БЪЛГАРИЯ
Пълен консенсус в парламента за “Турски поток”
Преминаването на “Турски поток” през България запазва водещата роля на страната ни като транзитна и е от изключителна важност за газовия хъб “Балкан”, коментираха от ГЕРБ
Пълен косенсус по отношение на газопровода “Турски поток”, за който стана ясно, че ще преминава през България, изразиха партиите в парламента. Това стана ясно от изявленията на депутати от различните парламентарни групи – и от управляващата коалиция, и от опозицията.
ПГ на „БСП за България“ ще подкрепи усилията в интерес на сигурността на българската енергетика, каза народният представите от ПГ на „БСП за България“ Таско Ерменков във връзка с информация в медиите, че „Турски поток“ ще преминава през България, предаде репортер.
„Решението, което се взема, е добро за България, защото няма да бъдем заобиколени, но не е най-доброто. Най-доброто щеше да е директен мост през Варна“, заяви той. По думите сигурността на доставките зависи и е в обратна пропорционалност на броя на страните по един газопровод.
„Колкото до енергийната стратегия, когато за първи път я обсъждахме в енергийна комисия, разбрах, че нещо пречи. С нищо не пречи стратегията“, коментира Таско Ерменков и уточни, че единственият проблем е този с обръщането на доставките.
„Досега изнасяхме по 11 млрд. куб. метра газ за Турция, в момента този транзит ще бъде прекратен. Не успях да получа разумен отговор на въпроса какво ще стане с онези договори, които имаме с Русия до 2030 г. за транзит на газ и плащането му. Независимо от това какви количества се транзитират“, каза още депутатът от БСП.
Не трябва да изпускаме „Турски поток“, който трябва да преминава през България, за да може да преодолеем част от загубите, които ще ни сполетят, каза народният представител от ПГ на ДПС Рамадан Аталай. Той поясни, че не може да вярва на вестника, който съобщава новината, защото още няма документи.
Според него, ако се изпусне „Турски поток“, ще трябва да чакаме нашите съседи да благоволят да доставят газ само за нас. „Това е абсолютно неприемливо за нас”, обясни той. По думите му стои въпросът как, по какъв начин и защо не участваме в строителството на газовото хранилище в Александруполис, където правителството търпи голяма критика.
Той пожела на министъра на енергетиката да постигне всички онези договорки и разбирателства, полезни за държавата. „Но силно се съмнявам, защото съм убеден, че доставчиците на газ винаги ще се сещат за всички онези наши взаимоотношения, въз основа на които те получиха сериозни загуби“, допълни Аталай.
Преминаването на “Турски поток” през България запазва водещата роля на страната ни като транзитна, каза на свой ред народният представител от ПГ на ГЕРБ Александър Ненков. Ненков уточни, че е имало среща с колегите му от “Булгартрансгаз” и те са представили своята идея. “Приходите, които се очакват, са в пъти над това, което държавата и “Булгартрансгаз” ще може да инвестира”, каза Ненков. Той посочи, че това е едно от добре работещите предприятия и “Булгартрансгаз” са уточнили, че няма да имат проблем с посрещането на финансовата тежест.
Ненков коментира, че въпросът дали ще спазим сроковете за трасето е притеснителен. “Изключително кратки са сроковете. Знаете, че една процедура е съпътствана с различни обжалвания. Така че тук трябва да се положат всички усилия от страна на правителството, от страна на парламента и в най-кратки срокове това, което зависи от нас да го изпълним”, допълни още Ненков.
“Не трябва да го разглеждаме като успех, защото безспорно е важно държавата да запази своята транзитна роля на целия Балкански полуостров. Говори се за доставки към Западна Европа. Така че не е само успех, ами до някаква степен сме притиснати до стената. След прекратяването на проекта “Южен поток” България се оказа в ситуация, в която ако не бяхме предприели достатъчно мерки, имаше вероятност и този бъдещ проект “Турски поток” да заобиколи нашата страна и да мине през Гърция. Днес видях в руските медии, че излязоха с тази информация. Не знам доколко тя е официална или не, но тя за България е топ приоритет”, заяви още Ненков.
По думите му България е направила огромни усилия да се подкрепи създаването на проекта газов хъб “Балкан”. “Няма как да се говори за проект като газов хъб “Балкан”, без да имаш реални доставки и количества газ от два-три източника. Безспорно вие знаете, че България има договор до 2030 г. – с руската страна за доставки и транзит, следователно това по-скоро запазва нашата транзитьорна роля”, заяви още Ненков. По думите му България има най-добрата инфраструктура. “Предстоят не малко инвестиции за довършването на този хъб и правителството върви в тази посока. Да запазим и надградим своята транзитна роля”, допълни още Ненков.
След двугодишни и повече усилия на енергийния екип в правителството голямата заплаха, че ще бъдем заобиколени от тръбата на „Турски поток“ не се случи, коментира заместник-председателят на ПГ на „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов.
„Ставаме една от сериозните транзитиращи страни“, каза още Искрен Веселинов. Той уточни, че в това отношение новината е много добра. „Чисто процедурно освен подписването на самите споразумения следва изграждането на трасето, договорите за доставка и търговете за свободния резерв. Тези търгове за капацитета на тръбите, всъщност предхождат изграждането, за да бъде гарантирано неговото използване. Може би следващите месеци ще имаме такива търгове“, каза той.
На въпрос кога реално ще има въздействие върху икономиката, Веселинов заяви, че това ще се случи от първия момент. „Всеки инвестиционнен процес означава пари, които се реализират в строителство, ако щете в изработване на строителни разрешения. Няма фиксирани срокове, ние трябва до 2022 г. да сме готови“.
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








