ПАРИ

След „бонус” от 13 млн.: Наши кинаджии вдигнаха палати в гръцкия курорт Офринио

Кой казва, че хората на изкуството у нас живеят мизерно? Кой твърди, че най-вече корумпирани митничари, съдии и политици са сложили ръка върху курортни комплекси в Гърция? Оказва се, че и някои кинаджии вече демонстрират доста висок, направо европейски стандарт на живот.

Друг е въпросът, че филмите, които правят, са повече определяни като фестивални, тоест, „високо” изкуство, към което обаче има семпъл зрителски интерес. Да не говорим за печалби или данъци, влезли в хазната.

Напористата Зорница София Попганчева, която е продуцент, режисьор, сценарист и изпълни главната роля във филма си „Воевода”, като в продукцията бяха ангажирани още невръстната й дъщеря и мъжът й, преди време купила хубав апартамент в „Лозенец”, коментират в гилдията.

Колегите й припомнят, че преди време тя е сред най-гневните кинаджии, които твърдят, че субсидиите на Националния филмов център (НФЦ) се разпределят в тесен приятелски кръг. В артсредите обаче забелязали, че през последните години и тя е влязла в актуалния кръг, който определя у кого ще отидат 13 млн. лева.

Други от този кръг – продуцентът Георги Николов и съпругата му проф. Емилия Стоева, преподавателка по операторско майсторство в няколко артфакултета, пък имат ваканционен имот в гръцкото село Офринио, известен курорт на брега на Бяло море. В Офринио, което през последните години е предпочитано място от много българи, вече имало цял квартал с имоти на кинаджии.

Общото между тях било, че повечето гравитират към въпросното общество, което е абонирано за субсидията на НФЦ.

И ако през тази година за нови български филми са раздадени 13 млн. лева, за следващата бюджетът е 23 млн. лева. Затова отсега са започнали уговорките кои хора ще влязат в Националната художествена комисия в НФЦ, която ще оценява предложените проекти.

От години вървят подозрения, че тези журита класират предложенията на едни и същи автори, като се говори дори и за разпределяне на комисиони. Запознати допълват, че членове на художествената комисия в НФЦ, след като изтече мандатът им за съответната календарна година, веднага кандидатстват с проекти и почти задължително, на свой ред, печелят държавното подпомагане.

Един вид – „връщане на услугата”. Разбира се, трудно е да се извадят доказателства за тези корупционни практики, особено за комисионите, които се разпределят, но прокуратурата и ДАНС биха могли професионално да разследват подозренията, които от много време витаят в кинаджийските среди.

Цялата информация за победителите така или иначе е публична – тя е на страницата на НФЦ и дори от пръв поглед се набиват няколко имена на режисьори, сценаристи и продуценти. Друг е въпросът какъв резултат постигат с филмите си накрая. Почти задължително лентите, спечелили държавна субсидия, са с големи претенции за арткино, но истината е че са на светлинни години от естетиката на Тарковски, а зрителите – заклети киномани, доколко въобще ги има, умират от скука.

„Организирани престъпни групи – подчертават източниците ни – има не само при контрабандата и точенето на пари от фонд „Земеделие” и други европейски програми, но парите се точат и от субсидиите за изкуство. Проблемът е, че никой не говори за това публично”.

През последните години фаворитите на НФЦ до голяма степен са свързани с прословутата неформална група „Ракета”.

Нейното лице са млади режисьори, който преди няколко години обявяват, че се изправят срещу статуквото и търсят начини за промяна в духа на независимото кино. Още по времето, когато директор на НФЦ, е Георги Чолаков, той започва да протежира членовете на току-що създадената „Ракета”, припомнят си в бранша. През 2019 г. жестът е върнат. Продуцентската компания „Геополи“, която се свързва с Георги Чолаков и съпругата му Павлина Желева, получава държавно финансиране за над 1,5 млн. лева.

Факт е че, продукцията на „Ракета” са ленти с големи амбиции, много от тях печелят престижни награди на филмови фестивали. Това обаче достатъчно ли е, за да са абонирани за милионите, разпределяни от художествената комисия в НФЦ, питат се мнозина?

Зад тези режисьори стоят няколко продуцентски компании, които също са неизменните победители на последните сесии на Националния филмов център. Според източниците ни въпросните продуцентски фирми са най-често подставени лица на няколко нашумели имена, които лично не желаят „да си цапат ръцете”, ако схемата се пропука.

„Ракета” се свързва най-вече с режисьори като Милко Лазаров, който е председател на Съюза на българските филмови дейци, Стефан Командарев, Павел Веснаков – председател на Асоциацията на българските филмови режисьори, Светослав Драганов, Зорница София Попганчева, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, Георги Чолаков и Павлина Желева, обясняват кинаджии. Милко Лазаров, автор на „Ага”, последното българско предложение за „Оскар” работи в тясно сътрудничество с младата продуцентка Веселка Кирякова, завършила монтаж в НАТФИЗ, и нейната фирма „Ред карпет”. (Впрочем, забелязали в бранша, Кирякова след като ударно печели субсидии, наема и два офиса в хотел „Рила”, от които ръководи продуцентската си империя).

Сред близките колеги и приятели на Милко Лазаров са още шефката на НФЦ Жана Караиванова, а също и Севда Шишманова, която го привлича в ръководството на БНТ, по времето когато самата тя е със силни позиции в националната телевизия.

На сесиите на НФЦ през тази година за проекти с финансиране над 600 000 лева победители са „Ред карпет”, „Контраст филмс” на продуцента Катя Тричкова, която работи основно със Стефан Командарев, както и другата свързана с него компания „Арго филм”. Класират се още и „Абраксас” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. За проекти за развитие на сценарий победители са отново Веселка Кирякова с „Ред карпет” и Павел Веснаков, Зорница София Попганчева и Стефан Командарев.

Веселка Кирякова печели и в конкурса за копродукции с международно участие, заедно с Йоргос Зоис.

Като се тегли чертата, излиза, че Милко Лазаров и Стефан Командарев са получили най-голямата държавна субсидия за новите си филми през тази година. При това са отхвърлени проекти на Георги Дюлгеров, Иля Велчев, Киран Коларов.

Веднага след като бяха обявени фаворитите на художествената комисия в НФЦ не закъсняха и реакциите срещу това разпределение на субсидията от 13 млн. лева. Владимир Зарев, Николай Волев, Илия Костов, Андрей Чертов и Владимир Ганев излязоха с открити писма. Те директно посочиха, че резултатите се нагласяват с помощта на двама от членовете на художествената комисия в НФЦ – Мина Милева и Елица Петкова-Маргет, които както поясняват запознати, гласуват от Лондон и Берлин. Разбира се, оправданието е с ковид епидемията, която върлува по света.

Мина Милева представлява Асоциацията на филмовите продуценти, а Елица Петкова-Маргет е от Българска асоциация на кинорежисьорите. В отворено писмо Владимир Зарев написа, че: „При нормални, общо взето близки, макар и различаващи се оценки, дадени от останалите членове от журито, Елица Петкова и Мина Милева присъждат максимални оценки на няколко подбрани от тях сценарии, а на почти всички останали проекти с добре пресметната тенденциозност и субективна надменност дават с 30 – 40 точки по-ниски оценки. Така те ги лишават от какъвто и да е шанс да се класират. Това е не просто очевидно, то е очевадно повлияване върху резултатите.

Със своите пристрастия двете „съмишленички” Елица Петкова и Мина Милева всъщност обезсмислят участието на останалите членове на журито и тяхната професионална работа, и на практика сами предрешават всичко.”

Според източниците ни друг от журито – Александър Чобанов е много близък на шефката на НФЦ Жана Караиванова и следва нейните препоръки. За Димитър Аврамов, представител в художествената комисия на „Асоциация Академика 21”, направо пък казват, че е поставен от Милко Лазаров.

На още един любопитен момент обръщат внимание кинаджии. По техни наблюдения често участниците, спечелили субсидия от НФЦ, се наемат с многобройни ангажименти – те са едновременно продуценти, сценаристи, понякога и изпълнители на главните или второстепенни роли. „Така поглъщат парите в почти целия им обем” – допълват източниците ни.

Според тях тези корупционни схеми са улеснени, понеже няма никакъв контрол върху харченето на парите, дадени за „голямото изкуство”. Никой не следи как е изхарчена субсидията, дали тя отговаря на локациите на снимките, разходите за хонорари, костюмите и други подобни „битовизми”. Да не говорим пък за отчети дали с разпространението си един филм е успял да си покрие разходите.

Колкото и фестивални да са лентите на тези прехвалени творци, те все пак трябва да имат и някакъв финансов успех, а той най-често тотално липсва. И причината за това не е само, че мултиплексите нямат интерес към филмите им. Киното така или иначе като най-масовото изкуство е и развлекателна индустрия, а бездарни филми никой не иска да купува.

Огромна част от проектите, финансирани от Националния филмов център, колкото и да имат претенции за изключителна естетика, не могат да се продадат, да не говорим да се окичат с „Оскар” или „Златна палма”. За финансирането на подобни, често бездарни хрумвания, обаче се дават милиони, а авторите им защо да не си купят някой хубав имот край гръцките плажове.

В момента Милко Лазаров, допълват източниците ни, предлага в парламента проект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. В него особено е наблегнато на начина на формирането и избора на Националната художествена комисия. Предложението на режисьора е журито да се сменя на всеки шест месеца, а бившите членове, щом прекратят мандата си, да могат веднага с да кандидатстват за субсидии с продуцентските си фирми. С други думи, парите да се усвояват два пъти по-бързо.

Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.

Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.

Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.

ПАРИ

Какви финансови възможности имат хората в пенсионна възраст?

Хората в пенсионна възраст разполагат с различни финансови възможности – от управление на пенсията и спестяванията до използване на специализирани финансови продукти като кредит за пенсионери.

Ключът е в информирания избор и балансираното финансово планиране спрямо реалните доходи и нужди.

Пенсионирането е нов етап от живота, който изисква различен подход към бюджета. Доходите обикновено са фиксирани, а разходите – свързани със здраве, поддръжка на жилище или подкрепа на близки. Именно затова финансовата стабилност в този период се базира на предвидимост и внимателно управление.

Какви са основните източници на доход за пенсионерите?

Първо, това е държавната пенсия – основният месечен приход за повечето хора в пенсионна възраст. В някои случаи тя може да бъде допълнена от:

допълнителна пенсия от универсален или професионален пенсионен фонд;
доходи от наем или собствен бизнес;
спестявания и инвестиции;
финансова подкрепа от семейство.
Когато тези източници са ясно структурирани, пенсионерите могат да планират разходите си по-уверено и да избегнат финансово напрежение.

Как да управляват бюджета си хората в пенсионна възраст?

Финансовото планиране остава важно и след пенсиониране. Първата стъпка е да се направи реалистичен месечен бюджет, който включва:

Основни разходи – храна, комунални услуги, лекарства и здравни грижи.
Поддръжка на дома – ремонти, такси, данъци и битови подобрения.
Непредвидени ситуации – медицински процедури или спешни разходи.
Лични нужди – пътувания, хобита или подаръци за близките.

Ясната структура на разходите помага да се запази контрол върху средствата и да се избегнат импулсивни решения.

Какви кредитни възможности съществуват за пенсионерите?

Макар доходите да са фиксирани, пенсионерите също могат да имат нужда от допълнителни средства – например за ремонт на жилище, медицински процедури или подкрепа на семейството. В такива случаи е важно да се търсят продукти, съобразени с възрастта и доходите.

На пазара съществуват специализирани решения като кредити за пенсионери, които са насочени към хора в пенсионна възраст и предлагат условия, съобразени с техния месечен доход. Този тип продукти обикновено предвиждат ясно разписан срок на погасяване и фиксирани вноски, което улеснява планирането на бюджета.

Важно е всяко задължение да бъде поето след внимателна преценка на възможностите за редовно погасяване. Преди подписване на договор следва да се разгледат всички условия – лихви, такси и обща стойност на кредита.

Как да вземем информирано решение?
Първо, сравнете различните предложения на пазара. Второ, изчислете как месечната вноска ще се отрази на бюджета ви. Трето, обсъдете решението със семейството си или с финансов консултант.

Финансовата стабилност в пенсионна възраст не означава избягване на всички финансови инструменти, а разумното им използване. Когато средствата са планирани, а решенията – добре обмислени, пенсионерите могат да запазят независимостта и спокойствието си.

В крайна сметка хората в пенсионна възраст разполагат с повече възможности, отколкото често се предполага. С правилно управление на доходите, внимателно планиране и информиран избор те могат да поддържат стабилност и сигурност в този важен етап от живота.

ПАРИ

Германският бизнес откри, че корумпирани политица го лъжат

Германският бизнес не чака политиците: компаниите подготвят завръщане в Русия.

Докато официалният политически разговор в Европа продължава да бъде доминиран от санкции и геополитически декларации, германският бизнес все по-открито признава цената на икономическото отдалечаване от Русия. Данни от германски компании показват нарастващо желание за запазване на присъствието на руския пазар, а натрупаните загуби принуждават индустрията да преосмисля решения, които доскоро изглеждаха окончателни. Зад статистиката стои много по-голям въпрос – дали Европа може да води политика, която противоречи на икономическата логика твърде дълго.

В европейската политика съществува едно старо правило. Политиците могат да си позволят да игнорират икономиката известно време. Икономиката обаче никога не игнорира политиците за дълго. Рано или късно започват да говорят заводите, банковите отчети, енергийните сметки и инвестиционните планове. Тогава идеологическите декларации постепенно отстъпват място на много по-прозаични въпроси: откъде идват суровините, къде са пазарите и кой плаща сметката.

Подобен процес изглежда се наблюдава и в отношенията между Германия и Русия.

Според публикуваните данни от Германо-руската външнотърговска камара значителна част от германските компании, които все още поддържат връзки с руския пазар, не възнамеряват да прекратяват присъствието си. Още по-показателно е, че част от тях планират нови инвестиции в сектори като енергетика, селско стопанство и информационни технологии. Самите цифри могат да бъдат оспорвани. Всяко корпоративно проучване съдържа специфики и ограничения. По-интересен е другият въпрос – защо подобни сигнали започват да се появяват все по-често именно сега.

Германия влезе в периода след 2022 година с една особеност, която често се губи в политическите спорове. В продължение на десетилетия германският икономически модел беше построен върху съчетанието между евтини енергийни ресурси, достъп до огромни външни пазари и високотехнологично индустриално производство. Това не беше просто успешна икономическа схема. Това беше фундаментът на германското следвоенно икономическо чудо.

Русия заемаше свързващо място в този модел.

Преди кризата руските доставки осигуряваха значителна част от природния газ за германската индустрия. От химическите концерни по Рейн до металургичните предприятия в Северен Рейн-Вестфалия и Бавария цялата производствена система беше изградена около относително предвидими и конкурентни енергийни разходи. Когато тази система беше прекъсната, ефектът не се прояви веднага. Големите икономики разполагат с инерция. Договорите продължават, резервите се използват, държавата отпуска компенсации.

След известно време обаче започват да говорят числата.

През последните години Германия отчита поредица от тревожни показатели. Индустриалното производство на моменти показва спадове, които преди десетилетие биха изглеждали трудно обясними. Част от енергоемките производства ограничиха дейността си. Други започнаха да прехвърлят инвестиции към Съединените щати, където енергията е по-евтина. Някои компании пренасочиха бъдещи проекти към Азия.

Тук възниква любопитен парадокс.

Политическата цел на санкционната стратегия беше да се увеличи натискът върху Русия. В същото време редица европейски икономики започнаха да натрупват собствени структурни проблеми. Това не означава автоматично, че санкциите са се провалили. Означава единствено, че цената се оказа по-сложна и по-разпределена между участниците, отколкото мнозина предполагаха в началото.

Именно затова данните за германските компании заслужават внимание.

Когато близо шестдесет процента от анкетираните предприятия посочват, че санкциите са се отразили негативно върху бизнеса им, това вече не е политическа позиция. Това е оценка на хора, които ежедневно работят с доставки, договори, кредити, логистика и пазари. Те не изчисляват геополитически баланси. Те изчисляват печалби и загуби.

Зад цифрата за десетте милиона евро средни загуби стоят конкретни заводи, конкретни производствени линии и конкретни инвестиционни планове, които никога не са били реализирани.

Особено показателна остава историята на енергийното сътрудничество.

Проектът „Северен поток“ беше представян в продължение на години като образец на взаимноизгодно икономическо партньорство. Германски компании инвестираха милиарди евро не само в самия газопровод, но и в цялата инфраструктура около него. Изградени бяха вътрешни мрежи, складови мощности и индустриални вериги, зависещи от предвидими доставки на газ.

Днес голяма част от тези инвестиции са фактически обезценени.

Това е една от причините темата да продължава да предизвиква толкова силни спорове в Германия. Става дума не просто за тръби по дъното на Балтийско море. Става дума за десетилетия стратегическо планиране, върху което е бил изграден значителен сегмент от германската индустриална мощ.

Сходна е ситуацията и при промишлените проекти.

Историята със Siemens често се разглежда през политическата призма на напускането на руския пазар. По-малко внимание се отделя на другия аспект. Германската компания участваше в програми, свързани с модернизацията на руската железопътна инфраструктура, включително проектите за влаковете „Ласточка“ и производствените мощности около тях.

Това не бяха краткосрочни сделки. Това бяха програми с хоризонт от десетилетия. Именно затова последиците от прекратяването им не могат да бъдат измерени само чрез счетоводните отчети за една или две години.

Когато една компания напусне пазар от мащаба на Русия, тя не губи само текущите приходи. Тя губи бъдещи договори, бъдещи технологични стандарти, бъдещи партньорства и бъдещи позиции в конкуренцията.

В случая с железопътния сектор особено интересен се оказа фактът, че руските производители постепенно започнаха да заместват отсъстващите чуждестранни партньори. Процесът далеч не е безпроблемен и не навсякъде протича еднакво успешно. Но той поставя въпрос, който все повече европейски компании си задават на закрити срещи.

Ако един пазар бъде напуснат за достатъчно дълго време, дали изобщо ще бъде възможно пълноценно завръщане?

Това не е теоретичен въпрос. Това е въпрос за бъдещи приходи в размер на десетки милиарди евро.

След 2022 година Русия ускори политики за заместване на вноса, локализация на производството и пренасочване на търговските потоци към Азия, Близкия изток и Глобалния юг. Доколко тези програми са успешни във всички направления предстои да се оценява години наред. Но самият процес вече променя структурата на пазара.

Докато европейските компании очакват политическите условия да се подобрят, техните позиции постепенно се заемат от други участници. Китайски производители, индийски компании, турски посредници и редица местни руски предприятия се опитват да запълнят освободените пространства.

Тук започва да се оформя дилема, която изглежда все по-трудна за германската индустрия.

Дори ако политическите отношения между Москва и Берлин започнат постепенно да се нормализират, икономическата среда вече няма да бъде същата. Пазарът няма навика да чака. Освободените ниши не остават празни.

Именно поради това в изявленията на германския бизнес все по-често се усеща не толкова носталгия, колкото тревога. Тревога, че времето работи срещу тях.

Преди десетилетие Германия гледаше на руския пазар като на естествено продължение на собствената си индустриална експанзия. Днес все повече германски компании изглеждат принудени да гледат към Русия като към пропусната възможност, която постепенно се отдалечава.

Дали това ще доведе до реално завръщане на германските инвестиции, предстои да видим. Политическите ограничения остават сериозни. Санкционният режим не е отменен. Конфликтът около Украйна продължава да определя голяма част от европейския дневен ред.

Но когато бизнесът започне открито да говори за загубите си, това обикновено означава, че зад затворените врати вече се водят разговори за бъдещето. Не защото някой е променил идеологията си. А защото заводите, тръбопроводите, железниците, логистичните центрове и инвестиционните фондове рядко се интересуват от лозунги. Те работят по друга логика. И тази логика понякога се оказва по-упорита от политическите решения.

ПАРИ

Радев с ужас откри неплатени фактури за 2.2 млрд. евро

Румен Радев: Изплуваха неплатени фактури за над 2,2 млрд. евро – това е скрит дефицит!

Правени са големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, каза премиерът от Черна гора.

Процедурата по свръхдефицит срещу България е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета”, заяви премиерът.

„От минали години сега изплуват фактури за извършени дейности, които не са платени. Това е над 2,2 милиарда евро. Тези разходи тепърва трябва да се покриват – именно това е скрит дефицит.

„Предложението на Европейската комисия срещу България да бъде открита процедура по свръхдефицит е красноречива оценка за всички предишни управления, които се стремяха да поддържат 3% дефицит, но с различни гимнастики с бюджета.“

Това заяви премиерът Румен Радев преди Срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Черна гора.

Премиерът посочи редица порочни практики, довели до настоящата ситуация.

“А именно систематично декапитализиране на държавни дружества, изсмукване на ликвидност от бизнеса, забавяне на плащане на ДДС, изземване предварително на държащите се данъци за предишната година, които се прехвърлят в настоящата“, каза Радев.

При това с големи харчове за съмнителни обществени поръчки със завишени цени, допълни той.

„Надявам се, че партиите в парламента да проявят зрялост, така че с общи усилия да можем да оздравим публичните финанси“, заяви премиерът.

По думите му голямото разминаване в данните за дефицита е, тъй като в последните няколко години е имало отлагане на плащания, които се прехвърлят за следващата година.

„Това са т.нар. скрити разходи, които помпат скрития дефицит“, обясни Румен Радев.

Разширяването на ЕС и интеграцията на Западните Балкани

„Позицията на България е много ясна – продължаваме да отстояваме тезата, че разширяването на ЕС трябва да става на принципа на собствените заслуги. Това означава дълбоки реформи в правосъдието, върховенство на правото, човешките права, изграждане на отношения на добросъседство“, заяви Радев.

„Нашата позиция е, че не трябва да пренасяме унаследени политически и исторически проблеми в европейското семейство. Приветстваме прогресът, който е направен от Черна гора и оценяваме високо усилията, които полага Албания за напредване към членството в ЕС“, посочи още премиерът.

Той пожела и на другите държави да полагат същите усилия, за да получат сходен резултат.