БАНКЕРЪ
ПИБ купува за 79 млн. евро централата си от двамата си собственици Цеко Минев и Ивайло Мутавчиев
Продавач на сградата в “София тех парк” е дружеството на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев “Фраксинус инвестмънт”
Новата централа на Първа инвестиционна банка (ПИБ), в която тя се настани през 2022 г., вече е нейна собственост. Това съобщиха от самата институция, като прехвърлянето все още не е вписано в Имотния регистър. В него не се споменава сумата на сделката, а само средна покупна цена на кв. м. – 1756 евро на кв.м. без ДДС. От банката обаче потвърдиха, че става дума за 79 млн. евро, до каквото оценка може да се стигне и с груба сметка – сградата се намира в „София тех парк“ и по данни на строителя ѝ е 45.6 хил кв.м РЗП, от които 30 хил. надземни и около 15 – подземни.
Тези нива не изглеждат особено завишени като за първокласни офис площи със сертификат по BREEAM ниво Excellent, като от ПИБ казват, че решението е базирано на оценка от Colliers International. Това, както и финансовата обосновка на операцията, е особено важно, тъй като, от една страна, банката е публично дружество и подобни решения имат значение за инвеститорите ѝ, а от друга, сделката реално е с двамата ѝ ключови акционери. Продавач е компанията „Фраксинус инвестмънт“, която се притежава поравно от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, а всеки от тях държи по 31.36% дял в ПИБ.

Днес акциите на банката на Българската фондова борса се понижават с близо 7.5% до под 3.5 лв. за акция, като обаче не е ясно дали движението се дължи на новината, тъй като трендът на понижение е вече от почти два месеца след достигнатите върхове от над 5 лв. през лятото. Поскъпването през пролетта беше движено от неофициална информация за готвена процедура за продажба на банката.
Ефектът за купувача
Дадената обосновка в официалното съобщение е доста обща. „Ползването на сградата през наемния период потвърди очакваните от ръководството положителни ефекти за дейността на банката и ни даде възможност да преценим ефективността и целесъобразността от покупката на този дълготраен актив. През този период са направени необходимите инвестиции в сградата, за да осигурим комфорт на служителите и да продължим да развиваме технологичната дейност. Именно затова придобиването на собствеността на сградата отчитаме като финансово обоснована инвестиция в съответствие с дългосрочната визия за развитие на Fibank, както и необходима стъпка в посока устойчивост и бизнес непрекъсваемост“, гласи цитатът на Никола Бакалов, главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на ПИБ.
Със сигурност обаче сделката оперативно би имала положителен ефект. От една страна, тя ще намали административните разходи за банката. В нейният отчет няма разбивка колко точно наем плаща, но от този на „Фраксинус инвестмънт“ се вижда, че приходите му от наеми за 2022 са били 12.8 млн. лв., а през 2023 г. са нараснали до 14.7 млн. лв. Като се вземе предвид, че сградата е единственият му актив, а като единствени клиенти са посочени ПИБ и дъщерното ѝ „АМС имоти“, може да се предположи, че огромната част от сумата е идвала от банката.
Важно е да се отбележи и че в тези две години от въвеждането в експлоатацията на банката „Фраксинус“ отчита и завидни чисти печалби – 7.3 млн. лв. за 2022 и 8.6 млн. лв. за 2023 г., които в голямата си част се разпределят като дивиденти. Така че явно след придобиването на имота оперативното представяне на ПИБ би се подобрило. От там казаха за „Капитал“, че очакват да се реализира икономия между 6 и 10 млн. лв. годишно.
От друга страна, сделката би трябвало да има и известен ефект върху капиталовите показатели на банката, макар от там да не съобщиха конкретния размер. Тъй като ПИБ е и кредитор на „Фраксинус“, с част от цената ще се покрие кредитът, така че за банката рисково претеглените активи ще спаднат. Вместо това тя ще се сдобие с друг актив – имот за собствено ползване, който обаче не носи кредитен риск. На фона на 1.4 млрд. лв. базов собствен капитал от първи ред (CET 1) обаче това едва ли ще доведе до съществено подобряване на съотношенията.
Самата сделка, макар и да е със свързани лица, е под законовите прагове и не се нуждае от одобрение на общо събрание на акционерите.
Ефектът за продавачите
От гледна точка на Минев и Мутафчиев сделката би трябвало да осигури около 50 млн. евро постъпления. Тя се получава, като от цената около 80 млн. евро се приспаднат около 30 млн. евро задължения на „Фраксинус“ към банката. Каква е печалбата им е малко по-сложно да се каже, тъй като не е ясно за колко точно те придобиват сградата през 2020 г. Предвид че строежът й е финансиран с 37.5 млн. евро кредит от ПИБ обаче, може да се предположи, че двамата получават прилична възвращаемост от инвестицията си. А самата сделка може да се оприличи на нещо като квазидивидент, таргетиран само към Минев и Мутафчиев.
В последните над 15 години от световната финансова криза насам ПИБ не е разпределяла дивиденти. Макар неизменно да отчита печалби, банката ги капитализира, като с голяма част от тях се покриват загуби от обезценки, а също така се осигурява и възможността ѝ да кредитира.
Историята на сградата
Sofia Tech One, както първоначално е кръстена сградата, започва историята си през 2017 г. Тогава правото на строеж на офис сграда от 30 хил. кв.м в „София тех парк“ беше продадено срещу 5.6 млн. лв., като само няколко месеца по-късно държавата продаде съседен терен за подобна по размер сграда срещу почти 10 млн. лв.
Историята на сделката беше повече от спорна – назначеното от тогавашния икономически министър Божидар Лукарски ръководство на държавния парк първо продаде без състезание и доста евтино правото да се строи на въпросния терен на вносителя на Bose Ясен Игнатов, който според публикации в медиите е негов приближен. А само след ден той го препродава срещу горница от 1.6 млн. лв. на компания от строителната група „Маркан“.
Именно тя се зае с изграждането на 12-етажната сграда, като се финансира с въпросния заем от ПИБ. Той първоначално е с 6% годишна лихва като е предвидено да се изплати за 15 години – до 2032 г.
Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев придобиха все още недостроената сграда през 2020 г. Тогава цената не стана ясна, тъй като покупката стана през придобиването на акциите на „Маркан Ти Ай“ – компанията, притежаваща 100% от „Фраксинус“.
Самата банка се насели там две години по-късно, като за нея това беше безспорно оптимизация, тъй като дотогава практически основните функции бяха разделени в две централи – на бул. „Драган Цанков“ 37 и бул. „България“ 81 Г. „Благодарение на това вътрешната комуникация в структурите й е улеснена и бърза. Решенията във връзка с оперативната дейност на банката се взимат своевременно и експедитивно“, пише в съобщението за сделката.
Там самата сграда е описана като разполагаща „с множество приемни за срещи с клиенти, като има изградени зали за обучения, ресторант за служителите и гостите, съвременен фитнес център, покрит паркинг на две нива за служители и е оборудвана с модерен център за съхранение на данни, подходящите комуникационни връзки и технологии за извършване на ежедневната банкова дейност“.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
БАНКЕРЪ
Задава се двойно увеличение на лихвите през тази година
Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa.
Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa мoжe дa пoвиши лиxвeнитe пpoцeнти двa пъти пpeз тaзи гoдинa, cлeд ĸaтo вoйнaтa c Иpaн зacили oпaceниятa oт нoв инфлaциoнeн нaтиcĸ. Toвa пoĸaзвa пpoyчвaнe нa Вlооmbеrg cpeд иĸoнoмиcти, пpoвeдeнo мeждy 4 и 7 мaй.
Cпopeд aнĸeтиpaнитe eĸcпepти EЦБ щe пpeдпpиeмe двe yвeличeния нa дeпoзитнaтa лиxвa c пo 0,25 пpoцeнтни пyнĸтa — пpeз юни и ceптeмвpи. Taĸa тя мoжe дa ce пoвиши oт ceгaшнитe 2% дo 2,5% дo eceнтa. Πpoгнoзaтa вeчe e пo-близo дo oчaĸвaниятa нa финaнcoвитe пaзapи, ĸoитo зaлaгaт нa пoнe двe пoвишeния пpeз 2026 г.

Πpи пpeдишнoтo пpoyчвaнe иĸoнoмиcтитe oчaĸвaxa caмo eднo yвeличeниe нa лиxвaтa.
Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa. Aнaлизaтopитe вeчe пpoгнoзиpaт, чe инфлaциятa в eвpoзoнaтa щe дocтигнe 2,9% пpeз тaзи гoдинa cпpямo 2,8% в пpeдишнaтa aнĸeтa. Oчaĸвaниятa ca тя дa ce зaбaви дo 2,1% пpeз 2027 г. и дa ce въpнe ĸъм цeлтa нa EЦБ oт 2% пpeз 2028 г.
Πpипoмнямe, чe пpeди двe ceдмици иĸoнoмиcт oт итaлиaнcĸaтa Униĸpeдит ĸoмeнтиpa cъщo пpeд Моnеу.bg, чe вeчe ce oчaĸвa двoйнo yвeличeниe нa лиxвитe пpeз тaзи гoдинa.
Зaceгa цeнтpaлнaтa бaнĸa ce въздъpжa oт дeйcтвия, дoĸaтo oцeнявa иĸoнoмичecĸитe пocлeдcтвия oт ĸoнфлиĸтa в Близĸия изтoĸ. Члeнът нa Изпълнитeлния cъвeт нa EЦБ Изaбeл Шнaбeл вeчe пpeдyпpeди, чe пapичнaтa пoлитиĸa тpябвa дa бъдe зaтeгнaтa, aĸo eнepгийният шoĸ ce paзшиpи ĸъм ocтaнaлaтa чacт oт иĸoнoмиĸaтa.
Kлючoв фaĸтop зa peшeниeтo пpeз юни щe бъдe дaли Opмyзĸият пpoтoĸ ocтaвa oтвopeн, зaяви нaпycĸaщият пocтa cи зaмecтниĸ-пpeдceдaтeл нa EЦБ Лyиc дe Гиндoc. Πo дyмитe мy нивoтo нa нecигypнocт в мoмeнтa e “бpyтaлнo”.

Bъпpeĸи oчaĸвaниятa зa двe пoвишeния, пpoгнoзaтa нe e eднoзнaчнa. Caмo мaлĸo мнoзинcтвo oт иĸoнoмиcтитe пpeдвиждaт втopo yвeличeниe пpeз ceптeмвpи. Cъщeвpeмeннo пpoyчвaнeтo пoĸaзвa, чe oщe пpeз мapт 2027 г. мoжe дa пocлeдвa пoнижeниe нa лиxвитe.
Πpичинaтa e oтcлaбвaнeтo нa иĸoнoмичecĸитe пepcпeĸтиви. Aнaлизaтopитe вeчe oчaĸвaт pacтeжът в eвpoзoнaтa пpeз 2026 г. дa бъдe 0,8% вмecтo 0,9%, ĸoлĸoтo бeшe пpeдишнaтa пpoгнoзa. Зa 2027 г. ce oчaĸвa иĸoнoмиĸaтa дa нapacнe c 1,3%, a пpeз 2028 г. — c 1,5%.
БАНКЕРЪ
Как да реагирате? Банкомат отчете теглене без да изплати сумата
Кошмар за всеки – банкоматът отчита теглене, а пари… няма! Спокойно – ситуацията е неприятна, но в повечето случаи решима , ако реагираш навреме. Ето какво да направиш веднага.
1. Провери сметката си на секундата Отвори мобилното банкиране или онлайн профила си: Ако сумата е „чакаща“ – има шанс да се върне автоматично до няколко часа Ако е окончателно изтеглена – трябва да действаш
2. Звънни на банката – ВЕДНАГА Обади се на номера на гърба на картата си. Това е най-бързият начин да стартираш процедурата.

3. Подготви ключова информация За да мине рекламацията гладко, ще ти поискат: Час и място на банкомата Точната сума Номер на устройството (има го на самия банкомат) Касова бележка (ако имаш)
Важно: Дори банкоматът да е на друга банка – пак се обръщаш към твоята!
4. Колко ще чакаш парите? Ако е банкомат на твоята банка → 1 до 5 работни дни Ако е на друга банка → до 30 дни (заради проверки между институциите)
Как доказват грешката? Прави се техническа проверка – сравняват се транзакциите с реалните пари в машината. Ако има „излишък“ – това е твоят липсващ кеш.

Грешка, която НЕ трябва да правиш Не тегли пак от същия банкомат! Това може да усложни случая и да забави връщането на парите.
Златно правило: Запази разписката и реагирай веднага – това увеличава шансовете да си получиш парите бързо и без излишни нерви.
Да, банкоматите понякога „грешат“… но системата почти винаги връща парите – стига да знаеш как да действаш!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
Политическите партии вече са в пълен предизборен режим, обикалят страната, организират събития, дават обещания и рисуват „нови начала“, но забравиха за държавния дълг
А вие това разбрахте ли го?
Докато политическите партии вече са в пълен предизборен режим, обикалят страната, организират събития, дават обещания и рисуват „нови начала“, една много по-неудобна тема остава на заден план – държавният дълг.
А той не просто съществува, а расте.Само от началото на 2026 година новият държавен дълг вече е надхвърлил 1 милиард евро. Това се случва чрез серия от аукциони на държавни ценни книжа, включително последния за 150 милиона евро. На хартия всичко изглежда „нормално“ – емисии, лихви, инвеститорски интерес, покритие на поръчки.

В реалността обаче това означава едно: държавата продължава да се финансира чрез заеми. И тук идва големият политически парадокс. В публичното пространство почти не се говори за това какво означава този дълг, как ще се обслужва и най-вече как ще се връща.
Вместо това вниманието е насочено към познатия предизборен театър – кой е „новият лидер“, кой ще „реформира системата“, кой ще „спаси държавата“. Всяка партия се опитва да заеме позиция, която да звучи убедително, но рядко някой дава конкретен отговор на финансовата сметка, която вече се пише. Фактите обаче са ясни.
Само за 2026 година новият дълг е достигнал 1,05 милиарда евро, а през предходната 2025 година България е емитирала още около 8,9 милиарда евро дълг на международните пазари. Това не са абстрактни числа, а реални ангажименти, които ще тежат върху бюджета години напред.
Още по-притеснителното е, че всичко това се случва в условия на политическа несигурност и удължителни бюджети, при които правителството има по-ограничен контрол и повече възможности за краткосрочно финансиране чрез заеми.
Законът допуска това, но въпросът не е дали е позволено, а дали е устойчиво. В същото време политическият дебат се върти около всичко друго, но не и около фискалната реалност. Говори се за реформи, за корупция, за нови модели на управление, но рядко се задава най-елементарният въпрос: ако държавата продължава да взема заеми с тази скорост, какъв ще бъде крайният резултат?
Дългът не е просто счетоводна позиция в бюджета – той е ангажимент към бъдещето. И когато той расте тихо, без сериозен обществен дебат, това означава, че реалната цена се отлага, но не се избягва. В крайна сметка политическите кампании ще минат, лозунгите ще се забравят, но заемите ще останат.
И ще бъдат платени – не от партиите, не от говорителите, а от всички граждани.

Зелените си признаха, че са мамили за Натура
„Аз чрез моето Сдружение за дива природа „Балкани“ се намесихме в правенето на Натура 2000 през 2005–2006 година. Там имаше един голям проект към Министерство на околната среда и водите (за 9 млн. лв., бел. на редакцията), изпълняван от „Зелени Балкани“. Със „Зелени Балкани“ (НПО, на което по това време председател на Управителния съвет е Тома Белев, докато е бил и директор на парк Витоша) се координирахме и навсякъде, където ние внасяхме – те не внесоха документи. Така само нашето предложение остана на масата и когато започнахме протестите през 2007 г., че не са обявени всички зони, МОСВ беше притиснато до стената – или обявява нашите зони, или почват тежки санкции от Европейската комисия.“эТова обяснява във Facebook Андрей Ковачев – бивш главен съветник на Борислав Сандов и бивш съпредседател на ПП „Зелено движение“.
Словоизлиянията на Ковачев продължават с: „Правихме зоните по Натура големи и представителни, както искаше Европейската комисия, а не малки и раздробени, както МОСВ ги беше почнало.“
Точно тези думи обясняват проблемите, които създават на хората и бизнеса зоните по Натура в България.
Повечето страни в Европейския съюз определиха в Натура да се включат места, където с достоверни научни доказателства, теренни проучвания и ортофото снимки са установени ценни растителни и животински видове, които трябва да се опазват. Това са малки, ограничени по площ зони, които не влияят на поминъка на хората, държавните проекти и бизнеса.

А не както се случи у нас, където зоните по Натура са огромни по площ – стотици квадратни километри. И когато в единия им край има някое местообитание или вид за опазване, забраната важи и за другия край на десетки километри разстояние.
Че „зелените“ не са определяли зоните на терен, което е задължително изискване, а от бюрата си, се доказва от следните думи на Ковачев:
„НЯМАШЕ КАК ДА ХОДИМ ДА ПРАВИМ НЕЩО НА ТЕРЕН. НО НАПРАВИХМЕ ДОСТА ГИС СЛОЕВЕ С КАРТИ НА ВИДОВЕ И ХАБИТАТИ И ПОЛЗВАХМЕ ЕДИН ГИС НА WWF ЗА ГОРИТЕ – ЗА ДА МОЖЕ ГРАНИЦИТЕ ДА СА АРГУМЕНТИРАНИ. И ПРАВИХМЕ ЗОНИТЕ ГОЛЕМИ И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ, А НЕ МАЛКИ И РАЗДРОБЕНИ, КАКТО МОСВ ГИ БЕШЕ ПОЧНАЛО.“
Данните, които „зелените“ на Ковачев са ползвали, са на WWF България – частно НПО, на което управител е Веселина Кавръкова, жената на Тома Белев. Колко са били достоверни тези данни може само да се гадае, но факт е, че в зоните по Натура има огромно разминаване между данните и реалността.
Това обяснява защо в зоните по Натура има включени гробищни паркове, кариери за инертни материали, промишлени предприятия, пристанища и други индустриални обекти – защото никой не е ходил на тези места да види какво има там.
Думите на Ковачев разкриват и още нещо – защо България е сред европейските шампиони по територии в Натура 2000. Повече от 35% от страната – над 40 000 квадратни километра, или 344 зони по Натура – 230 по местообитанията и 114 по директивата за птиците.
На тази 1/3 от територията на страната всяка човешка дейност, включително паша, засаждане на овошки или други земеделски култури, е забранена или подлежи на екологична оценка. Процедура, която е толкова тежка, че на практика е невъзможно да се преодолее.
Това е първото официално самопризнание от „зелен“ активист , че зоните по Натура в България са правени само от еколозите и техните НПО – чрез натиск и изнудване, а не от научните институти и Българската академия на науките, каквато е била практиката във всички други страни членки на Европейския съюз.

Там Натура е правена не от неправителствени организации, както у нас, а от авторитетни национални институти . На всичкото отгоре, за тази работа нашите еколози са получили общо 9 милиона лева от Европейската комисия и от държавния бюджет.
Тези признания на Андрей Ковачев, че при определяне на зоните по Натура не е имало теренни проучвания, поставят остро въпроса, че вече е крайно необходимо – за да се защитят националните интереси, собствеността на гражданите и приоритетите на държавата при изграждането на инфраструктурни проекти – да се извърши пълна ревизия на данните , според които са определяни зоните по Натура, респективно и техните граници.
И това трябва да бъде направено или от Българската академия на науките , или от независим европейски институт – а не от самозваните нашенски еколози.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








