АНАЛИЗИ

Скот Ритър за новата руска военна концепция, за НАТО – хартиеният тигър и края на войната

Неотдавнашните украински атаки срещу селата Работино и Върбово само ще доведат до по-нататъшно изтощаване на силите на Киев, заяви Скот Ритър, бивш офицер от разузнаването на морската пехота на САЩ и оръжеен инспектор на ООН, в подкаста „Нови правила“ на Sputnik.

Украйна набира сили в контраофанзивата си, започнала през юни, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в четвъртък, обръщайки се към депутатите в Европейския парламент. Означава ли това, че Украйна най-накрая е постигнала пробив след близо четири месеца и тежки жертви?

„За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем какви са целите и задачите на сегашната фаза на украинската контраофанзива“, заяви пред Sputnik Скот Ритър, военен анализатор и бивш офицер от разузнаването на морската пехота на САЩ.

„Знаем, че когато те започнаха тази контраофанзива в началото на юни тази година, целите им бяха съвсем ясни: да пробият първата линия на руската отбрана, втората линия на руската отбрана, да превземат град Токмак и след това да го използват като отправна точка за по-дълбоко проникване през руската отбрана, за да превземат град Мелитопол, което ще им позволи да прекъснат моста между Крим и Русия и да подложат Крим на директна атака,

Това беше заявената цел, представена от генерал Залужний, подкрепена от президента Зеленски и други украински официални лица“, продължава военният експерт.

Тези цели обаче не са постигнати досега, смята Ритър. Понастоящем украинците твърдят, че са поставили пехотни части отвъд така наречените „зъби на дракона“ – бетонните препятствия, които представляват първата линия на руската отбрана. По-специално киевският режим твърди, че силите му са успели да превземат селата Вербовое и Работино в Запорожка област.

Все пак на 7 и 8 септември руското министерство на отбраната даде да се разбере, че руските сили продължават успешно да отблъскват атаките на украинските въоръжени сили в районите на населените места. Както отбеляза руският военен блогър Рибар в своя акаунт в Телеграм: това е най-добрият начин „да превърнем Работино в непрекъснат конвейер на смъртта за украинските части“.

„Селото Работино винаги е трябвало да падне. Ако украинците вложат достатъчно военна мощ в определена зона на действие, те би трябвало да могат да напреднат и да превземат въпросния терен, за който руснаците са решили, че ще бъде защитаван, но не до смърт.

Работино винаги е било предназначено да бъде част от зоната на огневата мощ, т.е. отбранителната зона на първата линия на отбрана. Предназначението на Работино беше да помогне за разбиването на украинските атаки и то се справи с това великолепно – каза Ритър.

Каква е новата отбранителна доктрина на Русия?

Това, което всъщност се случва в Работино и Върбово, е част от новата руска отбранителна доктрина, обяснява бившият разузнавач от морската пехота.

„Русия винаги е имала предимно отбранителна доктрина, наследена от съветските времена. Но тази нова отбранителна доктрина, която се прилага, особено на Запорожкия фронт, е дело на генерал-лейтенант Александър Романчук, бивш заместник-командир, струва ми се, на 58-а комбинирана армия. Той беше изпратен в Академията за комбинирани оръжия след участието си в ранните фази на Специалната военна операция. Докато е бил в Академията, той е пренаписал руската отбранителна доктрина, а след това е изведен от Академията и му е дадена ръководна длъжност в Запорожкия фронт в района на Работино“, коментира Скот Ритър

В съответствие с доктрината „целта на предната отбранителна зона е да поеме вражеската атака, за да помогне за нейното разбиване, да използва отбранителни пояси, минни полета, препятствия, това, което наричат „огнени котли“ или „чували“, където искате да принудите врага да влезе, за да можете да го ударите с артилерия, да разбиете атаката, но не и да я задържите и да умрете“, обяснява той.

„Това означава, че докато врагът настъпва, идеята е да сведете до минимум собствените си загуби, като се оттеглите на подготвени позиции и продължите да подлагате врага на все по-силен огън от въздуха, от артилерията, от противотанкови управляеми ракети и т.н., като същевременно го затрупате с минни полета и други препятствия.

Първата линия на отбрана не е предназначена да бъде Аламо. Това е препратка към една американска битка през 1836 г., когато мексиканската армия щурмува тексаската отбранителна позиция Аламо, а тексаските защитници се сражават и загиват там. Не това правят руснаците.„

След като украинците постигнат локално превъзходство, руснаците ще се изтеглят и ще продължат да смилат допълнително силите на противника. Иронията на ситуацията, според Ритер, е, че първата отбранителна линия е предназначена да бъде пробита от украинците, във време и място, определени не от украинците, а от руснаците, които оформят бойното поле от самото начало на провалената контраофанзива на Киев.

„Дори и украинците да са успели да пробият първата линия на руската отбрана, това е направено по план. Това не е последната битка. Те все още ще трябва да се възползват от този пробив. Да преминат към втората линия на отбрана, където ще бъдат подложени на още по-интензивна атака“.

Тоест дори украинските военни да превземат няколко села тук и там, това не означава никакъв пробив, а по-скоро начало на края на контранастъплението на Киев.

Защо първата отбранителна линия на Русия е смъртоносен капан?

Според Ритър Русия е принудила украинските военни да изразходват резервите и боеприпасите си, докато щурмуват първата линия на отбрана.

„Това е, което трябва да разберем. На този етап от битката Украйна е ангажирала стратегическия си резерв – последните три бригади от ядрото, които беше задържала. Това бяха силите за победа. Това бяха силите, които трябваше да бъдат ангажирани в битката, когато [град] Токмак, който се намира зад втората отбранителна линия, падна в ръцете на украинците. Това бяха силите, които трябваше да пробият руската отбрана и да превземат град Мелитопол, завършвайки целта. Стратегическият резерв се ангажира, защото първоначалната вълна на атаката, последващата атака, всички те не успяха да пробият отбранителната зона пред първата линия на отбрана.“

Изтощени от борбата за преодоляване на отбранителните линии на Русия, украинците няма да имат повече сили да продължат напред – каза Ритър. „Това е част от отбранителната концепция на Александър Романчук и тя е изпълнена перфектно от руснаците в Работино„, подчертава той.

Защо украинците продължават напред, въпреки че не успяват да постигнат напредък?

„Това е политически въпрос, на който могат да отговорят само украинците„, каза Ритър.

Според военния анализатор Киев иска да демонстрира на Запада, че милиардите долари помощ не са дадени напразно и че ако Украйна поиска военна помощ, тя ефективно ще използва тази военна помощ за постигане не само на украинските цели, но и на целите на НАТО.

Проблемът тук обаче е, че целите на Киев и на НАТО не са непременно идентични, подчертава американският военен ветеран.

Докато целите на Украйна включват физическото отвоюване на териториите, които Украйна смята, че ѝ принадлежат, целта на НАТО не е толкова постигането на решителна военна победа на бойното поле, а причиняването на болка на Русия до степен, че да се стигне до „московски майдан“, подобен на този, който се случи в Киев през 2014 г., обясни Ритер.

„НАТО, и ние чуваме това отново и отново в реториката на американските политици, независимо дали става дума за сенатор Линдзи Греъм, или за Ники Хейли, която се кандидатира за поста, имаме и други, които повтарят същото, че изразходването на парите на американските данъкоплатци в подкрепа на Украйна е добре похарчено, защото ние убиваме руснаци, а не умират американци. Това, което остава извън това извратено уравнение, са украинците, които умират. Но за Съединените щати и НАТО това просто няма значение.“

Кой е виновен за неуспешната контраофанзива на Украйна?

Въпреки че не може да се изключи отговорността на Украйна за разразилия се хаос – като се има предвид, че Володимир Зеленски е можел да сложи край на конфликта още през март 2022 г. след руско-украинските мирни преговори в Истанбул – според Ритър не може да се изключи и отговорността на НАТО.

„Позволете ми да изясня това. Тази контраофанзива никога нямаше да проработи. Никога. Генерал Кристофър Каволи, командващ силите на САЩ в Европа и върховен съюзен командващ на сухопътните войски, когато говори пред шведски отбранителен форум през януари тази година, говори за случващия се конфликт, това беше конфликтът преди контранастъплението и преди битката при Бахмут, та той каза, че обхватът и мащабът на насилието, което се случва в Украйна днес, надхвърля въображението на НАТО. Така че, когато той казва, че това, което се случва в Украйна, е отвъд въображението на НАТО, това означава, че той казва, че НАТО не е подготвен за този вид война и НАТО наистина не е подготвен за този вид война.„

Според бившия разузнавач от морската пехота същността на въпроса е, че командирите от Пентагона и НАТО никога в кариерата си не са водили „комбинирана война“, тъй като през последните 20 години са участвали в „конфликтни операции с ниска интензивност“ в Ирак, Афганистан, Сирия и другаде. В резултат на това американски служители, служители на НАТО, американски офицери, офицери на НАТО се опитват да учат украинците на доктрина – комбинирана война с оръжия – която самите те не владеят.

„Отговорът е, че алиансът е „хартиен тигър“, който през последните 20 години не е бил финансиран правилно. Те не се обучават правилно. Те не са правили правилните поръчки за отбрана по подходящ начин. И днес няма нито една армия, която да е достатъчно здрава, за да води такива бойни действия, каквито се водят в Украйна, да не говорим за прехвърляне на оборудване на украинските военни, което би могло да им помогне да водят такъв вид война.“

Недостатъчната подготовка, промяната на военната доктрина и стила на въоръжаване на Украйна „по средата на състезанието“ и липсата на ресурси също са допринесли за пораженията на Киев, смята военният експерт.

„Украинците просто не са в състояние да се справят със задачата. НАТО знаеше това. И затова в крайна сметка по-голямата част от вината е на НАТО за това, че е насърчил Украйна да направи нещо, което е знаел, че тя не може да постигне. Но отново се връщам към това, което казах преди. НАТО не иска Украйна да спечели на бойното поле. Те просто искат Украйна да наранят руснаците достатъчно, за да накара Русия да се откаже“.

Каква е крайната цел?

Ритър отбеляза, че провалената контраофанзива на Украйна изглежда е върнала командирите на НАТО от техния фантастичен свят, в който Русия е „слаба“, а армията ѝ „се проваля“, обратно на земята.

„Смятам, че това, което се случва в момента, е, че реалността в Пентагона се променя. За първи път започваме да чувате служители на Пентагона да говорят за руската компетентност. Те признават с неохота, но признават, че руснаците са подготвили много ефективна защита. От Пентагона отдаваха голямата заслуга на мините, дърветата и храстите. Това е сериозно. Това казваха. „“Но реалността е такава, че руснаците не отстъпват. Искам да кажа, че ако погледнем само примера с танка „Альоша“, този прочут танк, който се втурна напред, един срещу осем, и след това около него се появи нещо като легенда. Погледнете състава на войските, войниците на договор, доброволците, мобилизираните войски, които се събират и действат с отдаденост, с чувство за саможертва, с дисциплина, със смелост.„

Руснаците се оказаха много добри и този факт наруши гамбита на НАТО, смята Ритър. Той отбеляза, че „на Запад се установява изцяло нова реалност за невъзможността да се постигнат целите и задачите им“ в Украйна и сега Западът е изправен пред дилемата как да смекчи последиците от предстоящото поражение.

„Ако спрем конфликта сега, можем да определим как ще изглеждат границите. Но ако позволите на този конфликт да продължи, въпросът за окончателната конфигурация на украинската държава ще остане във въздуха. Затова мисля, че в момента на Запад много се говори за това как да се измъкнем от това? Но това трябва да стане по начин, който да не издърпа изцяло килимчето изпод краката на украинците. Защото, ако отидете твърде далеч напред и говорите за капитулацията като за крайна цел, на украинските войски не им остава много за борба. И може да се окаже, че крахът ще бъде крайната цел„, заключава Ритър.

EXPRESS TV

* * *

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Related Topics:featured trending анализ война политика свят

Up Next

Всичко е, за да се откупят Борисов, Петков и Пеевски

Don't Miss

На гробището в Киев Блинкен видя и потвърди „най-добрата инвестиция в отбраната на САЩ в историята“

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.

АНАЛИЗИ

НИКОЯ ВОЙНА НЕ СТРУВА СМЪРТТА НА ЕДНО ДЕТЕ

Възможно ли е един ден стара Западна Европа да се освободи от американското господство?

Това е напълно невъзможно. Пламенните васални държави, които Съединените щати въведоха в ЕС с право на вето върху решенията на „истинска“ Европа – Полша, Румъния, България, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Словакия и Словения – са изпълнители на безспорната и необратима американска власт в Европа.

Никое „решение“ от тези страни никога няма да противоречи на волята на техния господар.

от Олег Нестеренко, март 2026 г.

На снимката: 14-месечната внучка на аятолах Хаменей, убит от Съединените щати заедно със семейството си.
—————————–
Преди четири години, през март 2022 г., седмица преди първите мирни преговори между Русия и Украйна, споделих статия в LinkedIn. Представям я тук, точно както беше написана, без да променям нито един ред. Убеден съм, че посланието ѝ остава изцяло актуално през март 2026 г., след четири години война в Украйна и само дни от началото на агресията на Иран.

Никоя война не струва смъртта на едно-единствено дете.

Като баща, преживял смъртта на едно от тези четири деца, като човек, който е видял войната от първа ръка – аз съм в добра позиция да кажа това.

За тези, които трудно виждат отвъд образа, които не могат да видят ясно под потопа от продължаваща пропаганда, и за тези, които не знаят достатъчно за историята, ето малко пренареждане на идеите за истинските виновници за хаоса в света, от които последните събития в Украйна са само последният пример от дълъг списък и със сигурност не са последният.

Това са фактите за основните жертви на Русия? Не – за основните жертви на „демокрацията“ на американската държава (да не се бърка с народа), заедно с коментари относно ситуацията с възмущението от „цивилизования свят“, съпътстващо кланетата.

За да избегна прекаленото многословие, ще дам само няколко кратки примера, започвайки от края на Втората световна война. Няма да обсъждам над 65 000 убити френски цивилни и над 100 000 ранени от бомби, взривени в САЩ между 1941 и 1945 г. Няма да обсъждам и големите „демократични“ постижения на Съединените щати преди 1941 г., като например близо 12 000 000 смъртни случая от геноцида на коренното население на Америка от 1492 до 1900 г., в който американците са допринесли значително.

Цитираните от мен цифри не включват смъртта на бойци, нито десетките милиони ранени, осакатени и разселени цивилни. Цифрите показват само броя на труповете, без да разкриват пълния мащаб на бедствието, причинено от глобалната дестабилизация на районите, посетени от самопровъзгласилите се защитници на „ценностите на цивилизования свят“.

Корея и Китай / 1950-1953:
Близо 3 000 000 убити цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Гватемала / 1954-1996:
Повече от 40 години гражданска война, организирана и поддържана от Съединените щати, са довели до смъртта на над 250 000 души.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Индонезия / 1958-1966:
Американските бомбардировки през 1958 г. доведоха само до неколкостотин смъртни случая на цивилни – „обикновена дреболия“, така да се каже – но продължителното поддържане на гражданската война от Съединените щати от 1958 до 1966 г. доведе до повече от 23 000 000 смъртни случая.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Виетнам / 1955-1975:
Повече от 430 000 убити цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Камбоджа / 1969-1975:
Близо 150 000 души бяха убити, предимно от масивни бомбардировки от страна на САЩ.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Ирак / 1990-1991:
Сред 100 000 убити цивилни, предимно деца.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Босна / 1994-1995:
Близо 50 000 убити цивилни.

Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Сърбия / 1999 г.:
Близо 3000 цивилни бяха убити. За 78 дни въздушни бомбардировки върху сърбите бяха хвърлени 22 000 тона бомби. Една трета от училищата в страната бяха разрушени.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Ирак / 2003-2022:
Най-„оптимистичните“ западни оценки включват 130 000 убити цивилни. Истинската цифра за всички американски агресии срещу тази страна е над 1 000 000 цивилни жертви, включително приблизително 500 000 смъртни случая на деца.

Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Афганистан / 2014-2022:
Според най-скромните оценки са убити над 50 000 цивилни.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Сирия / 2014-2021:
Повече от 1000 цивилни бяха убити директно от бомби, извършени от американците и техните васали.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Украйна / 06.04.2014-23.03.2022:
Повече от 3500 цивилни са убити в Източна Украйна, в Донбас.
Къде беше възмущението на „цивилизования свят“? Никъде.

Официалният знаменател на клането в Донбас: „ОАТ“ – Антитерористична операция. От 2014 г. насам 15% от украинците, живеещи в Донбас, са класифицирани като терористи от властите в Киев.

Тези „терористи“, включително повече от 150 деца, са убивани предимно не от „конвенционални“ войски, съставени от „нормални“ мъже, а от ултранационалистически и истински неонацистки войски (полк „Азов“, милиция „Десен сектор“, батальон „Донбас“ и др.), чието съществуване се дължи на непоколебимата толерантност на последователните украински власти от февруари 2014 г. насам.

Защо такава толерантност? Просто е: именно членовете на тези структури, съставени от утайката на украинското общество, бяха тези, които ръководеха свалянето на „проруското“ украинско правителство през 2014 г. Тези маргинали от вчерашния ден са новата „дълбока държава“ на Украйна днес.

Беше твърде опасно за горкия Зеленски (който, между другото, беше избран с програмата си за регулиране на ситуацията в Донбас и установяване на мир) да атакува тези изпълнители на създаването от Съединените щати, с „логистичната“ подкрепа на техния васал, ЕС, на днешната нова украинска държава.

Важен момент: наистина Съединените щати и техният васал, ЕС, настояха (под масата, разбира се) тази паравоенна формация „батальон „Азов“** да бъде интегрирана в украинската армия като редовен полк.

Да не забравяме: говорим главно за ерата преди Тръмп, когато почти цялото не само население на ЕС, но и правителствата на последните живееха с безумната увереност, че Съединените щати не мислят и никога не са мислили, освен за собствените си интереси, и бяха сигурни, че американските лозунги съвпадат идеално с реалността.

Украйна / 24.03.2022:
Къде е възмущението на „цивилизования свят“?
.
Тя е тук! Най-накрая.
.
И това беше така още преди появата на жертви сред цивилното население.

Това напълно променя всичко за „цивилизования свят“, веднага щом възникне конфликт, който не е част от кланетата, извършени директно от Съединените щати.

Това, което се случва в момента в Украйна, е, съвсем просто казано, „джакпотът на века“ за силните отвъд Атлантика. Ако така наречените мирни преговори между 2014 и 2022 г. не донесоха абсолютно нищо, това по никакъв начин не се дължи на инициативата на марионетките в Киев, които бяха пряко контролирани от правителството във Вашингтон. Истинските мирни преговори, започващи утре, биха били истинска геополитическа и финансова катастрофа за американското правителство. Следователно последното ще направи всичко възможно, за да гарантира, че този конфликт ще продължи възможно най-дълго.
.
За да се обяснят подробно многото елементи на този „Джакпот на века“, е необходима отделна голяма глава.
.
Накратко, говорих само за 12-те големи престъпления срещу човечеството, извършени от последователни правителства на САЩ.

Не съм говорил за толкова много други „официални“ „доброжелателни“ операции, включващи директни бомбардировки на цивилни от Съединените щати по света, като например в Куба през 1959-1961 г., в Конго през 1964 г., в Лаос през 1964-1973 г., в Гренада през 1983 г., в Ливан през 1983 г., в Ел Салвадор през 1980-1990 г., в Никарагуа през 1980-1990 г., в Иран през 1987 г., в Панама през 1989 г., в Кувейт през 1991 г.; в Сомалия през 1993 г., през 2007-2008 г., през 2011-2022 г.; в Судан през 1998 г.; в Йемен през 2002, 2009 г. и 2011-2022 г.; в Пакистан от 2007 до 2015 г.; в Либия от 2011 до 2015-2019 г. И дори не съм споменал многобройните „тайни“ операции, извършвани масово по целия свят със същата благородна цел за защита на „американските интереси“.
.
В 250-годишната история на Съединените щати е имало само приблизително 20 години, през които страната не е водила война извън границите си. Останалата част от това време – 230 години – е белязана от кланета извън границите ѝ. От 2014 г. насам дойде ред на Украйна.
.
Франция, наред с много други, васална държава на Съединените щати в продължение на повече от 50 години, с изключение на няколко малки „бунта“, които са просто незначителни неуспехи за покорената нация, винаги е била непоколебима в подкрепата си на усилията за „демократизация“, предприети от нейния господар. Почти всички гореспоменати „демократични“ действия в даден момент са били гледани много благосклонно от различните последователни администрации на Елисейския дворец.
.
Възмущението на „цивилизования свят“ НЕ СТРУВА НИЩО.
.
Ако имаме глобален поглед върху света от последните 70 години, а не истеричната слепота от последните няколко дни – днешното възмущение изглежда почти нездравословно и перверзно, защото е напълно откъснато от контекста на реалността на това, което се случва всеки ден по света в продължение на толкова десетилетия.
.
Възможно ли е един ден стара Западна Европа да се освободи от американското господство? Това е напълно невъзможно. Пламенните васални държави, които Съединените щати въведоха в ЕС с право на вето върху решенията на „истинска“ Европа – Полша, Румъния, България, Латвия, Литва, Естония, Чехия, Словакия и Словения – са изпълнители на безспорната и необратима американска власт в Европа. Никое „решение“ от тези страни никога няма да противоречи на волята на техния господар.
.
Но в никакъв случай не съм наивен: предвид нивото на широко разпространена индоктринация и степента на непроницаема местна пропаганда, напълно осъзнавам, че мнозинството от западните читатели на това писмо имат съвсем различно, предварително замислено мнение по темата. Това изобщо не ме притеснява.
.
Населението на западните страни от НАТО винаги е имало много сериозни трудности да разбере, че високите принципи и ценности, прилагани в рамките на собствените им граници, нямат абсолютно нищо общо, дори отдалечено, с тези, провъзгласени от въоръжените сили на „цивилизования свят“ извън техните територии.
.
Това, на което Западът е свидетел през последния месец и за което е бил напълно сляп през осемте последователни години, предшестващи този последен месец, не е началото на нова война. Това е просто разширяване на бойната зона, която вече е нараснала от 3% от територията на Украйна (населена с 15% от жителите на страната) до 15% от територията.
.
Разликата между вас и руснаците: руснаците са свидетели на бомбардировките на градове, разрушаването на гражданската инфраструктура, труповете на деца, военните престъпления и масовото напускане на страната на бежанците от 95 месеца, а вие – от 30 дни.
.
автор Олег Нестеренко
———————
П.С.: Днес е ред на Иран. Чий ред е утре?
.
** Терористични и екстремистки организации, забранени в Руската федерация
.
* Тази статия датира от 23 март 2022 г., дори преди началото на първите мирни преговори, които се проведоха между Русия и Украйна в Истанбул от 28 до 30 март 2022 г.
——————–
Krasimira Filcheva