БЪЛГАРИЯ

Режима Борисов подгони непокорните дупутати!

Извънредно! Цацаров поиска имунитета на Марешки, Елена Йончева и още 4 депутати

Днес, 08.11.2018 г. главният прокурор Сотир Цацаров отправи към Народното събрание искания за снемане на имунитета на шестима народни представители, съобщават от прокуратурата. Исканията касаят разрешение за възбуждане на наказателно производство, на основание чл. 70 ал. 1 от Конституцията на Република България, по отношение на:

– Георги Михайлов, народен представител от ПГ „БСП за България“, за престъпления по чл. 219 ал. 3 вр. ал. 1 НК /умишлена безстопанственост/ и по чл. 220 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК /сключване на неизгодни договори/.

В СГП са постъпили материали от извършена проверка от отдел „Икономическа полиция“ на СДВР, с предложение за образуване на досъдебно производство. От тях, както и от приложените договори за доставка на медикаменти и консумативи, е видно, че към 31.05.2018 г. задълженията на Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания – София /СБАЛХЗ ЕАД/ към всички доставчици са в общ размер на 24 359 808 лв. В хода на проверката от служителите на СДВР е установено, че за периода 07.05.2015 г. – 19.04.2017 г. директор на болницата и управител на търговското дружество е бил Георги Михайлов, като в това качество той е сключил преобладаващата част от договорите, последица от които е посоченото финансово състояние на лечебното заведение.

– Веселин Марешки, Кръстина Таскова и Пламен Христов, народни представители от ПГ на ПП „Воля“.

Спрямо тях, по досъдебно производство, започнало в ОП Варна, са повдигнати и предявени обвинения за престъпления по чл. 213а ал. 2 т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК /изнудване/. По предявено предно искане на главния прокурор, всеки от тримата народни представители е изразил писменото си съгласие за снемане на имунитет, съобразно чл. 70 ал. 2 от Конституцията. Понастоящем делото е прието по компетентност от Специализираната прокуратура, като наблюдаващият прокурор, с оглед събраните доказателства, е приел, че са налице основания за привличане към наказателна отговорност на Веселин Марешки, Кръстина Тодорова и Пламен Христов и за престъпление по чл. 321 ал. 6 НК /сговаряне на извършване на престъпления, чрез които се цели да се набави имотна облага/.

Даденото вече съгласие от народните представители не включва и обвинението за това престъпление. Според тълкуването в Решение № 10 от 27.07.1992 г. по к. д. № 13/92 г. на Конституционния съд на Република България е необходимо повторно сезиране на парламента. Обвиненията касаят дейност на Веселин Марешки като съдружник и управител на „Фармнет“ ООД – Варна, а на Кръстина Таскова и Пламен Христов като регионални мениджъри, свързана с отправени заплахи за увреждане на имуществото към собственици на аптеки, с цел те да бъдат принудени да поемат имуществени задължения – да закупуват лекарства и лекарствени средства само от „Фармнет“ ООД, при неизгодни за тях условия /по-високи цени спрямо другите доставчици/.

– Борис Кърчев, народен представител от ПП „ГЕРБ“, за престъпления по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 НК /избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери/.

В резултат на подадени сигнали от гражданин и НПО е започнала проверка, която е установила достатъчно данни за извършено от Борис Кърчев данъчно престъпление – затова че през месеците юни – юли 2015 г. в гр. Стара Загора, като управляващ „Би Би Си Кейбъл“ ООД избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 320 000 лева ДДС, като потвърдил неистина в подадена Справка – декларация по ЗДДС и използвал документи с невярно съдържание – отчетни регистри и данъчни фактури и приспаднал неследващ се данъчен кредит. В хода на проверките е установено използването на сходна практика за избягване, установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери и от „КТВ“ ООД. Управляващ съдружник в дружеството от създаването му на 24.03.2005 г. до 24.08.2016 г. е бил Борис Кърчев.

– Елена Йончева, народен представител от ПГ „БСП за България“, за престъпление по чл. 253 ал. 5 вр. ал. 1 НК /изпиране на пари в особено големи размери/.

Въз основа на постъпил сигнал от народни представители и след извършена проверка, в Специализираната прокуратура е образувано досъдебно производство за такова престъпление – за извършени финансови операции с парични средства, присвоени от „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ и са прикривани чрез офшорна компания – „Далий Трейдинг Лимитид“ действителните права върху парични средства на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ в особено големи размери, за които се знае или предполага, че са придобити чрез престъпление по чл. 203 НК и случаят е особено тежък.

В хода на разследването е установено, че на 17.04.2012 г., на основание чл. 113 от Търговския закон, едноличният собственик на капитала на „Авторска телевизия“ ЕООД Елена Йончева е взела решение представляваното от нея търговско дружество да учреди съвместно с офшорна компания „Далий Трейдинг Лимитид“ /дружество, регистрирано на 09.02.2011 г., съгласно действащите нормативни актове на територията на Британски Вирджински острови/ юридическо лице с правно организационна форма – дружество с ограничена отговорност и с наименование „Офроуд“ ООД. На 20.04.2012 г., представляващите „Далий Трейдинг Лимитид“ също са взели решение за учредяване на това съвместно дружество с „Авторска телевизия“ ЕООД.

В решенията на управителните органи на двете търговски дружества е посочен размера на капитала на новосформираното „Офроуд“ ООД – 10 000 лева, разпределен в 100 дружествени дяла, всеки един с номинална стойност 100 лева. Всеки от учредителите /„Авторска телевизия“ ЕООД и „Далий Трейдинг Лимитид“/, при разпределението на капитала записва по 50 дружествени дяла /по 50 %/, с обща номинална стойност в размер на по 5000 лева. Вноските в капитала са разпределени, както следва:

– съдружникът „Авторска телевизия“ ЕООД, срещу записаните 50 дружествени дяла, се задължава да извърши парична вноска в размер на 5000 лева.;

– съдружникът „Далий Трейдинг Лимитид“, срещу записаните 50 дружествени дяла се задължава да извърши парична вноска в размер на 315 000 лева, от които 310 000 лева /разликата между общата сума на паричната вноска и общата номинална стойност на записаните дружествени дялове/ да бъдат отнесени във фонд „Резервен“ на „Офроуд“ ООД. „Далий Трейдинг Лимитид“ се е задължило след учредяване на „Офроуд“ ООД в Търговския регистър на Република България да направи и допълнителна парична вноска в „Офроуд“ ООД в размер на 250 000 евро или тяхната левова равностойност в срок от 1 година, при годишна лихва 5 %.

Учредителното събрание е проведено на 23.04.2012 г., като за управител и представляващ на новоучреденото търговско дружество „Офроуд“ ООД е избрана Елена Николова Йончева. В това си качество, тя е сключила с „КТБ“ АД Рамков договор за платежни услуги за ЮЛ и ЕТ. Определена е като единствено лице, което има право да се разпорежда със сумите по сметките на „Офроуд“ ООД. На 20.06.2012 г. и 22.06.2012 г. по разплащателната сметка на „Офроуд“ ООД са постъпили договорените суми, включително и валутен превод в евро от „Далий Трейдинг Лимитид“. Предстоят множество действия по разследването, свързани с установяване на начина на разпореждане с тези средства, както и спазване на разпоредбите на данъчното законодателство.

Исканията на главния прокурор касаят разрешение за възбуждане на наказателно производство срещу всеки от народните представители и извършване на действия по разследването, засягащи правата им, както и привличане като обвиняем, при наличие на предпоставките за това, съобразно НПК. Съобразно чл. 31 ал. 3 от Конституцията, обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда, припомнят от прокуратурата.

Related Topics:българия скандал

Up Next

Пак ни заплашват, ако не плащаме повече, мнооого повече!

Don't Miss

Фермери: Историята с татул в спанака е грозна клевета!

БЪЛГАРИЯ

Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”

Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.

Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.

Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.

Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.

На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.

В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.

Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.

БЪЛГАРИЯ

Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките

Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.

Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.

Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.

„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.

Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.

Прозрачността по веригата става ключов въпрос

Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.

„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.

Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат

Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.

„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.

Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.

Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.

„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.

По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел

Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.

За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.

БЪЛГАРИЯ

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”

Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!

ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.

Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.

За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.