности или правомощия на ръководителя на който и да е федерален отдел, агенция или служба, включително отговорностите по външните работи и органите на държавния секретар, за да наблюдават изпълнението на програмите и политиките по този раздел.

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

***

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Related Topics:featured trending българия война криза политика

Up Next

Напушени ли са в НОВА???

Don't Miss

“Международното положение”

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.