ЗАКОН
Сбогом, палячо: милиционера Гешев вече е Г-н Никой
Президентът подписа указа за освобождаването на главния прокурор
Президентът Румен Радев е подписал указ за освобождаване на главния прокурор Иван Гешев. С това процедурата по уволнение на шефа на държавното обвинение е напълно завършена. Остава указът да бъде публикуван в “Държавен вестник”. Според източник на Lupa.bg това ще се случи още в утрешното издание на печатния орган.
“Със свой указ на основание чл. 129, ал.3, т.5 от Конституцията, президентът Румен Радев освободи днес Иван Гешев от длъжността главен прокурор на Република България”, гласи съобщението от президентството.
Иван Гешев е единственият главен прокурор след демократичните промени у нас, чийто мандат се прекратява чрез процедура по отстраняване. В понеделник Висшият съдебен съвет (ВСС) одобри решението с 16 гласа “за”. Така очевидно неподходящия за поста юрист вече се превръща в Г-н Никой.
Иван Гешев бе избран на поста от същия състав на ВСС, който сега го освободи. По онова време той бе заместник на Сотир Цацаров. Цацаров бе един от най-върлите защитници на кандидатурата му и заяви, че би гласувал за него два пъти, ако се наложи. Събитията се развиха точно по този начин след като Радев отказа да подпише указ за назначаването на Гешев. След това процедурата бе повторена във ВСС и този път президентът бе задължена да го назначи.
Самият Гешев твърдеше, че на 99% няма да се кандидатира за поста, защото не му се влиза в кални битки. След това обаче внезапно промени мнението си. В началото на мандата си главният прокурор обяви за свой приоритет битова престъпност и телефонните измами. Той се срещаше с бити и ограбени пенсионери и обясняваше, че държавата трябва да реши този проблем.
Гешев прекара на поста три години и половина, като до миналото лято основното острие на държавното обвинение бе закритата вече специализирана прокуратура. Тази институция, ръководена от Гешев в миналото, бе ликвидирана от парламента по времето на кабинета “Петков”. Гешев бе остро критичен към това решение и оттогава обяснява, че организираната престъпност е надигнала глава и Бъглария се е върнала в 90-те години на миналия век.
По време на мандата му започнаха няколко знакови дела, които до момента са “до под кривата круша”. Държавата се мобилизира срещу хазартния бос Васил Божков, който избяга в чужбина. Арестувани и обвинени като участници в престъпна група бяха бизнесмените от Русе Атанас и Пламен Бобокови. Заради водната криза в Перник за първи път бе арестуван действащ министър – на околната среда Нено Димов от третия кабинет на Бойко Борисов.
Всичко рязко се промени след взрива край колата на Гешев на 1 май. Прокуратурата обяви, че това е атентат и започна дело за терористичен акт. Няколко дни по-късно обаче заместникът на Гешев и шеф на националното следствие Борислав Сарафов се обърна срещу него и го обвини, че е намесил прокуратурата в политиката. Последва искане за отстраняваето му от поста от шестима членове на съвета. Впоследствие бе внесено и второ заради изказване на Гешев, в което нарече депутатите “политически боклук”. Той бе уволнен именно заради тази фраза, а не заради куп други безобразия, които бе извършил.
След като се скара с политиците, прокуратурата рязко се активизира по разследвания като “Барселонагейт”. Гешев поиска депутатския имунитет на Бойко Борисов, за да бъде обвинен в пране на пари. Бе внесено искане и за сваляне на защитата на Кирил Петков – по разследване за подписана от него декларация, по което прокуратурата вече се е произнасяла, че няма данни за престъпление.
Официалният край на мандата на Гешев идва и на фона на заявките му за сериозни разкрития за корупцията в България. Такива намерения той имаше и за участието му в мониторинговата група LIBE в Европейския парламент в Страсбург, с такава тема се очакваше и да е отмененото му изявление през БНТ.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ЗАКОН
Корумпирана съдебна система, продажни следователи, продажни прокурори, продажна съдии
Кой си затваря очите за “скелетите в гардероба” в Следствието и прокуратурата?
Борислав Сарафов каза, че няма да напуска съдебната система заради заветните 20 заплати, но така или иначе неговото право не се губи. Абсолютно недопустимо е при толкова публично достъпна информация, същата да не бъде проверена в някакъв скорошен момент и Сарафов да си тръгне от системата с въпросното обезщетени и потупване по гърба.
Това заяви в интервю народният представител от “Демократична България” Александра Стеркова.

По думите ѝ оттеглянето на Сарафов от Националната следствена служба (НСлС) не е съдебна реформа, а снишаване да мине общественият интерес по темата и може би прегрупиране, което се случва отдолу. “Не смятам, че фокусът трябва да пада от темата, но подаването на оставката му да се смята за съдебна реформа”, каза Стеркова.

Тя заяви, че не може да каже колко “скелети в гардероба” са останали в Следствието и прокуратурата по време на управлението им от страна на Сарафов, за да стане ясно дали ще видят бял ден или не. “Институциите успяват да си затварят здраво очите и затова ние настоявахме за формиране на временни комисии, за да може информацията да стане публична и информацията така, както е събрана и оповестена, да бъде изпратена към конкретните органи, да си замълчат или да смачкат сигнала”, допълни Стеркова.

Народният представител заяви още, че не може да каже колко са делата на трупчета, тъй като няма такава информация, но от публични данни и от информация, която излиза непрекъснато е, че нямам особено големи съмнения, че има дела на трупчета.
“Необходими са изключително последователни усилия, за да може системата да се изчисти и веднъж изчистена, трябва да може да си свърши работата по всички други направления”, добави Стеркова.

Тя се надява още, че рано или късно ще има правосъдие за разследванията, свързани с аферата “Осемте джуджета”, убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и темата, свързана с Петър Петров-Еврото и неговите мрежи за влияние.
ЗАКОН
Правосъдният министър е категоричен, че Сарафов трябва да напусне съдебната система
“Не е работа на правосъдния министър да се изненадва, или да не се изненадва”, каза министър Николай Найденов по повод оставката на Борислав Сарафов като директор на националното следствие. Министърът на правосъдието днес за първи път председателства Пленума на ВСС.
“Не бих поздравил Борислав Сарафов за оставката, тъй като очакванията бяха други. Той изпълни половинчато искането ни – да напусне съдебната система”, каза още Найденов преди заседанието на кадровия орган.
По думите му Сарафов можел да напусне системата по всяко време. „Поне като директор на НСлС оставката е факт. Това е първа крачка към освобождаване от зависимостите, които се свързват с неговото име. Оттук нататък процедурата продължава, спорът ще се реши в съда. Подписал съм жалбата до ВАС с убеждението, че той ще се произнесе съобразно моите аргументи, но едно производство има две страни.
Считам, че мотивите в искането за образуване на дисциплинарно производство срещу Сарафов са достатъчно ясни и изчерпателни, затова то следва да бъде образувано, за да се изясни дали са налице като факти.
Искането ми е за дисциплинарно освобождаване от длъжност – изцяло от съдебната система”, коментира още Найденов. Според него оставянето без разглеждане на искането му би оставило въпроси без отговор.
След произнасяне на решението на ВАС, Найденов щял да прецени дали ще има правен интерес от ново обжалване.
ЗАКОН
ВСС прие оставката на Сарафов, няма да получи 20 заплати
Борислав Сарафов е заемал поста директор на Националната следствена служба на два пъти – първо след избора му през 2017 г., а след това и след преизбирането му през 2022 г.

Съгласно закона ръководителят на НСлС изпълнява и функциите на заместник главен прокурор по разследването. Още преди да оглави службата, Сарафов беше заместник главен прокурор – длъжност, която заемаше от 2013 г.









