БЪЛГАРИЯ
„Палавниците” депутати от ГЕРБ май се самозабравиха
Изконна традиция е преди избори управляващото мнозинство да „гримира“ правилата за провеждането им. За успокоение – така е както в по-старите демокрации (Великобритания, Франция), така и в по-новите (Италия, Унгария).
Целта обаче навсякъде е една – или да се пусне „авантаж“ на управляващите за победен гол, или пък да се свири засада на опозицията, ако вземе да набира сила.
Та от тази гледна точка нищо ново под слънцето и у нас. Лошото е, че пак спазихме правилото „всяка поправка да е по-лоша от предходната“.
Другото лошо е, че тя пак дойде без каквото и да е допитване до обществото, което след това трябва да гласува според правилата ѝ. Ама какво ти общество, открай време властта гледа на нас не като на граждани, а като на стадо овце. Може пък и с основание…
Всъщност последната по-широка дискусия по темата за изборите беше по време на втория президентски мандат на Първанов. Ама и тогава всичко беше „наужким“.
Събраха ни в НДК експерти по избирателните системи (реални или самозвани), уж ни гледаха умно, уж кимаха с разбиране, уж даже си и записваха идеите, с които ги засипвахме.
И накрая какво? Измъдриха възможно най-тъпото нещо – 31 „мажоритарни“ депутати, защото толкова били избирателните райони.
Е, по-голяма глупост едва ли можеше да се пръкне. Светът познава три основни вида избирателни системи – мажоритарна, пропорционална и смесена (т.е. 50:50 „мажоритари“ и „пропорционали“). Ама такова чудо, каквото сътвориха нашите законотворци, прогресивното демократично човечество наистина не беше виждало.
31 от 240, представяте ли си какво съотношение е това? Да оставим, че всичките те незабавно бяха „засмукани“ от политическите сили, които ги издигнаха (26 от ГЕРБ и 5 от ДПС). Някой да си спомня името на поне един „мажоритар“, който да се е изявил като такъв, а не като „партиец“? Аз поне не.
А сега другарката Нинова може да си къса блузката по повод на „мъртвите души“, вместо БСП да беше подкрепило друго предложение на експертите – за прекрояване на „изборната география“.
Тези 31 многомандатни избирателни района (МИР) бяха установени през вече далечната 1991 г. И от тогава, та до сега, не са мръднали.
Ама че през тези близо 30 години България преживя сериозни демографски промени? Че огромни райони, и то не само в Северозападна България, буквално се обезлюдиха?
Не, това законодателите хич го не виждат. А ние предлагахме едно просто решение – вместо сегашните 31 да се създадат 20 МИР. Идеята ни беше (и е), че при това прекрояване, освен преразпределението на депутатските места (средно по 12 във всеки район), автоматически в избирателните списъци щяха да излязат само „живите души“, вместо да се водят безсмислени спорове за изваждането от тях на „мъртвите“.
Ами това поне трябваше да предложи Нинова, а не да крещи от парламентарната трибуна колко нефелни са промените в Изборния кодекс. И да вади групата на БСП от Народното събрание. Което си е чиста проба опит за предизвикване на изкуствена политическа криза.
Не вярвам, че с последните си действия премиерът се е уплашил тъкмо от това. Не, с невероятния си инстинкт за политическо оцеляване той усети, че промените в кодекса някак си пришиват ГЕРБ към ДПС. И нареди на депутатите си заден ход.
А иначе, обективно погледнато, преференциалният вот навреди на БСП, ДПС и формацията на Бареков, но не и на ГЕРБ. И нито евентуалното вето на президента, нито пък сезирането на Конституционния съд от омбудсмана можеха да го променят.
Но завръщайки се от поредното си пътуване в чужбина, Борисов като че ли осъзна, че тук „палавниците“ му депутати май са се самозабравили. И реши да сложи ред.
Е, сложи го. И сега какво? Пак ще имаме осакатен Изборен кодекс. Пак опозицията предварително ще реве за „фалшифицирани избори“. И пак народът ще продължи да се отвращава от участието си в тях.
А иначе, ако бяхме нормална държава, с нормален парламент и нормална негова правна комисия, нещата също би трябвало да изглеждат нормални.
Първо, не сваляне на прага на преференциите до предишното му равнище, а неговото пълно отпадане. Та нали това е смисълът на предпочитанието на гласоподавателя?
Да, ама „преференциите“ са трън в очите (а и в душите) на ръководствата на всички партии. Как така те ще си редят листите по свой вкус, а после овцете (разбирай избирателите) ще им се бъркат в подредбата? И баба Гицка от Гинци под влияние на някаква кибератака ще предпочете неподходящия кандидат? Е, няма да стане…
Второ, снижаване на изборната бариера от 4 на 2,5 процента. Това не е изсмукано от нечии пръсти, а е избирателна формула – 2 на сто от активното население. И ако приемем, че в България то все още е 5 милиона (макар че се съмнявам), сметката излиза.
Ама не и за големите партии, които се опасяват, че в парламента ще им се натресат и някакви „навлеци“. Че с които, току-виж, им се наложило да правят и коалиции…
Трето, въвеждане на „национална кошница“ за обиране на артисалите или недостигащи гласове от избирателните райони.
Всъщност какво прави сега ЦИК? Ами върти (и превърта) неизползвания вот. И се получава, че (примерно) един циганин от Самоков се оказва депутат от Кюстендил.
Ами ако наистина сте ербап, дами и господа партийни лидери, направете по-простото. Съберете си на централно равнище в „кошницата“ гласовете, които са ви екзик или не ви достигат, направете си една „национална листа“ и тогава се явете пред ЦИК.
И ѝ кажете с думи прости – имам 60 000 гласа в повече, полагат ми се още трима депутати, ей този и този са следващите в листата. И готово.
Ама няма да стане ни едно от тези предложения. За да може овцата гласоподавател да си повтаря вота тъпо, но упорито.
А властта пак да се хили в ролята на „Преоблякъл се Илия, погледнал се – пак в тия“…
Проф. Драгомир Драганов
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.








